Стихи и поэзия современных авторов
Да си губим времето… 🇧🇬
Смени с нещо леко ризата и панталоните,
отпусни напрежението и натисни газта,
нека усилим музиката и изключим телефоните,
да затворим лаптопите и отворим нашите сърца... ...
Снежинки 🇧🇬
Стъпвам върху
празния момент,
студения цимент.
Дали личеше колко е отъпкан? ...
Борба 🇧🇬
в очите мои есенно кафеви.
Във тях живее тихо радостта,
че от живота най-нужното сме взели.
Ти виждал ли си някога сълза... ...
Утро 🇧🇬
заклещена в косите ми под сламената шапка на деня.
Горещо моля костения гребен да бъде сляп, да я отмине,
да съм за още малко с нея, за тази нощ тъй кратка като миг,
през пръстите на времето пресят и отразен в моя поглед. ...
Ти ме научи.. 🇧🇬
на мистерията и на нощта.
Научи ме… да съзерцавам
красотата на нощната природа.
Ти ме научи… да обичам ...
Тежестта на думата 🇧🇬
Трън с бодли.
Те са остри и проницаеми до кръв.
Болката от тях е голяма ,колкото
корените на едно дърво. ...
Красавицата си играе със звяра 🇧🇬
любовна треска го побърква.
Брадясал ходи, недоспал,
Лисана иска да му стане булка...
А тя, нали си е хитруша, ...
Капризите на времето 🇧🇬
раззинаха устите си.
Разнежено загукаха,
протегнаха се, кихайки.
Осеяно от капчици, ...
Не се повтаря нищо след това 🇧🇬
където се очаква всичко
и старото едно на ум
облича всякакви кавички.
Морфеят тъпче се с морфин. ...
Хапещо хладно равновесие 🇧🇬
Неопитомено чувство търси
поетично изравняване на везните
на справедливостта и прошката...
Очаквани обятия хищно гладни ...
Невъзможната среща 🇧🇬
Ескалиращ въпрос.
Вината – гореща.
Ъпгрейднат откос.
Залъгалка за глухи. ...
С очи на лешник, устни от пелин 🇧🇬
полюшва паякът бохем хамак,
а въглен от стърни́щето на нива
догаря в чашката на пламнал мак.
Мъхът е с кисел вкус на дюла дъ́хава. ...
Рисувам те с устни 🇧🇬
ухаещи от кожата ти ароматни.
Докосвам с тях аз тайнствата ти благодатни
и губя се в сакрални многоточия,
в усещания по вселенски необятни. ...
Ти само сън ли си 🇧🇬
с пръсти гърба ми
ток ще премине през мене
Господи, колко съм искала,
туй да не е само ...
Анализ на мъглата 🇧🇬
Кроежи, планове – мъгла...
И тя ли обяснява всичко?
Дали ще рукне светлина
и ти ще бъдеш ли обичан? ...
Мълчаливото небе 🇧🇬
Движението на въздуха бе неуловимо.
Като че ли нищо не мърдаше.
Сърдити и унили бяха всички небесни обекти.
Температурата беше висока. ...
Прераждане 🇧🇬
чрез твоя страстен магнетичен дъх...
Отново се родих... Създаде ме Принцеса –
щастлива, действаща... от плът и кръв...
И под звездите светъл дом ми сътвори. ...
По момичешки 🇧🇬
което с облаци наум обича да рисува,
и вечно търси из тревата детелини,
което нощем из Вселената пътува
разглеждайки космически картини... ...
Сезоните от глина 🇧🇬
с длани ще омеся
4-те сезона, тъй неуловими.
Себе си ще вложа, ще ги смеся,
ще ги назова с едничко име. ...
Синьото ми отива 🇧🇬
Имам синина в душата си по рождение,
а пред очите очила със сапфирени стъкла
Синьото е моят цвят, няма съмнение
Затъвам под тежка тюркоазена вълна ...
Да живееш, а не да съществуваш 🇧🇬
да хвърляш гневно, всичко да рушиш...
Започни от себе си, счупи се,
а после част по част отново събери се.
Започни с ръцете си, със тях да ваеш, ...
Римички от седмия етаж 🇧🇬
над човешката същност.
По-съм близо до Бога.
С птиците се прегръщам.
Вечер всички звезди ...
Опрощение 🇧🇬
денят не е еднообразен.
Дори и да си зад стените,
не си на този свят напразно.
Стените тъмни като от катран, ...