Aske
110 резултата
Няма единствена истина,
а истини. Много. Различни.
Но не всяка дума е искрена
и всички лъжи са първични.
Всеки разказва история ...
а истини. Много. Различни.
Но не всяка дума е искрена
и всички лъжи са първични.
Всеки разказва история ...
435
1
4
Като дявол разпънат на кръст
са мечтите от дните ни минали.
Равнодушно посочват ни с пръст,
но не питат защо са загинали.
Те не питат, защото е ясно. ...
са мечтите от дните ни минали.
Равнодушно посочват ни с пръст,
но не питат защо са загинали.
Те не питат, защото е ясно. ...
745
3
3
Кога ще си тръгна не мога да кажа,
единствено знам, че не мога да спя
когато сълзите ми мият паважа,
а стъпките кални все още стоят.
Не ми е известно кога ще заплача, ...
единствено знам, че не мога да спя
когато сълзите ми мият паважа,
а стъпките кални все още стоят.
Не ми е известно кога ще заплача, ...
604
1
Тези мисли в главата ми, черни,
безпощадни и с образ на смърт,
се оказаха спътници верни
неспособни пред нищо да спрат.
И когато ги хвърля със сила ...
безпощадни и с образ на смърт,
се оказаха спътници верни
неспособни пред нищо да спрат.
И когато ги хвърля със сила ...
1041
5
2
Не искам клишета, не искам лъжи
и нищо, че истина няма,
то пътят към нея духа ми крепи,
а не подсладената драма.
Почувствана искреност в няколко думи, ...
и нищо, че истина няма,
то пътят към нея духа ми крепи,
а не подсладената драма.
Почувствана искреност в няколко думи, ...
1088
3
3
Сърце ли нямаш? Всичко е наред.
Разбирам те защо си го изтръгнал.
Когато дълго викаш без ответ,
е все едно защо и как си тръгнал.
И не че има връщане назад, ...
Разбирам те защо си го изтръгнал.
Когато дълго викаш без ответ,
е все едно защо и как си тръгнал.
И не че има връщане назад, ...
1344
5
7
I fall apart and start to breath in pieces.
The heavy air runs into my veins,
It’s hunting down my thoughts and never ceases
To prove the gap between results and aims.
Our worlds can make us incomplete ...
The heavy air runs into my veins,
It’s hunting down my thoughts and never ceases
To prove the gap between results and aims.
Our worlds can make us incomplete ...
1062
1
Да се спася ли или да се разруша?
Не спирам да се лутам между двете.
А може би с въпроса си греша
и въобще не ни е изборът в ръцете.
Но, както казват, всичко е внушение ...
Не спирам да се лутам между двете.
А може би с въпроса си греша
и въобще не ни е изборът в ръцете.
Но, както казват, всичко е внушение ...
723
1
3
Безизходност, безсилие, безпътност
и тежък въздух, който ми присяда.
Поставените цели виждам смътно
и в други е вината, че пропадат.
Неистини, нелепости, нетрайности, ...
и тежък въздух, който ми присяда.
Поставените цели виждам смътно
и в други е вината, че пропадат.
Неистини, нелепости, нетрайности, ...
469
2
2
Объркват ме повърхностните щрихи,
с които днес рисуват дълбини.
Не ярък устрем, само стъпки тихи
и не по пътя, някъде встрани.
Красиви маски, скриващи безличност ...
с които днес рисуват дълбини.
Не ярък устрем, само стъпки тихи
и не по пътя, някъде встрани.
Красиви маски, скриващи безличност ...
839
5
Съмнявам се, че времето лекува,
зарастналите рани са лъжа
и болката от тях не се сбогува.
Какво, ако напред не продължа?
Какво, ако не искам да се справя? ...
зарастналите рани са лъжа
и болката от тях не се сбогува.
Какво, ако напред не продължа?
Какво, ако не искам да се справя? ...
936
4
Чистотата е играчка за мръсници,
законите на хаоса го изискват,
а истината - плюс за зли езици.
Стените на абсурда ме притискат.
Доверието признак е на слабост, ...
законите на хаоса го изискват,
а истината - плюс за зли езици.
Стените на абсурда ме притискат.
Доверието признак е на слабост, ...
1066
13
Не виждам светлината на края на тунела,
а може би тунелът без изход е направен?
Нима тук всяка педя тъмата е превзела
и всеки слънчев лъч е станал роб безправен?
Тъмно е. Нагарча, а сладкото бледнее. ...
а може би тунелът без изход е направен?
Нима тук всяка педя тъмата е превзела
и всеки слънчев лъч е станал роб безправен?
Тъмно е. Нагарча, а сладкото бледнее. ...
929
11
След смеха, добротата и волята
и болката в мен се пречупи.
Господарят на мрака откупи
една душа стенеща, МОЯТА.
И си сложи усмивка ехидна. ...
и болката в мен се пречупи.
