МарияДимитрова.67
1 061 резултата
Тъмни дъбрави –
светът е тъй комичен;
но всичко ще се забрави.
Theodor Storm
Ritornell ...
светът е тъй комичен;
но всичко ще се забрави.
Theodor Storm
Ritornell ...
1054
Разхождах се, самотен като облак,
понесъл се над хълмове, поля,
когато се натъкнах на безброден
килим от кехлибарени цветя,
досам брега, под куп върби ...
понесъл се над хълмове, поля,
когато се натъкнах на безброден
килим от кехлибарени цветя,
досам брега, под куп върби ...
2763
1
Борбата в мен:
в копнеж свещен
през дните преминавам,
и, приземен,
със корените здрави ...
в копнеж свещен
през дните преминавам,
и, приземен,
със корените здрави ...
1036
1
5
Един живее в страх от съвестта,
а друг – от наказание-тегоба.
С това се различава същността
на волния от роба.
Theodor Storm ...
а друг – от наказание-тегоба.
С това се различава същността
на волния от роба.
Theodor Storm ...
990
2
3
И без слова в безбрежните лазури
въздушните вълни с напевна власт
към тебе носят зов, копнежи бурни
и таен пламък на безмълвна страст.
Трептейки тъй пред прага свиден, ...
въздушните вълни с напевна власт
към тебе носят зов, копнежи бурни
и таен пламък на безмълвна страст.
Трептейки тъй пред прага свиден, ...
1387
1
2
„Руските символисти“ – Москва, 1875
В предисловието към този нов брой младите спортисти, наричащи себе си „руски символисти“, „ сметнаха за необходимо да изяснят отношението си“ към критиката. Според г-н Брюсов и К. повечето от критиците им били съвършено неподготвени за тази важна задача, а тези, к ...
В предисловието към този нов брой младите спортисти, наричащи себе си „руски символисти“, „ сметнаха за необходимо да изяснят отношението си“ към критиката. Според г-н Брюсов и К. повечето от критиците им били съвършено неподготвени за тази важна задача, а тези, к ...
1195
1
Очички в сълзички и блясък
и устнички, стиснати жално,
а бузките – греят от ласки,
разбъркани букли спирални.
В прегръдките – слаба, покорна, ...
и устнички, стиснати жално,
а бузките – греят от ласки,
разбъркани букли спирални.
В прегръдките – слаба, покорна, ...
1177
2
Заветен сън пълзи по стъпалата;
вратата на мига открехва паст…
Две сенки се преплитат на стената,
а силуетите в огледалата
тъмнеят от свенлива страст. ...
вратата на мига открехва паст…
Две сенки се преплитат на стената,
а силуетите в огледалата
тъмнеят от свенлива страст. ...
1089
I
1-ви брой – Валерий Брюсов и А. Л. Мирополски, Москва, 1894
Това томче има несъмнени достойнства: не обременява читателя с размерите си и отчасти развеселява със съдържанието си. Удоволствието започва с епиграфа, взет от г-на Валерия Брюсова от френския декадент Стефан Маларме:
Une dentelle s'abol ...
1-ви брой – Валерий Брюсов и А. Л. Мирополски, Москва, 1894
Това томче има несъмнени достойнства: не обременява читателя с размерите си и отчасти развеселява със съдържанието си. Удоволствието започва с епиграфа, взет от г-на Валерия Брюсова от френския декадент Стефан Маларме:
Une dentelle s'abol ...
1426
Със нея се срещнах случайно
и плахо за нея мечтах,
но дълго заветната тайна
в скръбта си негласно таях.
Веднъж, в златен миг, откровено, ...
и плахо за нея мечтах,
но дълго заветната тайна
в скръбта си негласно таях.
Веднъж, в златен миг, откровено, ...
1177
Ще удължа безкрайно времето,
секундите ще слея с часовете,
минутите – в столетия. Зеленото
мълчание на светове далечни
над мене цял живот ще свети. ...
секундите ще слея с часовете,
минутите – в столетия. Зеленото
мълчание на светове далечни
над мене цял живот ще свети. ...
374
2
Чия е таз гора, аз мисля, знам.
Домът му в селото е, но оттам
не вижда как дивя се тук,
на снежната гора - вековен храм.
А конят мисли, че напук, ...
Домът му в селото е, но оттам
не вижда как дивя се тук,
на снежната гора - вековен храм.
А конят мисли, че напук, ...
