danisab
214 резултата
Човекът е роден, за да греши.
Не е позната друга траектория
за пътя, който предстои
пред личната и общата история.
Животът няма формула за чест. ...
  634 
Точно бях свела глава пред ожулените колене на сина си,когато ги видях. Посребрени, усмихнати. Тихичко разменящи си думи, в които слънцето оставяше заряд за още много часове разговори...
-Искаш ли наистина?-попита мъжът, чиято фигура бе така синкаво прозираща в следобедния час.
-Много искам!-радостн ...
  809 
Старата кола е нужна само за успокоение. Да седи пред блока като паметник и да припомня на собственика, че е там.
Срещна ме съседът отгоре.
- Продавате ли я?
Учудено го погледнах. Не ми е минавало през ума дори.
- Трябва да питам мъжа ми. - Смрънках за отговор. ...
  1199 
“Мамо, какво е война?”
Попита синът ми смутено.
Погалих го с мека ръка
и ми стана много студено...
“Войната, момче, е затвор, ...
  1316 
Загрижена нотка изскочи
от дума, неползвана скоро...
Дълбоко у мен заклокочи
забравеното в много хора...
Докосване. Поглед. Безкрайност. ...
  564 
Очи необяснимо вярващи
във теб. Че ти си правилната личност.
И лапи, с топлина докосващи
лицето ти, окастрено от драматичност.
И лай, по-силен от будилник ...
  1732 
Омръзна ли на твоите очи
да скитат в женските брътвежи,
да плъзгат леки светлини,
умът им да ги забележи?
Умора просна ли крака, ...
  653 
Като за сватба не е ден, студено е.
Но има ли значение студа?
Когато в двама души отредено е
да се подпишат под една съдба.
Като за вашта обич ден е, време е. ...
  1109 
Звънял си ми. Не съм го чула.
(А може би не искам да го вдигна)
Пеперудено провлачвам от пашкула
телефона си. Мониторът ми мигна.
Изтягам се. Крилете ми проблясват. ...
  1661 
Утрото настъпи като рутина.
Всеки ден еднакви стъпки прави.
А душата ти, за да не е сама,
от моята безспирно граби.
Целуваше ме, сякаш съм една - ...
  744 
Най-силният намери я, превзе я.
При досега изригнаха вулкани.
Прегърна силно и чрез нея
затвори всички стари рани.
Във цяло на едно прекрасно Ние ...
  750 
На двайсет го виждах морето,
до глезена беше ми само.
И си играеше сърцето
на "Не се сърди" и "Дама".
На двайсет и пет до колене ...
  1283 
Всеки ден го питах безпощадно.
Не пропусках. Няма празна утрин. Да.
И задавах го директно и на гладно.
За да няма време за лъжа.
Той много ме ценеше. Всеобхватно. ...
  1898  15 
"Какво му трябва на човек... Малко глезене..." - Мислите ми се радваха и меко падаха на надутия дюшек женска значимост. По подобен начин ме докосваха и снежинките. Предколедно време беше, снеговалежът дрънчеше в ушите със звънчетата от детството ми.
В една витрина ми се усмихна добре облечена жена, ...
  856 
След периода, във който
осъзнах
твоите изстинали чувства.
Реших да се боря до крах
и се подложих на "изкуство". ...
  1315 
Ще вечерям с обичта ти. Вече няма я.
И само рутината, седнала насреща,
оглежда се в излъскания порцелан
и претендира супата да е гореща.
Облякла съм най-хубавата. Но не виждаш. ...
  1000 
На разпродажба съм. Цена без конкуренция.
При влизане човек загубва слово.
Дори и набедената интелигенция
ме граби алчно и по много.
Видът ми е разголен. В тон съм. ...
  946 
Всяка минута, в яд потопена,
минава нещастно през твоите дни.
А ако просто си мислел за мене,
можеше и да ни провърви.
Нямам настройки за твоите чувства, ...
  940 
Оглеждам се преди да вляза.
И сянка няма на присъствие.
Във огледалото дори се мразя.
Oт себе си аз искам да отсъствам.
Запалената лампа с радост ...
  1056 
Една жена на трийсет и...
Отворена позиция накрая.
