pastirkanaswetulki
907 резултата
"Край Бургас вече работи първата ферма
за отглеждане на щурци" - телевизионна новина
Нима съм чула правилно? В щурци ли
насочи се гладът ни нечовешки?
Та те са беззащитни лекокрили, ...
  1114  11  41 
Марко е магарето. То не ще да бърза.
(Знаете го, дето онзи ден отвързах.)
Баба ми остава къщата да пази.
По-добре! Не искам "лука пак да сгазя".
(Било поговорка. Мери тъй ми каза.) ...
  1095  10  24 
Обещах! Не бива Мери да тревожа!
С нея ще излизам, ако се наложи.
Няма до реката с Вежен аз да слизам.
- Искам вече в двора все да те намирам!
Чуваш ли, детенце?! Чух я и запомних. ...
  880  27 
Спал съм като къпан. (Тука няма баня!?)
Някой беше станал рано отзарана
и из къщи чуден мирис се разнесе.
Баница ли баба Койна днес ни меси?
Майка ми я прави със кори готови. ...
  919  28 
Баба ме е хванала здраво за ръката.
Дърпа ме към себе си, но е в шок горката.
Кучето ни гледа право във очите.
- Скрий се зад гърба ми! Хайде, бързо, Мите!
Чантата отваря тя да извади нещо. ...
  802  12  25 
Влакът закъснява. Тичам по перона.
- Стой, дете, до мене, няма да те гоня! -
баба във страха си леко се провиква.
После се оглежда стреснато. (Да свиква!
Гладските обноски ще останат тука!) ...
  1257  12  26 
Аз се казвам Митко. Имам градска баба.
Ходи на прически. Мила е и слаба.
Но обява дадох. Телефон написах.
Търся друга баба. Майка ми се слиса.
Вечер си мечтая как отивам в село. ...
  1651  12  36 
Триптих Тарзанов трансплантира
туптящи тичинкови трели.
Тънее тетивата там.
Токсичен тропот транскрибира
тотемни точици в тунели, ...
  639  17 
(Хайку - тавтограми)
Г.
Гняв героичен
гордия гарван гнети.
Глух героизъм. ...
  631  19 
Хайку-тавтограми
А.
Алюзията -
автобиографична
Амазония. ...
  816  13 
На А.
"Просто спрях да летя..." - ми написа.
А къде е крилото, те питам?
Свикваш с мъката, с болка от липсата.
Черни яростни Не-та излитат ...
  848  19 
Мощно мечтание
мачка магнитната мъка.
Моли ме маска мажорна -
махало маняк.
Музика мътна ...
  1268  10  40 
Не се долюбват Иржи и Ирина.
Това не е от днес, а от години.
Префинената горда софиянка
момичето от Лом държи на сянка,
но не, за да остане млечно бяло. ...
  936  19 
Беше страх,
аз разбрах,
осъзнах
и успях да прогоня.
Този страх ...
  916  20 
Сапфирени сълзи в тревожно синьо
морето бе търкулнало по плажа.
Душата беше скрило в раковина.
Поисках за тъгата да разкаже.
- Сълзите ми - прошепна то - са тясни. ...
  1750  12  24 
ПРИПЕВ:
Маската, маската сложиш ли, знаем -
скрит ще останеш и недосегаем.
Има ли вируси във обществото,
пак ще ни гази без жал колелото. ...
  1036  25 
По стълбите нагоре дъх бера...
Люх, Божке! Закъснявам и ще тичам.
Защо ли точно полунощ избра?
Не съм отдавна приказно момиче.
Пантофки от стъкло не нося аз. ...
  1043  36 
Спънах се в някакъв ъгъл, незрим за душата.
Остро се жулна по бузата мойта душа.
Знак ли това е и ти ли на мен го изпрати
или знамение - повече да не греша?
Вече и в църква не влизам, защото се моля ...
  905  16  27 
Моят живот не разбра, че е жалък и грешен.
Смешен бе даже и страдаше неоценен.
В мен посаден или спомен от някога беше?
Спеше без отговор, сякаш от Бог защитен.
С вик вкоренен, неприкрил горделивата рана, ...
