reinbow (Биляна Битолска) - Произведения

Игри на съдбата - ХVІ

ХVІ
... – И с тази надежда започнахме подготовката за новото начало.
Наближаваше полунощ, а Елена продължаваше своя разказ.
– Седмиците на преместването бяха пълен хаос. Всичко се случваше адски бързо и въпреки че Мира изглеждаше доста по-добре все още не беше обелила и дума. Мълчанието ú направо ме ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2014-01-21T22:22:03+02:00 750

Един живот

Криле на птица вятърът ми подари,
комета ярка свободата си ми даде,
звезда орисница със мъдрост ме дари,
а любовта жаравата си ми отдаде.
Земята ме научи да копнея, ...

reinbow

Поезия » Друга

2014-01-18T18:54:07+02:00 555 5

Игри на съдбата - ХV

ХV
... – Нали не сме се изгубили? – шеговито попита Атанас – оглеждайки девствената природа, в която навлизаха – Та тук сякаш човешки крак не е стъпвал...
Иван се разсмя от сърце.
- Не, не сме се изгубили. Просто тук е така. Един друг свят далеч от хаоса на ежедневието. Навремето баща ми го открил. ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2014-01-17T22:55:40+02:00 740 1

Мога

Мога без ръце да те прегръщам,
мога без бои да те рисувам,
мога и без път да се завръщам,
само ако знам, че съществуваш.
Мога без сълзи за тебе да плача, ...

reinbow

Поезия » Любовна

2014-01-16T17:38:02+02:00 675 7

Игри на съдбата - ХІV

ХІV
... Морето блестеше като огледало, въздухът трепереше нажежен от юлското слънце, нямаше дори лек полъх и всичко беше замряло в очакване на вечерната прохлада. Елена също беше примряла, свита в шезлонга под голямата смокиня. Тя стоеше втренчена в младежа срещу себе си и трескаво поглъщаше всяка н ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2014-01-15T21:25:10+02:00 923

Клетва

Клетва
Ще бъда клетва върху грешните ти устни,
която ден и нощ ще ги гори.
Ще бъда трепет в нощите ти пусти,
сълза издайна в твоите очи. ...

reinbow

Поезия » Любовна

2014-01-14T22:55:36+02:00 747 12

Игри на съдбата ХІІІ

ХІІІ
... Иван Борев седеше в кабинета си пред голям бърбън и димяща кубинска пура. На бюрото бяха разпилени документи, а най-отгоре стоеше списък с пътниците пристигнали преди два дни с полета от Сейшелските острови. Три имена бяха подчертани, а Иван се взираше в тях с невярващ поглед.
- Как е възмо ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2014-01-12T19:44:28+02:00 716

Игри на съдбата - ХІІ

ХІІ
... - Мира... детето ми...
Елена извика. Някакво далечно усещане за опасност я сграбчи за сърцето.
Тя се обърна към мъжа си.
- Иване, нещо лошо се е случило с Мира... усещам го... ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2014-01-11T21:05:41+02:00 781

Игри на съдбата - ХІ

ХІ
Сигналът свободно прозвуча два пъти, последва изпукване и от другата страна на линията се чу гласът на Елена. Звучеше напрегнато и притеснено.
- Мира, къде си миличка? Всичко на ред ли е?
- Добре съм, мамо. Не се притеснявай. Аз съм в къщата в планината.
Елена изтръпна. Макар да обичаше да ходи т ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2014-01-10T11:46:27+02:00 763 1

Многоточие в тишината

Написа ми странен куплет,
„Обичам те” беше му края.
Откъде тази лудост във теб?
Или ти също вече не знаеш?
Навлезе в дълбоки води ...

reinbow

Поезия » Любовна

2014-01-10T10:17:42+02:00 720 5

Игри на съдбата - Х

Х
... Вратата се отвори и лицето на Диана разцъфна в ослепителна усмивка.
- Иване… Каква изненада! Толкова отдавна не си идвал на сам!
Тя го прегърна и го подкани да влезе.
- Ама не стой като закован де, влизай! ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2014-01-08T13:22:41+02:00 731

Игри на съдбата - ІХ

ІХ
Термометърът безмилостно се бе заковал на 36°С на сянка. Беше един от онези знойни юлски следобеди, в които на човек му се иска да избяга на Северния полюс. Дори работещия на пълна мощност климатик не успяваше да охлади кипящата кръв във вените на двамата младежи. От няколко часа Тони и Алекс без ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2014-01-07T22:16:22+02:00 762 2

Преди да съмне

Преди да съмне, с теб ще сме си чужди,
нощта ще е изпила любовта
на глътки звездно-теменужени,
от нас ще си е тръгнала страстта.
Преди да съмне, вече ще сме други, ...

