LYCKI
301 резултата
Пътят ли
на Запад ни повежда,
ние ли
натам се все стремим,
с уморената надежда ...
  618 
Пак ме гледаш с нескрита омраза.
Пак през стиснати зъби крещиш.
Пак открехваш вратата на ада
и посипваш ме с огън и дим.
Аз пък с вятъра тичам ли, тичам, ...
  627  13 
Цял живот не пристигнах,
но към тебе вървях.
Като храм те издигнах,
като рана болях...
Занемялата обич ...
  643  27 
Къде са ми всичките думи
кажи ми, мой тъжен молив,
изгубих си нежните рими
и целият свят ми е крив.
Къде ми е птичият полет ...
  485 
Душата ми е птица
с прекършени криле.
Броя зърна на броеница:
едно за мен, едно за теб,
но нямам взор за небесата ...
  550 
Когато се докосне есента
до моята постеля чиста,
ще бъде ли така лъчиста
и достойна моята душа
за онзи път, осеян с тишина, ...
  509 
С теб ли скитах в нощите потайни,
с тебе ли достигнах висоти,
та в очите ти така омайни
аз потъвах, а във мойте ти?
С теб ли изживяхме тази радост? ...
  748  17 
Вий тръгвате в съвместния си път.
Бъдете като гълъбите бели,
които в полет влюбено кръжат
под трепета на слънчевите трели!
Бъдете като живата вода ...
  861 
Макар че още съм хлапе,
което от душата ти краде,
вървя в пътеката основна
с отрова във душата си греховна,
защото ме превърна във жена ...
  515 
Дали съм някога била
на този свят, под този свод огромен
във друг живот, във други времена,
та спомням си го тъй подробен
със всеки лъч, в косите затрептял, ...
  591 
Когато “Птиците умират сами” беше “Време разделно”. Тръгнахме “С цървули по дивия запад” с един “Залог по-голям от живота”, наричаха ни “Великолепната седморка”. Тогава срещнахме “Синовете на великата мечка” от племето Апахи, които ни запознаха с вожда “Винету”. Изпушихме “Лулата на мира”. На следва ...
  873 
“Вися сега на кръста и със жал
от него гледам вашта паплач мръсна.
И с устни питам: кой ме е предал,
не вярвайки, че утре ще възкръсна?”
Д. Дамянов ...
  695 
Разпуснах косите си в залез вечерен,
повярвах във нощните феи,
усетих дъха ти в полъх пореден
и ето, че... влюбих се в тебе.
И блесна звезда във очите ми сини, ...
  595 
Цял живот не пристигнах,
но към тебе вървях.
Като храм те издигнах,
като рана болях...
Занемялата обич ...
  508 
По фината нишка
любовна въздишка
изпращам
и тръгва, но где ли?
Къде се изгуби ...
  430 
Може би ме обичаш,
може би ти простих...
Не, недей да се вричаш,
аз съм тъй некрасив.
Неприлично съм мургав, ...
  600  11 
Душата ми
е каменна отломка
от исторически народ.
Не съм
испанка, ...
  573 
Денят се стапя, иде мрак
пред портата на селската ми къща,
годината оставя своя знак
на челото ми в следващата бръчка.
Притихва селото, а там ...
  572  19 
  729 
- Смехът кънти като кристал
и свети в озарение лицето,
а римите от листа бял
възкръсват цели в битието,
когато се отърсиш от страха, ...
  542 
На Тони
Порасна, дъще!
Времето тече,
от мойте ласки те изтръгна.
Най-тежките ми мигове са тез, ...
  613 
"Часовникът върви. И иде смърт!
А аз не съм направил нищо още."
Д. Дамянов
Не стори нищо. С думите съдра
на болката най-жилавите нощи. ...
  683  10 
Обречена е нашата любов,
като пречупен кръст се извисява,
в подножието и отворен ров,
във който сълзите прокапват,
че нощите си с нея ти делиш, ...
  629 
Пътища, пътища...
Пътища много.
Кой ли от всичките тях
да избера?
Все във обратна посока ...
  1133 
  1059  15 
Дочувам скърцащите клони
на сухото дърво, което рони
сълзи по своята премяна,
а вятър в клоните навява
преситена студенина... ...
  605 
Беше много, много ототдавна.
Спомням си, че бях почти дете.
Случи ми се нещо нереално –
влюбих се в едно добро момче.
В погледа му двата изумруда, ...
  711  15 
Четейки “Случайна среща”
на Ванилин Гавраилов
Не отричам, бяхме твърде млади,
носехме се със крилатите мечти,
нямахме ги днешните прегради, ...
  525 
Цяла нощ да приказва
там със вятъра, чух,
за любови и страсти
моят тъжен капчук.
- Светове съм обходил, ...
  427 
Какво да ви оставя дъщери,
с какво ще ме запомните не зная?
Навярно с гневните очи,
отправени към хорската неправда?
Или със двете ми ръце, ...
  637  19 
Ще те намеря,
знам че съществуваш -
дори да си извън реалността,
дори да си една химера
или просто някаква мечта. ...
  806  11 
Между изгреви и залези червени -
понякога разплакани дори,
усмихвам се и с време, и без време
на твоите обагрени черти.
Пореден изгрев в залеза се сгушва, ...
  922  10 
четейки текста"Влюбени звезди" на Стефан Ведрин
Подавам ти ръката бяла,
пиши по нея редове!
Любов, когато закъснява
взривява всички светове. ...
  632  12 
  1918 
Животът казват,че ни учи
но с мен така се случи,
че на мъдрости не ме научи:
вървях,
потъвах, ...
  834 
Понякога със рими те обливам,
понякога съм нежна и добра,
а друг път бурите събирам
и ставам страшно, страшно зла.
Понякога грижовно те приспивам ...
  771  17 
Тръгваме, отдавна ни е време.
Вятър във душите ни свисти.
В пътища различни ще поемем,
пред раздялата да помълчим!
И няма, няма да заплачем, ...
  642 
Ти надничаш в моя саркофаг
да разкриеш тайната ми - на душата,
иска ти се да узнаеш как
болката със времето тик-така.
Но ти казвам: “Спри, недей! ...
  623 
Дочувам как капчукът пее
и аленее моята душа -
птица се във небесата рее,
възвестява пролетта.
И заечали мандолини, ...
  925  24 
  2872 
Предложения
: ??:??