kasandrabg1
131 резултата
Стоя във стаята сама
и сякаш пак ще се отвори
проскърцващата ù врата
и с твоя глас ще заговори.
Навсякъде край мен си ти – ...
и сякаш пак ще се отвори
проскърцващата ù врата
и с твоя глас ще заговори.
Навсякъде край мен си ти – ...
287
Почуках три пъти на твоята врата –
дали не чу, не знам, но не отвори…
Сега стоя отпред и чудя се сама –
нима голяма грешка сторих?!
Не ме обичай силно – ще избягам. ...
дали не чу, не знам, но не отвори…
Сега стоя отпред и чудя се сама –
нима голяма грешка сторих?!
Не ме обичай силно – ще избягам. ...
1289
7
ОЧИТЕ НА МАМА
С игличка тънка
и конец ефирен
изплиташе
дантели фини. ...
С игличка тънка
и конец ефирен
изплиташе
дантели фини. ...
582
Каква вселенска тишина.
Вечèрен път, луна и бус.
Наоколо е тъмнина.
Зове ме моят демон рус.
Обсипват ме безброй звезди, ...
Вечèрен път, луна и бус.
Наоколо е тъмнина.
Зове ме моят демон рус.
Обсипват ме безброй звезди, ...
370
1
Щом Слънцето залезе,
усмивката ми скри.
Тъга при мене влезе
и мъка ме покри.
Пак празно е сърцето – ...
усмивката ми скри.
Тъга при мене влезе
и мъка ме покри.
Пак празно е сърцето – ...
365
Летя, разперила ръце широко,
чаровно въздухът ме гали.
Далече съм от всичко, нависоко,
а Слънцето лъчи от мене пали.
Искри просветват, аз съм нажежена. ...
чаровно въздухът ме гали.
Далече съм от всичко, нависоко,
а Слънцето лъчи от мене пали.
Искри просветват, аз съм нажежена. ...
353
1
Когато си затворен в тъмна клетка
и между четири стени си сам,
понякога си правиш крива сметка,
че Интернет спасение е там.
И пъшкаш ти пред скайпа в изнемога. ...
и между четири стени си сам,
понякога си правиш крива сметка,
че Интернет спасение е там.
И пъшкаш ти пред скайпа в изнемога. ...
456
2
Събличам се и хуквам гола във нощта.
Луната ме обсипва щедро със сребро.
Блестя, разхождам се навън сама
и сякаш търся нещо, но какво?
Дорде петли захванат свойта песен, ...
Луната ме обсипва щедро със сребро.
Блестя, разхождам се навън сама
и сякаш търся нещо, но какво?
Дорде петли захванат свойта песен, ...
323
Марианка беше единствено дете. Тя много обичаше баба си, на която беше кръстена. Дори повече от собствената си майка.
Беше любознателно, дребно момиченце на около девет години, с черни, дълги и дебели плитки. Заради тези плитки майка ù я будеше рано, за да я среше, преди да тръгне на работа. Дори и ...
Беше любознателно, дребно момиченце на около девет години, с черни, дълги и дебели плитки. Заради тези плитки майка ù я будеше рано, за да я среше, преди да тръгне на работа. Дори и ...
691
Аз исках радост да ми подариш.
И гмурнах се в морето на живота.
Към тебе смело носех се, защото
поисках радост да ми подариш.
Подводните скали аз не видях, ...
И гмурнах се в морето на живота.
Към тебе смело носех се, защото
поисках радост да ми подариш.
Подводните скали аз не видях, ...
342
На Галя
Реката на спомена оттука премина,
донесе отдавна отлитнала песен.
В горещ, летен ден, от нас си замина,
прекрасния смях на децата отнесе. ...
Реката на спомена оттука премина,
донесе отдавна отлитнала песен.
В горещ, летен ден, от нас си замина,
прекрасния смях на децата отнесе. ...
426
Цветята си аз всеки ден поливам.
Ала солена е тази вода...
Защото мъката си аз изливам.
И с нея ги попарвам след това.
А те мълчат, учудено ме гледат – ...
Ала солена е тази вода...
Защото мъката си аз изливам.
И с нея ги попарвам след това.
А те мълчат, учудено ме гледат – ...
442
4
Превита на снега под тежестта,
асмата пъшка тягостно отвън.
А гроздето ù, сбрало сладостта,
трапезата краси като във сън.
През лятото, отрупана с листа, ...
асмата пъшка тягостно отвън.
А гроздето ù, сбрало сладостта,
трапезата краси като във сън.
През лятото, отрупана с листа, ...
354
Седя на ръба
на Времето.
Във мене ветрове
безжалостно
се блъскат. ...
на Времето.
Във мене ветрове
безжалостно
се блъскат. ...
465
2
Тигрица съм, превърната в жена.
Жена тъй нежна, ласкава, чаровна.
Към тебе взор обърнала в нощта,
очаквам те с надежда аз огромна.
Да дойдеш, да ме приласкаеш ти, ...
Жена тъй нежна, ласкава, чаровна.
Към тебе взор обърнала в нощта,
очаквам те с надежда аз огромна.
Да дойдеш, да ме приласкаеш ти, ...
487
4
Луната до прозореца ми спря.
Аз бях сама. Самичка бе и тя.
За Слънчо заразказва ми. Как той
за миг дори не дава ù покой.
Че гони го по синьото небе. ...