Господарят на мрака откупи
една душа стенеща, МОЯТА.
И си сложи усмивка ехидна. ...
860
4
Сърцето ми умира, остави го!
Нека да потъне в тишина,
нека си отиде, разбери го,
смазваща е чуждата вина.
Сърцето ми си тръгва безвъзвратно ...
Нека да потъне в тишина,
нека си отиде, разбери го,
смазваща е чуждата вина.
Сърцето ми си тръгва безвъзвратно ...
863
2
8
Не искам да поглеждам към смъртта,
но погледът ми все натам отива.
Не искам, но съм в плен на мисълта,
а рано или късно тя убива.
Когато твърде дълго е боляло, ...
но погледът ми все натам отива.
Не искам, но съм в плен на мисълта,
а рано или късно тя убива.
Когато твърде дълго е боляло, ...
731
12
До:
нещастната ми същност и нейните прояви -
нестихващите мисли, безплодните копнежи,
молитвите, с които духа си не избавих
и всички нейни светли, безсмислени стремежи. ...
нещастната ми същност и нейните прояви -
нестихващите мисли, безплодните копнежи,
молитвите, с които духа си не избавих
и всички нейни светли, безсмислени стремежи. ...
962
7
Някога протягах ръце и търсех радост,
но тя до днес от мене главата си извърта.
Аз нямам вече сили, усещам лека слабост
и ставам все по-бледа... и някак все по-мъртва...
но тя до днес от мене главата си извърта.
Аз нямам вече сили, усещам лека слабост
и ставам все по-бледа... и някак все по-мъртва...
812
9
Удряй ме, живот! Побърквай, унижавай
и цялата си ярост отгоре ми излей!
Разделяй и отсъждай, душата изоставяй,
победните си химни в лицето ми изпей.
Убивай ме, живот! И жива ме оставяй ...
и цялата си ярост отгоре ми излей!
Разделяй и отсъждай, душата изоставяй,
победните си химни в лицето ми изпей.
Убивай ме, живот! И жива ме оставяй ...
1064
2
8
Аз навеждам глава и забравям
за горчивия вкус на деня.
Всяка мисъл тревожна оставям
в най-далечния кът на ума.
Аз навеждам глава, но поглеждам ...
за горчивия вкус на деня.
Всяка мисъл тревожна оставям
в най-далечния кът на ума.
Аз навеждам глава, но поглеждам ...
1039
1
17
Не, не се плаши! Усмивките умират,
а моите успяват едва да се родят.
Когато го направят, не дишат, не намират
красивата посока на правилния път.
О, не, не се плаши! Наистина умират ...
а моите успяват едва да се родят.
Когато го направят, не дишат, не намират
красивата посока на правилния път.
О, не, не се плаши! Наистина умират ...
913
12
Боли от вечерта. А тръпнещата сутрин
не носи стрък лечебен в своята ръка.
Не идва светла мисъл с нечаканото утре
и дните пак се вливат в пресъхнала река.
Изгряващото утро е само спяща вечер, ...
не носи стрък лечебен в своята ръка.
Не идва светла мисъл с нечаканото утре
и дните пак се вливат в пресъхнала река.
Изгряващото утро е само спяща вечер, ...
891
1
13
Някой ден, когато целуна
свойта радост без всъщност да знам,
че е сянка на сън и пробуда
ще има, ти дали ще си там?
Ако искам да тръгна по пътя, ...
свойта радост без всъщност да знам,
че е сянка на сън и пробуда
ще има, ти дали ще си там?
Ако искам да тръгна по пътя, ...
938
7
Блян, желан, но несторен.
Той разпитва и търси вина:
духът ми ли беше покорен,
сърцето ли в мене се спря?
Бе от тези, които се молят ...
Той разпитва и търси вина:
духът ми ли беше покорен,
сърцето ли в мене се спря?
Бе от тези, които се молят ...
771
9
Твърде много е всичко, с което живея.
Свирепия поглед на този живот
ме гледа без милост и вече не смея
да мога със малко... защото е строг
съдията отгоре. И строго ме съди, ...
Свирепия поглед на този живот
ме гледа без милост и вече не смея
да мога със малко... защото е строг
съдията отгоре. И строго ме съди, ...
1032
9
Присмивам се на себе си и злъчно
венецът на усмивките разплитам.
Присмивам се... дори не са ми мъчни
неволите, които ще изпитам.
Присмивам се на себе си. Нарочно ...
венецът на усмивките разплитам.
Присмивам се... дори не са ми мъчни
неволите, които ще изпитам.
Присмивам се на себе си. Нарочно ...
1689
7
Докога да преглъщам душата си
и да казвам през зъби: "Ще мине!",
и да чувам: "Разбирам цената си,
но си длъжна, защото ме има!"
Докога да преглъщам душата си...
и да казвам през зъби: "Ще мине!",
и да чувам: "Разбирам цената си,
но си длъжна, защото ме има!"
