Djein_Ear
1 624 резултата
Когато и дълбокото ти стане плитко,
а ножът остър няма какво да нарани,
защото болката осъмнала във нищото
прецежда се по мъгливите си ръбове.
Когато с всеки ден се питаш ...
  774 
Не ми поиска никой прошка, но простих...
измих със сълзи воли и неволи.
Тъй, както някога обичах... заличих
на минало следите прашни - черни.
Защото март е за прераждане. За нов живот. ...
  1127 
Птича песен и валс на глухарчета.
Пролет. Гнездо. Щастие...
Пеят капчуците. Разлистват листата
своя цвят от обичане...
Толкова просто е. Всичко е в смисъла. ...
  608 
Обич бяла, като пухкав облак
във небето ми пак рееш ли се ти,
ще ти стана дом и пристан.
Ще бъда бряг сред алени вълни.
Тънкострунна, като музика от Рая, ...
  367 
Споходиш ли ми мисълта, любов...
завръщам се във спомените прашни...
Била. Отминала... е вече все едно.
Не се завръщат чувствата отминали.
И топвам четката в пастели топли, ...
  423 
Говори ми се. Няма да мълча.
От себе си изхлузила съмнения,
тъй както ручейна и бързата вода,
потичам по ръба на своите доверия.
Обвързаностите от себе си съм смъкнала. ...
  549 
Мълчи ми се наяве, и насън...
и тихичко редя си строфи под луната.
Уханието на узряла дюля тази нощ
пак спомени в душата ми разбужда....
... ...
  388 
Тъй дълго чакан, този дъжд
във пазвата на лятото набъбнал.
Ще щурне някак, ей тъй изведнъж
с крилете бели облаци разгърнал.
И знам, като дете, ще трополи ...
  625 
Аз бях в най-светлото на изгрева.
В най-жаркото на залези танцувах.
В най-синьото мечтаех в небесата.
С най-истинското душата си изливах.
Небе и път към всичкото, което имах, ...
  498 
Разтвори пазвата си лятото.
До голо цялото се разсъблече.
До жар накладено по юлски слънцето,
със дъх горещ земята ни пресече.
Тревичките челата сведоха. ...
  493 
Една любов в душата ми останала,
дори по-силна от смъртта.
Щом в дланите ми нежни е пораснала,
ще ме намери и накрай света.
За нея бих раздала всичко, всичко... ...
  597 
Дори да вярвам в приказки и феи...
не мога времето назад да върна.
Не мога със мечтите необятни свои
от спомените си да се отвърна...
Дори да имах пръчица вълшебна ...
  518 
По листите на времето все пиша...
онези свои неизпратени писма.
В просъница пак утрото въздиша
със спомени в напръхнала душа.
Щом в тъмното очите си отворя ...
  378 
Когато утрото очите си отваря
със снопове сияния от злато,
и във екстаз деня събужда
уханието в чашата с кафето.
Надпяват се по клони птици - ...
  572 
Защото все те гонех. Не те исках.
Покри лицето си с плеяди звездни.
Потърсих те, но не те стигнах,
и заживях с мечти неистини...
Сега високо си от мен, така високо, ...
  422 
Още ме мамят високите токчета,
да ги обуя и тръгна напред.
И да звънят под нозете паветата,
сякаш, че всичко ми е наред.
Още ме мами и бялата рокличка, ...
  417 
Към сърцето на Май
протягат листенца пак розите.
Беше Ад. Беше край...
но до блясък измит във сълзите.
И се ражда началото ...
  383 
Има любов! Много щастлива!
И такава, която боли.
Многолика и много различна.
И лечебна, и носеща рани.
Ту взаимна и нежна, ...
  427 
Обкичена със обич ставам пролет
с ухания на цъфнал цвят,
и влюбена във необятен полет
на птиците завърнали се пак.
Гнездото във мечтите си подреждам ...
  423 
Ще замълча, като изхвърлена черупка на прибоя.
И като мида бисера във себе си, ще скрия.
Аз вече няма от какво да се страхувам, и болея.
Ще дишам като птица, и във небето, ще се рея.
От себе си изхлузила обвързаност и грешки, ...
  501 
Не сме приятели, не сме дори любими.
