Стихи и поэзия современных авторов
Не съм до тука по хатър 🇧🇬
че ще живея в нови векове,
че новата История ще листя
и бъдещето с мен ще се кове!
Но не така решила бе Съдбата, ...
Залез в есенно жълто 🇧🇬
Денят си тръгва без да бърза по небето
и нощен вятър роши жълти и мъгливи,
увиснали по клоните на старите дървета,
далечни облаци – космати лъвски гриви. ...
* * * 🇧🇬
отминаваш с гордо вдигната глава,
това, което мен ме наранява,
за теб е прищявка...
Различни сме, ...
Нищо общо с оригинала 🇧🇬
недокоснат и недообичан,
като изключим, че насън те целувах
и понякога те събличах.
Запазих те леко небрежен, ...
Животно 🇧🇬
лежеше в тъмнината,
голямо и безстрашно,
владетел на гората.
Едно животно силно, ...
Болка 🇧🇬
От нея всеки ден отпивам
и все се питам още колко
остава... Ала не отивам
в далечни, чужди ми родини, ...
Усмивка! 🇧🇬
Усмихни се! - това е радостта!
Волно да тичаш бос в пясъка,
полъхът на вятъра в косите
и пенливият звън на вълните. ...
За теб 🇧🇬
Как се дъхът се затаява, как светът бавно се върти,
как съзнанието замъглява, щом пред мен се усмихваш ти,
как краката подкосява като след тежка жътва през деня,
как пеперуди заиграват, вътре в мен пърхат с крила ...
Пусто невидело 🇧🇬
Криво ми е, ама на,
кат няма работа на селу,
аз мога само хурки да въртя,
такава, щурава съм си, пусто невидело. ...
Не си загубил нищо 🇧🇬
Тя обича те с луда страст – примитивна и силна,
аз никому такива чувства няма да посветя.
Тя неуморно в любов ти се врича, аз подобни думи не зная.
Неразривна след теб продължава да тича, аз в обратна посока витая. ...
Красавицата и звярът 🇧🇬
Тъгувам аз по отминалите дни.
Искам да забравя,
ала не зная как да го направя.
Част от мен си ти, ...
Есен моя жълтолиста... 🇧🇬
Есен моя, жълтолиста
ти къде до днес се скита?..
Някой друг ли те залиса,
та за мене не попита?.. ...
Любовен екстаз 🇧🇬
с усмивка ще те разтопя,
с поглед ще те съблазня
и точно на дъх разстояние,
в магията на страстта ...
Силната жена 🇧🇬
За силната жена, не се говори.
Тя смела е, дори да е сама.
Не хленчи, не измисля апострофи.
Усмихната е, приливна вълна. ...
Преплетени 🇧🇬
докато един друг не се довършим.
Трохи от грях ще успееш ли да събереш,
да си вземеш спомени за вкъщи?
Няма да станеш достатъчно силен, ...
Въображението на мъртвите 🇧🇬
последните коли.
Дъждът едва вали,
а устните пресъхват.
Във кървавия студ ...
Достатъчно! 🇧🇬
Не искам и да чувам за тебе повече.
Отивай, какво чакаш ти?
Да те спра? Мина това време, човече.
Достатъчно плаках, ...
Моята истина 🇧🇬
чувство срещу мисъл –
за таз опозиция човекът вечно е писал.
Ще кажа и аз моето мнение,
което, вярвам, ще ви остави без капка съмнение, ...
Късчета небе 🇧🇬
понасям кръста си
под ласките на бича
свещена безвъзвратност
поемам на война ...
Празник в тъга 🇧🇬
И знай, че свята е Мария
ТЯ бди над твоето семейство
Обичам ви 🇧🇬
всички ви обичам.
Тъжни, или пък засмени,
все прекрасни ви намирам.
Това сте вие, приятели, ...
Призвание 🇧🇬
пропукана от смях и плач гъдулка,
във вехта шарена торба - писеца
на бард. Под излинялата качулка
горчивата усмивка благородна ...
Аз съм този 🇧🇬
който рекламите трябва да гледа,
а го кара на кисело мляко и лук.
Този, който често гладен си ляга,
но се буди... ...
Ами ако 🇧🇬
и парламентът бъде наводнен,
какво ще правиш ти, народе мой,
от власт законодателна лишен?
Ами ако премиерът вземе, че реши ...
На другата сутрин 🇧🇬
...ще мразя очите си, свикнали с теб,
ще мразя деня си - във стаята влязъл
и шумно отмил твойте устни по мен.
Отново ще мразя самотния ъгъл, ...