1407
1
Ти лети, мой сън, лети,
пътьом кестен разлисти,
натежи във кичест хмел,
прошуми, тръстики свел.
И, разсипал цветен дъх ...
пътьом кестен разлисти,
натежи във кичест хмел,
прошуми, тръстики свел.
И, разсипал цветен дъх ...
1173
1
Окончателен вариант
Сякаш погледи, пълни със смисъл,
просияха –
отровно близки –
просияха ...
Сякаш погледи, пълни със смисъл,
просияха –
отровно близки –
просияха ...
1229
6
Целувам днес лика ти чист -
за „сбогом“ на брега скалист,
над плажа с пясъка златист.
Признавам, беше права ти,
че бяха дните ми – мечти. ...
за „сбогом“ на брега скалист,
над плажа с пясъка златист.
Признавам, беше права ти,
че бяха дните ми – мечти. ...
2567
3
5
Първи вариант
Сякаш погледи, пълни със смисъл
просияха –
с жлъч скръбна -
просияха, ...
Сякаш погледи, пълни със смисъл
просияха –
с жлъч скръбна -
просияха, ...
1311
1
5
Взирам се в нощта всевластна.
Спи земята в сенки. Сам съм.
И като комети звездни
мислите прииждат, чезнат.
На сапунени мехури ...
Спи земята в сенки. Сам съм.
И като комети звездни
мислите прииждат, чезнат.
На сапунени мехури ...
848
1
Няма ли прегради трайни
за прищевки и мечти,
в роза бледа, в роза чайна,
ти, поете, ме вплети!
Два оттенъка избрани ...
за прищевки и мечти,
в роза бледа, в роза чайна,
ти, поете, ме вплети!
Два оттенъка избрани ...
1201
Над тайния духовен свят,
над бездната неназована,
лежи завеса златоткана
по висша, божа благодат.
Денят е този свят покров ...
над бездната неназована,
лежи завеса златоткана
по висша, божа благодат.
Денят е този свят покров ...
1167
1
7
Буря в небето вечерно,
шум на сърдито море –
буря в морето и черни,
рой черни мисли, и рев.
Буря в морето, безмерен ...
шум на сърдито море –
буря в морето и черни,
рой черни мисли, и рев.
Буря в морето, безмерен ...
1156
1
2
Обичам бурята напролет
и грохота на ранен май,
в небето синьо вихри в полет
и техните игри безкрай.
Клокочат младите тътнежи, ...
и грохота на ранен май,
в небето синьо вихри в полет
и техните игри безкрай.
Клокочат младите тътнежи, ...
1292
1
2
С цвете тъмноалено в ръце
Арлекин е сам на карнавала.
Цяло в пудра – бялото лице,
а очите му горят печални.
Глупаво е да тъжиш встрани, ...
Арлекин е сам на карнавала.
Цяло в пудра – бялото лице,
а очите му горят печални.
Глупаво е да тъжиш встрани, ...
1183
1
2
А водата? Миг – тишина…
Миг – рибка, кръгове, ромон…
Като мисъл една…
Но е тя – дълбина,
и влече главоломно. ...
Миг – рибка, кръгове, ромон…
Като мисъл една…
Но е тя – дълбина,
и влече главоломно. ...
1161
1
1
Мисъл след мисъл, вълнá след вълнá –
двете лица на стихия една:
в плен на сърцето, в морето безбрежно,
тука в неволя, а там – в безметежност –
същият вечен прибой и отбой, ...
двете лица на стихия една:
в плен на сърцето, в морето безбрежно,
тука в неволя, а там – в безметежност –
същият вечен прибой и отбой, ...
1309
1
2
Он хохочет, чтоб не зарыдать.
Максим Рилски "Хайне"
I
Клоунът каза, че ме обича.
Тръгнах нагоре, към цветния град. ...
Максим Рилски "Хайне"
I
Клоунът каза, че ме обича.
Тръгнах нагоре, към цветния град. ...
314
Как роза алена се вае
от лилия искрящо бяла?
Като целунеш Галатея
от смях и свян поруменяла.
Friedrich von Logau ...
от лилия искрящо бяла?
Като целунеш Галатея
от смях и свян поруменяла.
Friedrich von Logau ...
1076
1
1
Страните ти нежни
събуждат копнежи –
цвят мляко и рози.
Но поглед и поздрав,
при тази омая ...
събуждат копнежи –
цвят мляко и рози.
