Рима
77 резултата
Тичах като обезумял по улицата, бързах да стигна до дома на Писателката. Спънах се в някаква торбичка, блъснах някакъв мъж и изскочих пред една кола. Създадох толкова хаос около себе си, воден единствено от мисълта да ù донеса спокойствие.
Чувах викове зад себе си, някой извика името ми, но не можех ...
  679 
Обикнах те от мига, в който те видях.
...
Преди три месеца ме докараха в лагера. Бях уплашен, бях ужасен, бях обзет от животински страх, който не ме напускаше от мига, в който ме разделиха от родителите ми и ме доведоха тук. Навсякъде около себе си виждах една и съща картина - обръснати до голо мъже ...
  835 
Стоя пред огледалото, гледам се и се чудя дали, ако ме видиш сега,
когато лакът ми е олющен и очите ми са подпухнали, защото спах с грим снощи;
когато по лицето ми са се появили пъпки и се е зачервило от горещината;
когато не съм облякла хубавите си дрехи, а стари и раздърпани;
когато тялото ми се е ...
  1165  10 
Сънувах нещо... Сънувах как... Не помня вече, не помня какво сънувах, но помня как се събудих.
Просто отворих очи. Сякаш бях машина, на която са й натиснали копчето за включване. Нещо ми тежеше, притесняваше ме, имах чувството, че ще се случи нещо лошо. Мразя да описвам чувствата и усещанията си, за ...
  1327  10 
В открития космос е тъмно. Каквото и да си мислите, каквото и да си представяте. Тъмно е и въобще не е толкова романтично, колкото звучи. Всъщност колко неща ти се струват романтични, когато знаеш, че ще умреш след няколко часа?
Хората все разправят, че в такива моменти виждаш цветовете по-ярко, пти ...
  902 
- Ало?
- Видях те!
- Моля?
- Видях те!
- Извинете, сигурно има грешка, кой е? ...
  1629 
- Ох, ама нали ще ме пазиш?
- Разбира се, че ще те пазя. Нали те обичам.
- Ох, добре.
- Мило, хайде, моля те, разтвори си малко краката, така нищо не мога да направя.
- Ох, добре... ауч! ...
  1272  12 
Елена М. Колева имаше своя тайна. Като всеки нормален човек и тя криеше нещо дълбоко лично и интимно в себе си. Не го беше споделила нито със съпруга си, нито с най-добрата си приятелка, нито дори с майка си. А Елена М. Колева казваше всичко на майка си, въпреки че беше четиридесет и пет годишна съп ...
  1101 
Лежах си на почти моето канапе в дома на Писателката. Бяхме се разбрали, че ще стане мое, когато й събера десет хиляди любовни изречения. Когато се уточнявахме, си мислех, че ще ги събера изключително бързо. Но после тя постави няколко условия, които усложниха неимоверно задачата ми – изреченията тр ...
  1317 
Лежах на своето канапе в дома на Писателката и бавно отпивах от горещия си шоколад.
Чувствах се божествено.
Писателката стоеше срещу мен и гледаше съсредоточено счупения си нокът.
- Нали знаеш, че колкото и да го гледаш, той няма да порасне отново? - беше необичайно за нея да си пусне толкова дълги ...
  958 
Натисках нервно звънеца и тропах с крак. Вече три минути стоях на вратата и никой не идваше да ми отвори. Тъкмо щях да заблъскам, когато чух бавно влачене на чехли. Разбира се, че си беше у дома! Отключваше ключалките цяла вечност, когато отвори, аз нахлух вътре, без да чакам покана.
- Няма я! Отнов ...
  925 
Казвам се Павлин. И съм клептоман. С фетиш към червеното.
Знаете ли, клептоманията хич не е лошо нещо. На фона на някои други заболявания си е направо прекрасна и безобидна. Лошото е, че хората лека-полека губят доверие в теб. Все те следят да не свиеш нещо,а пък то! Сякаш знаят какво ми е, то да не ...
  1918  15 
- Имало едно време една прекрасна принцеса, която живеела в едно прекрасно кралство, в един прекрасен замък, в едни прекрасни покои и имала един прекрасен паж... Оп, това не си го чула, миличка – кралицата погали невръстната си дъщеря по главата, погледна дали случайно дойката й не е чула какво е ка ...
