Barona38

348 резултата

Същност

СЪЩНОСТ
На мама още къщата крепи се
на две асми, посрещнали ме с грозде.
Блуждае нейде погледът ù хрисим. ...
Вечеря с мен. А разговаря с Господ. ...
1.2K 1 14

Резенче лято

РЕЗЕНЧЕ ЛЯТО
Не приемай за даденост чувствата. Виж:
как край теб всеки ден, вдъхновено и просто,
се въртя, все на пръсти, подобно дервиш...
пожелал да отгледа в сърцето си Господ. ...
1.1K 1 29

Жените, които обичах

Жените, които обичах, са виж: до една задомени.
Въздушни и леки, или от живак, дваж по-течни.
Каприз е да питам дали още мислят за мене.
Замръзнал съм в тяхната памет, подобно на глетчер.
Жените, които обичах, не търсиха лукса, разкоша, ...
1.2K 18

Вместо прошка

Смъртта не споменавай и веднъж
пред онзи, който всеки ден умира.
Родината ми е нашир и длъж.
Триъгълният камък на Всемира.
Възнесоха се дивите ята ...
1K 1 18

Тост

Какво ми носи пролетта, освен
примамливата щедрост на простора?!
За да остана млад и вдъхновен,
аз вчерашните грешки ще повторя.
Навярно със простреляно крило ...
814 10

Покана за чаена церемония

ПОКАНА ЗА ЧАЕНА ЦЕРЕМОНИЯ
Надничайте през тънките завеси на моите отворени прозорци.
Аз мога тънка питка да омеся - за свиден гост или случайни хора.
Надничайте. Живот като по книга: жена ми спи и вдъхва топла вяра.
От топлото ù тяло се надига прозрачно-тънка медоносна пара. ...
877 12

Разпалване на тъгата

РАЗПАЛВАНЕ НА ТЪГАТА
Светът като че ли е ослепял
за тайнствата, които го обграждат:
снегът реди кристал върху кристал
над храма на вековната ми жажда. ...
986 16

Рани за убежище

РАНИ ЗА УБЕЖИЩЕ
Какво пък, нямам рани за убежище,
илюзии на едро, устрем млад,
а само стрък непреболяла нежност.
И рамо, по-студено от приклад. ...
1K 9

Цялост

ЦЯЛОСТ
Блести снегът и плисва ненадейно
по кожата ми своя знак нетраен:
тъй разсъбличам зимата и нейните
благочестиви навици и тайни. ...
1.3K 17

Разстояния

Разстояния
Оттук нататък аз не съм ти ближен
и твоят свят за мене е неведом....
Развих способността си да те виждам,
щом спрях към теб вторачено да гледам. ...
1.1K 1 19

Избор

ИЗБОР
По всички пътища околовръст
снегът е само зрителна измама...
Пълзи денят край мен, ужасно къс,
досущ като усмивката на мама. ...
978 1 15

Приказка за двама

ПРИКАЗКА ЗА ДВАМА
Дали ще бъде дълга зимата,
да те попитам, не посмях.
И в белота неотразима
поникват стъпки. Птичи смях. ...
989 11

Бдения

БДЕНИЯ
И остани все същата, Поезийо!
Не позволявай разни шарлатани
да изтъргуват името ти свише,
а този, който всъщност ти пристане, ...
974 12

Сбогувай се

Сбогувай се
Сбогувай се с морето. И със навика
да храниш неуморните си мисли
с притихналите слънчеви разпятия
и гъгнещите арии на вятъра... ...
841 11

Жена нависоко

Където и да сме, ще ни дочака.
Не ни задава вечните въпроси....
Обича изненадите на мрака,
но утрото в зениците си носи.
Ръцете ù ни търсят запъхтяни ...
1.1K 12

Наследство

НАСЛЕДСТВО
Там мама се вяства из бялата стая
и гледа през стръмния, тъмен прозорец:
по сенките птичи тя дълго гадае
къде съм, дали съм превит от умора. ...
1.1K 13

* * *Пришествие

ПРИШЕСТВИЕ
Във времето, което Бог ми даде,
наум все думи с маминка разчупвам:
за тайнството на всеки миг откраднат
и за мечти, от глупави по-глупави: ...
911 11

Морето няма памет за подробности

МОРЕТО НЯМА ПАМЕТ ЗА ПОДРОБНОСТИ
То ще запомни дълго само стъпките,
в които неуверено е падала
звездата на щастливото ни вричане.
Не вярвам да си спомни и за дюните, ...
1K 1 10

Видение

ВИДЕНИЕ
Когато виц последен ви разкажа
за морските сирени и капани,
на фара глух разбудената стража...
навярно за яката ще ме хване... ...
1.1K 10

Храм

С какво ли ме привличаш, град,
освен с разлъчени любови,
и улици с усоен хлад,
и звън на бляскави окови.
Че в шеметния водовърт ...
971 18

За домашния дух и Малкия принц

За домашния дух и Малкия принц
И понеже си зная, че Малкият принц не е плитка лъжа,
а пък чувам през ден, че планета на розата няма,
съм запазил за всеки, на който по нещо дължа,
дълга сламка прозрачна от есенна шепотна слама. ...
907 13

