mariankrystev
965 резултата
Усеща се – неистински живеем
в изкуствен свят, просмукан от лъжи;
мълчим и теглим, за да оцелеем,
и късаме си нервите с вражди!
Болезнен свят, напомпил се с виагра, ...
  473 
Лунен стих ти изпращам –
галещо нежен,
а от него копнежно
струи светлина!
Ти си моята обич... ...
  817 
Студено е,
сиво е –
есен е...
А синият тв ефир
за всички проблеми ...
  482 
на моите баба и дядо
Ако смъртта
е новото начало,
ще мога ли
живот да пожелая ...
  572 
Така се случва: с теб вървиме двама,
но ето - мига светофар червен...
А мислихме - за нас прегради няма,
но, както виждаш, трябва да се спрем!
Макар за миг, но случва се... Какво пък? ...
  1421 
Ще можеш ли да се познаеш пак,
когато се завърнеш побелял в дома си?
В самотни спомени назад ще се обръщаш,
за да намериш паяжини зад вратата си...
И без да си направиш равносметка ...
  653 
Самотни
клонести дървета
протягат възлести ръце
и с тях,
достигнали небето, ...
  1538  20 
Само обич ли?!... Тя ни е нужна,
ала пò ни е нужна любов -
да сме заедно, не да сме чужди
в този свят романтично-суров!
Ако чувството свърже ни грешно, ...
  595 
Узряващите ябълки
наесен
в градината
разпръскват аромат.
От клонките им, ...
  578 
С пепел нарисувах дървеса...
С вода от шепи огъня разпалих...
А после посадих една мечта
в пръстта, в която спомена удавих...
Опитах да запея след това - ...
  647 
Потърсих птици сред небето...
И още - кладенец с вода
потърсих,
хляб и сол в полето ...
Потърсих свят на любовта! ...
  678 
Мъглива, но песенна есен
ме кара да тръпна навън.
Какво от април съм донесъл,
когато съм викал насън?!
Останаха скътани спомени ...
  429 
Имаме държава, а понякога ни се струва,
че тя не съществува!
Имаме митници, а нямаме граници.
Имаме власт, а тя е опорочена и безпредметна.
Имаме закони, а тях ги заобикалят. ...
  744 
Погледнах те -
в очите ти звезда гореше!
Ще може ли
от нея пламък да си взема?!
Нахлуват в мен ...
  1247 
на Д.К.
Двадесет и осем годишна е Дарена -
с двадесет години по-малка е от мен.
Една съдба ни свързва - омъжи се за мене!
Брътвят доброжелатели, че бил съм подмладен! ...
  648 
Неизпрели белите си прежди,
облаците дремят върху синьото.
Бавно по лозницата се сцеждат
капчици горчиви, с дъх на вино.
Седнал тих сред малката градина, ...
  593 
Нарисувах дървеса,
които размишляват:
самовглъбени в себе си,
преплетени,
замислени до корена ...
  456 
Ти не си като другите -
в тебе е светло,
в теб е празнично -
нищо, че пари сълза!
Нека казват си: ...
  1725 
Златни рибки - звездите не трепкат
във дълбокия кош на нощта...
В сълзи дави се лятото. Сепват го
пожълтелите вече листа.
Пак вали!... Но кога ли ще съмне?! ...
  611 
Знойна,
изпръхнала,
моли земята
с влажни ръце
да я милва ...
  633 
За любовта
околовръстни пътища
не съществуват –
единственият път е
към сърцето... ...
  1147  12 
Сякаш свършиха думите вече!
Без слова е нелепо, нали?!
Закопнях за дъждовните вечери...
за дъжда, който тихо ръми!
Две безумства във мене се борят ...
  1106  13 
Изтънчените
невинаги
са чувствителни.
Хитреците
невинаги ...
  710 
Така живеем в царството на вещите –
еднопосочно времето лети,
разделите са повече от срещите,
утеха търсят нашите души...
Отиваме си или се завръщаме ...
  738 
Подари ми мига
и от него направих вселена -
за такава любов
само Господ решава дали!
Като в сън те обичам - ...
  2129  22 
Тогава ще ми липсваш,
едничък мой Живот,
когато ме напуснеш...
Но днес с любов живея
и радвам се на чистия ...
  928 
Колко несъвършена е
материята,
щом губи смисъл,
слeд като угасне –
превърнала се в прах, ...
  731  11 
Играта свърши, дяволе!...
Привидно ти въздишаше,
омайваше я с думи –
лъжа подир лъжа...
Уж срещнал я случайно, ...
  920  14 
В любовта няма степени –
ако има любов,
тя е празник, защото обичаш!
Всичко друго измислил го е
някой луд философ, ...
  1116 
Не отлитайте, жерави!
Не оставяйте родния бряг!
Път далечен поели,
предвещавате бури и сняг!
С топлината на слънцето ...
  500 
Сърцето ти остана при нея,
а тук,
върху лицето ти – сълзите ù!
Как ще сещаш чувствата,
как ще живееш?! ...
  824  13 
Юлско утро – чаровно и светло!
Звън камбанен оглася града!
Чуруликайки птичите песни,
слънчев огън разпалва денят!
В жарки струи, сред клонки и листи, ...
  672 
И тази юлска буря ще утихне,
макар че вън проливен дъжд вали!
Чуй –
мълниите надалече стихват,
пронизали небето със стрели... ...
  733 
Пред мен вълшебната река,
недосънувана,
изтича...
Дочаках златната вода –
да срещна златното момиче! ...
  1199  12 
В сърцето си нося вързопче от обич –
недописани още писма!
Те са бели и чисти,
не пораждат въпроси,
а разказват за мойта съдба! ...
  878  16 
Не ме изтривай тихо в паметта си!
На прага те изпращам,
а си в мен...
че с чувствата запалихме плътта си,
ала не съм докрай изпепелен! ...
  3546  15  27 
Писано ли е, ще бъде!
Между нас се случи днес -
с коленичилата мъдрост...
с трескавата чест...
със света, готов да съди ...
  766 
От устните твои
вкусът на малини
разля се по мойте уста!
Не тръпка, а мълния сякаш премина
през мен... и запали нощта! ...
  953  19 
Не казвай нищо, мила... замълчи!
Достатъчно е само, че те има!...
Засмеят ли се
твоите очи
със пламъчета, ...
  1029 
Завистта съзижда
каменни стени.
Завистта не вижда.
Завистта греши.
Завистта не жари ...
  1021 
Предложения
: ??:??