Управлява ни някакъв тъпанар.
Наглостта му не подлежи на коментар.
Управлението му е под критика всякаква,
защото едва ли има етика някаква.
Не се свени да рекетира, ...
Веднъж попитах вятъра,
не си ли самотен, докат’ бродиш света?
И как така се докосваш до всекиго,
но с никой, никога не ставаш другар?
Могъщ си, туй всички го знаем, ...
Тая песен я пеят другите,
ние трябва да ръкопляскаме.
Мислиш си, че ù знаеш думите?
Те преглъщат, ние примляскваме.
Тяхна е сцената. С бодра циничност - ...
Като болник посърна цялата природа...
Най-неочаквано ни сграбчи есента!
И слънцето със "реквиеми" вместо с "оди",
оплаква днеска уморената земя...
И вместо с топлина, се топлим с топли багри... ...
Аз имам правото да те обичам,
дори когато искаш да забравиш.
А любовта е приказно момиче,
което през съня ти преминава.
Връхлита като птица рано сутрин, ...
Сърцето повелява
да клатиш глава в ритъм,
та малките да не узнаят, че съдбата не винаги се усмихва
на тези, които отдавна не мечтаят за рая китен.
Сънуваш призраци, ...
Обичай я! Но без да съчиняваш
измислици нелепи и лъжи.
Обичай я! Показвай ù, че с нея страдаш.
Но не показвай никога сълзи.
За миналото си недей да ù разказваш. ...
Ах, Октомври, месец на поети,
"Две хубави очи" в теб са вечни.
Казваш своето чрез тихата река,
заслушан в ехото на отминала съдба.
Рисуваш с пръстите танцуващи листа, ...
Лицето ти е тъмно, със сенки под очите.
Поглеждам те и виждам, че ти си по-различен.
Очите ти блещукат дори и в тъмнината.
Оставям си живота, за да ме имаш, и го знаеш...
Сърцето ти е звяр, а как да го нахраня? ...
Ти спомняш ли си как във полунощ
необичайно бодри боклукчии
едва дочакват всички да заспим,
за да ни будят с вой и олелия?
Обръщат кофите. Един през друг ...
Погледи, въздишки и съблазън,
две тела, обляни в красота,
избухва между тях красив оргазъм,
няма място тук за любовта!
Жадни пръсти кичури разресват, ...
ЗА НЯКОИ НЕЩА В ЖИВОТА
Постоянно да се стягаш за път,
когато ти се иска да останеш завинаги.
Всичко да ти е втръснало до смърт
и толкова желано, и неимано, ...
Онази лудост, дето в мене диша
хрипливо и накъсано, и влажно,
която от очите ми извира
и хапе мислите ти безпощадно,
онази лудост, дето все ме прави ...
ще мога ли
на лунна светлинав очите тинаписаното да узнаяили е по-добребавно с устнии с пръстипипнешкомотновода те разгадая
а щом небето просветлее
пакизвайвам те със погледръка протягамтебе да докоснаочи притварямустните ти да усетядъх стаявампод ласката на твоя
Звукът на тишината те залива с апатия,
от тая, която боли.
Сине, можеш ли да ми изсвириш спомен,
такъв, какъвто още в сърцето ми гори.
Всички сме тук, около твоето пиано, ...
Люби ми се, мила мале, либе отдалеко,
все го чакам да се яви на наш'та пътека.
Да напои врана коня долу на потока,
да ме види, мила мале, със очи дълбоки.
Да ме грабне, мила мале, да стъпи на стреме, ...
Колко ли дълго се мятам напусто,
без думи, без дъх - не вярвам на лустро.
С камъни брашно не меля напразно
и съдбата си не тласкам към пропаст.
С храбри очи съм, с величава походка ...
В нашата хубава държава
всичко ценно и морално се руши.
Управлявана от алчни грандомани,
„ ВЕЛИЧИЯ “- самозабравили се.
Корупция грабежи и убийства, ...