Венец

ВЕНЕЦ
И шмугва се подобно видра плажът
край заливите на деня ни потен.
Животът тук с масло гърба ни маже,
като оса там лодчица боботи. ...
809 7

Смаляване

Не всяка пролет е зелена,
не всяко чувство – с нежен връх.
Прегърнал цялата вселена,
смалявам се – до птичи дъх.
Над рамото ми смерч съблече ...
925 1

В сезона на мама

В СТРАНАТА НА МАМА
Сезонът в страната на мама един е:
край къщата блеснала, цялата в охра,
страхът, както сляпо дете, ще отмине...
припомнило нейното име и образ. ...
990 2 22

Писмо до Господ

ПИСМО ДО ГОСПОД
Знам, Всевишни, че край и начало делата, небесните, нямат,
но решиш ли да слезнеш все пак за пришествие второ:
влез във моята къща прихлупена, дето на стълбите мама ...
къпе котката рижа, превила душа от умора. ...
1.2K 1 28

Кораби

KOРАБИ
И остават ръцете на мама безкрайно далечни -
виж: приличат на кораби, тръгнали в други посоки.
Все е същият сън: мама шета из кухнята вечер. ...
И е адски добра. И от Господ, дори по-висока. ...
933 1 13

Близост

БЛИЗОСТ
Понеже е жена, дели безкрая, не се набива на очи в трамвая. ...
Стои на крак и сякаш разговаря с тъгата си, и от смъртта по-стара.
Работи в парк, разпитвана от нужда: трева да среше, цвете да събужда.
Да сложи на дъгата седемстишна - прелитнал цвят липа или от вишна. ...
994 16

Прощаване с птиците

Прощаване с птиците
Той няма име. Всяка сутрин тръгва по глухите пресечки на кръвта ни.
Какво разнася? Радост. Или мъка. Една сълзица все ще му пристане.
През обръча на обедите душни премята ловко чантата на рамо.
За миг писмата тутакси се сгушват, подобно бели птици във дланта му. ...
1.1K 1 13

Пламналото семе

ПЛАМНАЛОТО СЕМЕ
Не вярвам да съм най-добрият син,
откакто,мамо, съм прекрачил прага. ...
И тук примамва небосводът син,
но слънцето от много дни ми бяга. ...
966 23

Щедрост

ЩЕДРОСТ
Жените на Пловдив приличат на слезли току от картина
на Майстора , идат, люлеейки въздуха цветен.
Когато безкрайното шествие тяхно нататък отмине,
над храма на моето тяло, душите им дълго ще светят. ...
1.4K 14

Жените на Добруджа

ЖЕНИТЕ НА ДОБРУДЖА
Когато престъпят на пръсти възмладите златни жита,
а въздухът трепка в предчувствия светлозелени
и в ирис на литнала птица в простора докрай ще чета:
жените на Добруджа идат. И идат за мене. ...
1.2K 1 15

Жените, които обичат мъжа ми

ЖЕНИТЕ, КОИТО ОБИЧАТ МЪЖА МИ
Жените, които обичат мъжа ми,
от мен трижди готвят по-вкусно,
те никога повод не търсят за драми,
не стискат обидено устни. ...
941 6

Думи под езика

ДУМИ ПОД ЕЗИКА
По улиците изпълзяха вади.
В сърцето на разхлипаната есен
жена чадър от нищото извади
и над света внезапно го надвеси. ...
1.1K 16

Един човечец, който носи мляко

Един човечец, който носи мляко
На обичната ми племенничка Веселина
На детсвото ти в нощите бездомни,
съм идвал: и задъхан, и очакван.
Как искам все така да ме запомниш: ...
919 19

Огниво

ОГНИВО
На любовта науката епично
поражда сякаш неизвестни много.
Понякога и няколко "Обичам те"
не струват колкото едничко "Сбогом". ...
1K 14

Сила

Сила
И понеже съм хвърлил щастливия зар
със жените, ви казвам, повтарям изрично,
че не ми е съвсем по вкуса Жана д'Арк.
Не харесвам по правило мъжки момичета. ...
1.8K 21

*Мъжете, които обичат жена ми

Мъжете, които обичат жена ми...
Мъжете, които обичат жена ми
са гладко обръснати. С чисти обувки.
Те имат по-дълга от моята памет,
от мене по-дълго навярно целуват. ...
1.8K 21

Прегръдка

Прегръдка
И понеже не спрях да ви меся от думите хляб,
но омеквам безсилен отдавна пред думата - мамо! -
се дотътрих накрая дотук, от тревичка по-слаб,
да избистря сълзица поне над приятелско рамо. ...
1.5K 24

Последен тост

"да пием за богатите мъже" Добромир Банeв
На Мария Вергова
Да пием за красивите жени.
Ще счупя с гняв самотната им чаша,
в която и в среднощен час кълни ...
1.4K 1 20

Три желания

Дори и на себе си вече омръзнал
в дома не осъмвай, недраг.
Един е животът, не връзвай на възел
душа в непрогледния мрак.
Не стъпквай и стръкче надеждица плаха, ...
1.1K 19