danisab
214 резултата
Трудно е да го обичаш, знам.
Трудно, но дали е невъзможно.
Минеш бариерата отсам
и те тласне мисълта тревожна -
дали... ако... ами.. ...
  530 
Видя през прозореца как жената ровеше - съсредоточено, внимателно, разборно. Бе направила няколко купчини. Повторно разгледа находките, получилите одобрение сложи в мърляво подобие на детска количка, останалите върна в кофата. Направи го с жест на уважение към следващия търсач на препитание.
Широко ...
  756 
Излезе от банята. Направи диря от вода след себе си, а Отчаянието беше чело Хензел и Гретел и бързо се ориентира. Опита с тласък да влезе в нея. За малко беше. Седна на пода и реши, че има време, обикновено душът действа тонизиращо, затова трудността да я похити се бе завишила. Като стигне до 'Оле з ...
  1404 
Живот в три действия
В три действия развива се магията.
На първо време в безмълвие
потича ток като стихия,
гори без милосърдие. ...
  501 
С Карлсон бяхме съседи. По перки. Моята бе задвижвана със същия въздух, с който работеше и неговата.
Сутрин се търсехме с притегателната сила на мълчаливо насищане и си общувахме с очи. През деня минавах неколкократно през полезрението му, за да можеше да се наслади на скоростните ми лупинги, на нов ...
  798 
Останалото самочувствие погледна
иззад мръсното перде
дали са си тръгнали всички,
за да може да се прибере.
Дошло беше с гордост и радост, ...
  534 
Толкова беше тихо, че за миг тя си помисли, че е оглушала. Пусна напосоки песен. Добре беше със слуха, заслуша се в думите на парчето. Песните бяха създадени за такива като нея - самотници, които да си представят в моменти на глухота душевно парти, където са доволни и щастливи. Е, партита имаше и на ...
  888 
Погледът изтъркал е пътеката
oт взиране дали ще се завърне.
Утре пак е като вчера - леко
повлича се нощта да те прегърне.
Водопадно времето минава, ...
  462 
Откраднах от пазара портокал,
беше сбръчкан, мек, не струваше.
Затова в скришна поза
клептоманията ликуваше.
В задоволство ускорих ...
  485 
Успешно седмицата взе завоя
и спря пред слънчеви врати,
почивката ще е мечтана,
в хазарта ще ми провърви.
Ще хвърлям заровете смело, ...
  502 
Мартенското слънце се усеща,
не е като лято, но все пак
въздухът отдава се на среща
с меко-веселия сняг.
Улиците тихо спорят, ...
  472 
В прегръдка на раздяла
потъваща се свиваш,
косите-одеало
сълзите прикриват.
Затоплено сърцето ...
  500 
Приливът ми даде сили,
аз не вярвах , че съм там.
Отстоявала с усилия
тайната на моя срам.
ПРигодена за пътуване, ...
  541 
Залепнали крилата не буксуват,
а сякаш бавнооборотно
опитвам те да продиктуват
послание- ограбено самотно.
Застинало в паяжината ще доживее ...
  547 
Оскотяло време,
пребиваващ стан,
няма кой да вземе
скитник поруган.
Уж съдбата тежка дала е урок, ...
  597 
Събуждането е като аборт,
насила оперирам сетивата си,
във празен мрак очите адаптирам,
над затопленото тяло издевателствам.
Мъглива баня с плочките от лед ...
  1385 
Има много подредени дни
и такива с хаос истеричен.
Има дни, в които не върви
и се чудим на късмета си себичен.
Нагласени газим във вода ...
  925 
Разделям океана и владея
вселената на мойто женско битие.
В очите ми оглежда се небето,
сега ще плувам в своето море.
Звездите ги свалих, когато влязох ...
  1018 
Ловец на души
Измолено търпението ме буди,
очите търсят друга светлина.
Безименният страх се чуди
дали ще го приеме утринта. ...
  820 
Тогава детето в мене умря...
И моят вик изпрати те в тъмнината.
Сега, когато всичко опустя,
спомените само чукат на вратата.
Годините ме върнаха назад, ...
  1806 
Дървото на Юда
"видя съвсем ясно
какво виси на дървото..."
А.Кронин
Огледалото с критика вече ...
  844 
Роднински хор огласяше антрето,
а тя звука до минимум забавяше
и влизаше в банята, където
подмятания миеше,забравяше
че вече не е възраст завистлива ...
  1059 
Цветна да беше душата човешка-
бихме я трили с гума до мрак-
да я поучим от грешките,
за да не повтори пак.
Сивкави носим ги, онемели, ...
  884 
Сънят ти още не донесъл
лъчът от детската звезда,
която като малка те унасяше
и бдеше над невинноста.
Сега очите не желаят ...
  851 
Минутата без теб се раздвоява,
на свой ред прави нови дни,
във времето се наслоява,
боядисва в черно белите стени.
Искам да протегна длани, ...
  831 
Захарницата ги викаше..
Като аромат на кестени -
бездомните дечица.
Милиони малки стъкълца,
прашинки с вкус на болест, ...
  921 
През прозореца го виждам-дрипав.
Рови в контейнера, нещо дрънчи..
Тежки ръждиви окови , врязани
в нечии крака...Как вали...
Дали ще си намери нещо ...
  944 
В младостта й имаше картина,
в която често своя поглед спираше.
С горда крачка на богиня
вървеше, а кръвта пулсираше.
Сега рисува зимна колесница, ...
  886 
Пожелай си надежда, когато
ровиш с пръсти в бездънна пустиня,
виждаш черна дупка до вратата,
чакаш безпредметна милостиня.
Пожелай си успеха на пътя, ...
  1231 
Да бъдеш жена е понятие
без време, без грам обяснение,
да бъдеш работна ръка - предприятие,
красива и умна, и пълна с търпение.
Да теглиш със зъби конците житейски, ...
  917 
Хиляди мравки предприеха атака по твоите крака.
Сепна се ти, в главата ти бръмна муха.
Взе си часовника, златен е , скъп е
и ланеца тежък си взе,
ключа превъртя,прага пристъпи, ...
  727 
Истински дни.
Изкуствено черни са.
Нощите-скелети.
С мъка се сменят
еднакви в жалбите- ...
  807 
Във изгрева аз цвят намерих,
да боядисам душата избеляла,
криле на чайка аз разперих
да полетя над пустош изгоряла.
Море, в очите заледено, ...
  817 
Дойдох.
Видях в гола стая
висяща паяжина-параван.
Зад него скучните ъгли
събираха си мухъл на таван. ...
  1289 
Можеш да бъдеш добре и самотен,
сгушен далеч от прахта,
от хорския говор,от немотия,
от злоба човешка и суета.
Да потънеш в избелелия, ...
  1604 
Мъжки силует през реката минаваше,
хладни талази умора отмиваха,
скулптура нежна на рамо не шаваше,
красотата й вечна сили наливаше.
Така през годините майстора раждаше ...
  1101 
Кафето вдига пара на ръба
зад вестника, от вчера изоставен.
Обяд е вече-аз не ставам
за днешен вестник,сигурно разграбен е.
Така не станах,когато чух гласа й- ...
  932 
Години изтекоха,
моят часовник
спря на момента,
когато си тръгна.
Беше добър, ...
  1004 
Заблестя.
Капчиците вода
се стекоха по мръсния прозорец.
Терасата все още не се е
срутила под тежестта ...
  1033 
Сънуваш, по-лека си от въздуха
и нищо няма смисъл в кулата на радостта,
освен да бъдеш окрилена
и да се слееш с обичта.
Една ръка през облаците влиза ...
  1190 
Предложения
: ??:??