Защо не трябва да угаснат очите на българския цар
🇧🇬
Защо НЕ ТРЯБВА да угаснат очите на българския цар
Има нещо символично, има грях, мъка най-голяма,
пророчество сравнимо с океана на нещастието…
Има творчество в плен, има цар осакатен,
но дали ни има нас, всъщност, колко силен е гласът ни ...
Не чувам вече звънките камбани.
Не паля вече в църквата и свещ.
А виждам хора на площад събрани
със поглед мрачен, празен и зловещ.
И всеки поглед - мълния във здрача. ...
Аз не за първи път заставам на брега ти.
И не за сетен път те гледам възхитен...
Обичам аз среброто на нощта ти
и златото на твоя слънчев ден!
Безкрая ти, със поглед искам да обхвана, ...
Преселват се кротко Човеците -
в съвършения свят, може би…
Сутрин чувам как пеят с птиците
за стръкчето крехко – Надежда,
неоцеляло на нашата твърд. ...
НА ТЕБ ПОЕТЕ
(На Пеньо Пенев)
Твоята тъжна неделя и чашата, със която говориш.
Твоите бели пътеки и онзи 26 април,
отекват като звън на камбана, като ехо от тъжни куплети ...
Д И А Л Е К Т И К А
Най-сладостният миг ни свързва с бреме.
От болката пристига радостта.
Възторжена на сигурното стреме,
дарява ни най-светлата звезда. ...
Влече ме силно - да се съблека
до безобразно прямо гологърдие,
да вдигна ярки пориви-платна
и да отплавам на разсъмване
към място, на което нямат власт ...
Какво си ти, прашинка малка,
в съзнанието на много ветрове,
изправяна сред лоното безвестно
на време сред незнайни богове.
Невидима живееш сред безкрая, ...
Гадно е, настъпят ли те по мазола.
А има някои, все настъпват там.
И стрелят в гръб. Нещастни хора.
Нямат ни достойнство, нито срам.
Щастливи са, ако успеят, ...
Писмо ти пращам, но не до пощенската ти кутия -
Адресът му е твоето сърце...
Аз пиша, но не пиша на хартия,
а на мъничко парченце от небе...
Във него пиша колко те обичам ...
Очаквах те. С най-хубавата рокля.
Бях сплела във косите си цветя.
Очаквах, както кораб спуска котва,
да се завърнеш към пристанище-жена,
което ден и нощ те мисли под звездите. ...
Вик и зов
Задушава ме човешката злоба, задушава ме лицемерието и неискреността, която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам да подредя хората така, че всеки отдалече да разпознае негодника от добрия човек.
Каква пошлост в душите на нечестния и по ...
Можеш ли да докажеш колко ще бъдеш постоянен
в реалността, която дълго и просторно затваря
порти от спомени?
Седейки и сумтейки, ти прегръщаше деня
с пръсти вкопчени от достояния и поверия, ...
В най-дивото село – на кроткия луд,
кръстоска между паун и перуника,
всред животинките, от Ной спасени,
от тъмното, появи се рицар с пика
и гордо побърза да се закълне, ...