Aske (Петя Косева) - Произведения

В памет...

Българският дух извика -
тежък меч в сърце се вряза,
храбър лъв захвърли щика,
с болка гробът воински каза:
"българи"...

Aske

Поезия

2008-03-03T13:54:59+02:00 1K 11

Прозорци

Стичат се прозорците! По капките се стичат,
взора си изместват от срутения ден
и стъклените ноти по въздух нежен тичат,
понесли свойта песен, но вече с нов рефрен.
Тонове прозрачни зачеркват с прах дъгите ...

Aske

Поезия

2008-02-28T10:15:00+02:00 857 12

Мостовете

Стопиха се изстрадалите покриви
подобно на разтекъл акварел
и залезът приканва на дуел
крилатите, до смърт крилати пориви.
Заплитат се лъчите и унесени ...

Aske

Поезия

2008-02-21T09:53:14+02:00 882 7

Скръбта на часовете

Тъжни, часовете проклинат свойто време
и злата невъзможност на вечния си миг.
Отново красотата светът ще им отнеме
със наглия си, жаден за грозни сцени лик...

Aske

Поезия

2008-02-20T12:39:04+02:00 791 3

Студено

Студено е... неволно луната се усмихва,
а нейната усмивка е твоето лице.
Студено е... и вятърът сред своя бяг утихва,
понесъл нежни думи в безплътните ръце.
Студено е... със болка прегръщам сутринта си ...

Aske

Поезия

2008-02-17T10:36:12+02:00 946 10

Сини надежди

Някой ден... случайно... няма да събудя
сините надежди на моя празен ден
и гарваните бели до късно ще се чудят
къде е моста, който ги водеше при мен.
Някой ден... случайно... секвоите ще плачат ...

Aske

Поезия

2008-02-13T12:42:42+02:00 796 7

Нетрайно

Човекът е твърде нетраен!
Към вечния миг устремен,
той тича в несвяст, но не знае,
че бе от Нетрайност роден...

Aske

Поезия

2008-02-09T18:18:24+02:00 815 9

За болката

Сънуваш ли, тъжен поете?
Сънуваш ли светлите дни,
поднасящи смачкано цвете
на твоите бледи луни?
Мечтаеш ли пак безутешен? ...

Aske

Поезия

2008-02-01T15:43:27+02:00 842 9

Танцът на огъня

С фин нюанс на дързост - огънят танцува.
Пламъци - фрагменти, във общ портрет се сплитат,
плавно се завъртат, от щастие политат.
А вятърът умиращ със завист ги сънува.
Унесени от ритъм, пламъци танцуват, ...

Aske

Поезия

2008-01-29T20:32:56+02:00 802 5

А, той ли? Просто орех...

Отшелник ням в жесток покой,
в учудване се тровех.
Събрах кураж, попитах:
Кой?
"О, аз ли? Просто орех..." ...

Aske

Поезия

2008-01-24T15:05:39+02:00 1.3K 14

Плача ли...

Плача ли? Или това са пръстите на дъжд,
дълбаещи морета по моето лице.
Блъскат се вълните в брега и изведнъж
запяват океани в корито от ръце.
Плача ли? Или това е падаща луна, ...

Aske

Поезия

2008-01-23T14:55:50+02:00 893 8

Как да те погледна?

Как да те погледна? Очите омърсени са
от сивите кристали на сух цигарен дим,
от сградите бездушни, от хора. Изморени са...
Как да те погледна? Светът ми е незрим.
Как да те погледна? От погледи изгубих се, ...

Aske

Поезия

2008-01-21T17:52:42+02:00 914 12

Кой ще довърши?

Прекъсната черта! И кой ще я довърши?
Моливът сам не може, листът все тъй стои.
Там има още много, не може тъй да свърши!
Поглежда ме с надежда: "И кой ще продължи?" ...

