Barona38
348 резултата
Всеки ден, даром даден, по утрото страшно личи.
Гилотината яростно свети на мислите скришни.
Вчера ято от птици загнездиха в мойте очи
светла жажда за полет и шепа дъждовни въздишки.
Как животът обаче да тръгне по мед и масло: ...
  612  10 
В живота не претеглям на везни
какво печеля, ако губя нещо.
Не вярвам и глупак да те сравни,
с жените, дето случаят ме срещна.
Eдна от тях веднъж ли се укри ...
  881  19 
Лакът-душица, домашен човек,
с чифт очила, руски книги -
щедро наследство от предния век...
Колкото - толкова. Стига.
Гръб не превивам, досущ вечно млад, ...
  551  12 
Дъждът притича с пълнички ведра
вода и виж: земята се размекна,
дори със пръсти тънички изпра
килима на планинската пътека.
И оцелели, буболечки две ...
  724  15 
Капчук
Дойдох за малко. Мислех да остана
като изящен, непомътен звук,
вграден в широкополата камбана
на църква, в иглолистния капчук. ...
  635  14 
Любовта се не губи,
сменя пръстен с окови.
Между двама влюбени
някой влюбен е повече.
Между несъответствия, ...
  899  18 
Денят изви опашката на кит
над битието, изначално голо.
Общуването се превръща в мит.
Kлечиш над интернетния си полог.
Илюзията, че си надделял ...
  734  18 
На Мария Вергова
И този път земята оцеля,
пророците подадоха оставки.
Едно момиче в морските поля
събираше звездец и незабравки. ...
  1423  19 
  891  11 
На Мария Вергова
В житейски плитчини глава не сврял,
пригалих бос озъбените туфи
и със венец от миди и корал
морето взе за мен, че се натруфи. ...
  920  30 
Светът изглежда преразпределен
и завистливо моят дял - неравен:
жена ми спи, по-кротко от козле,
изгубено из сънните дъбрави.
Пониква топлият й дъх едва ...
  848  19 
Жените на Ямбол в живота ми влизат напряко,
не търсят в кръвта ми завои, пресечки горчиви.
За тяхна целувка бих няколко вечности чакал,
на ада в десетия кръг, ако трябва, отивам.
Жените на Ямбол отдавна не вярват на думи ...
  1102  19 
На Мария Вергова
На лятото Свещеният граал
обърнат върху плажа свети празен.
Макар от липси трайни натежал
в очите глътка слънчев шемет пазя. ...
  999  19 
На Мария Вергова
Морето не дойде. И всичко бе
по-предвидимо и от вик на гларус.
Завеси спусна плиткото небе.
Разрина вятър дюните със ярост. ...
  823  20 
на Мария Вергова
Все някога ще стигна до Бургас, макар че в мислите съм акостирал
на онзи бряг, когато в кръгъл час вълните се припенват като бира. ...
В града, към който води всеки път, побрал се във черупката на мида,
с отворени очи жените спят, защото все очакват да ме видят. ...
  752  15 
Правдата е от игла по-остра -
как да я вържеш в кърпа:
пия до смърт с неканени гости,
битието ти сдърпвам.
Но и в гори Тилилейски ...
  1017  21 
"мечтал съм да ти бъда куче, любима книга, гривна, шал..."
Г. Константинов
Въздъхват разораните нивя.
По вените им плъзва смугла вечер.
Мен вихър или клюка ме отвя, ...
  1235  29 
Проспах живота си почти на крак
или пък – да речем – наполовина.
Преди години знаех точно как
да удържа жена. И кана с вино.
Сега не знам. Градът един и същ, ...
  1019  14 
на Лили Велчева
Ето нашата Дилянка
из вълшебната градина
дълго гони свойта сянка
и накрая я размина. ...
  776  20 
На жена ми Нури
От мен си тръгваш всеки миг или –
назад поели – стъпките ти мамят!
По-остри и от борови игли
черти разравят рохката ми памет. ...
  995  21 
на Мария Вергова
Когато залезът едва, едва
колчан с лъчи изстреля и отмина,
морето ме привика да ловя
светулки звездни в бездната му синя. ...
  982  13 
За тебе всеки стих ми е по-мил,
макар че някой може да подскаже,
че там съм твоите черти разкрил
наполовина. И по-малко даже.
