LYCKI

301 резултата

Понякога само

Все там сред звездите живее поетът
във одежда от дрипава синева,
подрънкат във джоба му, вместо монети,
две-три парчета изгоряла луна.
Неуморно строи от камари куплети ...
919 5

В хоризонта на едно мълчание

В хоризонта на едно мълчание
по ръцете ми разливаш
дъжд от пролетта.
И нищо, че си присмехулник.
В моите очи ...
958 2

Животът ме превърна в стих

Животът ме превърна в стих,
на който дадох всичко свое.
От него нищичко не присвоих,
освен крилете му за полет.
648 1

Дори когато се извие буря

Дори когато се извие буря
и зли вълни те връхлетят,
върви уверен, в стъпките да чуя
как чистиш тръните от своя път,
как камъни хрущят под твойта тежест, ...
687 3

Ти облече душата ми в стих

Под небето стоя и те чакам
с пропуснат във времето час,
а дъждът, с едри сълзи заплакал,
ми напомня за тебе и... Ах!
Уж бе вчера, а толкоз отдавна... ...
841 8

Ти щастлив ли си без топлина?

Бе ли истински, бе ли реален?
Само в мойте ли мисли живя,
та мигът ни бе толкоз нетраен
- като пролетен дъжд отшумя.
Твойте стъпки ли нощем отекват, ...
1.1K 10

А колко малко ни е нужно

Защо ли в мен и в тебе даже
се сбират облаци, вали...
едва ли някой ще ми каже
защо понякога горчи..
Защо понякога е тясно ...
868 3

Навярно тук било е пролет

Видях два символа вдълбани
върху вековното дърво.
Чия ли тайна са узнали
клоните му и това гнездо,
което вече празно зее ...
581 3

В сълзата на капчука

Тръгвам вече -
времето минава,
ветрове в косите ми дъхтят.
Не, не питам колко ми остава,
нито в колко мигове живях, ...
688 10

Красива съм, когато...

Красива съм, когато ме втъкаваш
във гънките на свойте светове,
душата ми когато разлюляваш
в прегръдката на твоето сърце,
а още по-красива съм, когато ...
918 11

Аз не мога в теб да оцелея

Аз не мога в теб да оцелея,
твоите окови ме гнетят.
С мечтите си обичам да се рея,
да усещам в дробовете си светът,
да изгрява във косите ми небето, ...
768 4

Не е страшен ножът на палача

„Не е страшен ножът на палача,
страшно е да нямаш поглед скъп.”
Марко Недялков
Страшно е по гънките на здрача
да вървиш самичък в своя път ...
667 7

Там навън разцъфтели божурите

Всяка нощ е изпълнена с мистика,
всяка мистика, с обич и свян,
а животът с реалната истина
носи тъй непосилен товар.
И не жали той нито старицата ...
869 7

Ти си отвързана лодка в морето

Знам, че кафето го пиеш горчиво.
Знам, че виното го пиеш - Пелин,
знам, че душата ти бавно убивам,
но знаеш, не можем в общ път да вървим.
Ти си отвързана лодка в морето. ...
1.5K 8

Вървял ли си по моя път след мене

Вървял ли си по моя път след мене,
когато ален залезът гори,
когато се прегръщат студовете
или когато утрото звъни
от тихия проблясък на росата? ...
813 3

Във този век на злоба тъй свиреп

Под напора на мъката безкрайна,
във любовта открих пътека трайна,
която към спасението води
далеч от неприятели и злоби.
Тръгнеш ли след мене, ще почувстваш ...
767 1

Тъй докато чувствам, че те има

Бледоликата наднича зад пердето,
облакът ми носи спомен благ.
Ти нали, нали си там, където
знам, че мога да те срещна пак?
Там, където топлото ми утро ...
862 2

Гледам през бинокъла на мрака

Будя се от сън и недоспала
връщам се в годините назад.
Колко шансове съм пропиляла,
колко пъти сам подвила крак...
Гледам през бинокъла на мрака, ...
597 5

