cheshire_cat
238 резултата
Имаш ли намерения да ме обикнеш
в близките няколко години?
Защото увяхнаха вече цветовете ми,
презрял съм и презирам Думите.
Презрял съм от Чакане. ...
в близките няколко години?
Защото увяхнаха вече цветовете ми,
презрял съм и презирам Думите.
Презрял съм от Чакане. ...
588
2
(Bonobo - Beachy Head)
Добър ден, казват хората, довиждане, казват хората, понякога са толкова предсказуеми и скучни хората, особено когато говорят, говорят, говорят, но говорят само и само, за да запълнят пространството с нещо, без смисъл и полза за когото и да е било…
да оставиш хората да говорят… ...
Добър ден, казват хората, довиждане, казват хората, понякога са толкова предсказуеми и скучни хората, особено когато говорят, говорят, говорят, но говорят само и само, за да запълнят пространството с нещо, без смисъл и полза за когото и да е било…
да оставиш хората да говорят… ...
846
1
На С.
... Че ме няма при теб и че теб
те няма при мен е вид Благословия,
защото ако се имахме сега,
а не зад Стена от 500 км, ...
... Че ме няма при теб и че теб
те няма при мен е вид Благословия,
защото ако се имахме сега,
а не зад Стена от 500 км, ...
556
1
- Брина?
- Да, Бьорн?
- Мислиш ли, че има По-Добро Място?
- Не.
Настъпи кратка пауза, по време на която Брина се самопретърсваше за цигари, Бьорн й даде една от своите и й запали, тя въздъхна благодарно, той погледна в стил винаги-можеш-да-разчиташ-на-мен и други сантименталности. Все пак се намирах ...
- Да, Бьорн?
- Мислиш ли, че има По-Добро Място?
- Не.
Настъпи кратка пауза, по време на която Брина се самопретърсваше за цигари, Бьорн й даде една от своите и й запали, тя въздъхна благодарно, той погледна в стил винаги-можеш-да-разчиташ-на-мен и други сантименталности. Все пак се намирах ...
739
4
Изходни Вещества
(Пролог)
Светофарът има три очи, а аз – три думи в устата, които не мога да изрека на глас.
Такси.
Дъжд ...
(Пролог)
Светофарът има три очи, а аз – три думи в устата, които не мога да изрека на глас.
Такси.
Дъжд ...
926
6
(Small Time Shot Away – Massive Attack)
Днес…
Събуждам се и усещам вкуса на деня в устата си… Знам, че ще е цветен… Денят е пъстър и ме въвлича в себе си, засмуква ме… Обличам дрехите и поглеждам през прозореца си – тъмнина… Но само една светлинка в далечината жужи… Кръжи в нищото и блуждае… Това е ...
Днес…
Събуждам се и усещам вкуса на деня в устата си… Знам, че ще е цветен… Денят е пъстър и ме въвлича в себе си, засмуква ме… Обличам дрехите и поглеждам през прозореца си – тъмнина… Но само една светлинка в далечината жужи… Кръжи в нищото и блуждае… Това е ...
795
3
Когато лежа на пода, на пода на Света, изглеждам толкова мъничък и незначителен – вперил съм поглед в Небето и килима от Облаци... Когато лежа на пода на Света – на тези стоплени от пръстите на слънцето скали, усещам туптенето на спокойствието... Пулсът на тишината... Опитвам да докосна Облаците...
...
...
860
2
Не знам колко е часът, понякога наистина не знам и не искам да поглеждам стрелките на часовника... Начинът, по който се влачат, драскат по повърхността на деня ми... Кротко отварям вратата и излизам навън. Денят е сив, опушен. Мирише на есен. Нямам какво да ти дам. Нямам какво да ти взема. Докато се ...
760
2
За малко, за част от секундата, докато бях с тези слушалки в ушите, докато разглеждах нещо странно познато, нещо толкова познато, което ме кара да се чувствам сигурен, за момент...
