МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) - Произведения

Панаир на сетивата

Превърнах се в паниран кашкавал –
златистата коричка хруска, хруска...
Сияе в панаирен карнавал
цвъртящо слънце и в кръга препуска.
Летящи кончета, коли, конфети ...

МарияДимитрова.67

Поезия

2020-04-03T07:42:45+03:00 512 5

Петият е вторият трети

/Рис/к/ов Апокалипсис/
– Пак старата песен! – каза той на Едвин. – Какво значи „алена“?
– Това значи червена.
– Червеното си е червено, нали така? Защо тогава да се надуваме и да казваме „алена“?
Джек Лондон "Алената чума" ...

МарияДимитрова.67

Проза » Писма

2020-03-31T07:51:42+03:00 900

Снежна буря в рая

(Апокалипсис 2017)
Летя и виждам облаци отгоре:
с издути бузи вятърът фучи
и в стройния и чист небесен хор
фалшива нотка почва да звучи. ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Друга

2020-03-28T16:04:10+02:00 1.5K 2 10

Разпънати криле

Предричам ти оазиса на бурите
в морето на безстрастната пустиня.
Наричам ти летеж без страх в лазурите –
очите на жената ти любима.
Заричам те да бъдеш жив и истински ...

МарияДимитрова.67

Поезия

2020-03-26T10:47:57+02:00 590 1 4

Всекидневна изповед на добродетелите

/оттук-оттам римувана проза/
1. Милост:
Снижавам температури и заривам под карантина.
Лавината
2. Щедрост: ...

МарияДимитрова.67

Проза » Други

2020-03-24T11:42:41+02:00 714 2 6

Градът след дъжд, градът след време

Знам какво е времето. Понякога, когато седя до прозореца, тъжна и самотна, и гледам света отвън, успявам да го зърна за секунди. На цвят е прохладно като вода на извор в горещо лято. На вкус – зелено и тръпчиво като млада гора, посрещаща първата си пролет. Ароматът му е изменчив като сенките на обла ...

МарияДимитрова.67

Проза

2020-03-22T09:24:30+02:00 552 2 6

Всекидневна изповед на греховете

1. Преяждане:
Преяждат бедните.
Богатите слабеят с фитнес,
за да минат
през иглени уши. ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Хумористична

2020-03-21T17:10:44+02:00 605 1 3

Песен по време на чума

Залюлей ги в добрата си песен, Земя,
да не чуят горчивия плач на Бергамо.
Под зловещия блясък на месец – кама,
днес е време за плач, а за радост е рано.
Потопен в страх и ужас е древният Рим ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Гражданска

2020-03-20T08:47:58+02:00 707 1 7

Караконджули – гръцка детска песен 🌐

Текст: София Паниду
Музика: Ленка Песку
Ходят, бродят нощем подивели
караконджулите – грозни, зли.
Ходят, бродят и по наше село ...

МарияДимитрова.67

Преводи » Песен

2020-03-15T16:30:20+02:00 1.2K 1 4

Трансгранична драма

Преродих се, пак съм в тия.
Киликанзерът е тука –
моногамен, със сюрия
аватари във Фейсбука.
И флиртува безобразно – ...

МарияДимитрова.67

Поезия

2020-03-12T08:48:24+02:00 551 4

Мъжът ми каликандзър

– Ти си каликандзър – обяви неочаквано тя. – И този път ли ще унищожиш света?
Роджър Зелазни, "Безсмъртният"
Не съм самичка, а пък ми е скучно –
в харем закрит ми вехне младостта.
Евнусите напяват благозвучно ...

МарияДимитрова.67

Поезия

2020-03-10T12:15:57+02:00 1.4K 2 6

Сонорно

Като в банален,
сълзлив роман,
дъждът, засрамен,
отстъпи сам.
И с влажен поглед, ...

