cosigin
43 резултата
До болка познат силует,
не можах да отмина безмълвен
и камбана проплака във мен,
недокосната скри се луната…
  441 
Вързвам въдици за попчета. Ние, въдичарите на Бургаския мостик, въпреки че виждаме, как рибарите с многото мрежи, от януари до средата на април, обират едрите лихнуси и стронгили, не се отказваме от своята слука. Каквото е останало, за нас е. Предимно дребни и средни попчета, а понякога и някое по-е ...
  492 
Лазаров ден е. Ден на предчувствие за предстояще на нещо, голямо и безсмъртно. Възкресението! Самият Господ Исус Христос, все още в човешки тленни одежди, възкресява Лазар. Да вдигнеш умрял човек от гроба, какво е ако не възкресение. Шанс за нов живот. Сякаш нашият Господ е провел репетиция за собст ...
  309 
Когато цялата ти мощ
ме връхлети със звучната стихия
и образът ти носи своите черти,
разтворен и раздиплен в петолиния,
в които е заключен твоя код ...
  322 
Не те постигнах,
остана вътре в мен,
във клетката полуразчупена
на собственото ми несъвършенство.
За теб ли недостоен бях ...
  302 
Безвремие
Тази песен,
толкова позната!
Ехото ѝ незаглъхващо
ни следва безутешно. ...
  247 
Когато хаосът ме сполети,
отварят портите си в мен,
несподелените желания.
Загубвам се във себе си и тръпна…
Смалявам се като дете, ...
  267 
Когато хаосът разбърка битието,
безпътицата ме отведе в храма.
Разбрах, че съм безкрайно грешен,
там прошка молеше за мен олтара.
Видях реката, текла покрай мен, ...
  273 
Добронамерено и бавно си отпивам
от чашата със Божията кръв
и мъдростта във мене се събужда,
сърцето ми обсебва тиха радост.
Омар Хайям умислено ме гледа, ...
  404 
Безплътност,
обземаш ме, когато
усещането, че съм жив
изтича през пръстите
и струните в брилянтни звуци, ...
  522 
„…спомени бухнали като лоза.”
Петя Дубарова
Ще те целуна в очакване, ръцете ти
да ме обгърнат, като бухнала лоза,
да се изгубя в прегръдката на леторастите, ...
  271 
Като заспиващо дете морето
шепти на верния приятел – бряг.
Покой в листата и вълните светят,
луната дреме в стария си впряг...
И гасне хорската гълчава ...
  692 
Съмва се и слънчевият лъч,
отразен в съседския прозорец,
усмихва се на орхидеята,
надничаща към улицата сънна.
„О, миг поспри!” ...
  417 
Може тя да те омае,
А до Я словесно вае,
гони своите миражи,
Ехото е в неин плен.
Случили се да я чуе, ...
  359 
Залезът докоснал хоризонта,
протяга пръсти към отминалия ден.
Наднича, иска да я зърне,
а тя нехае, очаквана…
Едва успял да мигне, ...
  286 
Как, мила, да те съхраня,
разцъфнала във своя пурпур
и твоите листа зелени
да облека в безсмъртния контур?
Лицето ти е приказка разцъфнала, ...
  333 
Контактът вкопчен във стената
ме гледа щепселно от упор,
а погледът ми леко посивял,
потъва във отблясъците на бакелита бял.
Така минута след минута, час след час ...
  269 
Треви зелени и сини дълбини
пътуват във съня ми,
в очакване за сбъдване
на пролетното утро...
Светлее хоризонтът ...
  282 
„И Странджа дивна, мълчалива…”
Прилича ми на недолюбена мома,
странна, дивна, мълчалива…
Пред нея коленичи гордостта,
когато в дебрите ѝ се залута. ...
  693 
Капки дъжд,
по зимното крайбрежие,
почти порой,
тук – там, плаващи листа,
а трябваше да са снежинки, ...
  410 
Песен за виното
Обичам виното,
обичам виното
червено вино аз обичам.
И в този еликсир ...
  610 
Разказ
Първородният съм на Донка и Христо. Коренът им е в Странджата и Източна Тракия. Тя е изтърсакът, шесто дете на Мара и Вълчан. Последният е полусирак, останал без майка, с трети клас образование. Тя – кръгъл сирак, неграмотна, ратайкиня. Само Господ знае съдбата на родителите ѝ.
Видели се, хар ...
  375 
Безследно изчезнал
Приел съм това хоби от баща ми. Той обичаше в свободното си време да се занимава с градинарство и лозарство. Градината му беше на двайсетина километра от Бургас, където ходеше почти всеки ден, а унаследеното от дядо ми лозе го чакаше някъде в Странджата и баща ми не го оставяше да ...
  1029 
Дансинг
„Dance Me to the end of love.”
Ленард Коен
Танцувай с мен,
залезът е още миражно далече… ...
  825 
Клоунът - отчаян оптимист,
единствен той със аромата
на цветята си общува
и с неповторимия си жест внушава
оная розова мъгла, ...
  314 
В градината със детска люлка
след бурята набъбваше райграс
и там тревичка малка, като него,
в зеленото растях в захлас...
Така полека ширна се полето, ...
  367 
Ще ти говоря
и ще те помоля
за мъничко търпение
да чуеш изречените вече думи!
За твоите очи - ...
  419 
Като две мастилени
петна
очите ти попивам
с душевната си
тъкан... ...
  544 
Топлият полъх на лятото
се втурна маскиран
в прозрачен воал.
И вазата с цветето
се люшнаха... ...
  488 
“Морето се боричка като коте
със слънцето, попило във вълните.”
Петя Дубарова
Дремещото коте на морето
мърка тихо на замижалия бряг, ...
  457 
Всевишни, Истината Твоя
не е ли скрита
в гроздовия плод?
Във тъмния му еликсир
в безвремието дреме - ...
  546 
Искам пак да съм дете,
невкусило от ябълката сладка
и щъркелът с разперени криле
за мен да е голямата загадка.
На жмичка със махленските деца ...
  407 
Потъват погледите жадни
в искрите на червения рубин
и слънчевият лъч, разтворен в него,
линее, сякаш е забравен там.
Потръпват чашите в ръцете ни, ...
  473 
Живях и плувах безметежно,
не забелязвах, че те има
и мракът с маска на месия
те правеше за мен незрима.
Така си мислех, че си мит ...
  421 
Сънят, като премръзнал пътник,
във слепоочието ми застина.
Забравен шум от воденица
и глас на бухал ме застигнаха.
Открехнах портата, огнището ...
  398 
Вали. И утрото сънува
заченатите сънища от вчера.
Балансирам,
върху люлеещото се въже
на дрямката ...
  413 
Като две мастилени
петна,
очите ти попивам
с душевната си
тъкан... ...
  489 
Денят не иска
нощта да го приспи.
На хоризонта светъл
крокодил догонва
малка черна щука. ...
  823 
Ще ти говоря
и ще те помоля
за мъничко търпение
да чуеш изречените вече думи!
За твоите очи – ...
  385 
Не искаш ли
да ме обсебиш
със слънчевата си усмивка,
скрита в сянката
на бягащите мигли? ...
  550 
Предложения
: ??:??