reinbow

Поезия » Любовна

2014-01-03T19:33:18+02:00 634 4

Игри на съдбата - VІІІ

VІІІ
... Пътят криволичеше през прекрасна планинска местност. Една самотна кола се бе отправила в посока към върха. Млада жена седеше зад волана и се наслаждаваше на зашеметяващата гледка. Вековни борове се извисяваха от двете страни на пътя. Отляво, далече долу проблясваше сребристата повърхност на ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2014-01-02T21:02:10+02:00 777 2

Игри на съдбата - VІІ

VІІ
... Таксито спря пред входа на летището. Докато чакаше носачът да свали багажа Мирела трескаво се оглеждаше на около. Знаеше, че е почти невъзможно, но тайно се надяваше Мики да е намерил бележката ú и да успее да дойде, за да се сбогуват и да ú каже, че Алекс се е обадил и всичко е наред. Но ку ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2013-12-30T00:18:11+02:00 746

Игри на съдбата - VІ

... Далечна корабна сирена изтръгна Мирела от спомените ú. Тя потрепери от нощния хлад, обгърна раменете си с ръце и се огледа наоколо. Нещо я погъделичка по бузата и тя се опита да го махне. Когато погледна ръката си видя сълзи. Тя плачеше без глас, душата ú се късаше от болка, а сърцето препускаше ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2013-12-28T21:09:42+02:00 706 1

Игри на съдбата - V

V
... Алекс погледна през илюминатора. Най-после. Самолетът беше започнал да се снишава. В далечината блещукаше неоновата мозайка на града. София – крайната точка на неговото пътуване.
Приземиха се. С безразличието на човек, когото вече нищо не може да учуди, Алекс премина през досадните процедури. ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2013-12-27T20:40:36+02:00 754 2

Размисли в ре минор

... Опитвам се да си спомня дали някога, през целия ми скапан живот, е имало поне един миг, в който да ми се е случило нещо по-хубаво от срещата с теб...
Мисля, ровя се, дълбая и в най-скритите кътчета на съзнанието си, но нищо... Колкото по-дълбоко бъркам, толкова по-черни и студени стават ръцете м ...

reinbow

Проза » Други

2013-12-27T11:34:19+02:00 674 1

Игри на съдбата - ІV

ІV
... Мики си беше изгризал ноктите от яд и безсилие. Времето течеше, а от яхтата нямаше и следа. В пристанищния офис му бяха казали, че “Qween” - така се казваше яхтата - е отплувала много рано сутринта и тъй като беше наета само за деня би трябвало вече да се върне. Очите го боляха от безкрайното ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2013-12-22T13:32:43+02:00 891 1

Игри на съдбата - ІІІ

ІІІ
... Мирела рязко натисна спирачките. Някакво шесто чувство я изтръгна от унеса. Гумите изсвистяха, колата поднесе леко и спря.
Къде беше?
Очите ù все още бяха премрежени от сълзите и тя не можа да види добре, но някакво проблясване ù подсказа, че точно пред нея е морето. Не беше сигурна, за това ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2013-12-21T19:37:54+02:00 770

Отдавам ти се

Прокарвам пръсти сред танцуващите капки
по голото ти тяло върху мен,
след ноктите оставям нежни шарки
от страст, изписана в сатен.
Косите, разпилени по леглото, ...

reinbow

Поезия » Любовна

2013-12-19T20:47:38+02:00 919 2

Игри на съдбата - ІІ

ІІ
... Мирела неистово натискаше педала на газта, без да съзнава накъде кара и с каква скорост се движи. Очите й пареха от сълзите, а главата и щеше да се пръсне от постоянно връхлитащите я спомени, мисли и чувства. Колата буквално летеше по пътя. Светлите петна от крайпътните лампи прелитаха покрай ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2013-12-18T22:30:34+02:00 927 1

Игри на съдбата - част първа І

"Игри на съдбата"
роман
Част първа
І
„Съдбата е глезла, ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2013-12-17T22:42:26+02:00 1.3K 1 5

Наздравица

Налей любов, на глътки непосилни
да пием до забрава и да ни горчи.
Омайно биле да ни дава сили
да се обичаме дори и да боли.
Налей без мярка (чаши пЪлни), ...

reinbow

Поезия » Любовна

2013-12-16T18:13:05+02:00 898 10

Нежна стихия

С премяна от нежност самодива съм бяла,
с венец от звезди в косите коприна,
в очите блести вселената цяла,
росата следнощна нозете ми мие.
И боса танцувам по росни поляни, ...

reinbow

Поезия » Любовна

2013-12-15T19:27:56+02:00 822 8

В очите ти

В очите ти аз виждам този свят
и даже онова, което там го няма,
сърцето вече не побира любовта,
а мислех си преди, че е голямо.
Там горе някой те е сътворил за мен, ...

