Сълза съм аз, изпълнила окото на сърна,
тъгата е отдавна моя тиха спътница, сестра…
Ний срещнахме се някога във време на прелом,
когато Раят рухна и смъртта навлезе с взлом…
Преди аз бях частица от прохладната роса, ...
Във тъмна вечер, черна като в рог,
опитай бели думи да напишеш
наред с звездите - капчица любов,
изтръгната от скритото в гърдите...
Сред тъмни сенки, нагло разюздани, ...
на П.
във открито море се целуваха влюбени,
а пък мен ме прегръщаше лунна пътечка.
късно вечер в морето се чувствам изгубена -
просто тъжен самотник сред съдбите човешки. ...
И някак си изглежда избеляло -
градината, смокинята, зида...
Поръсено със пътна прах, забрава -
един чаршаф провесен на тела...
Домът наполовината завършен. ...
Всичко гори, изгаря, остава само пепелта.
Всичко върви, минава, остава само споменът.
Днес си тук, утре може да те няма,
но оставяш своите следи.
Като мисъл всичко си отива, ...
Аз бях дете, аз бях свободна,
а днес окови сложи ми светът.
Витална бях, а днес съм отговорна
и устремена към високи небеса.
Безгрижието беше ми приятел, ...
Под клепките на всеки тъжен ден
заспива уморената надежда.
От срещи пак с несбъднато сразен,
расте в ума ти кукувича прежда.
Оплита самочувствие и блян ...
Тогава бях искрица от пожар.
Ти мина покрай мене като полъх.
Студения ти дъх не издържах...
От този миг остана тъжен спомен.
Не те виня. Така е отредено – ...
П Р А З Н А Г А Р А Н А К Р А Й С В Е Т А
_______________________________________________
Като ледена висулка, която Слънцето топи.
И капка подир капка отзвънява.
Секунди. Минути. Часове. И дни. ...
В сладка тишина бавно потъвам,
в море от забрава потапям се аз.
Дъждът капе по моите длани,
солта разяжда моите рани.
Болка припомни ми, че все още съм жив, ...
Днес продаваме шепа любов!
Хайде, бързо прииждай, народе!
Ти какво? За любов днес не си ли готов?
Тихо вмъквай се в нашето ложе…
Не е скъпо, ръка протегни – ...
Не си добре дошъл, щом веднъж си си отишъл!
Крещя го на безсрамната съдба.
И тежката любов на прага ми написа
- отново е сама.
Не си добре дошъл, но пак те приютих във топлите постели, ...
И пак останах в тишината,
и пак останах в тъмнината сам-сама,
а часовникът зловещо ми тиктака в мрака,
отброява всичките секунди мои,
изчислява някак, тъй синхронно, леко, нещо свое, ...