cheshire_cat
238 резултата
Истини
Той идва във съня ми и разказва дълги истини...
Но то е само, когато Луната е празна и кухо дрънчи, пришита към дрехата на Нощта...
Колко дълго говори ли? Не зная...
Оттук, където започва мълчанието ми, когато го гледам, ...
Той идва във съня ми и разказва дълги истини...
Но то е само, когато Луната е празна и кухо дрънчи, пришита към дрехата на Нощта...
Колко дълго говори ли? Не зная...
Оттук, където започва мълчанието ми, когато го гледам, ...
807
1
Влизам под кожата ти. Топло е. Кръвта ти ме залива. Тъканта ти ме покрива като пухеста завивка в буреносен ден. Аз съм вирус. Във водовъртежа се спускам стремглаво. Водовъртеж от буйната река на кръвта ти. Тя разклонява се и аз плувам по нея. Малък и незначителен съм, поне засега. Когато ми стане до ...
949
3
Отначало е като мъгла, все едно вали град и се опитваш да видиш какво става навън, но прозорците са слепи... Слепи и не можеш да проникнеш в светлината... Само глухи лъчи тихо се прокрадват в хола...
На пода в хола, на паркета ми, сенките на предметите се очертават по-ясно от всякога...
Сетне слънце ...
На пода в хола, на паркета ми, сенките на предметите се очертават по-ясно от всякога...
Сетне слънце ...
830
Поемам дълбоко въздух и задържам в дробовете си усещането за празнота.
Мога да потисна тази малка топка въздух, да я накарам да се свива, свива, свива... Докато не стане колкото юмруче? Не, още по-малка... Докато не стане колкото ириса на окото ми, поне... Поемам дълбоко въздух и го задържам, поемам ...
Мога да потисна тази малка топка въздух, да я накарам да се свива, свива, свива... Докато не стане колкото юмруче? Не, още по-малка... Докато не стане колкото ириса на окото ми, поне... Поемам дълбоко въздух и го задържам, поемам ...
814
2
Мария...
Никой няма право да говори за нея.
Мария...
Болка и топлина.
Мария... ...
Никой няма право да говори за нея.
Мария...
Болка и топлина.
Мария... ...
947
4
Запазените знаци на мълчание
И малките случайности,
В които непрестанно се препъваме...
Залязваме, неизлечимо е...
Залязваме и няма кой да ни изгрее...
И малките случайности,
В които непрестанно се препъваме...
Залязваме, неизлечимо е...
Залязваме и няма кой да ни изгрее...
617
3
Обичаш ли да ме мъчиш с мълчанието си, защото аз много обичам, наистина обичам и не мога да спра да харесвам това у теб, да харесвам жестокостта си към себе си и твоята жестокост, сякаш ти си паяк, а аз - муха, сякаш ти си паяк, а аз муха, страхливо оплетена в мрежата ти?...
Обичаш ли да изтръгваш д ...
Обичаш ли да изтръгваш д ...
1027
3
Няма кой да облече думите ми, те са голи, скитат се в тунелите на неразбирането ти, търсят някаква пролука, процеп, смисъл, пауза, наслагване, изход, антракт… Антракт… Имам нужда от антракт…
…
Някой да намери думите ми, те са толкова изгубени и не могат да си повярват, не могат да се огъват като пла ...
…
Някой да намери думите ми, те са толкова изгубени и не могат да си повярват, не могат да се огъват като пла ...
851
1
Ако някой ден забравя
Да дишам и да туптя,
Моля те, извини ме...
...И напомни ми да се потърся...
Ако ли пък се счупя по пътя ...
Да дишам и да туптя,
Моля те, извини ме...
...И напомни ми да се потърся...
Ако ли пък се счупя по пътя ...
570
2
Имаше небе в прозорците
И наливахме облаци в шепи,
Търсихме не-истинни загадки...
Чакахме сенки от спомени
Да ни съживят, чакахме ...
И наливахме облаци в шепи,
Търсихме не-истинни загадки...
Чакахме сенки от спомени
Да ни съживят, чакахме ...
693
1
Убодох си пръста
И капките кръв
По снега запечатани
Бяха отмити от случайните минувачи,
Защото живея в приказки, ...