Aske

Поезия » Философска

2008-01-19T18:53:58+02:00 886 5

Закашля се старият вестник

Закашля се старият вестник
и смачкан отпусна глава.
На дните безмълвен наместник,
носител на тиха съдба.
Куп от ненужна хартия, ...

Aske

Поезия

2008-01-17T15:19:09+02:00 857 11

Вечерно правосъдие

Завесата се спуска. Театърът лъжовен,
игран във днешни рамки, изчезва от света.
Пропуква се венецът на всеки жест престорен
и светлите измами се давят в нищета.
Невинният не спори, тук всеки е виновен. ...

Aske

Поезия

2008-01-14T20:45:01+02:00 821 6

Вали и не...

Вали и не снежинки се спускат от небето,
а пластовете мъчни на тихата земя
изчистват с ярко бяло пътеките, където
бе сложила лика си човешката ръка.
Вали и не снежинки дърветата покриват, ...

Aske

Поезия

2008-01-12T22:07:29+02:00 719 3

В чаша вино

"Sleep, sleep, sweetheart, never wake up
You are not made for this world`s grinning pain..."
Думите горчиви във чаша вино скрий.
Пази ги, говори им, стъклото докосни.
Когато ти се плаче, до дъно ги изпий ...

Aske

Поезия

2008-01-07T21:54:26+02:00 1.1K 3

Една самота

Една самота. Тя бавно изстива,
когато е в образа смазващ на стая.
И още една. И двете се сливат,
прегръщат се нежно. Умират накрая...

Aske

Поезия

2008-01-05T21:40:06+02:00 872 7

Не искам да заспя

Не искам да заспя. Сънят е страшен,
защото ме затрупва с красота.
Усмихва се и дърпа спусък прашен,
уцели пак - кърви реалността.
Не искам да заспя. Сънят е зрънце, ...

Aske

Поезия

2008-01-04T16:33:08+02:00 1.2K 9

Тихо!

Тихо!
Не прекъсвай целувката студена
на плачещия вятър и хълма извисен.
Не знаеш колко болка за тях е отредена.
Те дишат и живея... и молят се... ...

Aske

Поезия

2008-01-02T14:26:23+02:00 884 13

Вместо

Вместо топло слънце, роди се днес мъгла.
Една такава тъжна - разплакано дете,
което няма нищо, не знае светлина
и стълбичка си търси към по-добро небе.
Една мъгла се скита, но вече нищо ново ...

Aske

Поезия

2007-12-30T11:22:39+02:00 736 7

Перфектност

Никъде не те видях.
И само така можех да те познавам...
Несъществуващ образ.
В това ли се крие чарът ти?
Сладка невъзможност, ...

Aske

Поезия » Бели стихове

2007-12-29T18:15:30+02:00 927 3

Кражба

Отключих ти вратата! Влез и всичко ми вземи.
Недей да чакаш! Взимай живота, красотата,
надеждите, смеха ми. Мечтите ми разбий,
но моля те, крадецо! Не пипай самотата...

Aske

Поезия

2007-12-28T17:36:13+02:00 890 9

Спомен

Спомен мой, иди си вече,
твърде много ме рани.
Спомен мой, нима си вечен?
Тежък си за мен. Върви!
Зли стихии ме проклеха ...

Aske

Поезия

2007-12-26T13:47:54+02:00 677 8

Когато не бях

Някога, отдавна, друга бе земята.
Бе мястото, където, ми казвате, не бях!
Защото е абсурдно, далечни времената,
но, моля ви! Тогава най-истински живях...

Aske

Поезия

2007-12-23T11:52:18+02:00 687 4

Самоуби се вятърът

Самоуби се вятърът!
О, викайте окови,
в чиято мрачна клопка злината се стаи.
Мразете се, задето родихте грешки нови,
мразете се, додето смъртта ви залови. ...

Aske

Поезия

2007-12-21T23:51:52+02:00 791 6

Ти виждал ли си...