Със тебе изгорихме онзи праг
през който обичта да може да премине.
Не съм ти близка, а ти не си мой враг.
И пак са празници, и светят свещи. ...
  459 
Мъжка ракия със женски сълзи
Да поседнем ли с тебе. За малко.
На чаша ракия. Без думи...
Мъжки да пием, а след това,
да развържем езици и хули. ...
  692 
Аз бях на дъното на пъкъла,
и не че само влязох пътьом,
а обиколих и деветте му кръга,
За светлина душата ми бе жадна.
Преминах нямото страдание и болка. ...
  461 
Лека нощ, мои спомени...
Тази нощ е разгърната странница
на отминали срещи, горения.
Тя е бяла, но откъсната страница
на забравени, стари трептения. ...
  629 
Боже, отнеми от мене болките.
Скрий ме някъде далече, може би,
там където са спокойни и сълзите,
рукнали във двете ми очи...
Само Ти ми знаеш греховете. ...
  480 
Изля отровата си в мен, ала не спря.
Накъса на парченца всеки хубав спомен.
Разби сърцето ми, а после разпиля
в ридания във мене всеки ритъм.
Отломките след теб ги друг събра, ...
  743 
По дланите ми цъфнали цветя
ухаеха на пролет нежна.
Отнейде птица бяла долетя.
Запя, а аз бях много уморена.
Заслушах се във песента, ...
  415 
С крила пришити на раменете крехки
не мога да летя и поря небосвода.
Не искам да повтарям стари грешки
и затова аз просто ще си тръгна.
Дори със камъче в обувка стара, ...
  386 
Навярно пак със есенния дъжд
смалил простора до прозаичност
на чашка-две ракия, този мъж,
ще се закотви в точка до безпаметност.
Не зная как нахлу в живота ми. ...
  528 
Дори да изгориш на кладата, любов.
И твоят дъх молитвено да шепне,
че мен обича в този луд живот,
сърцето ми от теб ще се отвърне.
И пак ще тръгна боса, гола, ...
  458 
Годините остават зад гърба ми,
като пътека на небе синеят.
Преминали през преспите, нозете ми
в следи от обич по земята се белеят.
Какво е щастие днес вече не се питам. ...
  414 
Небето беше черно от тъга,
и драскаха светкавици сърцето.
Извиваше си бурята гласа от самота,
и болката разяждаше ме много дълго.
Валяха дъждове. Порои се изтекоха. ...
  426 
на дъщеря ми - Сара
Нависоко хвърчи, със звезди във зениците,
и почти не докосва земята с нозете си.
Тя е млада и все още не знае за прошките,
но обича и стиска във шепи мечтите си. ...
  495 
След всички недописани от мене редове.
След бурите вилняли вътре в мене,
ще те изгубя в римите на своите стихове,
изплакани в безлунните очи на дъждовете.
След дълго взиране в пролуките без изход ...
  477 
Пред теб, съдба, отстъпих с времето,
защото всъщност нямах изход друг.
Калявах се на лавата в огнището.
Извайвах смисъла на остър струг.
А можех да те премълча и да не съдя ...
  440 
Нито с мисъл, нито с дажба на гладен
мога времето свое назад да завърна.
Затова бодро крача по пътя си прашен,
а в очите ми влага от надежда набъбва.
Младостта отлетя. Любовта ме отрече, ...
  534 
И сякаш век ги измълчавах думите,
заседнали в сърцето ми измъчено.
Сега по времето на листите
изписвам ги, но мълчаливо.
Страхувах се да ги изричам, ...
  520 
Време скрито зад две пролети...
отлетели, като сън от клепките.
Незавръщащи се в дланите трептения.
В пепелта на времето са стъпките...
С едно "Обичам те" приспивам нощите, ...
  445 
Сънища... отминало щастие,
и многоточия от недоимане.
Живот, като разпятие.
Далечно, минало обичане.
Пролет... и отминава, ...
  503 
Усещаш ли дъха на цъфнали дръвчета?
Погали ли лика ти топлият южняк?
Дочуваш ли как пеят моите токчета,
по тротоара тръгнала към тебе пак.
Ръка до свойта топла гръд сложи ...
  453 
Предложения
: ??:??