Аз бях сама. Самичка бе и тя.
За Слънчо заразказва ми. Как той
за миг дори не дава ù покой.
Че гони го по синьото небе. ...
371
ПАНТОФКАТА НА ПЕПЕЛЯШКА
Пантофката вълшебно
блестеше във нощта.
За Принца непотребно
бе всичко след това. ...
Пантофката вълшебно
блестеше във нощта.
За Принца непотребно
бе всичко след това. ...
289
* * *
Стоя до прозореца.
Гледам звездите.
Знам, същото правиш и ти.
Очите ни светят, ...
Стоя до прозореца.
Гледам звездите.
Знам, същото правиш и ти.
Очите ни светят, ...
335
ВСИЧКО СЕ ВРЪЩА
Разбра ли, че живеем в огледален свят?
И всичко се повтаря, но с обратен знак.
Щом някой мъж се подиграе със жена,
и с него ще се случи някога това. ...
Разбра ли, че живеем в огледален свят?
И всичко се повтаря, но с обратен знак.
Щом някой мъж се подиграе със жена,
и с него ще се случи някога това. ...
523
***
Да имах сили,
щях луната да сваля,
та нощем да ти свети –
да не бъдеш сам. ...
Да имах сили,
щях луната да сваля,
та нощем да ти свети –
да не бъдеш сам. ...
667
5
О А З И С
Кога ще изпълзиш от своята бърлога?
И звънкия ти смях да чуя пак по телефона?
Отново нощите да преобърнем в дни.
От викове любовни просторът да кънти. ...
Кога ще изпълзиш от своята бърлога?
И звънкия ти смях да чуя пак по телефона?
Отново нощите да преобърнем в дни.
От викове любовни просторът да кънти. ...
357
* * *
Затворени са всичките прозорци
и всички пътища навред – отрязани.
А слънцето в небесните простори
рисува пак пейзажите размазани. ...
Затворени са всичките прозорци
и всички пътища навред – отрязани.
А слънцето в небесните простори
рисува пак пейзажите размазани. ...
408
Вълк-единак ме срещна самичка
в стара, вълшебна гора.
Нежно погледна ме, каза ми всичко
само с усмивка една.
Бях вдъхновена, зашеметена, ...
в стара, вълшебна гора.
Нежно погледна ме, каза ми всичко
само с усмивка една.
Бях вдъхновена, зашеметена, ...
515
Мисли за мен! Мечтай за мен!
Дори когато си със друга.
Бъди от мен опиянен –
нали не съм ти аз съпруга...
Ще идвам тихо посред нощ, ...
Дори когато си със друга.
Бъди от мен опиянен –
нали не съм ти аз съпруга...
Ще идвам тихо посред нощ, ...
319
Мечтая си
да ме повикаш...
Едва, едва –
на малко име.
Ще литна ...
да ме повикаш...
Едва, едва –
на малко име.
Ще литна ...
381
518
3
351
374
Смръщи се небето –
слънцето ще спи.
Влажно е полето –
вече дъжд вали.
Облаци изтупват ...
слънцето ще спи.
Влажно е полето –
вече дъжд вали.
Облаци изтупват ...
384
380
2
522
3
458
362
Червена и красива роза
прониза моята душа.
И в нея вля голяма доза
любов и нежност, и тъга.
Че тя е като кръв червена – ...
прониза моята душа.
И в нея вля голяма доза
любов и нежност, и тъга.
Че тя е като кръв червена – ...
488
Догаря огънят
и само пепелта напомня,
че имало е някога огнище...
Проблясват въгленчета в мрака
и хвърлят сенки в тишината. ...
и само пепелта напомня,
че имало е някога огнище...
Проблясват въгленчета в мрака
и хвърлят сенки в тишината. ...
562
3
Като озъбено куче Животът ме връхлетя.
Животът бе само дворцов лакей.
Отваряше ми една след друга врата.
Пристъпвах напред, а той: "Спри тука ! Не смей !"
И в стаите светли други хора се смяха, ...
Животът бе само дворцов лакей.
Отваряше ми една след друга врата.
Пристъпвах напред, а той: "Спри тука ! Не смей !"
И в стаите светли други хора се смяха, ...
437
*
* *
Аз може да съм малка клечка от кибрит –
безпомощна. И слабичко да светя.
Ала на факел се превръщам скрит, ...
* *
Аз може да съм малка клечка от кибрит –
безпомощна. И слабичко да светя.
Ала на факел се превръщам скрит, ...
398
Между учебници и детски пелени
по пътя си към тебе се загубих
и бъдещето си с това погубих.
Дългът към другата ни раздели…
Лъжливо бе, но бе така чаровно, ...
по пътя си към тебе се загубих
и бъдещето си с това погубих.
Дългът към другата ни раздели…
Лъжливо бе, но бе така чаровно, ...
443
Ръка не вдигна
и не ме удари,
но казваше
едничка дума само,
когато тръгвах ...
и не ме удари,
но казваше
едничка дума само,
когато тръгвах ...
670
3
Разпадната на хиляди прашинки,
а вятърът на спомен ме отнема,
ще скоча от високо сред вълните,
и с тях на вечен път аз ще поема.
По всички океани и морета ...
а вятърът на спомен ме отнема,
ще скоча от високо сред вълните,
и с тях на вечен път аз ще поема.
По всички океани и морета ...
396
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
