pastirkanaswetulki
850 резултата
На сина ми - с обич!
Когато композираш сам
мелодията на живота,
какво ли друго да ти дам,
освен сърце и шепа ноти. ...
  1530  26 
Да ги крадеш? Сама ще ти ги дам.
Защо са ми, когато теб не виждат.
Не търся отговора. Но го знам -
съня ми обискират твойте грижи.
Очите ни източват между нас ...
  521  10  15 
Купих на жената къща
с двор голям за рахатлък.
Първа се нанесе тъщата.
Що ли? Що'т съм будаллък!
Гъсто мляко от комшията ...
  617  26 
Не че се стреснах, ама пък на -
херпес комай ми излиза.
Ти обявил си ми тиха война.
Аз по бельо и без риза
гоня те в нашия сватбен креват, ...
  489  26 
Съдбата знае кой с кого да срещне.
Живота скъсан майчински тропосва.
Не питай как. Въпросът ти е смешен.
Въпрос - от любопитството износен.
Тя има своя точен миг от дата, ...
  573  15 
Плъзват капки езичета
по косата ми. Чак
в деколтето се стичат.
Ех че дъжд веселяк!
Топли струйки прегръщат ...
  653  19 
Ще дойде миг, във който сетивата
ще искат да познаят твоя глас,
а плахото докосване с ръката
ще бъде мост на чувствата у нас.
Затворени, очите ще те видят, ...
  509  19 
На масата отсреща ти седиш,
насъскал дързостта си с чаша вино,
преборил се за пост и за престиж
и бодигардове, вместо роднини.
В жената вперил сластните очи, ...
  329  16 
Две кучета на пътя се боричкаха,
прахта край тях танцуваше овално.
Оплака се едното, че е ничие.
Личеше си, горкото, беше кално.
А другото, със лъскавичка козина, ...
  438  11 
Разбра ли вече - мълнията пари,
ако я гушнеш кротко под юргана.
И виждат в звездобройците кравари,
не с жезъл, а със гега на мегдана.
А щом си друг, за тях е грях безбожен. ...
  862  17 
Самотно ми е! – каза във слушалката
гласът на мама. И пося вина.
Душата ми застина и разплакана
аз съвестта пових във пелена.
Прегърнах чувството, новороденото, ...
  596  12  18 
Не се измерва с градуси това,
обагрило душите руйно вино.
Кипи от завис, мъти го мълва,
за нас залагат като във казино.
Разлей във чашите на две очи ...
  477  15 
Залезът повика вечерта
и се скри във нейните къдрици.
Своя влюбен принц прегърна тя,
засияха звездните зеници.
А луната нарисува пак ...
  658  20 
Не флиртувай със мен, слънчев лъч,
вплел в косите ми пръстче усмихнато.
Прекроиш ли живота веднъж,
той до края остава в аритмия.
Не догонвай мечтите ми, сън, ...
  1070  27 
Сиромахово лято брои на листата фенерите,
като стар гуляйджия, скрил в шепа последен петак.
Всяка слънчева капка познава страха от примереност
и очаква на строгата есен безмълвния знак.
Нероденото утре смалява ръста си с минута, ...
  308 
Куцукал си късметът ми на равното,
не смеел някой друг да изпревари.
Страхувал се да наруши забраната
и стане пръв сред всички божи твари.
Но с радост ръкопляскал на смелчаците, ...
  827  25 
Орисията ни е такава -
сутрин ний замесваме деня,
като бабите си първи ставаме,
лепне по очите ни съня.
С боси стъпки в тъмното се лутаме, ...
  610  18 
На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на реката зеленият шлейф.
Но разнищваше вятърът кръпките сприхаво, ...
  1020  13 
Далечното е чуждо разстояние,
което прави в Космоса пътека.
Сърцето го измерва с обещания,
а разумът – с мечтите на човека.
  739  16 
Аз капка съм, но иска в капка кал
да ме превърне локвата човешка.
Душица беззащитна ми е дал
Всевишният. Това е божа грешка.
