ninasar
252 резултата
Надбягвахме се с времето, но ето
не спира то, а аз съм на предела.
Разбрах, че всичко е назаем взето,
под греховете ми съм се привела.
Обичах, мразех, спъвах се и ставах, ...
  1217  11  27 
Актрисата у нея бе добра.
Копринено червената ѝ рокля
прилепваше по стройните бедра.
Бутилката в ръката му бе мокра.
Премрежен поглед. В миг я пожела, ...
  325 
Вълчицата нададе силен вой,
запрати го нагоре към луната,
но пусто беше в мрачния усой,
самотна ѝ отвърна тишината.
Изправена над стръмните скалѝ, ...
  554  17 
Чадърът ми е шарен, на цветя.
За мене всичко пъстро е красиво.
По устните усмивка засия
и вече нищо не е толкоз сиво.
Дъждът душата своя изваля ...
  412 
Коя си ти? И откъде дойде?
Изглеждаш по детински тъй невинна.
А покрай мене вятърът плете
от жълтите листа жилетка фина.
Наметна те и с нея засияха ...
  554  11 
Не се сбогувай с мен. Кому е нужно?
Отдавна във очите не вали.
Светът отвън е ярък и събужда
копнежи нови. Вече не боли.
Не се сбогувай с мен и отиди си, ...
  1072  17 
ПОСВЕЩЕНИЕ
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори. ...
  1979 
Аз съм ти и ти си аз. Бяхме.
Сега аз съм аз и ти си ти.
Различни пътища.
Различни посоки.
Луната горчи. ...
  1113 
Проклятието на певеца
Лудвиг Уланд
превод Пенчо Славейков
Отколе замък дивен, издигнат над мъгли,
тъмнееше се мрачен над мрачните скали, ...
  2007 
Просто ден. Беше някаква сряда.
Дълъг ден, отегчителен ден.
Сякаш в гърлото нещо присяда,
брули листите вятър студен.
Беше сряда. Отиде си ти. ...
  413  16 
У дома съм. Седя и си мисля
колко злоба се крие във хората,
как се шири и буйно разлиства,
а те сладко се хранят с отровата.
После плюят в лицето на някого ...
  422 
Гори свещта. Часът е полунощ.
Отключва се порталът към смъртта
и втурват се оттам събрали мощ
вампири, некромани, зомбита.
Луната е червена като кръв. ...
  768  13 
***
Тих
вопъл.
Протяжен.
Майка плаче ...
  333 
Не мога да опиша Любовта,
аз просто я живея с всеки дъх.
Вълшебница и вещица е тя,
бездна за едни, за други – връх.
Опитвал ли си да рисуваш слънце ...
  450 
Студено е. Ще пиша за дъгата,
която чакам с пролетния дъжд,
да излекува есенния вятър
и снежните човеци наведнъж.
Макар че е студено, си мечтая ...
  253 
Аз съм тази, в чиято усмивка се влюби.
Аз съм тази, чиито мечти ти погуби.
Аз съм тази, която до тебе застана.
Аз съм тази, която превърна във рана.
Ще ме познаеш по бързия пулс на сърцето. ...
  284 
Време за радост.
Цъфнали жълтурчета,
ромон на поток.
Време за тъга.
Небето мастилено ...
  404 
Опушен бар. Кълбетата от дим
загадъчно размиват светлината.
Сред тях сме аз и ти - очи без грим,
танцуваме танго със самотата.
Акордеон изплака тъжен звук, ...
  1239  18 
Не те родих, не бе ми отредено,
навярно много грешна съм била.
Залутах се из звездното вретено
и продължих да вярвам в чудеса.
Ти бе звездичка мъничка и мила. ...
  299 
* * *
Око на тигър
Жълто кехлибарено
Смъртта те дебне
* * * ...
  667 
Отлиства календарът ден след ден
и все по-бързо времето се ниже.
Октомври се изправи срещу мен
и размаха шапката си рижа.
