Самодива (Вики) - Произведения

Отказана покана

Нечакано покани ме на танц
вълшебник необятен - Океанът.
Една вълна, с небрежен реверанс,
в краката ми се спря. И там остана.
Дали е чест, случайност ли, съдба!? ...

Самодива

Поезия

2014-10-02T10:35:21+03:00 713 9

Невидима сълза

Мълчи ми се. Сега ми се мълчи.
Днес онемяват даже сетивата.
Не обвинявам есенните дни
за тихата си спътница - тъгата.
Усещане посях си за слана, ...

Самодива

Поезия

2014-10-01T09:23:35+03:00 1.1K 10

Обич или клетва

Беше обич, жарка като пладне,
бурно връхлетя ме - дива хала.
Кой да бе ми казал, че ще падна
в две очи!? Ех, луда - полудяла...
Горд и дързък, точно като дявол, ...

Самодива

Поезия

2014-09-30T09:49:19+03:00 1K 12

Избор

Обичам да се движа по ръба
и скитам по пътеки неразчистени.
Познах на поражения вкуса,
но не и пораженческото мислене.
Умея да съм силна в слабостта ...

Самодива

Поезия

2014-09-26T19:46:51+03:00 816 1 7

Монолог на земята

По желание на едно творческо приятелче
Векове върху мене растат
храсти, крехки треви и дървета.
Много тайни в недрата ми спят
и основа съм на върховете. ...

Самодива

Поезия

2014-09-25T17:20:24+03:00 577 5

Монолог на вятъра

Стар съм, колкото стар е света,
но сравняват ме с младост и пролет.
По рождение имам крила
и не зная покой, все съм в полет.
Няма как да се спра, аз съм луд ...

Самодива

Поезия

2014-09-23T18:01:54+03:00 785 11

Отсъствие

Не, няма ме. Отдавна тук ме няма
(случаен, блед детайл в интериора ти).
Отидох да си срещам звездопадите
и там останах. Някъде в просторите.
Заминах. А изгубих ли? Намерих се! ...

Самодива

Поезия

2014-09-18T17:23:58+03:00 806 3 10

Поет

"Майсторът не знаеше, че копнежът му е вечен и безличен..."
Ф. Попова - Мутафова
Безличен и безименен копнеж -
прекрасната магия на поета...
Да може в стих и мисъл да сбереш ...

Самодива

Поезия

2014-09-16T10:22:51+03:00 635 12

Бент

Превзема ме спокойната ти нежност
и ласкавия допир на ръката
тъй, както се оставя безметежно
бряг речен под милувка на водата.
Потъвам като в приказка красива ...

Самодива

Поезия

2014-09-11T18:19:57+03:00 997 1 12

Предсказание

"Ще бъдеш жрица, точно като мен,
но няма да останеш скрита в храма.
Сред хората ще идеш някой ден.
Избра си път, по който лесно няма.
Отиваш да раздаваш светлина, ...

Самодива

Поезия

2014-09-10T15:20:55+03:00 712 12

Очакване

Отива всяка вечер на брега
жена. В косите лунен лъч сияе.
Дали ще може тежката тъга
в реката да удави - тя не знае.
Ще отнесе ли бързата вода ...

Самодива

Поезия

2014-09-09T11:44:25+03:00 878 13

Луд

Отсече обществото "Той е луд!"
(а кой ли с него би могъл да спори).
Задъхва се светът, а този шут
тревички гали, с птици си говори.
Земята от конфликти се тресе, ...

Самодива

Поезия

2014-09-04T17:46:38+03:00 1.7K 10 31

Ключе за щастието

В дъждовни дни измислям си слънца
и утвърждавам в себе си живота.
Човек не е подвластен на смъртта,
докато може сам да се надскочи.
Рисувам си сияещи вълни, ...

Самодива

Поезия

2014-09-03T23:16:54+03:00 1K 1 13

Раздаване

Добра ли е? Навярно е добра,
щом този тежък жребий е избрала -
да бъде не любима, а сестра,
сърдечните си кризи надживяла.
За раните да носи благ мехлем, ...