Все пак жена съм и нали
не е културно да се пита, зная:)
Какво най-много ми личи ...
  1105 
Приемам да съм ден и нощ,
и светлина, и мрак, и затъмнение.
В очите ти, събудена в разкош,
да съм и дар, и избавление.
Да съм добре дошла и преоткрита, ...
  836 
Закуска за шампиони! Да, бе!
Генномодифицирана гранула.
И викат ме с подсвирквания даже.
Но правя се, че не съм чул.
А те, двамина, ще закусват. Топло. ...
  690 
Листата падаха като сълзи -
различни бяха, като твоите думи.
А крачките ми някой ги следи -
неразбирателството помежду ни.
Онази есенна трева ...
  772 
Изял си днес гарденията?
Петнайстата подред...
Въпроса ти задавам
в муцунката фронтално.
Не се покривай зад дивана. ...
  838 
Преносима памет съм. Безкрайна.
Зареждам всеки следващ притежател.
Натискам всяко копче уж случайно -
да предизвикам пак Съдбата.
Обем архивен като за столетие ...
  905 
Когато си отиваш, ти
недей глава назад обръща.
Не гледай строго, не спори.
И лошото недей го връща.
За времето съвместие, аз знам, ...
  719 
Далечна ти бях, някак безвредна.
Стоях там, на кръговото и те гледах.
Но после ме отвя сирена в бездна
на бързосмъртна нечия линейка
бледа. ...
  1066 
Избрах твоя превод да е верният,
защото истините не спестяваш.
И грубостта, оная скверната,
я пишеш, без да заблуждаваш.
Огледай първо материала, нека ...
  758 
Обяснете ми я, красотата
Но, моля ви, клише не ща.
Комплекс бил - умна и богата,
за всеки мъж - мечта.
Къде живее, как въздиша, ...
  837 
Ефирна съм. И някак съм красива.
Естетско одобрение не ща.
Синьото в очите ми отива,
разхождам се небрежна по брега.
От слънце съм. От него споделена. ...
  1003 
Мисли за мен... След ставането сутрин.
Завличайки ме споменно с халата си.
В банята, досадното ти вяло къпане
ще пита в шепот за телата ни.
Пред огледалото броенето ще свежда ...
  1172 
По колко пъти да повтарям -
искам друг живот да ми даде,
срамно своите врати да не затваря
Съдбата... и да не краде.
От моите очи, преградно спиращи ...
  832 
Компромис... Оттатък задръжките.
Срамът е наяве бърборене.
Късащ майсторски дръжките
на плодовете на двора.
А дворът, обрасъл нарочно. ...
  724 
Неравноделно поживях. По нестинарски.
Преспивах в долини, била. Огнищата
заливах с престоялост. Менчето жътварско
като злато светеше сред пепелищата.
Не миех с години образа отсреща, ...
  692 
Ще облека оная бяла риза,
чиято ръчно плетена душа
без угризения сама излиза
да се покаже гордо на света.
Не е последна мода, но едва ли ...
  741 
Безсилно е времето с мен да се бори,
ръкави запретнало, потно да блъска,
да счупи релефа на моите щори
и мокро в победата в мен да се тръска.
Безгласно е в опит да плаши ума ми, ...
  868  10 
Бях много изпълнително дете. Принципно. За коледните празници получавах все подаръци, които бяха в мнозинството си книжки и почеркът подозрително напомняше този на баща ми, а последният го видях да ми взима писмата до дядо Мраз от пощенската кутия. Малко засрамена от прямотата си, но изгаряща от люб ...
  1625 
Пожелайте си...
Пожелах си... И духнах годината,
като свещ се разтече зад мен.
А във восък, от спомен преминал,
се роди чисто нов януарския ден. ...
  774 
Майстор да ти влезе вкъщи
клетва май било.
Баба ми така подготвя ме
за предстоящото тегло.
Махнах с ръка доволно, ...
  922 
Забравена, така и не възкръснах.
На бунището за бивши бързо ме зари.
На сутринта от слънцето печално лъснаха
косата ми сплъстена и грапавите ми очи.
Огледах се, наоколо сред стара мърша ...
  710 
Предложения
: ??:??