FFortuna
59 резултата
Заснежѝ се земята с кристални пера,
избелели от тромава липса на памет.
Симетрично оставени дири от двама
оцеляват с обичане в тихия град.
Избледняващи стъпки, прозирни едва, ...
  468 
Приятел, търся си сърце,
такова... истинско, човешко.
Мая Нарлиева
Сърце ли ми поиска? Откъде?
Да беше ми останало, бих дала. ...
  509  11 
Дните ми бягат нагоре по времето,
стръмни са нощите, в облачен хлад.
Имам ли още остатък за вземане,
грешките ресто не връщат назад.
Остри бодли ми поникнаха в стъпките, ...
  396 
Печатат по съдбата си с копита
конете, като призрачни бегачи.
Прикритото на тежките им битки
е странната човешка еднозначност.
И стартът е за всички. Но е равен ...
  176 
В пресечената местност на живота ми
не стъпвай, ако няма да останеш.
Нагарчат ми далечните самотности,
подписани от нищо обещано.
Скалите са високи за изкачване, ...
  649  12  17 
Хартиените птици са изписани
с поредица от думи премълчани.
Крилете им, нагънати от истини,
напомнят на клавиши на пиано.
Акордите на скритото значение, ...
  290 
Досънувах дълбоките сънища, дето
са пречупили тънките корабни мачти.
Изтълкувах съдбата, и колко ли значи
да живея назаем отвъд бреговете.
По морето подводна пустиня достигнах, ...
  288 
От безбройните пътища само един е към тебе.
Прелетях върхове да достигна отвесния зъбер,
и по него се спуснах, от сняг почерняла и тежка.
А от прошката шал ти изплетох. Че зимата зъзнеш.
Под земята заспах, и покълнах през късната есен, ...
  373 
Луната е пълна. Заспали петли
с крилата си топлят часовници скришом.
Промъква се паднал от клоните лист,
със стъклена мъка дъха си издишал.
А скитникът бавно протътря крака ...
  262  11 
Ave
Нестройни са ми думите. И пак
бележа с изречения вината.
Без отговор, поредното ми „Как?“
зачеркнало е пътя за нататък.
В секунда, приравнена на живот, ...
  761  14  17 
Най-силно се обичаме на тръгване,
когато неделимото се къса
на две разнопосочности недъгави,
и търси първородния ни сблъсък.
Обичаме се. В призма на омразата, ...
  305 
Надскочих умореното си тяло
до погледа на някой отстрани.
Животът до ирония е ялов,
под лустрото – без корени, изгнил.
Отглежда си избраниците сити, ...
  181 
Листата до абсурдност са ошарени
сред блудкавата цветност на декора.
Преплитат се окръжности на гарвани,
избягали с последния си орех.
И облаците губят равновесие ...
  615  12  24 
Не подхождам на твойта трапеза,
все я карам на хляб и вода.
Но огризки, за теб безполезни,
събери ми в ръка, и ми дай.
Остави ми от въздуха глътка, ...
  287 
Щом бавно тъмнината се износи
от острите целувки на звездите,
а всеки хоризонт е само плоскост
от изгреви, в зениците присвити,
простят ли се на прага ветровете ...
  216 
Бездомно ми е. Някакво самотно.
Приличам на затворник в междуредие.
А думите, с престорена грамотност,
оказват ми последната си преданост,
и слагат въпросителната в края ...
  218 
Неусетно, преминали острите камъни
с равномерния ритъм на слепи коне,
разрушаваме нашите пясъчни замъци,
и инертно си казваме простичко "не".
Не намираме думи за старите истини ...
  538  11  14 
Десет банички си купих –
две за мама, три за тате.
С чая в ранната закуска
батко пък една изяде.
Само нещо ме тревожи: ...
  442 
Зад стените на малкото щастие
с девет ключа вратата залостих.
Избледняха следите остатъчни
от калта на неканени гости.
Заличих си съседските дългове – ...
  341 
Предложения
: ??:??