За малко, докато Принцеса Несмеянка ядеше фъстъци пред Гадния Телевизор и чувах звуците толкова приглушено...
Стори ми ...
За малко, докато Принцеса Несмеянка ядеше фъстъци пред Гадния Телевизор и чувах звуците толкова приглушено...
Стори ми ...
655
1
Мога ли да понеса повече от две истини наведнъж,
Да бъда истински с теб,
Да престана да вярвам в приказките,
Защото принцесите отдавна дезертираха в някаква
Друга, порно-реалност? ...
Да бъда истински с теб,
Да престана да вярвам в приказките,
Защото принцесите отдавна дезертираха в някаква
Друга, порно-реалност? ...
587
1
От утре умирам
И не ме итнересува
Какво ще правите
Без мен.
Смъртта е вид ...
И не ме итнересува
Какво ще правите
Без мен.
Смъртта е вид ...
515
Аз съм причина и следствие от
порива си за развитие.
Когато перата ми пораснат достатъчно
дълги, ще мога да докосна Небето...
А дотогава твоите очи с цвят на Октомври ...
порива си за развитие.
Когато перата ми пораснат достатъчно
дълги, ще мога да докосна Небето...
А дотогава твоите очи с цвят на Октомври ...
540
4
Алиса седеше на ръба на пианото, ръцете скриваха лицето й, това не беше тя... Не, това не беше тя, това беше Другата Алиса... Защото тази Алиса, която всички знаят, е винаги усмихната, ентусиазирана, жизнена, готова да поведе армията на хлебарките подир себе си... Но тази Алиса?! Каква е тази измамн ...
1309
1
5
03:13
Не виждам смисъл да стоя толкова дълго на ръба на леглото, след като така или иначе ще падна... Не виждам смисъл да стоя толкова дълго, заключен вътре в себе си. Все пак толкова простичко е – да скоча и да падна. Да потъна в синия под на синята си стая... Този под всъщност е море, да, море е.. ...
Не виждам смисъл да стоя толкова дълго на ръба на леглото, след като така или иначе ще падна... Не виждам смисъл да стоя толкова дълго, заключен вътре в себе си. Все пак толкова простичко е – да скоча и да падна. Да потъна в синия под на синята си стая... Този под всъщност е море, да, море е.. ...
1057
7
666
3
...сега ще се опитам да ти разкажа всичко, без главните букви и без точките, защото те преграждат мисълта, поставят я в рамка, спират естествения й порив да се излива в пространството на черепната кухина спокойно, убиват я, сега ще ти разкажа всичко от момента, в който излязох от синята стая, където ...
886
3
Падам свободно
под чуждите удари
и от днес спирам да вярвам
в Приказки,
особено когато ...
под чуждите удари
и от днес спирам да вярвам
в Приказки,
особено когато ...
587
2
Мисли за мен в
Минало Бешело време,
защото вече изтече
срокът ми на годност...
Горчив съм и не мога ...
Минало Бешело време,
защото вече изтече
срокът ми на годност...
Горчив съм и не мога ...
888
Ще пиша за себе си,
За глупавата си усмивка,
Зад която се крия, зададат
Ли ми Математически Въпрос...
Ще пиша за Синята Стая и другите ...
За глупавата си усмивка,
Зад която се крия, зададат
Ли ми Математически Въпрос...
Ще пиша за Синята Стая и другите ...
580
Ако не бях казал тези остри думи,
Щях в широкия си ден да прораста...
Ако винаги търсех червените нокти
По гърба си, то между тях щях свободно
Да дишам... ...
Щях в широкия си ден да прораста...
Ако винаги търсех червените нокти
По гърба си, то между тях щях свободно
Да дишам... ...
495
...И Тя/Той се стапя в Нея/Него,
Тя/Той се потапя в Него/Нея,
Тя/Той изгаря в Нея/Него,
Тя/Той се уповава на гласа Му/Й нощем
Щом сенки на мъртви запъплят из града... ...