Докога да преглъщам душата си...
927
14
Кой ли не стъпва във локвите...
Разхождах се с кучето вярно.
Накрая, щом вдигнехме котвите,
във вкъщи прибирах го кално.
Подът сумтеше страдално - ...
Разхождах се с кучето вярно.
Накрая, щом вдигнехме котвите,
във вкъщи прибирах го кално.
Подът сумтеше страдално - ...
742
8
На демоните бе им леко
да дишат в своя пъклен свят.
Но моите от ужас стенат -
аз бях товар за моя ад.
Избягаха! И дълго молих ...
да дишат в своя пъклен свят.
Но моите от ужас стенат -
аз бях товар за моя ад.
Избягаха! И дълго молих ...
788
6
Престани да търсиш красивото в хората,
така ще ги видиш красиви.
Престани да го търсиш! Тежи ти умората
от търсене в пътища сиви.
Престани да стискаш надеждите в шепата, ...
така ще ги видиш красиви.
Престани да го търсиш! Тежи ти умората
от търсене в пътища сиви.
Престани да стискаш надеждите в шепата, ...
827
15
Омръзна ми да нося глупостта ти!
И нямам право, всъщност, да я нося...
Но някой ден, преборя ли честта си,
за тебе милост в себе си ще прося.
И нямам право, всъщност, да я нося...
Но някой ден, преборя ли честта си,
за тебе милост в себе си ще прося.
859
7
Колко тъжно! Говоря във стихове,
а поетите в мене са мъртви.
Трима загинаха с викове
и до тях мълчаливо четвърти.
Вече просто говоря със себе си ...
а поетите в мене са мъртви.
Трима загинаха с викове
и до тях мълчаливо четвърти.
Вече просто говоря със себе си ...
830
2
17
"А у мене някой псува,
за да не заплаче"
Иван Овчаров
Погалвам (от обич)
тез мои присъди ...
за да не заплаче"
Иван Овчаров
Погалвам (от обич)
тез мои присъди ...
793
9
Щастие беше! Усмихнато!
Със блестящи очи и криле,
и поръсено с вяра, нестихващо.
Тъй безкрайно, но вечно ли бе?
Твърде вечен, единствено спомена ...
Със блестящи очи и криле,
и поръсено с вяра, нестихващо.
Тъй безкрайно, но вечно ли бе?
Твърде вечен, единствено спомена ...
904
14
Ти помниш ли, родино, ей този слънчев ден,
когато се роди един! Един от Тях!
Как с първите си крачки той тръгна устремен
от тебе да изтрие несторения грях.
А помниш ли духът му как нямаше покой, ...
когато се роди един! Един от Тях!
Как с първите си крачки той тръгна устремен
от тебе да изтрие несторения грях.
А помниш ли духът му как нямаше покой, ...
966
7
Поредният прегазен ден,
изплетен от коварна грубост
и шепа гняв. О, свят ранен!
Прости на мойта нежна лудост.
Усмихвай се! И тъй скроен, ...
изплетен от коварна грубост
и шепа гняв. О, свят ранен!
Прости на мойта нежна лудост.
Усмихвай се! И тъй скроен, ...
1686
1
13
Аз не искам да зная. Боли!
Замълчи! Аз не искам да питам.
Всъщност, никога няма... Нали?
Колко жалко, платих да опитам.
Безнадеждно. Все тъй ли ще бъде? ...
Замълчи! Аз не искам да питам.
Всъщност, никога няма... Нали?
Колко жалко, платих да опитам.
Безнадеждно. Все тъй ли ще бъде? ...
962
8
Знам къде! Аз знам къде умираше небето,
обесено в ръцете на своя облак бял.
Треперещо, през сълзи, то сочеше сърцето,
че нещо все болеше... светът не беше цял...
Видях къде! Видях къде умираше небето. ...
обесено в ръцете на своя облак бял.
Треперещо, през сълзи, то сочеше сърцето,
че нещо все болеше... светът не беше цял...
Видях къде! Видях къде умираше небето. ...
2439
3
23
Северните вихри дъха си разпиляха
в дланта изнемощяла на хладната скала,
името ми сиво в самотен камък вляха
и хвърлиха го горе - на стръмните била.
Запомни го небето, запомниха мъглите ...
в дланта изнемощяла на хладната скала,
името ми сиво в самотен камък вляха
и хвърлиха го горе - на стръмните била.
Запомни го небето, запомниха мъглите ...
871
1
9
Студената, кървава кучешка лапа,
гневът си стовари пред мойта врата.
Подуши плътта ми, до кокал захапа,
носът си зарови доволно в кръвта.
Погълнал триумфа, свирепо излая ...
гневът си стовари пред мойта врата.
Подуши плътта ми, до кокал захапа,
носът си зарови доволно в кръвта.
Погълнал триумфа, свирепо излая ...
1212
11
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