  1317 
Знаете ли кое е потискащо?
Да си караш нощем по празен път и радиото да прекъсва. Много, много ме дразни. Онзи горе толкова ли ме мрази, че не ми дава дори да си намеря една скапана радиостанция. Да ми попее някоя кукла като вокалистката на Sexy Bitches и да се разсея малко.
Карам си колата, търся с ...
  884 
Имам нужда от емоция, която
Да
Прероди
Душата
Ми. ...
  2564  14 
Седях излегнат на едно тапицирано канапе в дома на Писателката. Много удобно канапе, всеки път, когато й ходя на гости, се излягам на него. Подреждах зелени квадрати в кръг. Бях меланхоличен, тъжен дори. Изгубих една от любовите си. Вярно че имам шест други, но с тази си отиде едно късче от сърцето ...
  1188 
- Та значи докъде бях стигнала? – красива девойка оправи лениво буфон-ръкава си, после си погледна безупречния маникюр и се прозя тактично като сложи ръка на прелестните си устни.
- Ами... доникъде, Ваше Величество – писарят мачкаше нервно перото си, до него се намираше мастилница, а върху дървена п ...
  2283 
Красива съм, разбира се.
Красива съм, когато се усмихвам.
Красива съм и когато плача - очите ми изглеждат по-големи, а устните по-червени.
Красива съм, когато съм слаба – тогава всички ме забелязват.
Красива съм и като напълнея с пет-шест килограма, става й широко на душата ми. ...
  4119  13 
Искате приказка? Добре, този път ще ви разкажа празнична приказка. Главният герой в нея изглежда изключително необичайно... да кажем, че много прилича на мен – разказвачът се беше разположил удобно в широкото кресло и докосна замислено носа си с показалец.
- Всичко започнало в една дъждовна сутрин т ...
  1491 
Току-що се погледнах в огледалото и не харесах това, което видях – тъмна коса, вързана на опашка с бял ластик, нацупена физиономия, уж изразителни очи, плътни зачервени устни, полу-чип нос. Жълто-зелена блуза с надпис “Don’t think of it as losing, think of it as getting beat by a Girl” . Да бе, мечт ...
  1488  17 
- Здравей.
- Здравей.
- Как си?
- Добре. А ти?
- Също. Какво правиш? ...
  1049 
- Ето я! Ето я! - журналистите се втурнаха като един към входа на залата. Тъкмо влизах през другия вход - отчаян опит да забавя срещата с тях с още няколко минути. Къде ти, някой от тях ме е видял и се развикаха. Сега дори не мога да ги оставя да чакат половин час, уж, че съм попаднала в задръстване ...
  3747  10 
Ама че потискащо заглавие му лепнах, държа да отбележа, че съм го написала, когато съм била на 14, опитах се да пооправя и позакърпя стила тук-там, доколко се е получило, ще си проличи :)
Изолт седеше мълчаливо на една самотна пейка в крайбрежния парк . Скоро щеше да настъпи изгревът . Звездите став ...
  1430 
Така и не го завърших, надали някога ще го завърша, но все пак:
Нещо кратко, скромно и сърцестоплящо. Нещо мило, дребно и запомнящо се. Един жест?
Дали е достатъчен? Със сигурност.
И после се учиш да обичаш. Но истински, не на майтап. Даваш от любовта си на тези, които мислиш, че заслужават, други г ...
  865 
Чувствено
- Няма какво да правя! Няма! - младо момиче сновеше нервно из стаята и мърмореше. - Няма. Разбираш ли? Нищо не ми се прави.
- Можеш да измиеш чиниите, да избършеш праха, да пуснеш прахосмукачката - брат й говореше през книгата, която четеше, без дори да погледне сестра си.
- О, Михаиле, гл ...
  2129 
- Денис, лягай си вече! Два след полунощ е, не ми пука, че се вижда еди-коя-си звезда. След десет минути да си в леглото! - тъмнокоса жена гълчеше сина си.