reinbow

Поезия » Любовна

2013-12-13T22:35:32+02:00 938 5

Намерих се в теб

Замислих се в минало време...
какво бях преди да те срещна -
живот превърнат във бреме
удавен в сълзи горещи...
Самотни, страдащи нощи, ...

reinbow

Поезия » Любовна

2013-12-13T20:20:04+02:00 840 2

Реквием за една муза

Или исто(е)рията на моята поезия...
Аз пиша... не... аз пишех стихове...
от болката се раждаха един след друг.
Изписах и изхвърлих много листове
и с тях от себе си частици всеки път. ...

reinbow

Поезия » Друга

2013-12-10T22:12:53+02:00 663 1 5

Различен

Различен си... това харесах в теб.
Сега различното ме кара да тъгувам.
Мълчанието ти сърцето ми боде,
сега и думите ми трудно се римуват.
Къде остана нашият си свят? ...

reinbow

Поезия » Любовна

2013-12-07T20:09:02+02:00 680 8

Замръзнало откровение

Когато зимата се спуска с леден цвят,
снежинки от тъга във мен танцуват,
прегърнати със спомена за есента
неканени в сълзите ми лудуват.
Със зимата пристига и студа ...

reinbow

Поезия » Любовна

2013-12-05T23:20:14+02:00 874 5

Самотен стих

Намерих днес един самотен стих,
ти беше ми го писал в друго време,
думите прегръщаха забравен миг,
когато с тебе бяхме откровения,
когато чувствата ни слагаха крила ...

reinbow

Поезия » Любовна

2013-12-04T16:06:13+02:00 999 13

Пир по време на буря

Ще вдигна пир след стъпките ти глъхнещи в нощта
и ще разливам в чаши тънкостенни самотата,
наздравица ще вдигна за онази (любовта),
страхливката след теб изчезнала в тъмата.
Под звуците на тишината ще танцувам с твойта сянка, ...

reinbow

Поезия » Любовна

2013-12-03T21:13:20+02:00 763 5

Изневяра (акростих)

Този път си тръгвам (за последно)
И даже спомените няма да си взема,
Молбите ми към тебе се изчерпаха, а
Истините ти лъжовни не приемам.
Измислена любов не ми е нужна, ...

reinbow

Поезия » Любовна

2013-11-29T16:03:32+02:00 850 1 2

Огърлица на сбогуване

Облякох сълзùте си в одежди от лед
и като диаманти в огърлица ги нанизах
на струна от душата ми откъсната от теб,
случайно (може би), тогава... на излизане...
От скъсаното място капки кръв ...

reinbow

Поезия » Любовна

2013-11-28T17:53:19+02:00 793 3

Аз съм тази...

Аз съм тази, която не може
в твоя свят (стъкленица) топлина да намери.
И онази, която вечер в твоето ложе
в постеля студена вечно трепери...
Аз съм тази, дето все е самичка ...

reinbow

Поезия » Любовна

2013-11-27T16:39:47+02:00 983 4

Огън и вода

Аз съм огън, избухнал в нощта,
свети ярко душата ми факла.
Ти си нежна, спокойна вода,
бавно стъпваш след мене във мрака.
Аз съм лудост с много лица, ...

reinbow

Поезия » Любовна

2013-11-22T20:51:32+02:00 1.9K 2

Срещал ли си ангел без крила

Ти срещал ли си ангел без крила?...
Не си? Аз срещнах преди няколко години.
В очите му потъваше нощта,
а дните ставаха по-слънчеви и сини.
Когато плачеше, валеше дъжд, ...

reinbow

Поезия » Любовна

2013-11-21T18:18:22+02:00 1.1K 7

Сън с пеперудени криле

Пораснаха ми пеперудени крила
и вместо дрехи - цветен дъжд облякох,
в косите панделки си вързах от дъга
и с птиците понесох се нанякъде.
Танцувах с облаците в синьото небе, ...

reinbow

Поезия » Друга

2013-11-20T21:36:45+02:00 1.2K 7

Есенно откровение

Красива е... не се описва лесно...
ту нежна е, ту дива като хала,
в миг потапя ме във луда цветност,
а после се облива в сълзи цяла.
Залива ме с морета от лъчи ...

reinbow

Поезия » Друга

2013-11-20T07:59:49+02:00 810 3

Тишината крещи (акростих)

Тишината крещи във лицето ми
Истерична в смеха си разплакан, с
Шепи пълни самотата в сърцето ми
И ме кара да бягам... да бягам...
Но къде да се скрия от мислите? ...

reinbow

Поезия

2013-11-18T18:45:03+02:00 1.2K 3