БСП Волен във властта пробута,
чуждо културно аташе яде му лобута.
Вместо парцалите да си наляга -
и на полицай тръгна да посяга.
Вместо да е в клиника психиатрична - ...
Какво насилие у нас се шири.
От него няма кой да ни спаси.
В Съда правата си не дирим,
неправдата и тук се възцари...
Щом имаш нещо, ще те рекетират, ...
Небето е с прозрачна синева.
По нея тичат облачета бели.
А слънцето със мощност огнева
скъсява кротко сенките дебели.
Издигнал се високо в своя път, ...
Обеща ми да си с мен, обеща ми да си всичко,
но явно това било е само чувството първично.
За мечти говорехме и то мечти за двама,
живеейки в заблуда бях въвлечен в твоята измама.
Да бъда себе си от ден на ден звучи ми по абсурдно, ...
Въпроси без отговор
Когато няма във какво да вярваш,
когато вече нямаш сили да се бориш
и на всеки бързей се оставяш.
И нямаш бог, на който да се молиш. ...
Понякога денят ми не залязва.
Ще те обичам въпреки това!
Дори с години да си чакам здрача,
ще умея да те искам все така.
А често ми се мяркат лешояди, ...
Опитах да живея, не можах...
Опитах да се смея, не можах...
Опитах, да ти кажа всичко, не можах... изпитах страх...
В този кошмар се опитах и поживях,
Не можах... Затова отивам си аз... ...
молитвено пръсти преплитам
и отключвам в сърцето надежди
затворени зад железни врати...
проскърцват самотно и малко зловещо -
дихание от заспали мечти... ...
Георги се провикна към Иванчо:
"Честито име! Ти бъди честит!"
Ала защо не викаше така на Данчо?...
Зад този поздрав има номер скрит.
Иванчо се подсмихна дяволито ...
Живяното е дневник на смъртта,
където тя чрез спомени записва
случайности и време, и съдба
и ги превръща в пожълтели листи.
... Зад кратката гора мълчи поле, ...
Вълни и бриз... ухание на устни нежни,
трепет искащ просто шанс,
сияние преплетено с надежда
желание за романс...
Тела, преплетени в изгаряща прегръдка, ...
"точица страх, но ужасно голям"
Andromaha (Белла)
Не ме е страх да падам от високо
(дори да съм на осмото небе).
Не ме е страх да скачам и в дълбокото, ...
В този миг аз политам нагоре -
а под мене е прашната степ.
Нищо и никога не ще се повтори -
но докрай ще сме двамата с теб.
Който тъй, като мен е воювал - ...
Очите ми със сълзите видя ли?
Не са ли като бляскави кристали,
които от тъгата се втвърдяват,
но от усмивката ти - бързо се стопяват.
Сърцето ми, горещо като лава, ...
Вървяхме двете във мъглата
И сякаш бяхме в паралелен свят.
Аз мургава и тъмнокоса държах и стисках ù ръката.
Тя русата и бялата подтичваше пред мен напред.
Със мен, до мен, там на брега, на кея, на реката, в мъглата, в паралелния ни таен свят. ...
Обещай ми, че навън отново дъжд ще завали
и всяка капка ще е мъничка надежда.
Заключи и страховете ми във вчера,
чист от тебе искам да си тръгна, само сили да намеря.
Обещай ми и ключе от празна, тиха стая, ...
Най-после преосмислил
последните брътвежи на следобеда -
умислен, залезът се скри
зад невеселите облаци на чувствата...
Поредното предателство във хронологията на сезоните ...
Какво ли зная аз за любовта?
За устните и парещите длани...?
Не ме научи никой на това-
да я приемам и да я дарявам.
Какво ли зная аз за любовта... ...
Отговорите безброй оставям да заминат.
Съм или не съм - отражението отразява.
Индикатор в мисли и емоции заринат,
осъзнавам как въпросът ме преобразява...
"Кой" го няма, въпрос не съществува. ...
Босонога прекосих пустините,
ветрове - на глътки ги отпивах,
храних се от небесата - сините,
със звездите нощем се завивах...
полетяла, слънцето да стигна, ...
Той падна за правда и за свобода,
но продължи теглото на народа!
Силният продължава да го смуче,
даже третира го почти като куче,
добър човек е, сиромаси не оставя - ...