МарияДимитрова.67

Поезия

2020-03-07T15:46:40+02:00 510 2 2

Жалбата на сянката

Лежах си на припек, а той ме подгони.
Прочете ми конско и дръпна ми бой.
Но малко му беше и цял куп патрони
по мене изстреля пишманът каубой.
А аз си кротувах в света двуизмерен ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Хумористична

2020-03-05T08:03:20+02:00 834 2 13

Пазарен уестърн

Магарето, като си науми нещо, веднага го сторва.
Йордан Радичков
Вдъхнових се на пазара –
каубоят беше там.
Крантата си бе подкарал, ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Хумористична

2020-03-04T00:16:49+02:00 702 1 8

Коронен номер

По-червена от розов домат,
на срама си съм конкуренция.
Полудял ли е целият свят
или изпада от страх в деменция?
Нощем димни фенери гаси, ...

МарияДимитрова.67

Поезия

2020-02-25T20:25:14+02:00 679 5

Гръцки огън

Красива съм и страшна като бомба,
летяща неотклонно към Олимп.
Изящна като амфора. И скромна
Богиня с избелял хитон и нимб.
Стрела съм утринна, без жал забита ...

МарияДимитрова.67

Поезия

2020-02-15T20:45:07+02:00 932 9 12

Послепис: Аз и Александър 3

И никога повече не дойде; на следващия празник Дядо Мраз
миришеше на вино, а Снежанка беше с черен грим под очите.
Агоп Мелконян "Платинената пантофка"
Той слезе от корицата в едно горещо утро.
Беше точно в десет сутринта. ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Друга

2019-11-30T09:18:22+02:00 589 2

Послепис: Аз и Александър 2

Лилаво и сребърно, роза и кръст. Един рицар в блестящи доспехи тръгва на път.
Александър Блок ме гледа от корицата. Зад гърба му – снежно море. Над него се е развихрила буря и се сипят снежинки – искрящи и звездни като хиляди остри сълзички. Те потъват в синята чаша ледено вино, отразяващо очите на ...

МарияДимитрова.67

Проза

2019-11-29T11:03:22+02:00 729 7

Послепис: Аз и Александър 1

Някой далечен насън ме повика.
Нещо прошепна ми сребърен глас.
Вън, зад прозореца, с ледена пика
бдеше мъглата в предутринен час.
Някой бе тръгнал към мен през чукари, ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Любовна

2019-11-28T08:12:37+02:00 597 1 3

На/д/строения: Пътят

диа/ло/грама /Заключение/
Всюду беда и утраты, Что тебя ждет впереди?
Александър Блок "Роза и крест"
Няма човек, който да заслужава твоите сълзи,
а който ги заслужава, не те кара да плачеш. ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Друга

2019-11-27T07:57:52+02:00 567

В плът потърси ме по име

Останали са същите
само очите ти,
моя любов.
С лице изтерзано,
треперещи длани, ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Свободен стих

2019-11-26T08:17:31+02:00 748

Цветът ми

Изгорялото дете се страхува от огън.
Урсула ле Гуин "Магьосникът от Землемория"
Не питай какъв е цветът ми.
В разтворените за прегръдка
гостоприемни обятия на небето ...

МарияДимитрова.67

Поезия

2019-11-24T07:50:19+02:00 693 2

Почти по Маяковски

На жълто ли кръвта ми ти прилича?
Лятното слънца припича.
Слънчево лято
изтича
в синята вис прозаично, ...

МарияДимитрова.67

Поезия

2019-11-23T08:00:44+02:00 1K

А той...

Главата ми е Луна,
краката – Вселени.
В чувáли мъгла
ловя диогени
с игла без вина ...

МарияДимитрова.67

Поезия

2019-11-22T11:06:38+02:00 510 3 5

Мой ласкав и нежен звяр – Сергей Алиханов 🇷🇺

Музика – Евгений Дога,
"Валс" от филма
"Мой ласкав и нежен звяр".
Текст – Сергей Алиханов
С теб съм, но в мисълта… ...

МарияДимитрова.67

Преводи » Песен, от Руски

2019-11-21T21:34:50+02:00 2K

Плашлив

По пръстите пера
червеното мастило свети.
От сблъсъка на световете
изтръгва се зора.
Лицето ти – вода, ...

МарияДимитрова.67

Поезия

2019-11-21T10:12:05+02:00 537 1 1

В друг свят

Както прелита
слънчев лъч през водата
ставам понятна
за твоя вятър.
С бурята ненаситна ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Друга

2019-11-17T08:28:55+02:00 573 1 4

Черен петел

Алено утро.
Жълтофенерна вечер.
Нощ тъмнопера.
Треперя.
15.11.2019 ...

