Стихи и поэзия современных авторов
Застивам на прашинка болка от теб 🇧🇬
кожата ми ще угасне.
Ще спра да сънувам
изгубеното време.
Октомври ще падне ...
Аз... небразбирам от жени 🇧🇬
Пред жена, изгубвам глас, като хлапак,
а, когато съм до болка откровен,
в очите й превръщам се в глупак!
--- ...
Имунизиран 🇧🇬
сдобил съм се през тези зими.
Но вече - векове подред,
лекарства никакви не взимам.
Не боледувам - от скорбут, ...
Едно момиче в тълпата... 🇧🇬
Било́ във края на войната
(каквото и да се рече́!) –
едно момиче във тълпата
издирвало едно момче... ...
Вечер с теб 🇧🇬
и две чаши със вино,
три лалета на нашата маса!
Четири очи- множество погледи!
Четири очи- никакви думи! ...
Мислите 🇧🇬
>
> Спаска Гацева
…щопуркат като деца.
Скришом играем на гоненка, криенка, ...
Достойнство 🇧🇬
на предмети, на хóра, на чувства.
Смяна на любим, да правим в сърцата,
май е някакво странно изкуство.
Но това е за малките хора, ...
Отметка 🇧🇬
и на теб добро утро.
Всяка дума е нож,
а усмивката — кýтре.
Не протягам ръце, ...
Пре(д)прочитам Робърт Бърнс 🇧🇬
но го правиш със любов!
"Мила,любовта е изкуство
и за нея с тебе съм готов!"
"Но ще кажа пък на мама, ...
Вълчи дни 🇧🇬
Нахално човешка! Забравям почти, че съм вълк.
Сред вълчАците вия на куче, хъм... глупава грешка,
а сред хора зверея на подлост и казват ми - зъл.
Проигравам си сляпо на глутната сган битието, ...
Знаеш ли, че имаш мен 🇧🇬
обгръщам те и солената влага изпивам.
Аз съм направен цял от хартия,
твоят дневник съм... и така сърцето ти имам...
Аз съм чашата ти сутрешна за кафето, ...
Траурна суета. 🇧🇬
(ужасен избор в тия траурни агенции)
че в злато и сребро да се умре,
е всъщност комплексирана претенция.
И фалшът на изпращане защо е? ...
Не виждаш ли 🇧🇬
ангелите в небето!?!
Какво?
Пак ли халюцинирам!?
Ей там са погледни! ...
Чудо 🇧🇬
колко сме невежи,
само отрицателно да гледаме,
залети от брътвежи.
С обвивка от хумор, ...
Игра на думи 🇧🇬
през рамото си бях преметнал вила,
нарамил раничка със мъничко храна,
в носа си чоплех раничка и свирках си с уста.
Небето бе с цвят син, но заваля ужасно, ...
Как загрижен беше Рори и разбра какво да стори 🇧🇬
А пред портата със звън
гостът ги предупреждава.
До прозореца застава
Меца. - Кой ли е това? - ...
В твоя поглед езерно-дълбок... 🇧🇬
езерно-дълбок
виждам, мила,
всичката унилост,
сякаш някой ...
Колко малко ни трябва 🇧🇬
две усмивки, две топли сърца
и безкрайната щедрост на страстно привличане
между влюбени мъж и жена!
Колко малко ни трябва и в дните отрудени ...
Преди "Съдният ден" 🇧🇬
и на негово място доверие да засадим.
В сърцата ни, гневът и алчността,
да заменим със съпричастността.
Думите си на две да съкратим, ...
Моят Ад 🇧🇬
Полети...
Надолу пропадни,
ела при мен,
падни назад, ...
Дъщерята на Мъглата 🇧🇬
с нея дето се родих -
Прокоба...
Късовете щастие
на вързоп събрах ги... ...
Съзрях и те съзрях 🇧🇬
малкото ми,
писъчно нереален,
с натъртено сърце.
Не бях жива преди да те съзра. ...
Медицинско стихотворение 🇧🇬
Трябва ми веднага. Много спешно.
Пробвах вече с алкохол. Не става.
Май терапията е погрешна.
Много са страничните ефекти. ...
Една вечер от Вечността... 🇧🇬
Монотонно... Монотонно
плискаха в брега вълни...
Вечността над нас – самотно
от звездите заръми́... ...