LYCKI
301 резултата
Все там сред звездите живее поетът
във одежда от дрипава синева,
подрънкат във джоба му, вместо монети,
две-три парчета изгоряла луна.
Неуморно строи от камари куплети ...
  689 
В хоризонта на едно мълчание
по ръцете ми разливаш
дъжд от пролетта.
И нищо, че си присмехулник.
В моите очи ...
  744 
Животът ме превърна в стих,
на който дадох всичко свое.
От него нищичко не присвоих,
освен крилете му за полет.
  477 
Дори когато се извие буря
и зли вълни те връхлетят,
върви уверен, в стъпките да чуя
как чистиш тръните от своя път,
как камъни хрущят под твойта тежест, ...
  507 
Под небето стоя и те чакам
с пропуснат във времето час,
а дъждът, с едри сълзи заплакал,
ми напомня за тебе и... Ах!
Уж бе вчера, а толкоз отдавна... ...
  658 
Бе ли истински, бе ли реален?
Само в мойте ли мисли живя,
та мигът ни бе толкоз нетраен
- като пролетен дъжд отшумя.
Твойте стъпки ли нощем отекват, ...
  983  10 
Защо ли в мен и в тебе даже
се сбират облаци, вали...
едва ли някой ще ми каже
защо понякога горчи..
Защо понякога е тясно ...
  731 
Видях два символа вдълбани
върху вековното дърво.
Чия ли тайна са узнали
клоните му и това гнездо,
което вече празно зее ...
  416 
Брилянтна сълза
трепти на очите ми.
Туй ли е обич?
  479 
Пак на раздяла,
горчиви сълзите са.
Струните плачат.
  437 
Тръгвам вече -
времето минава,
ветрове в косите ми дъхтят.
Не, не питам колко ми остава,
нито в колко мигове живях, ...
  530  10 
Чанове хлопат.
Самодиви люлеят
бял месечинко.
  841 
Красива съм, когато ме втъкаваш
във гънките на свойте светове,
душата ми когато разлюляваш
в прегръдката на твоето сърце,
а още по-красива съм, когато ...
  720  11 
Аз не мога в теб да оцелея,
твоите окови ме гнетят.
С мечтите си обичам да се рея,
да усещам в дробовете си светът,
да изгрява във косите ми небето, ...
  602 
„Не е страшен ножът на палача,
страшно е да нямаш поглед скъп.”
Марко Недялков
Страшно е по гънките на здрача
да вървиш самичък в своя път ...
  484 
Всяка нощ е изпълнена с мистика,
всяка мистика, с обич и свян,
а животът с реалната истина
носи тъй непосилен товар.
И не жали той нито старицата ...
  679 
Пътеки тъче
есента златокоса.
Тръпнат ятата.
  533 
Знам, че кафето го пиеш горчиво.
Знам, че виното го пиеш - Пелин,
знам, че душата ти бавно убивам,
но знаеш, не можем в общ път да вървим.
Ти си отвързана лодка в морето. ...
  1322 
Вървял ли си по моя път след мене,
когато ален залезът гори,
когато се прегръщат студовете
или когато утрото звъни
от тихия проблясък на росата? ...
  586 
Под напора на мъката безкрайна,
във любовта открих пътека трайна,
която към спасението води
далеч от неприятели и злоби.
Тръгнеш ли след мене, ще почувстваш ...
  549 
Бледоликата наднича зад пердето,
облакът ми носи спомен благ.
Ти нали, нали си там, където
знам, че мога да те срещна пак?
Там, където топлото ми утро ...
  634 
Будя се от сън и недоспала
връщам се в годините назад.
Колко шансове съм пропиляла,
колко пъти сам подвила крак...
Гледам през бинокъла на мрака, ...
  409 
Не те познавам, просто те обичам,
загадъчна магия си и свян,
в проблясъка на погледа ти тичам,
но в голата си същност зъзнеш сам.
Възторгът ми е плах, криле разперил, ...
  950 
Питаш се и се терзаеш,
що ли става с моя плам.
Не, не искам да ридаеш -
аз съм тук, но съм и там,
гдето тихите въздишки ...
  590 
Тежки нощи, тежки изневери,
пагубно душата ми тежи.
Цял живот преследвала химери,
днес откривам твоите очи.
Те не лъжат, те не укоряват, ...
  524 
- Сам съм… Други няма! -
С взор като небето, ясно-син
рече Дяконът. - Но как да няма?
Всички ние с теб сме до един.
Веят още преспи февруарски, ...
  517 
Жени и вино... Вино и жени,
разпъват те на кръст, горят на клада.
Тълкувам те и знам, че може би
съм вино в чашата ти, отлежало.
Резливият ми привкус на жена, ...
  1984  11 
Отчаян скитник - паднала звезда,
блуждаеше във мрака без надежда.
Очите му - угаснала искра,
душата като дрипава одежда.
Навярно бе загубил любовта, ...
  638 
Къде сте, истински поети,
събрали в шепите си жар?
Звездата ви, която свети,
сълза отрони с тежка жал
и с усет на самотна птица ...
  564 
Дали си спомняш, че ти бях съпруга
в онази нощ с атлазени мечти?
Луната беше гола до полуда,
блестяха и пулсираха звезди.
Заливаха ни чувства отлежали... ...
  1460 
Ти идваш в този свят на нищета,
дете невинно с поглед на мъдрец,
понесъл аромата на зора,
с душа в одежда на светец.
Дали ще стъпиш здраво, като войн, ...
  596 
Тръгва си годината и скърцат
стъпките ù тежки във снега.
Чакай! Има време. Зъзна,
ала искам с теб да повървя,
да ти кажа, че съм ти простила ...
  501 
Забуча разлюляно небето,
тежки облаци сбраха накуп
своя гняв и присвиха сърцето
на селяка прегърбен от труд,
че насъщният, пак недопечен, ...
  760  13 
Посветено на всички български майки-имигрантки
Земя далечна, чужди небосводи
кога на теб любими са били,
та ето вече всичките години
от младостта си ти им посвети? ...
  612 
Четейки " Старата любов"
от Александър Калчев
Не можах да остарея с теб -
днес годините прелиствам.
Аз ли бях почти дете ...
  856  17 
Могат, знам, сърцата занемели
пак да се почувстват оцелели,
да литнат на крилете на Пегас,
щом аз съм Ти, ти щом си Аз
и тази гибелна разруха ...
  412 
Колко много ми донесе
булото на младостта:
пълни арки с птичи песни
необятни небеса.
Подарявах, разпилявах, ...
  505 
четейки текста "Сълзите на небето"
от Надя Христова
Душата ми се мъчи с векове
от злобата, от користта,
от нищетата, ...
  1392 
В живота вече всичко е така:
игра на зарове и ход на пешки,
залагаш себе си в ези-тура,
не се вълнуваш от съдби човешки.
Да вземаш не е никаква беда, ...
  723  14 
Тръгват си. С деня се разминават
моите среднощни сетива.
Птицата, която им припява,
литна със разперени крила.
Въженият мост остана ...
  631 
Предложения
: ??:??