Не те познавам, просто те обичам

Не те познавам, просто те обичам,
загадъчна магия си и свян,
в проблясъка на погледа ти тичам,
но в голата си същност зъзнеш сам.
Възторгът ми е плах, криле разперил, ...
1.1K 5

Аз съм тук, но съм и там

Питаш се и се терзаеш,
що ли става с моя плам.
Не, не искам да ридаеш -
аз съм тук, но съм и там,
гдето тихите въздишки ...
779 9

Зная... Време е да тръгваш

Тежки нощи, тежки изневери,
пагубно душата ми тежи.
Цял живот преследвала химери,
днес откривам твоите очи.
Те не лъжат, те не укоряват, ...
696 3

Веят още преспи февруарски

- Сам съм… Други няма! -
С взор като небето, ясно-син
рече Дяконът. - Но как да няма?
Всички ние с теб сме до един.
Веят още преспи февруарски, ...
730 6

Жени и вино, вино и жени

Жени и вино... Вино и жени,
разпъват те на кръст, горят на клада.
Тълкувам те и знам, че може би
съм вино в чашата ти, отлежало.
Резливият ми привкус на жена, ...
2.6K 11

Видях отчаян скитник през нощта

Отчаян скитник - паднала звезда,
блуждаеше във мрака без надежда.
Очите му - угаснала искра,
душата като дрипава одежда.
Навярно бе загубил любовта, ...
807 7

Под златната ви полировка на поети

Къде сте, истински поети,
събрали в шепите си жар?
Звездата ви, която свети,
сълза отрони с тежка жал
и с усет на самотна птица ...
778 6

Дали си спомняш

Дали си спомняш, че ти бях съпруга
в онази нощ с атлазени мечти?
Луната беше гола до полуда,
блестяха и пулсираха звезди.
Заливаха ни чувства отлежали... ...
2.1K 6

Потомъко... Бъди благословен!

Ти идваш в този свят на нищета,
дете невинно с поглед на мъдрец,
понесъл аромата на зора,
с душа в одежда на светец.
Дали ще стъпиш здраво, като войн, ...
823 9

Старата година

Тръгва си годината и скърцат
стъпките ù тежки във снега.
Чакай! Има време. Зъзна,
ала искам с теб да повървя,
да ти кажа, че съм ти простила ...
687 3

Тежка жътва

Забуча разлюляно небето,
тежки облаци сбраха накуп
своя гняв и присвиха сърцето
на селяка прегърбен от труд,
че насъщният, пак недопечен, ...
989 1 13

Мамо, докога?

Посветено на всички български майки-имигрантки
Земя далечна, чужди небосводи
кога на теб любими са били,
та ето вече всичките години
от младостта си ти им посвети? ...
852 7

Не можах да остарея с теб

Четейки " Старата любов"
от Александър Калчев
Не можах да остарея с теб -
днес годините прелиствам.
Аз ли бях почти дете ...
1K 17

За тебе пазя чиста топлината

Могат, знам, сърцата занемели
пак да се почувстват оцелели,
да литнат на крилете на Пегас,
щом аз съм Ти, ти щом си Аз
и тази гибелна разруха ...
582 3

Булото на младостта

Колко много ми донесе
булото на младостта:
пълни арки с птичи песни
необятни небеса.
Подарявах, разпилявах, ...
722 5

Окаляно небе

четейки текста "Сълзите на небето"
от Надя Христова
Душата ми се мъчи с векове
от злобата, от користта,
от нищетата, ...
2K 1 9

В живота вече всичко е така

В живота вече всичко е така:
игра на зарове и ход на пешки,
залагаш себе си в ези-тура,
не се вълнуваш от съдби човешки.
Да вземаш не е никаква беда, ...
912 14

Мислите си в пасианс редя

Тръгват си. С деня се разминават
моите среднощни сетива.
Птицата, която им припява,
литна със разперени крила.
Въженият мост остана ...
856 9