Не съм научена да си щадя сърцето -
раздавам всичко, дето имам!
Не жаля чувства, думи, жестове.
И не броя по колко взимам!
Благотворително дарявам. Без поръчка! ...
Желание така поглъщащо и силно,
ела и разлюлей ме - истински, но непосилно.
Болка моя, с вкус солен от миг единствен преживян,
нежност моя, истинска и скрита,
във сърцето дъх осиротял! ...
Помня те такава - усмихната и все добра.
Защо Господ такава присъда ти избра?
Да напуснеш любим човек!
Да напуснеш нашия век!
Сега си там и гледаш ни, аз знам! ...
Ракията... три глътки за прощаване.
Добавен фас от няколко минути.
Вечерята - съвсем по нашенски -
невероятен боб и няколко салати.
Щурците пеят и не искат да ме слушат. ...
Броди тъжен и течен по кожата вечният студ
и ръката ми стиска в обещание, че просто минава оттук.
Лъже. Пак иска със сива рокля него да чакам пред угасналия фар на живота
и с вплели ръце в косите ми сухи цветя, по които само той ме познава...
Ей го, идва с охота. ...
СЪН
Обичам да те гледам как заспиваш -
напомняш ми на залез над морето,
очите ти красиви как премрежено ме гледат,
преди сънят дълбок от мен да те отнеме. ...
Дарявам ти въздишката си, лято,
пак покоряваш ме със обичта си -
безкрайната, различната, с която
ще те мечтая, търся във стиха си.
О, лято, не тъгувай и не страдай ...
Хартиени истини плачат в очите ми.
Рисуват мастилено поглед студен.
Облечени в тяло, мечтите ми
затръшват вратата пред мен.
Неканено времето стиска ме ...
Дъждът ръми, Земята ожадняла,
цветче заплита в свилени коси,
изпратила поредната си младост,
се взира пак в звездите и брои!
И лятото е вече сладък спомен, ...
http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-1160873
Не буди сомнамбула у мен!
Два прозореца имам - отворени.
Не ме питай защо! Няма отговор -
непроходил умря - от прохождане. ...
Стари страници с намачкани спомени
се търкалят по пода на настоящето.
Уж са мъртво дърво, а пък корени
са забили. И раждат все същото.
Тази тук ми е първата, как ме усмихна! ...
Септември, изваян от топлия вятър
и нежното „Р” на нестихваща песен...
И репетиция е – във пъстрия театър
на красивата жълто-пепелна есен.
И локвици малки плискат в нозете, ...
Потопи ме дълбоко в сърцето си,
удави ме със твойта любов,
но закрий със длани лицето си,
не откликвай на страшния зов.
Във очите ти виждам аз ангели, ...
Mъртъв съм...
Мъртъв съм, гния си самотно в изгнание.
Мъртъв сън – умирам сладко в безсъзнание.
Мъртъв съм и както всички, в черно съм облечен.
Мъртъв съм, но нищо – на смърт всеки е обречен. ...
Ето го самотното дърво на хълма –
корените са вековни, короната – зелено-пъстра,
а под него пак златисто-плодородни
нивята смеят се и обгръщат го в милувка.
Душата му е чиста – не познава тя поквара, ...
Моля морето...
Мрачно, ветровито, пусто - вън.
Едно безцветно, тъжно чувство в мен.
Свалям дрехите си бавно - всичко е като насън.
Лягам в пясъка, а той прегръща ме студен. ...
Далече съм от теб, но огънят във мен ще запрепуска
с най-ярката звезда във тази първа септемврийска вечер,
ще стопля с моят минзухарен дъх желанията ти замръзнали
и плътно ще ме чувстваш, ще ме имаш, даже и далечна.
С усмивка бегла, с жест неволен, но магичен, ...
Тя, нашата, сред трудности отмина
във битката за щастие и мир.
Оглеждам се - останахме малцина
обрулени мъже, за най-подир.
И днес, когато с времето се свличам ...
Обичам те, това не е ли ясно?
Обичам те, това е тъй прекрасно!
Обичам те, любимо ми момиче,
обичам те, защото ме обичаш...
Желая те, това е много страстно, ...
Във клетката на своята категоричност
разпъвам думи, мисли и поверия,
дори жаравата угасва под нозете ми,
от силната ми обич стресната.
Дъждът запалва свещи по дърветата, ...
- Защо унило гледаш всеки път,
когато тръгваш към земята?
Защо не чувствам напоследък
от теб да блика с радост светлината?
- Нима не виждаш как човек ...