laramaylin

1,4 резултата

Есента

Есента е сестра на тъгата.
Тя танцува по сухите листи.
Вий протяжно, оплаква се вятъра
на небето, до болка пречистено.
Есента ни загръща във спомени. ...
539 2

Прашинка любов

Нарисувах в зелено крилата на лятото.
Пратих птиците рано на Юг.
Потъгувах след дългия писък на ятото.
Примирена останах си тук.
После бавно, тържествено тръгнах из нивите. ...
787 7

И пада мракът

И пада мракът в моите очи,
отчаяно, тревожно ме прегръща,
една сълза в прозореца горчи,
мечтата ми се връща бавно вкъщи.
Болезнено, с един протяжен стон, ...
674 1 3

Един дълъг живот

Един дълъг живот ме очаква без тебе,
опакован в дантели от скръб.
По лицето ми лепне нелекият жребий
да съм свършващ във тъмното път.
Два-три мига любов. После глътка забрава. ...
652 1

Свечерява се

Свечерява се в чувствата есенни,
неочаквано, невъзвратимо.
От напразни възторзи понесени,
ние страдаме зримо-незримо.
Свечерява се в толкова истини, ...
714 5

И започнах да чувам звездите

Неусетно в света се заслушвах.
Всички шумове в своето тяло
проверявах, разплитах и сгушвах –
бегли сенки от някакво цяло.
На квартала кресливите звуци ...
549

На сина ми 2

Плът от моята плът.
Ти си по-светъл от мен.
Романтично-добър и различен.
Аз съм устните - ти си викът,
аз – потайната нощ, ти – красивият ден, ...
1.1K 6

Мама

На жената, която ме отгледа
Мама сега е само снимка.
Присъствие недоловимо.
На млади вейки нежен шепот.
Самотен вик на тъжен вятър. ...
748 4

Потече есен

„По вените на пътя ми потече есен”
KrosaMaia( Кроса Мая) Трансформация
Потече есен в нощите и дните,
по вените, във мислите, в косите.
Сбогувахме се със ята от чувства. ...
586 3

Монолог на котката

Като улична котка живея.
Всеки ден е борба и надежда.
Предпазлива съм, плаха. Не смея
да рискувам. Ужасно изглеждам.
Все се свивам до мръсните кофи. ...
826 8

Неназовимото

Неназовимото с най-прости думи...
То спи във тебе и във мене,
мостове спуска помежду ни,
запалва мисли и вселени.
Рисува край или начало... ...
711 7

Непосятото

За себе си камина не направих.
Не спастрих нито кремък, ни огниво.
Пилях се. Малко вземах, много давах
и често непрокуден си отивах.
Свой дом не вдигнах. Мое бе полето. ...
549 6

Внезапно

Ако умра внезапно – недейте да скърбите!
Не ще смирено легна под дървения кръст.
Търсете ме в Небето, на изгрева в лъчите
и в мириса прекрасен на плодородна пръст.
Ще бъда вик на жерав, изгубил свойто ято. ...
576 1 2

Черните очи

На Д.
Черните очи... Две черни бездни.
Няма път за връщане оттам.
В ада им прокълната ще чезна
и ще гина във властта им, знам. ...
884 8

Болка

България за мен е болка.
От нея всеки ден отпивам
и все се питам още колко
остава... Ала не отивам
в далечни, чужди ми родини, ...
535 1

Октомври

Тревата мокра е от есенни въздишки.
Мъглите се наместват между нас.
Във въздуха по хладни, тъжни нишки
настига ни несъществуващ глас.
И шепне ни със аромат на Лято: ...
572 1 7

Мадона и аз

Не съм Мадона. Вчера го разбрах.
Мъжът ми каза ми го много ясно,
когато рано вкъщи се прибрах...
със секретарката му хванах го натясно.
„Е, случва се...” ми заусуква той, ...
652 3

Шума от улицата

Шумът отвънка ми говори.
Издува бялата ми риза
и през прозореца отворен
безшумно в стаята ми влиза.
Така със мене разговарят ...
554 2

Дано да има ...

„А няма със кого да поговориш...”
ringo2(Николай)
Да има със кого да поговориш...
Да му изплачеш страшните си тайни.
Невидими врати да му отвориш ...
696 5

Подир сенките...