Самодива

Поезия

2014-09-02T14:24:38+03:00 791 3 12

Зависимост

Не можеш сам. Тревожно е, нали?
Чудовища в сърцето ти се гушат.
Да носиш отговорности - боли
(а как е лесно някого да слушаш).
Събитията? Нямаш власт над тях. ...

Самодива

Поезия

2014-08-29T20:57:56+03:00 923 2 6

Равновесие

Нещата се подреждат по местата си
все някога, дори да е оттатък.
Привидност не оставя отпечатъци.
Животът милостив е, че е кратък.
Какво, че през годините се скитаме ...

Самодива

Поезия

2014-08-28T22:00:23+03:00 853 7

Букетче за лятото

На крилете на птиците прелетни тръгва си лятото.
Вече тръпне в зората кристалният утринен хлад,
уморените вечери кротко полягат в познатите
окосени ливади с топъл, земно тръпчив аромат.
Ще замине и този път. Знае реда на сезоните. ...

Самодива

Поезия

2014-08-27T21:48:57+03:00 656 6

Автопортрет (Лошата)

Аз съм опак човек, имам остър и ръбест характер
и език като меч, с който бързо сразявам, без жал.
Като кремък съм твърда, бодлива почти като драка,
не търпя върху себе си злобната, лепкава кал.
В този захарен свят съм горчивата капка отрова, ...

Самодива

Поезия

2014-08-26T08:52:12+03:00 971 15

Полет към слънцето

Малка птичка разтвори крила
и политна щастливо в просторите,
да достигне онази страна,
дето няма кафези затворени.
Няма как да стоиш под крило, ...

Самодива

Поезия

2014-08-24T17:08:23+03:00 837 13

Рицар по сърце

Не беше като другите мъже
(бе овладял инстинктите на скота).
От думите изплиташе въже,
с което ме привързва към живота.
Не ми превзе мечтите и света, ...

Самодива

Поезия

2014-08-21T18:26:16+03:00 1.1K 1 10

Три нощи

Бяха нощите три, три магии за лудост различна,
три прояви на властна, безпощадна и огнена сила,
три парчета от вечност, оглушали за всичко прилично,
три стакана коварни, пълни с лудо, замайващо биле.
Беше първата нощ - нощ на страсти и трескава жажда, ...

Самодива

Поезия

2014-08-20T15:15:11+03:00 944 10

Недовършена приказка

Колко дълго мълчах, как боричках се с думите, само
вътре в мен да стоят, за да зреят без грях и измама,
как затворих ги в мрак, може би и почти ги забравих,
че излязат ли, пак ще преминат през всички прегради.
Ден след ден, час след час ги държах като в каменна крепост, ...

Самодива

Поезия

2014-08-19T18:29:52+03:00 816 6

Път към себе си

Ще тръгнеш сам, когато си готов,
по онзи път, най-стръмния, към себе си.
Ще видиш пак, по начин странно нов,
събитията, хората и бездните.
По този път не чакай светлини, ...

Самодива

Поезия

2014-08-15T16:32:42+03:00 1.1K 2 18

Не казвай "Обичам те"

Не казвай ми "обичам те", недей
да вярваш на моментни състояния.
Попарват като тежък суховей
душата ми измислени признания.
Зад думите ти пламенни стои ...

Самодива

Поезия

2014-08-14T18:05:15+03:00 1.4K 2 16

Нощна разходка

Тази нощ ще остана навън,
ще съм мъничка част от пейзажа,
който знаем дори и насън,
който помнят и мъртвите даже.
Тази нощ само кръгла луна ...

Самодива

Поезия

2014-08-13T15:17:42+03:00 784 12

Кладенец

Кладенец имаше в тази гора -
някога, много отдавна,
даваше бистра, студена вода
щедро на пътници жадни.
Всеки се спираше. Дългият път ...

Самодива

Поезия

2014-06-28T20:07:53+03:00 2K 1 16

Светла пътека

Над стара дъбрава зора зазори,
с усмивка разпръсна тъмата.
Събуди цветя и тревички добри -
да срещнат и днес светлината.
Пак слънцето тръгна по вечния път, ...