Но поглед и поздрав,
при тази омая ...
1493
1
3
/към Яворов/
Уютно е в зелените подмоли
на твоите очи.
Прозрачните води влекат надолу,
а меките лъчи ...
Уютно е в зелените подмоли
на твоите очи.
Прозрачните води влекат надолу,
а меките лъчи ...
2178
16
20
Хайнрих Хайне
Поглед – смърт в красива бездна.
Как обичам песента звънлива,
дето някога в Тоскана
чух над мен да се разлива. ...
Поглед – смърт в красива бездна.
Как обичам песента звънлива,
дето някога в Тоскана
чух над мен да се разлива. ...
956
1
Хайнрих Хайне
Пътувахме сами
В тъмата, в пощенска кола
на път неравен с тебе бяхме.
Подскок – и удряхме чела, ...
Пътувахме сами
В тъмата, в пощенска кола
на път неравен с тебе бяхме.
Подскок – и удряхме чела, ...
995
1
3
Вие често ме сънувате.
Ходите намръщен, отегчен.
Нощем тайно ме целувате.
Тъжен се събуждате без мен.
Вие даже не говорите - ...
Ходите намръщен, отегчен.
Нощем тайно ме целувате.
Тъжен се събуждате без мен.
Вие даже не говорите - ...
430
1
11
Янош Арани
Сцени последни. Завесата пада.
Лампите гаснат, замлъкват аплаузи.
Сцени последни – и край на парада:
пусти декори , тъй значеща пауза. ...
Сцени последни. Завесата пада.
Лампите гаснат, замлъкват аплаузи.
Сцени последни – и край на парада:
пусти декори , тъй значеща пауза. ...
712
3
Розов храст на хълма
Шандор Петьофи
Хвърлих името си
като парá за щастие
в прозрачен извор. ...
Шандор Петьофи
Хвърлих името си
като парá за щастие
в прозрачен извор. ...
291
1
4
Шандор Петьофи
Розов храст на хълма летен.
Сгушена си в мене, ангел мой.
Шепнеш, че ме любиш, цвете,
мое щастие желано. ...
Розов храст на хълма летен.
Сгушена си в мене, ангел мой.
Шепнеш, че ме любиш, цвете,
мое щастие желано. ...
826
2
Нип-ура! Почивка! Стига!
Хвърляй кирка, четка, книга!
Днес светът е топ-поле
с матадор-вратар. Оле!
С единайсет бика страшни ...
Хвърляй кирка, четка, книга!
Днес светът е топ-поле
с матадор-вратар. Оле!
С единайсет бика страшни ...
347
1
6
> Казаха ми, че този път ще ме отведе до океана на смъртта и аз насред пътя свърнах обратно. И оттогава пред мен извиват само криволичещи и глухи околно пътеки…
>
> Стругацки "Милиард години до свършека на света"
I
Първа стъпка – пролет. ...
>
> Стругацки "Милиард години до свършека на света"
I
Първа стъпка – пролет. ...
421
3
В нощта лазурна отпочива Рим…
Луна изгрява – и царува в дим
над улици, безлюдно-величави,
града изпълнила с безмълвна слава…
Как сладко Рим заспал е в ореол! ...
Луна изгрява – и царува в дим
над улици, безлюдно-величави,
града изпълнила с безмълвна слава…
Как сладко Рим заспал е в ореол! ...
1281
1
2
Нощ, улица, фенер, аптека,
безсмислен пламък, гаснещ в мрак.
Живей и още четвърт век ти –
все си без изход. Няма как.
Умреш ли – почва отначало ...
безсмислен пламък, гаснещ в мрак.
Живей и още четвърт век ти –
все си без изход. Няма как.
Умреш ли – почва отначало ...
1436
Двайсет и първи. Нощ. Понеделник.
Мержелее Москва под мъгла.
Съчинил си е някой безделник,
че любов на света е дошла.
И от леност ли, тягост ли, мъка, ...
Мержелее Москва под мъгла.
Съчинил си е някой безделник,
че любов на света е дошла.
И от леност ли, тягост ли, мъка, ...
1409
3
Далечен светлик над реката,
тя – цялата в блясък и жар.
Подканват ме храбро веслата,
веригата – без катинар.
Не ще каже никой: Къде ли ...
тя – цялата в блясък и жар.
Подканват ме храбро веслата,
веригата – без катинар.
Не ще каже никой: Къде ли ...
1285
1
5
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
