Самодива (Вики) - Произведения

Летен дъжд

Спри за малко, заслушай се в летния дъжд,
който весело в клоните пее.
Той пристига внезапно, ей така - изведнъж,
точно както съдба. Но се смее
под искрящите струи всяко стръкче трева, ...

Самодива

Поезия

2013-08-03T21:13:25+03:00 1.7K 2 6

В клетка

По дяволите! Толкова ми писна
от хилядите грижи и тревоги.
Все някой нещо ново ще измисли,
защото, както знае, всичко мога.
Омръзна ми безкрай да ме обичат, ...

Самодива

Поезия

2013-07-16T21:03:26+03:00 775 4

Сам

Преди време, но колко ли - вече не знам,
долових дума, някак случайно:
"Запомни - всеки воин неизменно е сам,
всяка битка е негова тайна."
Не повярвах тогава, не разбрах, може би ...

Самодива

Поезия

2013-07-09T21:49:26+03:00 708 5

Минута за мен

Ако имаш минута за мен,
а ме няма, тревите попитай
слънце имам ли в мрачния ден
или с вятърни бури се скитам.
Ако имаш минута за мен, ...

Самодива

Поезия

2013-07-05T13:12:18+03:00 1.2K 4 15

Перото на живота

Историята пиша си сама -
с победите, заблудите и грешките.
Магьосници и феи у дома
не чакам. Нито моля ги за нещо.
И кръста си избирам, и дълга. ...

Самодива

Поезия

2013-06-28T21:33:54+03:00 906 1 8

Безумна

Сред тъмните воали на нощта,
сред мрака топъл, сякаш омагьосан,
по лунен лъч се спуска тишина
и капчици роса с любов докосва.
Запяват отразени светлини ...

Самодива

Поезия

2013-06-19T15:29:54+03:00 926 1 14

Липсваш ми

Пак те няма. Вали тишина
по перваза на моите мисли.
Уж е само красива игра,
но защо ли, защо ли ми липсваш?
Разноцветните капчици смях ...

Самодива

Поезия

2013-06-14T22:26:44+03:00 844 6

Товарът на времето

На времето безлично по брега
се скитат векове, почти сломени
на сивия гранит под тежестта,
под паметта на цели поколения.
Но, всъщност, дали камъкът тежи? ...

Самодива

Поезия

2013-06-13T18:06:29+03:00 854 1 7

Същият свят

В час незнаен, когато мълчат
всички истини, мисли, съмнения,
ще те грабне вълшебният град,
оживял в кратък миг вдъхновение.
Ще омайват липи с аромат, ...

Самодива

Поезия

2013-06-12T11:02:50+03:00 1.1K 12

Не питай

Не питай ме защо не ти се случих -
причините ги знаеш като Библия.
Напомня обичта ти странно чучело
от скучна пиеса. (Как ли пък измисли я?)
Не се опитвай, ровейки в душата ми, ...

Самодива

Поезия

2013-06-12T08:31:16+03:00 702 2

Пътеки на безкрая

По стръмните пътеки на безкрая
се скитат непознати светове.
Къде отиват - няма кой да знае,
кого ще срещнат, нито пък къде.
Разтворени пространства се пилеят. ...

Самодива

Поезия

2013-05-28T12:24:12+03:00 967 2 5

Кратко приключение

Кажи ми, че не съм добре дошла
в скрижалите на скритите ти мисли,
че тази нощ е шеметна игра,
която утре няма да е истина.
Кажи ми, че не виждаш в своя сън ...

Самодива

Поезия

2013-05-24T11:50:06+03:00 804 1 6

Далечното

Далечното преражда се в мечта,
в копнеж по неизвестното извечен.
Колхида е измислена страна,
но цел за непознатите предтечи.
Далечното е ярък фар в нощта, ...

Самодива

Поезия

2013-05-21T10:05:59+03:00 750 2

Разпознаване

"Коя си ти?" - морето ме попита.
"На мен приличаш, а не си вода.
Изменчивият блясък на вълните
налива в твоите вени свобода."
"Коя си ти?" - попита ме гората - ...

