Самодива (Вики) - Произведения

Диви цветя

Зеленото се слива с вечността.
Отваря се портал към световете
на хиляди магични същества −
да посадят по стрък лечебно цвете.
Трепти просторът, сипе чудеса, ...

Самодива

Поезия » Друга

2019-06-25T08:34:12+03:00 1.3K 6 3

Шепа пръст

Създаде ме светът от шепа пръст
и хвърли ме под дъжд, да се размекна.
Такъв, навярно, бил е моят кръст -
на кал да се превръщам, а да светя.
Порой ме къпа, слънце ме горя, ...

Самодива

Поезия

2019-06-11T08:43:27+03:00 901 11 8

Отронени листа

Случаен лист, от вятъра отронен,
докосна нежно сивия паваж.
Въздъхна тихо. Сън, или пък спомен,
споходи го!? А може би мираж!?
Случаен лист - невинен като грешка ...

Самодива

Поезия

2019-04-20T00:05:12+03:00 959 5 7

Ще се върна

Ще ме дочакаш. Бистри езера
ще пазят вечността на бреговете ти
за стъпките ми – стъпки на сърна,
достигнала ръба на световете.
Ще ме дочакаш. Преспите от грях ...

Самодива

Поезия

2019-03-26T09:44:50+02:00 920 5 14

Демони

На демоните клетките се счупиха -
свободни са - цял космос да превземат,
а те мълчат, слухтят и гледат глупаво,
изправени пред стряскаща дилема.
Навътре ли, навън ли, към реалното, ...

Самодива

Поезия

2019-01-03T16:32:28+02:00 1.2K 8 12

Излишно

Не паля свещи. Помени не правя.
От памет нямам нужда, за да светя.
Все още имам право на забрава,
а някога и мен ме забравете.
На мъртвите дарявам свободата - ...

Самодива

Поезия

2018-12-13T09:09:02+02:00 929 4 4

Забранен отговор

Усещам как души те самотата ти
и как се луташ в дебрите на мрака си.
Не вярваш в път, а някога познатите
мечти събират прах, от дълго чакане.
Отрязал си крилата си (защо са ти - ...

Самодива

Поезия

2018-12-09T21:26:05+02:00 955 13 7

Вълните на времето

Преминават вълните на времето
или блъскат се в здравия бент
и остават, но с гняв, че пленени са,
отмъщават си, ден подир ден.
В най-дълбоките, тайни подземия, ...

Самодива

Поезия

2018-12-07T11:30:55+02:00 976 6 5

Прилики

Нещо, което прилича на време,
бавно пълзи по ръба на Вселената.
В чашка на цвете усмихнато дреме
тайният шифър за вечно рождение.
Нещо, което прилича на мисъл, ...

Самодива

Поезия

2018-12-04T08:52:28+02:00 919 6 7

Пропадане

Пореден ров. Пропадане и плач.
Измамена илюзия за щастие.
Животът - присмехулен, стар палач,
пак зъби се, безмилостен и властен.
Пореден удар. Даже не боли, ...

Самодива

Поезия

2018-09-18T22:08:57+03:00 3.2K 30 23

Смърт

Шепа пръст върху мъртва мечта.
Погребалният звън на камбана.
Без надгробна реч: "Рано умря..."
и досадната тежка баналност.
Само тиха въздишка ... и край. ...

Самодива

Поезия

2018-08-03T00:16:50+03:00 1.1K 9 9

Планински път

Уж е същият път. Като сребърна змия, криволичеща,
се извива снагата му тясна, завой след завой.
С планините, навярно, по ръст и по цвят си приличаме -
и пътеки с цветя, и жив спомен за страшен герой.
Шепнат клони за нещо, отдавна било, но останало ...

Самодива

Поезия

2018-07-29T10:45:10+03:00 4.6K 26 23

Дом за скитник

Той знаеше, че има своя дом,
но за беда, не помнеше къде е –
хралупа или крепост от бетон,
на пуст чукар, край слънчева алея!?
Той знаеше. И цял живот вървя – ...

Самодива

Поезия

2018-07-05T22:57:07+03:00 1.1K 7 10

Краят на чакането

Жулиета стои и се взира отчаяно в здрача.
Колко нощи прекара на стария, прашен балкон!?
Още млада е, значи, все още умее да плаче
и да чака звезда да изгрее на пуст небосклон.
Зад гърба и́ висят, отмалели и тежки, крилата и́ - ...