Тя/Той се потапя в Него/Нея,
Тя/Той изгаря в Нея/Него,
Тя/Той се уповава на гласа Му/Й нощем
Щом сенки на мъртви запъплят из града... ...
676
1
Месеците са четири.
А сезоните - дванадесет.
Разбъркано към теб летя.
Да потъна в мекия ти глас, не мога...
Затова реших: ...
А сезоните - дванадесет.
Разбъркано към теб летя.
Да потъна в мекия ти глас, не мога...
Затова реших: ...
539
3
За вас не знам,
но аз смятам да крещя,
ще крещя, докато Някой не ме чуе,
прегърне,
утеши ...
но аз смятам да крещя,
ще крещя, докато Някой не ме чуе,
прегърне,
утеши ...
688
9
Слагам точка на теб и на мен.
Омръзнаха ми недоскопосани обещания.
Искаш ли да те обичам.
Виж колко равен и монотонен мога да бъда.
Не ме поглеждай толкова виновно. ...
Омръзнаха ми недоскопосани обещания.
Искаш ли да те обичам.
Виж колко равен и монотонен мога да бъда.
Не ме поглеждай толкова виновно. ...
596
5
- Здравей, Нев.
Така му казах.
- Здравей, Странно Момче.
Така ми каза.
Не ни остана нищо друго, освен да изтръгнем страховете изпод пръстите си, не ни остана нищо друго, освен да се насочим към този романтично-банален изгрев и да изкажем недоизказаното. Никой никога не чака. Ние винаги сме там и сме ...
Така му казах.
- Здравей, Странно Момче.
Така ми каза.
Не ни остана нищо друго, освен да изтръгнем страховете изпод пръстите си, не ни остана нищо друго, освен да се насочим към този романтично-банален изгрев и да изкажем недоизказаното. Никой никога не чака. Ние винаги сме там и сме ...
1007
1
Ти нямаш право да ме ядеш,
Аз не съм твоята храна,
Имам предназначение.
Той ме познава.
Той ме умее. ...
Аз не съм твоята храна,
Имам предназначение.
Той ме познава.
Той ме умее. ...
657
3
1...
Когато Онзи, Любимият, дошъл,
Вече било прекалено късно,
За да зашият разочарованието ти,
За да те събудят и да повярваш, ...
Когато Онзи, Любимият, дошъл,
Вече било прекалено късно,
За да зашият разочарованието ти,
За да те събудят и да повярваш, ...
546
5
Крия се зад сигурни жестове,
когато искам от погледи пронизващи да се изплъзна,
усмивката ми служи за стена,
когато изпод ръкавите ми истината напира да излезе…
Но факт е - Аз и моята Женственост се помирихме… ...
когато искам от погледи пронизващи да се изплъзна,
усмивката ми служи за стена,
когато изпод ръкавите ми истината напира да излезе…
Но факт е - Аз и моята Женственост се помирихме… ...
570
3
Небето – пусто и празно. Няма кой да налее в него живот, няма кой да го разсъни... Снегът тепърва ще се натрупва...
Още...
И още...
До края на Времето, макар да казват, Времето нямало край или пък начало, а значи и среда няма, имало само преминаване от един миг в друг... От една приказка в друга...
...
Още...
И още...
До края на Времето, макар да казват, Времето нямало край или пък начало, а значи и среда няма, имало само преминаване от един миг в друг... От една приказка в друга...
...
926
5
Седемнадесет-цяло-и-Петнадесет...
Числото на изгубените в себе си...
Те посрещат сенките на деня в ума си без страх...
Те се спускат от върха, за да стигнат по-високо...
Седемнадесет-цяло-и-Петнадесет... ...
Числото на изгубените в себе си...
Те посрещат сенките на деня в ума си без страх...
Те се спускат от върха, за да стигнат по-високо...
Седемнадесет-цяло-и-Петнадесет... ...