- Уф, да! Чух, лягам, лека нощ! - симпатичен тийнейджър се отдръпна от телескопа си, затвори прозореца и измърмори нещо. Като видя, че синът й с ...
  1246  11 
Смисълът на човешкия живот, осъзнат като воля за оцеляване чрез разум, труд и дух
Да те пречупи Животът. Да се подиграе с теб. Да те изхвърли на самотен остров, единствен оцелял. Да те изостави. Проста прищявка на Съдбата. Да те откъсне от света, от хората, от всичко, което си обичал или на което си ...
  5551 
Вазовата България
Всяко време има своите велики личности. Те не могат да се съпоставят едни с други поради простата причина, че във всяка епоха се менят ценностите и уважаваните качества. В освободена България новопостигнатата свобода е оставяла сладък вкус в устата и гордост в сърцата на предците н ...
  10212 
На Ния, която си пада по северняшките истории.
Съвет – най-добре се възприема, ако докато го четеш, ядеш праскова ;)
- Дайте сега аз да ви разкажа една история! – каза пепеляворусото момиче. Всъщност тя имаше много интересен цвят на косата. Пепеляво рус. Е, може би за Швеция или Норвегия няма да е т ...
  3669  14 
Някои хора страдат от клаустрофобия и прекарват целия си живот в страх от затворени пространства. Същите тези хора понякога изживяват битието си в калъфи, без да го осъзнават. Ден след ден времето изтича през пръстите им, а те се борят със своя страх, без да осъзнават истината.
“Аз съм свободен!” – ...
  3287 
Прегърна я. Тя не искаше да я прегръща. Бунтуваше се, плашеше я тази близост, нараняваше я. Маги се опита да се освободи, но безуспешно. Тома нямаше да я пусне. Сърцето й трепереше, стомахът й се бе свил на топка и й се повръщаше от страх. Беше ужасно напрегната, не искаше той да я прегръща. Не иска ...
  1922 
Нежна съм. И тиха съм. И кротка съм. А искам да лудувам. Поемам въздух и усещам сладка миризма на портокалова кора, а как искам да е тази на кожата му. Седя. И тъмно е. Сама съм. Мъждива светлина се промъква през прозореца и осветява бюрото ми. Желая го. Но ме е страх да призная пред себе си собстве ...
  2804  12 
Отново си няма име. Хич не ме бива да измислям имена, а това е и доста блудкаво, ако трябва да сме честни, но ми се искаше цифричката "произведения" да се повиши. Та:
На Габи
- Искаш ли да те направя щастлива? – вместо отговор получи само един поглед, изпълнен с болка. Приближи се до нея и внимателн ...
  1206 
Щ
Име си няма, но си има посвещение.
На Боряна
Ще целуна слънцето. Ще се сгуша в облаците. Ще се гмурна във въздуха и ще поема дъх с целите си гърди. Ще танцувам по заледено езеро, а нозете ми едва ще докосват повърхността му. Ще докосна с крилата си моя любим. Ще седна на най-високия клон на най-ви ...
  1719 
Стоиш си и си пишеш домашното. Някъде до теб се чува “Tokyo Drift Ost”. И всъщност дори не си пишеш домашното, а измисляш каква искаш да бъде училищната униформа. Уж. Мислиш за нещо съвсем различно. За Нея, например, и се усмихваш. Разсееш се за малко и кажеш някоя глупост, и милата ти, иначе, сестр ...
  947 
Лежиш на асфалта, загледан в слънцето. Изобщо не беше предполагал, че е толкова топъл, а усещането... някак успокояващо. Лежиш, замислен, унесен от спокойствието. Всъщност кого заблуждаваш? Надали има самоубиец, който да се е чувствал спокоен преди да настъпи смъртта. По-скоро последен опит да се из ...
  1636 
- Мони, Мони! Почакай! - Моника се обърна и видя едно почти непознато момче от нейния курс, което тичаше към нея. - Извинявай,че така те извиках, но излезе много бързо от стаята и не можах да те настигна. - Моника продължаваше да недоумява откъде той знае името й. - Аз съм Красимир - той й подаде ръ ...
  2504  22 
Предложения
: ??:??