Самодива

Поезия

2018-07-04T03:11:53+03:00 976 8 5

Съдба на скитник

Не ме интересува кой си ти –
ни име, нито образ ме привличат.
Гласът ти като вятъра шепти
и изгревът в очите ти наднича.
Но нищо ново, виждала съм смях ...

Самодива

Поезия

2018-05-30T11:34:50+03:00 2.1K 22 19

Да обичаш лудостта

Ще искаш да се влюбиш в лудостта.
Пред мен и тя била би безобидна.
Опитай се, предай се на страстта,
а после... Космос няма да ти стигне.
И ти ще станеш скитник, като мен, ...

Самодива

Поезия

2018-05-10T23:06:40+03:00 917 8 8

Взрив

Секундата, в която се взривих,
разкъса тишината ми на атоми
и някакви измислени бои
нашариха покълналото лято.
По вятъра ли мълния дойде ...

Самодива

Поезия

2018-04-26T08:39:34+03:00 915 8 8

Срок на годност

Навярно имат срок на годност думите,
износват се и шепот, и мълва.
По-дрипави от просещите друмници,
завет и клетва, сриват се в пръстта.
Разпадат се на части обещания, ...

Самодива

Поезия

2018-04-23T01:36:35+03:00 2.3K 22 16

Възкресение

Слънчев лъч отрази се в очите на дръзки ята
и огря незапомнен от никого свят на усмивки.
Полуделите облаци с вятър раздуха платна
и покриха суровия хребет с ефирна завивка.
Всеки клон разцъфтя, всеки цвят светла песен запя ...

Самодива

Поезия

2018-04-04T11:12:35+03:00 924 6 7

По стъпките на смисъла

Надживях любовта. И удавих се в спомен за въглени,
догорели през някой измислен арктически мраз.
Онемяла от мъка, съдбата си тръгна по съмнало
и остави ме с моето дребно, неслучено Аз.
Вече няма пожар, нито дъжд, ни безплодно очакване, ...

Самодива

Поезия

2018-03-28T16:02:55+03:00 1.1K 12 11

Еднорози

От залеза изхвръкнаха копита,
разкъса древен вик воала розов
и хукнаха стремглаво по вълните
прекрасни полунощни еднорози.
Вестители от друг, незнаен свят, ...

Самодива

Поезия

2018-03-08T11:35:38+02:00 920 9 7

Закъсняла пролет

Поисках да усетя пролетта,
да плисне сили в зимните ми вени,
но снежната вихрушка разпиля
надеждите за стръкчета зелени.
Навсякъде – виелици и мраз, ...

Самодива

Поезия

2018-03-02T00:48:40+02:00 1K 6 11

Изпращане

По склоновете стръмни на деня
се спускаше безименен скитáлец.
Животът му – сурова планина,
поглъщаше угасващия залез.
И като в стар, почти забравен филм, ...

Самодива

Поезия

2018-02-07T19:14:20+02:00 1.9K 19 17

Звуци от коприва

На пръсти слиза лепкавият здрач
и скрива се на славея в очите.
Излива се, чрез песен или плач,
по нещо невъзможно, порив птичи.
Копнежът омагьосващо горчи - ...

Самодива

Поезия

2018-02-01T15:29:08+02:00 859 9 5

Научи се, момиче!

Вече знаеш, навярно, момиче –
първородният грях е измама.
В храм, с икони и свещи накичен,
богове, пък и истина няма.
Този свят е объркал конците ...

Самодива

Поезия

2018-01-12T00:00:03+02:00 1.5K 15 14

Завързан миг

Ти искаш да откраднеш този миг.
Към сянката на вятър неспокоен
завърза го. А облак кръглолик
изля над теб смях мокър, на порои.
Безумецо, нима не си разбрал, ...

Самодива

Поезия

2017-11-24T16:24:09+02:00 1.3K 5 17

Неканена гостенка

Добре дошла. Не стой на прага. Влез.
В такава нощ и дявол бих приела.
Студено е, а вятър без адрес
отвява и най-каменната смелост.
Стоплѝ се, още огънят гори, ...