751
5
Нека бъдем алтернативни,
нека дишаме само, когато ние поискаме,
да откъснем звездите от робата на Небето,
да се закичим с тях...
В балон от сигурност ще се свием, ...
нека дишаме само, когато ние поискаме,
да откъснем звездите от робата на Небето,
да се закичим с тях...
В балон от сигурност ще се свием, ...
496
1
I. Тя беше друга форма на истинност
От чуждите думи, оплетена в вълна,
Тя беше попила във себе си звуците,
Дъждът във тревата, луната непълна...
II. Главата заблъскаха нежно в стената, ...
От чуждите думи, оплетена в вълна,
Тя беше попила във себе си звуците,
Дъждът във тревата, луната непълна...
II. Главата заблъскаха нежно в стената, ...
1142
3
... И пак осъмнах...
Спомних си,
във кухи редове съм
себе си подгонил...
Кубчета от радост от ...
Спомних си,
във кухи редове съм
себе си подгонил...
Кубчета от радост от ...
675
5
Бо беше седнала на земята, играеше си с онези шарени топчета, тя винаги си играеше с шарените топчета... Приличаше на малко дете, винаги приличаше на малко дете, когато е седнала на земята... Изглеждаше безвечна, непоклатима и много концентрирана в това, което прави:
- Пак си говорим същите думи и о ...
- Пак си говорим същите думи и о ...
765
1
Тя не беше спирала дори и за един момент да диша, тя не беше спряла за миг, спомням си го твърде ясно... Всяка секунда от времето, което й оставаше, тя запълваше с дихание, с надежда, с живот, с усмивката си... Няма нищо по-хубаво и истинско от това усещане, няма нищо по-вдъхновяващо и замислящо... ...
838
3
Ванилията ме е понесла нанякъде със себе си, накъде и аз не знам... Трябва да я последвам. Усещам - това е част от нещо по-голямо...
Научихте ли урока си, мили мои?
Пък и това бе твърде отдавна, за да можем да предскажем, че ще се случи.
А ние... Бяхме предимно глупави... И малко красиви, но най-веч ...
Научихте ли урока си, мили мои?
Пък и това бе твърде отдавна, за да можем да предскажем, че ще се случи.
А ние... Бяхме предимно глупави... И малко красиви, но най-веч ...
712
На улицата вече бе валяло сто и петнадесет пъти, когато две мънички фигурки излязоха иззад ъгъла и се насочиха към Градинката. Влажните павета и самотният бордюр... Няма по-добра компания от тях в една юнска вечер.
Две мънички сенки се плъзгаха и увиваха по сякаш на-никъде-водещия път...
... А след ...
Две мънички сенки се плъзгаха и увиваха по сякаш на-никъде-водещия път...
... А след ...
724
2
Някой ме е снимал докато спя, снимал ме е без да зная и сега на тази снимка черно-бяло са се отпечатали моите мисли... Мислите, които са изтекли изпод клепките ми, запечатали са се страховете ми и спомените ми, на тази снимка сега съм отпечатан самият аз...
Сега тихо се пребивам по стълбите на мълча ...
Сега тихо се пребивам по стълбите на мълча ...
745
Имаше някога... Някъде... Едно нещо, наречено изгрев... И нерядко се случваше да излезем, само ние тримата да излезем, да поемем с пълни дробове все още хладния юнски въздух... И да повярваме, че има Понеделник... Защото има дни, знаеш, когато не можеш да вярваш в нищо, най-малко пък в това, че има ...
766
2
Думите изстиват в такт с пулса ми.
Когато говоря, не разбирам какво казвам, не напълно разбирам Себе Си.
Убили някого, казват.
Харесало им, казват.
Сетне отнякъде се чу трети глас, било напълно естествено да говорят така, каза. ...
Когато говоря, не разбирам какво казвам, не напълно разбирам Себе Си.
Убили някого, казват.
Харесало им, казват.
Сетне отнякъде се чу трети глас, било напълно естествено да говорят така, каза. ...
791
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