Подир тихите сенки на нашите думи
ние, странници, бягаме, а, уви, помежду ни
някак бавно се спуска едно примирение.
Все отчаяни търсим топлина и спасение.
Не ни стигат протяжните болни минути. ...
571 2

Варварска самота

Варварска самота. Креят моите нощи.
Опознала страстта, искам още и още.
Все летя, но насън, а наяве се стряскам.
Нека чака ме вън приказната каляска
със вълшебник един, само мой, много верен. ...
820 2

Кестенови мисли 2

Мислите ми се търкалят като кестени,
весели и обли, по паважа.
Те са есенни, добри, естествени.
Малко тъжни са... Ще ви разкажа
как сърцето ми – листо червено – ...
579

Кестенови мисли

„И ето ме сега. Преследвам една есен из цяла Европа.”
Георги Господинов ”Физика на тъгата”
Дали навсякъде една и съща есента
запалва своите добри пожари?
Танцуват ли все същите листа ...
769 8

Предвидливост

Затварям Есента в буркани
с последни слънчеви лъчи.
Щом зимната тъга ме хване
и самотата загорчи,
ще си отворя Есен вкъщи. ...
625 1 9

Чудатостите на душата

Душата до среднощ танцува
със ритъма на ветровете.
На уморена се преструва
и ляга в чашката на цвете.
Душата сънища сънува - ...
665 2

Дива вода

Аз съм твоята дива вода.
Ти ме пиеш и питаш за още.
Непонятна, жестока следа
в теб оставям през летните нощи.
Откъдето премина - руша. ...
645 2

Заесени се

Заесени се. В мислите и чувствата.
Илюзиите-паяжини хвръкнаха
далеч от нас. Коварна и изкуствена
се смееше страстта. Сами помръкнаха
копнежите, надеждите обречени. ...
1.7K 1 13

Colony Collapse Disorder

„Запомнете тази диагноза Colony Collapse Disorder. Разпад на пчелното семейство, синдром на разрушената колония... Ако това се случва с тях, какво остава за човека и несигурното му семейство.”
Георги Господинов „Физика на тъгата”
Човешкото семейство се разпада.
Пропуква се несигурната „клетка”.
Щаст ...
746 1

Листопада

Шушука листопадът и разказва
невероятни, невъзможни тайни,
а Есента ги скътва в цветна пазва.
Предчувствия за мигове нетрайни
започват лекичко да се възраждат ...
577 2

Незлобливо

На всички „Златки”- черни и руси
Знаеш ли,
че си безобразно красива.
Мислите ми пресекват,
когато те гледам. ...
537 1

Сълзи в раковина

Ще си поплача тихо в раковина:
за обичта, която не получих,
за славата, с която се разминах,
за щастието, дето се не случи.
Ще отнесе сълзúте ми морето. ...
707 8

С пола раздърпана била съм, миришела съм на яхния...

Стихът е в отговор на:
С пола раздърпана била съм значи,
миришела съм на яхния с лук.
Не знам къде избяга любовта... обаче –
с обидите и забележките – дотук! ...
793 4

Мога

Мога много да бъда сама.
Мога дълго да търся утеха,
с яд захвърлила свойта съдба
като тясна, износена дреха.
И дори да реша изведнъж, ...
573 1

Не чуваш ли ...

„Не чуваш ли, във мен часовник цъка
и времето неистово изтича.
И тази красота ще стане мъка,
защото мостът между нас е ничии.”
АДСКАТА МАШИНА Митко Динев ...
990 3

Тя и Есента

Есента ù отива. С цвят на лист осланен
е косата ù дива. Листопад е за мен.
Силуетът мъглив е. Нереален и лек.
Паяжинно красив е. Поглед: сивкаво мек.
И самотните устни: с вкус на есенен дъжд. ...
707 2

Мечтател

Тоз живот ми стана тесен -
все ми стиска, стиска, стиска.
Да побягна, луд и бесен,
в друг живот ми се прииска.
В друга кожа, с друго име ...
714 2

Комбина

По-самотна съм без Самотата си.
Тя добра компания ми прави.
Двете грижим се за красотата си
и забравяме, че сме забравени
от Късмета, Любовта и Вярата. ...
488 1

Откровение

Какво разбрах и колко от света
за петдесет лета и подранили зими:
Човекът е зазидан в самота.
Не може всичката любов накуп да има.
Човекът е пчелица върху цвят. ...
615 2

Луната

„Утеха в синьо и заоблено
със перспектива нощ и две,
а след това ще се източи
като протегнати ръце.”
из коментар на Довереница (Дочка Василева) ...
708 6

Лабиринти

Всичко е правилно. Всичко е грешно.
Важното вчера днес ни е смешно.
Ту Сатани сме. Ту Херувими.
Явното скрито е. Скритото – зримо.
Лесното зло е. Трудното – лесно. ...
566 4