Самодива

Поезия

2013-05-17T14:57:13+03:00 751 5

Менестрел

По стъпките му крачи младостта
и със зората лирата запява.
Той знае, че не стават чудеса
за хората, които ги създават.
На скитник орисията приел, ...

Самодива

Поезия

2013-05-14T15:09:58+03:00 916 3

Щастливец

Отеснява земята. Сред въртопи от уличен прах,
сред човешки потоци и бетонни затвори кънтящи
няма как да се скитат нито песен, ни мисъл без страх.
Все отнякъде нещо се изпречва. Няма как - настояще.
Настояще без милост, без вина, но с природен закон - ...

Самодива

Поезия

2013-04-12T16:10:18+03:00 909 5

Врата към душата

Стар мъдрец е живял в древни, чужди на нас, времена.
В ден случаен пред прага му спряло смутено момиче
и помолило плахо за ключ към загадка една -
как да влезе в душата на този, когото обича.
С кротка, блага усмивка мъдрецът погладил брада. ...

Самодива

Поезия

2013-03-21T17:49:01+02:00 1K 10

Измама

"... в света на полуистини и тайни
кръвта не е способна на измама"
Валентин Чернев (severianin)
Измама са годините тревожни,
които с безнадеждност ни оплитат. ...

Самодива

Поезия

2013-03-19T20:44:39+02:00 824 6

Дъщеря на бурята

Колко мъртви минути и надежди добри разпилях,
колко пътища стари и посоки различни отхвърлих,
в колко битки горях, пренебрегнала фактора "страх",
колко хора запомних от дългия списък на мъртвите...
Колко истини срещнах със измамно фалшив ореол, ...

Самодива

Поезия

2013-03-15T13:11:57+02:00 759 2 8

Годишна равносметка

Отива си студената мъгла.
Със слънчева усмивка минзухари
отново поздравяват пролетта,
преди да я приветства календарът.
Повтарят се пак мартенските дни - ...

Самодива

Поезия

2013-03-12T13:30:00+02:00 754 9

Напиши ми приказка

Напиши ми приказка. За двама.
Този свят, до болка прозаичен,
все ще побере една измама -
клопка за пораснало момиче.
Не държа да бъда героиня. ...

Самодива

Поезия

2013-02-27T12:12:17+02:00 1.4K 1 13

Пролет иде

Автори: Innocence и Самодива
Капе тихо от капчука
песен непозната.
Нежна е като милувка,
като южен вятър ...

Самодива

Поезия

2013-02-14T16:59:27+02:00 794 10

Втори като мен

"Дано не е със моя профил луд..."
Илко Карайчев
Дано да няма втори като мен,
защото много лошо му се пише.
Човек съм, със такъв късмет роден, ...

Самодива

Поезия » Хумористична

2013-02-13T20:57:58+02:00 973 5

Завръщане

Ти завръщаш се вечер в своя дом уморен,
сред уют и покой да починеш.
Ето, свърши и този (пощръклял сякаш) ден
и за бързане няма причини.
В тежък час се завръщаш към обичния бряг ...

Самодива

Поезия

2013-02-08T14:36:03+02:00 864 7

Ти си

Ти си лъч, ти си звук, ти си цвят в моя ден,
ти си пламъка в моите вени,
песента на капчук, в топла пролет роден,
моя път към различни вселени.
Ти си бяла искра от магия добра, ...

Самодива

Поезия

2013-02-07T17:56:21+02:00 880 6

Те са луди

Те са луди и двамата. Тичат боси в проливния дъжд
и се смеят на калните локви и мръсните улици -
един рус момчурляк, скрит в осанка на възрастен мъж,
и момиче, отдавна пораснало. Странна приумица...
Не привлича ги сухата стряха и не носят чадър. ...

Самодива

Поезия

2013-02-05T19:34:53+02:00 955 10

Последният път

Навярно ще замина някой ден
(макар, че не планирам да е скоро)
на път, наглед съвсем обикновен,
но безвъзвратен. Пътят към простора.
Със себе си какво ще отнеса? ...

Самодива

Поезия

2013-01-30T14:49:30+02:00 1.1K 2 11

Разминаване на измислици

Разминахме се някъде по пистите
на търсения, делници, мечтания.
Пресеклите се в точка две измислици
сега са две далечни разстояния.
Два пламъка, от вятъра угаснали, ...

