Все още помня как
фрегатите на моите писма
опъваха въжета към залива на твойта непокорност...
Фокмачтите на подранилите илюзии
проскърцваха предсмъртно - ...
Тази вечер е сводница – стара и хитра –
щедро предлага ни девствени още звезди.
И луна, по-бяла от цъфнала мирта,
свела поглед, разпиляла блестящи коси.
Тази вечер е плоча забравена, с rhythm & blues, ...
Да отвориш чадър, най-банален чадър
и от него да звънне небесната чаша.
И е истинско. Звън тънкостенен и твърд,
безкомпромисни спици – дъждът се изплаши.
Да полегнеш в легло на ефирна жена, ...
Отива си студената мъгла.
Със слънчева усмивка минзухари
отново поздравяват пролетта,
преди да я приветства календарът.
Повтарят се пак мартенските дни - ...
Небето се рони на снежни въздишки
сред ято от крехки кокичета.
В съня си зелен март смутено въздиша
по цветния смях на момичета.
Топят се по устните мокри усмивки ...
С очи си обезпечавам недостатъци,
потърси във тях отвъд тъгата
и виж онези гаснещи отблясъци,
как последен танц рисуват пред зората.
Аз чукам по вратата - отвори ми, ...
И е някак толкова трагично
всичко, което се случва между нас.
Забранено, невъзможно, обричано…
И аз, отнесена в неземен захлас.
А е всичко толкова поискано… ...
Прощавайте за всички рими,
били те от Сърце или пък от Душа,
но запомнете Вий едно - и ти, Любима,
в Живота Истинската ни Любов
остава винаги една. ...
Такава хубост няма на света...
и в дрехата не може да се скрие -
тя маникюр е в мъжката душа...
Дълбае сънища... И мисли трие.
Такава хубост хвърля във война ...
Като отмина прашната канавка,
накриви катунът мръсен врат.
Едно дете с очи на незабравка
се загърли със атлазен шал,
носленцето си скри, прехапа устни. ...
Най-великото чувство е любовта,
макар и често да донася тъга.
Тя може злото да победи,
но и да предизвика в очите сълзи.
Любовта е тази, която ни сближава, ...
Не ме оставяй да се будя сам.
Да помня нощите и да обичам.
Да, имам още много аз да дам.
Да ме гори, да ме боли и да обичам.
Дори на колене, и възнак на земята пак прострян, ...
Човекът без чадър
Като мъдра жал на старец изоставен
пее мартенският мадригален дъжд,
няма рози върху стръкове отрязани
и в пещта на бога – дънер от Едем... ...
("Пролет моя, моя бяла пролет" – Н. Й. Вапцаров)
Искам да повярвам, че си жива,
Пролет моя. Нека те открия!
Да ме жàри младата коприва.
Да ме грабне твоята стихия. ...
Тревожно-неспокойна моя пролет,
очаквана, бленувана, но пак възможна,
понесена с обветрения птичи полет,
сред утринта премрежено–дъждовна.
Стопяваш със дъха си зимните окови, ...
Аз отново съм объркана и съм сама, на
Бог се моля, лутайки се във нощта.
Вярвам, ще намеря светлина,
гледам през тунела мрачен, но в
далечината е мъгла - не виждам нищо... ...
Челото ми тежи от толкова безплодие,
гърдите ми държи в плен толкова безводие.
Без семе за мечти останал съм зад веждите,
изсъхнаха почти в сърцето ми надеждите.
И стиснал ме е лих сезон в такава скоба, че ...