И капките кръв
По снега запечатани
Бяха отмити от случайните минувачи,
Защото живея в приказки, ...
643
2
(Radiohead – Pulk pull revolving doors)
Счупени са всички неща, счупени са всички хора, счупени са улиците, градинките, пейките, гълъбите, размазани по релсите, счупени са прозорците на къщите, счупени са очите на малките момиченца, които хванали за ръка плюшените си меченца, се надяват, че ще срещн ...
Счупени са всички неща, счупени са всички хора, счупени са улиците, градинките, пейките, гълъбите, размазани по релсите, счупени са прозорците на къщите, счупени са очите на малките момиченца, които хванали за ръка плюшените си меченца, се надяват, че ще срещн ...
1076
2
В онези дни, когато се свиваш на кълбо в един ъгъл и не искаш да слушаш нищо друго, освен капките, полепнали по прозорците, тези мънички капки и плъзгането им, едва доловимо… Едва…
В онези дни, когато искаш да си разбиеш главата в стената и когато ходиш по улиците, не усещаш краката си, а и не искаш ...
В онези дни, когато искаш да си разбиеш главата в стената и когато ходиш по улиците, не усещаш краката си, а и не искаш ...
846
5
Три… три.. Ще преброя само до три…
И защо изобщо трябва да броя?
Сега… сега ще се разрежа на три половини - една за него, друга - за нея и трета за някой случаен минувач. Имаш ли мисли, които да ми подариш… Предполагам, не…
…
Отварям вратата. Отдавна се познаваме. Но тези две седмици и три дена… Тез ...
И защо изобщо трябва да броя?
Сега… сега ще се разрежа на три половини - една за него, друга - за нея и трета за някой случаен минувач. Имаш ли мисли, които да ми подариш… Предполагам, не…
…
Отварям вратата. Отдавна се познаваме. Но тези две седмици и три дена… Тез ...
932
2
„Но Устата заших си…”
… Защото имам малко многоточия… Виж… Многоточия за мен и за теб. Аз зная – думите ми са твърде празни, за да си заслужава да запълваме себе си с тях… Не ме гледай с ОНЗИ поглед, знаеш за какво говоря… Нима не го усещаш? А може би винаги си го знаел, мили мой Човек с големи Обещ ...
… Защото имам малко многоточия… Виж… Многоточия за мен и за теб. Аз зная – думите ми са твърде празни, за да си заслужава да запълваме себе си с тях… Не ме гледай с ОНЗИ поглед, знаеш за какво говоря… Нима не го усещаш? А може би винаги си го знаел, мили мой Човек с големи Обещ ...
818
- Сега криволичим по правата..
- Не. Това е крива.
- Праволичим по кривата…
Из Една-От-Многото-Истории-На-Алиса
Отивам да ме хване Липсата…?! ...
- Не. Това е крива.
- Праволичим по кривата…
Из Една-От-Многото-Истории-На-Алиса
Отивам да ме хване Липсата…?! ...
798
1
Неутешимо е…
И неразбираемо…
Моята анти-поезия се гърчи
и стърже по калдъръмите
на отдавна познатия път ...
И неразбираемо…
Моята анти-поезия се гърчи
и стърже по калдъръмите
на отдавна познатия път ...
680
3
От фалшивите ти думи никак не боли.
Казах ти го вече 315 пъти.
(Защото) скрих те във ума си зад сигурни стени.
Ослепи ме - да не виждам как прозира кухостта ти…?!
Казах ти го вече 315 пъти.
(Защото) скрих те във ума си зад сигурни стени.
Ослепи ме - да не виждам как прозира кухостта ти…?!
567
2
Загубили сме пътя към Отминалото и ще се лутаме още дълго… Наскоро забравих да заключа Вратата на Недоверието и оттам изскочиха всички скептични мисли, отровиха деня ми, изсмукаха невинността ми и вече не помня как се казвам…
Не, не помня…
Скривам себе си сред другите. Най-лесно е да се сгънеш на ня ...
Не, не помня…
Скривам себе си сред другите. Най-лесно е да се сгънеш на ня ...