Самодива

Поезия

2017-11-23T00:45:23+02:00 1.2K 15 12

Еретично

Дявол луд ли превзе тишината на кротките утрини
и под звуци на пъклени тъпани в шеметен танц
се завихри в екстаз, сред отломки от дни изпочупени
и опашка присви, в елегантно красив реверанс.
Като в транс му подадох ръка – да танцуваме заедно ...

Самодива

Поезия

2017-11-08T19:43:01+02:00 994 5 9

Училище за птици

Родих се стара, колкото дъжда
и паметта на древната вселена
пренесох, като капчица вода,
кодирана в човешките ми гени.
Дойдох внезапна, тиха като сняг – ...

Самодива

Поезия

2017-10-07T00:24:18+03:00 1.9K 14 19

Сираче

Имаш ли, бате, стотинки за хляб?
Гладен съм, чак ми се плаче.
Днес не намерих в боклука комат.
Знаеш ли!? Аз съм сираче.
Нямам си майка, нито баща, ...

Самодива

Поезия

2017-08-08T13:10:12+03:00 2.5K 14 17

Спяща сила

На Ж.
Където няма път, ще го измисля,
когато няма буря – ще създам.
На изгрева огньовете лъчисти
в сърцето си ще скрия, като в храм. ...

Самодива

Поезия

2017-08-01T13:10:10+03:00 1.1K 7 10

Уморена любов

Моя крехка любов, оцеляла сред лед и виелици,
знам, че още си жива, още имаш гръбнак и кураж
да извикаш без глас, че си тук и не си отживелица,
да останеш у мен, като верен и истинен страж.
Своенравна любов, знам, че трудно вирееш сред хората, ...

Самодива

Поезия

2017-07-25T11:11:45+03:00 954 8 9

Наказан

Изсъхнаха и двете му ръце.
Навярно, от небето бе прокъ̀лнат...
Изпращал бе по птици писъмце,
че иска с обич някой да прегърне.
Докосвал беше нежно таралеж, ...

Самодива

Поезия

2017-07-21T15:19:36+03:00 902 6 9

Закъсня

Закъсня като цвят, избуял сред изсъхнала шума.
Не отвори навреме очи, не видя, не разбра,
че с любов те обвих, без излишно обвързващи думи,
че измислих за теб пъстроцветна, красива игра.
Не подаде ръка, може би се изплаши от себе си ...

Самодива

Поезия

2017-06-29T21:00:18+03:00 3K 26 27

Дъждовно вълшебство

Дъждът в листата приказки разказва
от тайната зелена горска книга.
Приема ги в уханната си пазва
липата. Заговорнически смига
и праща аромата си упóен – ...

Самодива

Поезия

2017-06-23T13:38:51+03:00 854 4 16

Неуморен и див

От орлите ли взе неспокойния поглед на хищника,
с който сякаш събличаш душата ми – пролетен цвят.
Как събуди от сън онзи дяволски хор на орисници,
да запеят в главата ми псалм, на език непознат.
От кора на дърво ли се взе тази грубост на дланите, ...

Самодива

Поезия

2017-06-14T23:03:37+03:00 1K 7 8

Психодрама

На Р. С. А.
Остави на сцената актьорите,
да играят тежките си роли.
Гледай как през маските говорят си
и мълчи. Такъв е режисьорът. ...

Самодива

Поезия

2017-06-06T23:01:24+03:00 862 4 5

Отвъд живот и смърт

Измамното усещане за дом
на капчици изтича през улуците,
след себе си оставя тих погром
на светлини, илюзии и звуци.
И хайде пак на път. Духът зове ...

Самодива

Поезия

2017-05-31T12:57:51+03:00 2K 18 18

Реалистично

Не ми разказвай приказки, магьоснико,
за принцове и лъскави каляски.
От глупости, наивно нескопосани,
ми писна, точно колкото от маски.
Очаквали ме рицари зад ъгъла ...

Самодива

Поезия » Друга

2017-05-02T16:44:29+03:00 1.8K 3 13

Не питайте твореца

Не питайте творец защо е тъжен
и често се потапя в самота.
С отнесена усмивка ще излъже,
че е добре, че чака чудеса.
Не питайте! В душата не ровете! ...

Самодива

Поезия

2017-04-25T18:56:33+03:00 4.8K 66 49