Самодива

Поезия

2013-01-22T16:00:01+02:00 768 2

Нежелана

Виж се колко си грозна - на маймуна приличаш!
Всеки бяга от тебе, с бесен хъс те отрича,
като стара мома си - неприветлива, строга
и за нищо не ставаш. Погледни се, за Бога!
Скрий се някъде бързо, горделивке досадна! ...

Самодива

Поезия

2013-01-16T14:27:47+02:00 885 11

Обикновена история

Ще ти разкажа моята история.
Не чакай да е с нещо по-различна
от тази на милиони други хора,
или пък, че на приказка прилича.
Хлапе била съм. Да, но много... някога. ...

Самодива

Поезия

2013-01-10T17:14:06+02:00 955 9

Писмо до Герда

Прости ми, мила Герда! Нищо лично!
Раних те - знам, когато взех ти Кай.
Ти вярваш, че безкрайно го обичаш,
че той е твоят ад и твоят рай,
а аз го оковах сред ледовете. ...

Самодива

Поезия

2013-01-08T12:49:50+02:00 1.2K 12

Не искам чудеса

Не, този път не искам чудеса.
Не ми изпращай ново чудо, Господи!
Пази ги за невръстните деца
и за онези, дето спазват постите.
Не бях смирена, кротка и добра. ...

Самодива

Поезия

2012-12-21T11:55:53+02:00 1.1K 15

Разголена до откровение

Нощта е обладана от безумие.
Надига се безмълвен, страшен крясък
в сърцето на измамно пълнолуние,
прозорците заляло с хладен блясък.
Събличам бавно дрехи и съмнения ...

Самодива

Поезия

2012-12-14T10:49:50+02:00 1.1K 9

С кръв на древна магьосница

Непозната съм, да. Непорочна, красива и грешна.
Водопадно се спускат върху бялото рамо косите ми,
триста дяволи дремят в зениците. Просто е смешно
да помислиш, че можеш да изтриеш в паметта си следите ми.
От очите на бурята взех искрометни светкавици, ...

Самодива

Поезия

2012-12-12T19:49:54+02:00 1.5K 11

Неочаквана лудост

Май не беше любов - тя отдавна е скучен сюжет.
Но не беше и грях. И пиянско безумство не беше.
Как се случи, не знам. Сякаш грабна ме вихър проклет
и удави ми разума в бездни от лава гореща.
Две ръце разпиляваха, тръпнещи, алена жар ...

Самодива

Поезия

2012-12-11T19:40:16+02:00 910 8

Нямам спомен

Нямам спомен била ли съм някога. Дръзка и огнена
се излива над мен на извечното слънце жарта
и изгаря минути живот и настръхнали корени,
впити в рохката почва на вечното зло - паметта.
Нямам спомен била ли съм. Тежко се свежда лозницата. ...

Самодива

Поезия

2012-12-06T19:39:28+02:00 936 2

Без думи

" ...Не за всичко на белия свят се говори –
да мълчим през живота си можем за всичко."
Валентин Чернев (severianin)
За какво са ни думите, Господи - хладни и слепи,
колко студ и безумие носят и колко рушат, ...

Самодива

Поезия

2012-12-05T14:06:03+02:00 1.1K 8

Магията на красотата

В отговор на въпроса на Александър Неделчев "Какво ли правят хората със красотата?".
Благодаря, Алекс!
Художникът безмълвно я поглъща,
със поглед трескав жадно я изпива,
а после пред очите ни я връща ...

Самодива

Поезия

2012-12-04T16:40:20+02:00 1.1K 6

Като река

Като река съм. Буйна и пенлива.
Дори за миг не спирам своя бяг.
Сред сенки и миражи се разливам,
секунди не броя, не търся бряг.
Водите ми са луди и омайни, ...

Самодива

Поезия

2012-11-30T22:34:50+02:00 870 4

Още един ден

И този ден попада в плен на здрача,
разпада се на късчета мъгла.
Дървото под прозореца ми плаче
със сълзи от умиращи листа.
И този ден потъва в хоризонта - ...

Самодива

Поезия

2012-11-28T12:34:41+02:00 895 1 7