  1022  13  30 
Стрелките в пет... Дали не закъсняха?
От този мрак, полепнал върху мен,
прозорците страхливо зазвъняха,
с размътен звук, от ужас озлобен.
Графита ли си счупи тъмнината, ...
  798  17 
Някой беше заковал
на стената слънце.
Но на тъмно бе живял.
Не пониква зрънце
под изкуствени лъчи. ...
  712  25 
Самотата е цвете, проплакало в райска градина.
Тя е тъмен, откъртил мълчания, вътрешен вик.
Тя е болка, която си мислиш, че може да мине,
но в калта отчаяние дави наивния миг.
И в прозрачните ириси вече върлува горчилка. ...
  1372  14  30 
" Хората имат различни звезди",
те са им в Пътя водачи.
Всяка мечта във небето гнезди.
С поглед, нагоре вторачен,
търсиш посока за своята цел, ...
  2738  15  64 
Камбанките на звезден смях
събудиха небето.
Отворило очи без страх,
то пролетно засвети.
Но облачната му брада ...
  971  24 
Слънце е изгряло вън.
А пред портата със звън
гостът ги предупреждава.
До прозореца застава
Меца. - Кой ли е това? - ...
  921  13 
Баснята на Лафонтен
"Вълк и агне" чуйте мен
как във стих ще ви разкажа.
Да запомните, че даже
прав да си, щом слаб си ти, ...
  1412  24 
Орел един летял, но уморен
той кацнал на голям чинар в гората.
Доволен мислел: Никой като мен
не стига тъй високо със крилата!
Щом тръгна към далечни висини, ...
  2051  13  54 
Мамичко, пак ли си станала рано?
С обич невестина месиш деня.
Къщата грейва и трепка изпрана
тихата болка, повила съня.
Бели въздишки пресяват брашното. ...
  905  22 
Подпирам здрача мрак да не нагази
във клетвения Изгрев-обещание.
Зад мен е тъмнината на омразата.
Превзема ме. Не чуваш ли стенание?
  814  10 
Любовта се бунтува, неразбрала това,
че израства в коприва всяка мека трева,
щом и стъпчат душата и подпалят със смях.
Мен ли търсиш в тревата? А не те ли е страх?
  746  19 
Морето, разгневено на луната,
вълна издигна, в пазви да я скрие.
Понякога, забравили съдбата си,
с недостижимото се мерим ние.
1985
  805  11 
Любовта ми е кученце вързано,
но усещам, че в днешния ден
на забраната строга синджира
то ще скъса, спасявайки мен.
1985 г.
  625  15 
- До кога сме в карантина? -
пита майка си Росина.
- Вече всеки нов урок
е за Рори като шок.
Почвам да му обеснявам, ...
  663  11 
Аз не питам защо.
Търся своето как.
И събличам въпроса до голо.
Че при нас е дошло
време с вирусен знак, ...
  774  17 
Белият шум е упойка, която приспива.
Сипва я в чаша денят ни, от сажди по-чер.
Пием, разбрали до днес че сме били щастливи.
Споменът плаче след този жесток мародер.
Който заспал е, не знае смъртта че е близко. ...
  860  10  24 
Днес в гората се разнесе
бързо като птича песен
черна плашеща мълва
за зараза. След това
полицейските патрули ...
  943  19 
Една прашинка тъжна и самотна
във шепите на времето проплака.
Но аз дочух сподавения вопъл
и вече знаех тя че мен е чакала.
Приличаше на мъничка светулка, ...
  611 
Продават днес живота на промоция.
Той даже пет пари сега не чини!
А снимката с въпроса си ме боцна.
Срамувам се край нея да премина.
Жена ли е или пък мъж без име? ...
  1730  24 
В закърпената дрешка на сумрáка
картината на пъзел ми прилича.
По релсите на спомена изтрака
вагонът на живота ти, момиче.
И времето залитна без посока, ...
  660  23 
Тука е! Ето я бурята!
Пак притъмнява пред взора.
Искам страха си да срутя
като стена на затвора,
който сама построила бях ...
  1292  14 
Предложения
: ??:??