753
1
[PLAY]
Пристина в бяла колесница Празната Надежда. И нахранихме я. Напоихме я. Пристигна в бяла колесница и ни вдъхнови. Останаха ни стъпките по пода, кървавите стъпки на Изгубеност…
Подреждам себе си и другите…
Подреждам своите граници…
Моето ВСИЧКО се счупи на парченца и трябва да го подредя… Ела… ...
Пристина в бяла колесница Празната Надежда. И нахранихме я. Напоихме я. Пристигна в бяла колесница и ни вдъхнови. Останаха ни стъпките по пода, кървавите стъпки на Изгубеност…
Подреждам себе си и другите…
Подреждам своите граници…
Моето ВСИЧКО се счупи на парченца и трябва да го подредя… Ела… ...
922
3
Имам точно 325 Страха. Всеки един от тях ме обича, грижи се за мен и ми помага... А аз отвръщам с подслон... Докато извършвам Делничните си Ритуали, те подскачат около мен весело и звънят като камбанки... Kато стана дума за звънене, те най-много обичат да ги водя в Бялата Сграда. Казах, че страховет ...
836
1
- Нали искаше банална история?
- Разбира се, че искам!
…
Господин и Госпожа Никой се срещнаха на ъгъла на Петте Реки… (Спорен въпрос на кой от всичките ъгли, но все пак на един от тях, в това няма ни най-малко съмнение) Стояха известно време, наблюдаваха се. Той - на единият мост, тя - на отсрещния. ...
- Разбира се, че искам!
…
Господин и Госпожа Никой се срещнаха на ъгъла на Петте Реки… (Спорен въпрос на кой от всичките ъгли, но все пак на един от тях, в това няма ни най-малко съмнение) Стояха известно време, наблюдаваха се. Той - на единият мост, тя - на отсрещния. ...
993
3
Чувам ги… Те ме викат… Знам, че са там и ме чакат…
Сини и бели петна, просторно сини и топли, толкова топли…
Безбрежно топли…
Имам твърде малко време, трябва да бързам….
Трябва… ...
Сини и бели петна, просторно сини и топли, толкова топли…
Безбрежно топли…
Имам твърде малко време, трябва да бързам….
Трябва… ...
884
3
Аз моля те!
Нека Тишината да спасим!
Нека защитим я от болнавите си Думи.
Аз искам!
Отново да изпадаме в спокойното Безвремие… ...
Нека Тишината да спасим!
Нека защитим я от болнавите си Думи.
Аз искам!
Отново да изпадаме в спокойното Безвремие… ...
674
Единадесет думи
Са твърде малко
И твърде много,
За да можем с тях
Да си обещаваме, ...
Са твърде малко
И твърде много,
За да можем с тях
Да си обещаваме, ...
706
2
Излизам в опушения град. Вратата зад мен се затръшва със скърцащ звук… Звукът на Вселената… А ако това е Вратата на Вселената, защо тогава пише “Образцово подържан дом”?! Но това наистина е така… Аз наистина прекрачвам една Вселена и преминавам в Друга… Коя е Другата Вселена? (Колите… Пушачите… Те с ...
884
2
Кого убихме?
Себе си или мечтите си?
И защо задавам въпроси без отговори?
Аз съм безутешно сънен.
Безутешно валерианен. ...
Себе си или мечтите си?
И защо задавам въпроси без отговори?
Аз съм безутешно сънен.
Безутешно валерианен. ...
631
3
- Добър ден, г-н Мишелов. Какво ще желаете?
- Искам няколко от Тези и от Онези, също така от Това, което в началото е сладко и след това става горчиво, стипчиво и оставя неприятен вкус в устата за дълго време… Не се сещам за името…
- “Очакване” ли?
- А! Точно това!
В деня, в който умра, ще ми липсва ...
- Искам няколко от Тези и от Онези, също така от Това, което в началото е сладко и след това става горчиво, стипчиво и оставя неприятен вкус в устата за дълго време… Не се сещам за името…
- “Очакване” ли?
- А! Точно това!
В деня, в който умра, ще ми липсва ...
825
1
937
5
Опитвам да проумея, трябва да проумея тези порутени стари кооперации, изпъстрените с дупки улици, думите, които напират да излязат и облаците, най-вече облаците…
Нима допуснах това?
