Жадувахме за среща след раздялата
и извинение скалъпихме набързо.
Намерихме си неотложна работа,
измъкнахме се лекичко от вкъщи.
А времето летеше и не спираше, ...
Какви големи сенки под очите.
Защо ли? Аз съм болна, може би,
или в недостиг са от лятото лъчите,
или пък съм се влюбила?... Уви...
Нима аз нямам право да се радвам, ...
Ти можеш да го наречеш както си искаш. Можеш да видиш магията в него и да се научиш да го обичаш. Можеш да откраднеш всеки миг от сърцето му и да го стъпчеш, ей там, на счупения, кален тротоар да го смачкаш. Можеш да го мразиш или да го игнорираш. Но той е там...
И аз съм него.
Бавно
Като пясъчна бу ...
Защо мълчиш и защо не ми говориш?
Защо искаш да се разделим?
Дойде на нашата среща очакван!
И аз съм радостна като преди!
Защо си отиде и защо не ми проговори? ...
„Защо родих се?“ някой да ме пита!
Сега съм сбор от плът и кости.
Откакто се ожених, сам се скитам
дори в компанията на „любими“ гости.
За мен светът са двете стаи ...
Не исках да идвам при тебе вече,
но ти пак ме пожела.
И със захвърлена от мене гордост,
отново хукнах към твоята врата.
Очаквах думи нежни, по-хубави, по-различни отпреди, ...
Нощта е там, където днес ни няма.
Нощта е там, където някога били сме двама...
Нощта е в мислите – един за друг.
Нощта е там... понякога и тук.
Любовта е нощ, усещане, копнеж... ...
Такова чудо де се е видяло -
жена да няма в баня огледало!
Щом сутрин в него се погледне Нешка,
възкликва: "Господи, това е грешка!
Какво е туй плашило срещу мен! ...
Цветни пъпки са душите ни човешки,
жадни за доверие, любов и ласки...
Те търсят, искат топлина и нежност,
за да разцъфнат в цветове разкошни.
Тогава се разтварят доверчиво ...
Протегни ръка да ме намериш.
Аз съм тук, отляво, до сърцето.
Чудя се защо от студ трепериш...
аз съм пламък и червено цвете.
Скрий ме в шепи, няма да избягам, ...
Аз никога не бях към теб обърнат и винаги оставах настрана
и само някога като блуден син завърнат получавах малко топлина.
Аз винаги се борех с чужди сенки, със всякакви измислени мечти,
не винаги успявах да ги преборя, защото никога не ми помогна ти.
Аз никога не бях от теб обичан, просто забавлени ...
Мъжът тихо влезе. Опря се на прага.
С надежда се взря към прозореца прашен.
Усетил в гърдите познатото стягане,
приседна на пода -
смутен и уплашен. ...
Лесно ти е зарове да хвърлиш –
каквото ти се падне, е кадем!
Тя, нашата, отдавна се е свършила,
чисто ти е миналото. С мен.
Новото ти „всичко” даже старо е – ...
След хилядите премълчани многоточия
оставих си илюзия за слученото време,
в което твойто дишане в задъхвания
на устните ми трепкащи да дреме.
Оставих си безпътиците гладни, жадни. ...
Не ме познаваш – всеки път съм друга.
Така мога да те омая и след това без проблем да те оставя.
Забрави ли, че мога ако искам с теб до сутринта да си играя.
Питай ме – защо го правя?
Питай ме – как от мила в дива котка се преобразявам! ...
На алеята на влюбените,
там, редом до поляните,
влюбени двама пак ще се срещат,
но първо мъжът ще откъсне цвете.
А цветето на своите другари ще рече ...