Съгласен съм, така е, сто на сто. ...
  1038  16 
Каквото и да ми припишeте:
предателство, несторен грях,
отгатнал мислите ви миши,
не хвърлям корен дълго в тях.
Като лекета ги отмивам ...
  836  18 
Нищо няма да се случи, няма.
Пощальонът ще намине вечер
без дори и ред от мен за мама,
ала тя с локум ще го почерпи.
На съседа в райската градина ...
  954  22 
Едно момиче милна ме след мама
и в бяло спря сред къщата веднъж.
То преживя и сладката измама,
че има мъж. И то какъв ти мъж!
Затуй ли и понякога във здрача ...
  1051  16 
Oтиват си любимите жени,
които тъй и не познах изцяло.
Не помня ни коя ми измени,
ни с дух коя съм търсил. Или с тяло.
Отиват си една подир една, ...
  1389  36 
Тези празници вечно пристигат при мене с унило сърце,
както мравешки хор подир гнило синапено зърно.
И какво да направя, освен да повдигна жестоки ръце,
и не сламки, греди във окото си с гняв да изтръгна.
Аз така и не сварих да купя навреме за свойта жена ...
  1432  48 
"Трябва да съм силна, силна, силна. Не за трима,боже, а за десет".
"Maнтра" - Камелия Кондова
Трябва да съм влюбен, влюбен, влюбен,
в слънцето и вятъра , в земята,
миг преди докрай да се изгубя ... ...
  897  24 
Отдавна имам брачно паспарту,
улегнал съм като надгробна плоча,
но срещна ли девойката с тату
като вулкан пред водопад клокоча.
Ту да я следваш като улав, ту ...
  794  15 
Признавам, че възхитата ми радва
и другите жени около мен,
макар че и насън, но и наяве,
към теб е моят поглед устремен.
Походката ти различавам кротка, ...
  850  25 
Те идват на прозореца ти често
и пишат по перваза: чук-чук-чук.
Четеш редовно всички птичи вести:
отложен полет, подранил капчук.
А току тъй въпрос за мен изниква ...
  608  18 
Понеже четох все през ред Езоп,
живея бързо, ала бaвно мра.
За мравчицата често е потоп
и капка росна в лятната гора.
И цял живот да тичам на зигзаг, ...
  749  22 
Жената от отсрещния етаж
отглежда на терасата иглики.
И лягам всяка вечер с "Отче наш",
че утре би могла да ме повика.
Не бих смутил за миг съня ù здрав, ...
  1156  26 
Не ми приписвайте
добри черти,
които нямам,
нито пък съм искал.
Човекът в мен ...
  682  27 
Мъжът на четиридесет премина
онази златна възраст на Христос,
затуй не мери греховете с крина
и раят му изглежда под въпрос.
Мъжът на четиридесет не гине ...
  2412  14 
Сякаш в град, в който плъзва ужасна зараза,
с теб разминахме в хладната утрин глави.
Като гущер с опашка до корен отрязана
твоят шал по пътеките нейде изви.
И когато сред хора и птици далече ...
  989  31 
Този град – изоставено старо военно стрелбище,
оглуша след последната птича въздишка и стон.
Затова ли животът на мушка ме взе. Ето вижте:
всеки ден се оказа нахалост изстрелян патрон.
И жената, която последно обичах - изчезна. ...
  971  28 
Toзи ден се разчекна на лъч след дъжда. И за кратко
грейна сякаш площадът - да виснеш на него обесен.
Уж си пея наум, а ме лъчат от общото ято,
че съм пеел, когато на никой не му е до песен.
Нямам спомен един с покъртително-дълги любови, ...
  738  15 
Елате ме вижте - навярно съм в друга галактика,
дъждът ниже рими отвънка в страната на Шекспир.
Но няма да сбутвам мечтите си рошави с лакти
и лири да крия свидливо из своите шепи.
...защото и Темза намига, разголена хищно, ...
  693  16 
... и значи залезът съм аз... К. Кондова
Щом моят ден на клонка се обеси,
пристъпвам в детството като във храм,
където брат ми, тъжен или весел,
е Бог за мама - други аз не знам. ...
  627  10 
Предложения
: ??:??