Не мога овълчена да ръмжа, ...
  658  23 
Научих се да ходя по въже
във цирковата школа на живота.
Не бях с чадър. Със слънцето в ръце,
възможно беше даже невъзможното.
Опъната над пропасти съдба ...
  834  12  23 
Тръгваме вече, беше ни истинско,
слънце пладнуваше в жадни очи.
Чувствата бликат, сълзи разплискали,
стръкче пелин във душата горчи.
Но ни повежда, светла, пътеката, ...
  370  10 
Върхове от неказани думи,
падини от нечути желания.
А зад тях този изгревнорумен
ден, притаяващ дихания.
Някой къса злорадо смисъла ...
  620 
Душата ти - рисунка тебеширена,
сред пепелна следа на мъртво сиво.
Строшени стъкълца от шал кашмирен -
небе без глътка въздух, полуживо.
Напуканите устни на обятия, ...
  576  16 
В целофана на улични локви
прошумяват на вятъра стъпките.
На екран от небесен цокъл
розовее негата на пъпките.
От ведрото на майското синьо ...
  561  21 
Люлея се на тънкото стебло,
треперя върху листа на живота.
Родих се в приказка без потекло,
не различавам кюлче от банкнота.
Притихнала в косите на нощта, ...
  1427  14  26 
Несбъднат до писък,
нечакан до смърт,
животът е твоя награда.
Поемаш си риска
и тръгваш на път, ...
  725  21 
> Предвечните води, всевечните води – кристални,
>
> бездънни и безбрежни, призивно прохладни.
>
> ...
  2472  20  40 
На ръба на съдбата
всяка грешка е вече последна.
В непредсказана дата
и кръвта се превръща във ледник.
Над критичното остро ...
  608  19 
Непрогледните дни са карета от черно и бяло.
Аз промушвам игла, да ушия на делника роба,
а съдбата лисича опашка пред мен е развяла
и крои тоалети с предимство за някакви сноби.
Не умея ни с ножица бял вариант да изрежа, ...
  717  22 
Спите ли? Има ли будни?
Болни сме от тишина.
Тази, с която учудено
гледаме чужда вина,
но не проронваме дума, ...
  460  16 
Брегът е коленичил
пред изгревна соната,
с очакване закичил
на утрото душата.
Облечен в риза тънка, ...
  595  18 
Морето днес възкръсна в моя сън,
от мидена черупка се изхлузи.
Трамваят ли с металния си звън
погали на мечтата морска бузата?
И нарисува споменът за мен ...
  489  14 
Нестинарският ритъм люлее полите на мрака,
обикаля кръга осветен Костадинска икона.
С непрехапан език любопитство събудено чака
да ожари пети простосмъртната бледа мадона.
И извива ручило на гайда, и следва го тъпан, ...
  456  23 
Люляков шепот навън
ранното утро сънува.
В синьо-лилавия сън
звън на усмивки се чува.
Цветните росни треви ...
  503  13 
От пусто в празно! Ама че живот!
Приличаше на спомен от атракция.
На песничка за оня идиот,
нашарил лудостта си с тайни знаци.
Болеше ли венозноят ми смях? ...
  443 
Врата не е отключвал никой тук.
Звездите през прозорчето надничат.
Приклекнала, луна преде памук,
а в пазвата ѝ времето се стича.
И виждам баба – нейните ръце ...
  499 
Днес ме инжектира новина
и попаднах в шоковата зала.
Тръпки ме побиха, хладина
за виновност, пипала подала.
От екрана, сдържайки сълзи, ...
  543  12 
Църквата светеше. Цялата.
Беше царица сред църквите -
в пролетно слънчево-бяло,
като крило на щъркел.
Иконостасът разделяше ...
  889  21 
Те за много от нас са измислена истина.
Но животът е сложен. До болка.
Малки пролетни пъпки, с любов неразлистени,
скрити в цифрите. Знаем ли колко са?
До кога с поглед плах ще претърсват пространството ...
  518  10 
Предложения
: ??:??