Ти виждал ли си майка сина си как погребва
и слага го в земята безмълвен и студен?
Ти сещал ли си нявга животът как отмерва
последните минути за тебе и за мен?
А виждал ли си огън свиреп как бързо гасне ...

Aske

Поезия

2007-12-06T10:39:09+02:00 915 6

Победа

Няма да се боря за победа.
Напротив! Ще живея, за да губя.
Жадните за слава ще погледам -
прозрачни са. Отдавна им се чудя...
Няма да печеля! Твърде лесно ...

Aske

Поезия

2007-12-04T16:16:03+02:00 680 3

Когато всичко свършва

Когато сутрин плача,
боли ме (или не).
Щом всеки миг минава,
опомняй се, Сърце!
Когато всичко свършва, ...

Aske

Поезия

2007-12-02T13:50:35+02:00 763 6

Гълъбова смърт

Кажи ми, откъде пристигна?
Нима дойде, за да умреш?
Куршум ли, буря ли те стигна?
Защо лежиш, обгърнат в скреж?
Кажи, дете! Кажи, за Бога! ...

Aske

Поезия

2007-11-27T21:06:28+02:00 792 11

Сила

Плача и умирам. А пак ме убеждават,
че имам твърда сила бедите да сразявам.
Отпращам ги, но ето - те пак ме побеждават.
Сгрешиха, че съм силна. Грешите! Съжалявам...

Aske

Поезия

2007-11-25T19:41:13+02:00 759 6

Обреченост

Съскаща пропаст усмихва се хищно,
бездънна! На дъното себе си виждам.
Познах се! Но сякаш това е излишно,
откривайки мен, радостта си обиждам.
Волята моя се сви ощетена ...

Aske

Поезия

2007-11-24T09:14:07+02:00 716 5

(Не)Съвършенство

Някога
някъде
нямаше свят.
Никакви дървета раждаха плод.
Нямаше огън, а силно гореше! ...

Aske

Поезия » Философска

2007-11-17T19:48:10+02:00 834 5

Въведение

Мрак.
Не един.
Няколко!
Земята се разля по пода.
Изкривена картина с правилен образ. ...

Aske

Поезия

2007-11-16T17:23:25+02:00 681 4

Рано

Ще си отида рано, по рано е красиво
и не че ми се тръгва, но би било добре
на края да не бъда! А в утрото лениво
със викове на гибел безспирното да спре.
Рано ще си тръгна, защото не очакват. ...

Aske

Поезия

2007-11-14T20:02:15+02:00 685 8

Днес ме няма

"Защото в днешния ми ден ме няма..."
Валентин Чернев
Няма ме! И няма да ме има...
А бях ли, всъщност? Никой не видя.
Аз вятър съм и тихо ще премина ...

Aske

Поезия » Философска

2007-11-09T17:47:32+02:00 1K 7

Пропадане

Пропадане!
Забравих за цвета на светлината
и тъмносива сянка прекрачи моя праг.
Прониза ме със поглед, макар да беше сляпа,
в очите й блестеше безкористният мрак. ...

Aske

Поезия

2007-11-08T21:36:31+02:00 797 5

Сякаш плача

Докосвам сянката на дъб пра-вечен
прегръщам го с очи, обаче
някога той бе отсечен.
И душата сякаш плаче...
Рея със ято птици ...

Aske

Поезия

2007-11-03T13:05:12+02:00 755 3

Земята стара заговори

Земята стара заговори
във молитва пресвещена.
Заключени врати разтвори
към история нетленна.
Отрониха сълза полята - ...

Aske

Поезия

2007-11-02T15:09:00+02:00 670 1

Да забравиш тъгата

Да забравиш тъгата
Лека усмивка по теб запълзява.
Щастлив ли си вече, забравил скръбта?
Песен доволна сърцето запява,
забравило болка, отрекло нощта. ...

Aske

Поезия

2007-10-28T14:06:18+02:00 738 6