Поклон ми стори ничком до земята ...
  698 
Наблюдавам как падат листата
и във техния полет красив
аз усещам дъха на земята,
който блика от всички страни.
От дъжда, който носи прохлада, ...
  517  11 
Как да разкажа за болката дето реже от ляво,
дето пари в очите и краде от съня?
Тя се мята във нас, от тъга полудяла
и е глуха за думи, и не вижда деня.
Тя кънти във ума като бясна стихия ...
  715  15 
Оранжевото плува във мечтите
изпълнени със блян и със надежда.
В оранжево проблясват и звездите
на вечерта в копринената прежда.
В оранжевия сок на портокала ...
  300 
Оседлай ми най -бързия кон,
да препусна със него към изгрева,
че животът върви по наклон
и усещам как губя красивото!
Оседлай ми! Ще хвана юздите му ...
  429  12 
Във тебе скрит е мракът.
При мен са цветовете.
И светло е нататък.
Примамлива – пътеката.
Пусни я светлината, ...
  858 
Дали кралица съм или слугиня,
дали съм блудница или светица?
На кой му пука? Леко ще премина
през тоз живот - коварна плетеница.
Ще търся хората със светлина, ...
  289  14 
Не съм те търсила, Любов.
А ти дойде, донесена
от есенния вятър.
Поспря до мен. Попита:" Накъде?"
Не знаех аз. ...
  380 
Не пита Любовта дали готов си
да полетиш със нея в небесата,
ще можеш ли товара ѝ да носиш,
ще издържи ли порива душата.
Тя просто като буря те връхлита ...
  636 
Не вземай ти живота на сериозно,
от него жив не е излязъл никой,
не слагай му украси и помпозност,
а го живей и никого не питай
дали добър е или пък е лош, ...
  292 
Дъждът се лее на ресни безкрайни,
прогизнала е сивата му риза.
Разказва ми той приказки омайни,
събрани от далече и от близо.
За ято щъркели пътуващи на юг, ...
  283  11 
Разкажи ми , Любов, за твоите пътища тайни,
по които вървяла си дълго, надвила умората,
и в сърцата човешки си вплитала клетви за вярност,
за надежда и обич, за копнежи и скрита тревога.
Разкажи ми, Любов, за твоите сънища парещи, ...
  477 
Пътувам по спиралата на чувствата
полекичка, за никъде не бързам.
Не искам да попадна пак във лустрото,
че после кой от там ще ме измъкне?
Аз искам да живея и да дишам, ...
  264 
Защо харесвам толкова зеленото?
Дали защото носи радостта
от пролетно пробуждане във вените,
или защото вярвам в чудеса?!
А може би , защото то е смесило ...
  300 
От ден на ден навлизаме във делника
на нашето житейско ежедневие,
а лятото, тоз дяволит безделник,
отпраши си без капка угризение.
Отиде си преди да сме усетили ...
  305 
Небето се пропука от тъга,
реките със сълзите си напълни,
а вятърът си свири със уста
и бяга между копията - мълнии.
Дърветата със клоните изтриват ...
  253 
Добър вечер! Елате насам,
подарявам мечти със чадъри!
Не плачете, вземете една.
Ще изтрие тя всички кахъри.
Защитава я този чадър ...
  784 
Почакай ме, Живот! За миг поспри!
Търкалят се година след година.
Унесена да сбъдна куп мечти
и ето - половината премина.
Почакай ме, Живот! Не бързай толкова! ...
  305  10 
През твоя поглед опознах света,
на който аз и досега се радвам.
Държеше здраво моята ръка
и никога не позволи да падна.
„Прави добро! - повтаряше ми ти - ...
  300 
Отива ли си лятото? Навярно.
Есента почуква на вратата ми.
Облаците пъплят бавно, бавно,
а някак още синьо е в душата ми.
Наистина ли си отива лятото? ...
  1094 
Предложения
: ??:??