Да бъда част от това…
Да бъда част от себе си…
От деня си… ...
Нима допуснах това?
Да бъда част от това…
Да бъда част от себе си…
От деня си… ...
912
2
Часът е седем без десет и все още не знам къде се намирам, какво правя и защо изобщо се возя в това метро, пуша, вярвам на приятелите си и закъснявам за срещи… Все още не знам…
Всъщност часът е десет без една минута, но Часовникът в онази закусвалня, покрай която минавам всяка сутрин на път за метро ...
Всъщност часът е десет без една минута, но Часовникът в онази закусвалня, покрай която минавам всяка сутрин на път за метро ...
1082
2
(Из града на Тепетата се лутаха млади времеубийци…)
1…
Аз съм човекът, който може да те излъже за двадесет и две стотинки. А мога да те излъжа и напълно безплатно… Искаш ли?
2…
Излизам от Трамвая… Колко много багаж нося със себе си! В главата ми като делва се изляха толкова много спомени и всичките ...
1…
Аз съм човекът, който може да те излъже за двадесет и две стотинки. А мога да те излъжа и напълно безплатно… Искаш ли?
2…
Излизам от Трамвая… Колко много багаж нося със себе си! В главата ми като делва се изляха толкова много спомени и всичките ...
733
Рано Сутрин съм най-естествен… Най-неподправен… През остатъка от Деня манипулативно прикривам себе си… Рано Сутрин… Няма време, за да се Страхувам…
Колебая…
Гневя…
Смея…
Влюбвам, прескачайки Прага на своята Заспалост… ...
Колебая…
Гневя…
Смея…
Влюбвам, прескачайки Прага на своята Заспалост… ...
751
1
Март месец е и очакванията, които удуших наесен отново покълват. (Къщата отсреща – помня я от малък… Свързвам я с шепа неизказаности, непобедимата Разсеяност на Ума ми.) Реших. Ще изляза навън, защото Небето е така добре нарисувано, така добре нарисувано, че за малко повярвах… В какво повярвах? В Св ...
980
... И се събуждам отново с мисълта, че днес ще е поредният ден на Самота, ще крача по улиците сам, ще завия по ъгъла на “Денкооглу”, ще видя как Трамвай 5 и 10 завиват и ще видя мрачните лица на хората рано сутрин…
Но тогава си спомних - до мен се бе сгушила Госпожица By-the-way…
Дамата с Камилите и ...
Но тогава си спомних - до мен се бе сгушила Госпожица By-the-way…
Дамата с Камилите и ...
818
Ще ме повикаш в Безсънните нощи,
когато в клише се превръща Луната,
улични шумове лутат се още,
пътя потърсили към Тишината.
Но Устата заших си, не ща да говоря. ...
когато в клише се превръща Луната,
улични шумове лутат се още,
пътя потърсили към Тишината.
Но Устата заших си, не ща да говоря. ...
705
3
(Massive Attack - Protection)
Загубили сме свойството си да се лъжем един друг преди лягане. Обикновено не роптая срещу Общите Очевидности. Там е Проблемът - Очевидни за Всички, но не и за мен…
Когато затварям едното си око, го виждам по-близо, когато - другото - по-далече. Ако затворя и двете, го в ...
Загубили сме свойството си да се лъжем един друг преди лягане. Обикновено не роптая срещу Общите Очевидности. Там е Проблемът - Очевидни за Всички, но не и за мен…
Когато затварям едното си око, го виждам по-близо, когато - другото - по-далече. Ако затворя и двете, го в ...
1970
2
Ангел и Ана
Дядо Велко беше стар и изморен човек. Не обичаше шум. А около неговата уличка винаги имаше деца. Той много ги обичаше, тъй като напоследък в село Ангеланово нямаше такива.
Велко се замисли. Не искаше да гони малч ...
Дядо Велко беше стар и изморен човек. Не обичаше шум. А около неговата уличка винаги имаше деца. Той много ги обичаше, тъй като напоследък в село Ангеланово нямаше такива.
Велко се замисли. Не искаше да гони малч ...
1774
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