Самодива

Поезия

2014-06-24T20:30:13+03:00 743 1 8

Зад преградите

Поглъщат ни далечни разстояния
и бързане, и делници, съмнения...
И някак бавно губят очертания
мечтите ни, красивите видения.
Не ни побират вече и неделите, ...

Самодива

Поезия

2014-06-12T18:22:50+03:00 1K 2 12

Празен свят

Обличаш суетата като рокля
и с грим чудесна маска нагласяваш...
Навън вали, паважите са мокри,
то ти вървиш. Света ще покоряваш.
А той ще те хареса. Безотказно. ...

Самодива

Поезия

2014-06-06T21:21:34+03:00 812 1 6

След хиляда живота

Беше сън. Или, може би, спомен
от предишен живот. Ти поиска
да ме срещнеш. А вятър бездомен
зад гърба ти със злост се изкиска.
Беше някаква зла невъзможност ...

Самодива

Поезия

2014-06-03T21:06:29+03:00 1K 14

Този свят

Този свят има свой, неподвластен на нищо закон,
непознат за човек, ненаписан на камък и в книга.
Сам по себе си кол е позорен, и кръст, и подслон,
но са нужни години - да отвориш очи, за да видиш.
Този свят ти разпалва най-горещите клади, без съд - ...

Самодива

Поезия

2014-04-29T22:18:28+03:00 1.1K 1 16

Объркан път

Някой друг избирал зарад мен,
някой друг измислял правилата,
за да ме държи в невидим плен,
затова объркват се нещата.
Да, но има собствен, таен глас, ...

Самодива

Поезия

2014-03-22T19:02:40+02:00 867 10

Капчица надежда

На Хрис
Не мога да съм живо божество,
че нямам мощ и сила безгранична.
Човек съм само, малко същество,
по-крехко и по-слабо от тревичка. ...

Самодива

Поезия

2014-02-19T00:07:21+02:00 1.1K 15

Разкажи ми за себе си

Разкажи ми за себе си. Само колкото ти си решиш.
Не задавам излишни въпроси, нямам навик да съдя.
Само слушам внимателно, всяка дума поглъщам с очи
и приемам за свои всички битки, любови и скърби.
Разкажи ми спокойно, все едно, че не съм срещу теб, ...

Самодива

Поезия

2013-12-21T19:25:14+02:00 2.3K 1 6

Само един

Той е само един. Зарад него, навярно, си струва
девет чужди, далечни земи да пребродя сама,
девет бурни морета в мрачна нощ без компас да преплувам,
в девет адски огнища като грешник проклет да горя.
Той е само един. Може би, само той заслужава ...

Самодива

Поезия

2013-11-26T22:25:14+02:00 874 8

Две случайни пътеки

Вече всичко е казано. Безнадеждно излишни са думите.
Вече всичко е ясно - като ден, като първи светлик.
Топлина необятна се роди, сви гнездо помежду ни,
сетивата в копнеж предявяват си правото с вик.
Вече всичко е истинско - опознахме мечтите и клопките, ...

Самодива

Поезия

2013-09-05T21:34:44+03:00 865 1 7

Странни птици

Родените от пяна на вълна,
от шепота на морски раковини
са между нас. С човешки имена.
Но светят, като бисер сред коприна.
Родените от тайни на гора, ...

Самодива

Поезия

2013-08-22T14:32:28+03:00 2.4K 5 24

Безсънно

Не ми се спи. Не спуска се сънят
над клепките, с вечерната прохлада.
В омайващата, нежна тъмнина
ми свирят рой щурчета серенада.
Загръщат ме воали топлина. ...

Самодива

Поезия

2013-08-08T18:01:11+03:00 957 1 13

Дестинация за бягство

Работя дестинация за бягство
от надпревари и стереотипи,
от кожата, в която ти е тясно,
от чувства, овехтели като дрипи.
Обаждай се, чепикът щом те стяга, ...

Самодива

Поезия

2013-08-07T14:16:51+03:00 930 11

Въображение

Прилича на света, но нищо повече.
От другата страна на бариерата
се крие, неподвластна на законите
на разума, измислена вселена.
До тънката, почти незрима граница ...

Самодива

Поезия

2013-08-06T14:00:43+03:00 775 2