Споходи ме веднъж внезапно муза...
Целуна ме, а после пак изчезна...
Опипах аз целунатата буза...
Запитах се – какво ли ще излезе...?
Не се надявах пак да се завърне. ...
Посочваш ме с поглед пак порочно,
за горещия си танц на лунна светлина,
лудуваме с теб безкрай разкошно,
по дяволите, настъпва утрин хладна.
Извикваш ме с глас съвсем различно ...
Лилави сенки от люляци
Целуваш зората, прегърната в люляци,
пращаш я да си мие очите.
Добро утро! Тихо подреждаш си дните,
а зейват в очите ти лудници. ...
Не случил на село. Било пусто и прашно.
По пътя цял ден жив човек не минавал.
А нощем... тогава наставало страшното -
по двора скиторели гладни чакали.
Не случил на къща. Не дом - кокошарник, ...
Гроздобер
Аз бях лято, което - не помня - било ли е някога,
тръгнал цигански табор - разпасан и луднал от глад -
все те чаках да дойдеш - денят и нощта се засякоха
там, под ореха, дето нощува вековният хлад. ...
Събуждам се до теб. Не пиша. И то отдавна.
Тичам, тичам и те търся. Губя те и те откривам.
Вървя след теб. По риза, с ръце в джобовете на панталона.
Приличам все повече на едрите ти, здрави крачки.
Тропот на коне. ...
Обикнах с него малките неща,
забравих с него болката от злото,
че само той сърцето ми разбра
и върна ми пак вярата в доброто.
И пътят, днес по който аз вървя, ...
Свобода - в тази дума човъркам,
влизам в себе си, нищя се в страх.
Страх дали няма пак да изтъркам
в слепотата си нужния прах.
Слепота, но с лице меко злато, ...
Един момент на истината вечна,
един момент на гордост и умора -
на зло и радост точката пресечна.
Да го опиша някак си не мога.
Какво почувствах точно в този миг? ...
Не си подхожда черно-бяло копче
със рокля в цветовете на дъгата.
Дори човек без вкус ще те посочи!
Незрящ ще те съзира във тълпата.
Не си подхожда шапка на райета ...
Разтопих се на болезнени еквиваленти!
Исках всичко, като всеки жаден егоист...
Плачех и разрязвах спомени на ленти,
после ги събирах и намествах в лист...
А сърцето ми неволно се прескрипа, ...
Защо тормозиш сърцето си със суета,
нима не вярваш в избора на своята душа?
Защо не следваш пътя на детската мечта,
нима животът не е именно една игра?
Играта се нарича "Омраза, Прошка и Любов". ...
Играта на мечките
1. Добрата Мецана 2. Мечката Полина
върви по поляна бере детелина.
и си пее, ли пее Ще строи тя къщурка
къде ще живее. за водна костенурка. ...
Написано след последното за сезона представление на пиесата "След дъжда" от Серджи Бабел ,играна в ТБА - София
От две години дъжд не е валял
и хората са сякаш полудели.
В душите им натрупана е кал.
Не може да се каже, че са смели. ...
Загръщам се със тишина дълбоко в мрака.
Дори и раковината не шепне, а мълчи.
Стои си кротко там, сама на рафта,
морето липсва ú, тъй както липсваш ти.
И птичките заспали са. Сънуват те навярно ...
Отдавна вехне перото орлово
в стъкленица със мастило черно,
разслоило се в утайка матова,
оцветена в тонове вечерни.
И чака ме писалището, обгорено ...
В писмо до нея искам да ти кажа
колко пъти молих се, наричан
от хората за мъж погубен,
от теб за глупав, безразличен.
Сега нейните гърди ме сричат, ...
Благодаря на всички,
които изпратиха коментарите си за стиховете на тези много специални деца.
Не сте много, но все пак... Те са щастливи!!! Пък и аз ги излъгах, че сте десетки...
С колички и патерички тръгваме за Ловеч, Луковит, Кошарица, Виница, Карин дом /Варна /, Севлиево, Силистра, Банско, Софи ...
ДНЕС ОТ ПЪРВИЯ МИГ ВСИЧКО ТРЪГНА НА ЗЛЕ
на Марина
Днес от първия миг всичко тръгна на зле...
Сутринта се успах и изпуснах си влака.
Скъсах ципа на роклята и за късмет ...
1. Животът - борбена арена -
те предизвиква на дуел.
Оголен, неподготвен срещу него
заставаш - правиш се на смел...
2. Опитваш всячески да го излъжеш, ...
Загубил съм цвета си…? Че в днешно време кой е цветен?!
Във сиво всичко е около мен, сякаш съм нишка в сив пуловер оплетен…
И нижат се, сивеят, брънка подир брънка…
И чудя се къде ли е камбанката със цвят, за тебе що не дрънка…
И ти си сив! Признай си! Заточен в ежедневието сиво… ...