gerrda

408 резултата

Или?

Дали разбра, че ме докосна
и сладост си в очите ми солени,
дали ме помниш и дали те радват
ръцете ми, към тебе устремени...
Дали се раждаш в мен като магия, ...
1K 12

Ще бъде дълго лятото...

остават слънчеви лъчи
в косите на нощта
след залеза на времето
и топлят утринния дъжд
и самотата му ...
934 12

Почти като спомен

бе пламък в илюзия сива
~~
безконтролната жажда
~~
за допир ...
873 7

Самотно

Непонятно красив ще остане,
/
изсвирил последния вятър
/
с ръце, отлетели в морето, ...
1.2K 19

Бряг

Пробудих се в разгара на мечтите,
преди да си помисля, че съм стара.
От изгрева останаха лъжите,
пречупени в загиващата вяра,
запомнила на прага си лъчите ...
977 18

Ще

утре ще ми е чудно
за чудесата
как било ми е мъчно
за вятъра
и за дъгата ...
667 3

Без мен

днес ще те забравя
за да мога да плувам спокойно
из липсата
на обикновени мечти
с достойнство ...
994 15

Луната

Безшумно се стопяват опустели
ръцете на луната, като нежност;
през восъчната нощ разляла вени,
в които циркулира неизбежност.
Луната всеки ден вали сама. ...
1K 21

Генетика

И без да знам с какво си ме дарила,
как по-могъща и от всички си била,
как най-жестоко в мен си отброила
последния ми пулс към вечността...
На теб дължа престоя си в безкрая. ...
653 6

В д и ш в а н е

В очите ми се вписа като болка,
която дълбините им изрича.
Но никога не ме запита колко
е дълга тишината ми без тебе.
В ръцете ми остана като белег ...
1.1K 22

Обикновени думи

вместо тихи надежди
в несбъднати спомени
мъгла и отдавнашен сън
рисувам градини
в прозрачни нюанси ...
1K 7

Неслучайна среща

През времето на този свят безкраен
ще прекосяваме планетата гореща
и в някакъв единствен миг, случаен,
пресичайки се, непременно ще се срещнем.
Не се ли спрем, а само се разминем ...
869 20

Фа диез минор

от точка необятна тишина
развързах само две посоки
дълги до оттатък
събирах мислите си
в мраморен сегмент ...
1.1K 16

Avec toi

Да нарисува по очите ми надежда
-
денят избърза. Даже му повярвах.
-
Опита да ме стопли. Но изглежда ...
882 9

Няма да мога

умрях
не личи ли
вече съм сянка
още няколко шепи
разкъсани дни ...
1K 20

Недовършени истини

секундите доверие
остават на масата
в непотърсени очи
в делника
зад стъклата ...
1K 9

Насаме

Вали
(както винаги)
в кръглия дом
на звездите,
препушили с вино ...
1.2K 10

Щом си тръгнеш

"Ръката ти, протегната за сбогом,
е дълга километри...
И никога не ще я стигна аз..."
Иван Пейчев
Душите ни ...
1.2K 21

Примерно

заради две преспи внимание
трябваше ли да съм истина
или да вярвам в неслучайности
на метър от реалността
нали нямаш ...
854 10

Умора

Умориха се дните ми, глухо се скършиха,
потъмнели от студ в непредвидена зима.
Отънелите нежности все не научиха
безболезнено как да умират...
Избледняха посоките сини. Не съмна. ...
987 16

В р е м е н а

напълно изсветлявам
даже времето
обича ме
целунало деня
излъгано за кратко ...
859 14

Бумеранг

"Целувам те" - така умира времето
във празните си опити за дъжд.
Удобната реалност от спокойствие
ми казва, че понякога си мъж.
"Довиждане" е всеки спомен къдрав, ...
695 10

Някога

Ще се стопи от зима вехнещата нежност,
под пръстите на люляците
свита.
Очите на морето
ще излеят ...
761 10

Надвечер

по здрач съм гола
преплитам се
с въжени мостове
над сухи реки
безропотно ...
807 9

Отломък

Някога в твойте ръце,
само ще мога да кажа,
че си тъмно, но синьо море
и в съня ми си капка безбрежност.
Всеки ден ще рисувам деня, ...
798 5

Крещящи дистанции

отиваш си
а вятърът ме пита
защо крещят вратите
незаключени
защо от извънредност ...
976 11

Защото не знаеш...

(личен акро-мотив)
мастилници прашни се пръскат в очите на слънцето
астрално превзели ръцете ми
вечно вплетени в сърдечна аритмия
уморени са думите ...
876 8

У л и ц и

сутрин
като се събудя на
триста осемдесет и четвърта улица
спирам да тичам
из къдравите завои на времето ...
991 11

Сънено

Почти полунощ е. На път за леглото
съм вече, а как ми се иска
да потънем със принца ми бъдещ в лоното
на страстната нощ тъмнолика.
---------------- ...
900 12

Вместо утре

През призмата на вечните съмнения
разтваря се на капчици светът,
катери своеволни недоверия,
преносени от трудния ни път.
Из глухите въздишки на пороя, ...
3.2K 2 44

Белег

тиха и вярна
сега ме отнема
от сивото време
в протяжно глисандо
твоята болка ...
716 8

Копнежни сезони

Изтичам в безпределното ти лято,
домогнато от влажен птичи крясък,
изронена от истини в стакато
и бегло нарисувана от пясък.
........ ...
941 16

Постепенен загар

душата ми не може да изгаря
тя
само като слънце види
срамува се
почервенява ...
940 14

Дали

докато не чаках
във вечното чакане
ти дойде
така ненадейно
и толкова хубав ...
839 12

Вятърничаво

Всички ледени думи искрят във акустика,
даже плюш във душата не ще ги попие.
Всеки миг споделен до вчера бе музика,
а от днеска мъглата започва да вие...
750 5