МарияДимитрова.67

Поезия

2019-11-16T07:45:50+02:00 1.3K 1 3

Скрий ме на показ

/колажно стихотворение/
... позволи ми!
Тихият срив на очите ти
не е наказание
/В клетката на мечтите ти – ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Друга

2019-11-15T09:39:33+02:00 670 2 13

Горчива

Cherchez la femme!*
Тя ти е сянката,
аз – светлината.
Кой пак печели?
Вината. ...

МарияДимитрова.67

Поезия

2019-11-13T22:10:30+02:00 503

Туй-онуй среднощна закуска

Мъглата приседна в краката ми като вярно куче.
Вятър разреса косите на нощното време.
Този свят полудял не успя да научи,
че не искам да крета без тебе до мене.
Видях как вятърът си играе с мъглата, а клоните и листата на дърветата не помръдват. Сигурно бяха застинали от изненада. От бледосивото неб ...

МарияДимитрова.67

Проза » Други

2019-11-13T00:15:50+02:00 610

Розов изгрев на запад

Мога. Какво значение има накъде съм тръгнала. Нагънатата ивица на хоризонта се губи в мъгла. Тази сутрин осъмнах с розово небе. Странно е, защото прозорецът ми гледа на запад. Някакво разместване през фокуса на Божия промисъл. И игра на дифракции, дифузии, дисперсии ли, не знам. Разсейване на светли ...

МарияДимитрова.67

Проза » Други

2019-11-11T00:18:42+02:00 632 2 7

Дхарма

Розово утро.
Пътувам през слънцето
с дух, плът и сърце.
Феникс съм денем,
а нощем – страдание. ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Друга

2019-11-08T16:17:21+02:00 625 3 10

Самата самота

Да ти се оплача, дружке, искам, значи,
че откак се помня, все съм си сама.
Лягам си сама и се събуждам, значи,
изненадващо в леглото си сама.
На обяд, закуска и вечеря, значи, ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Хумористична

2019-11-06T21:40:11+02:00 744 3 15

Мачо Пепеляшко

Под колелата на грабливата му птица
изхвръкнаха пера – като вода.
Бе погледът му яркочерен – като спица,
пробягваща сред пръски резеда.
По балната ми рокля се оттече пяна, ...

МарияДимитрова.67

Поезия

2019-11-05T07:50:36+02:00 651 1 8

По Достоевски

Затова напълно се отказвам от висшата хармония.
Тя не струва колкото една сълзица дори само на
онова измъчено дете...
Ф. М. Достоевски "Братя Карамазови"
Защо ме доведе в угаснал вулкан, ...

МарияДимитрова.67

Поезия

2019-11-03T22:51:50+02:00 710 1 1

Рекламация

Мъжете ми са притаени в мрака,
осеян с лампи като гаснещи очи.
Настръхнали в дъжда, незнайни – чакат.
В мъгла по ъглите неверие клечи.
Нощта замята струйки като корди ...

МарияДимитрова.67

Поезия

2019-11-02T20:13:20+02:00 2.2K 6 15

Пак ми кацна музата на бузата

Днес музата ми ядно се развика:
ще те оставя сам, без мен си леш!
Аз към капризите ѝ съм привикнал,
за нея съм посредствен и келеш.
Като царкиня нощем все ми ходи ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Хумористична

2019-10-29T08:59:47+02:00 713 1 6

XXL магия

На слънце с тебе гръмко прихвам,
в дъждовно време плача с глас.
Щом замълчиш – до теб притихвам,
говориш ли – мълвя и аз.
Ако ме чакаш, скоро идвам. ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Друга

2019-10-27T11:35:01+02:00 599 3 9

Да укротиш снега е лесно

Снегът, небрежно стелещ преспи,
струящ от купол хладно ням,
напуснал храма поднебесен,
като присъда идва сам.
Ще бъдем ли, за Бога, грешни, ...

МарияДимитрова.67

Поезия

2019-10-25T22:03:02+03:00 694 2 9