Самодива (Вики) - Произведения

Спорна власт

Кралице на сълзи и на безсъние,
усмивката сковала, сетивата ми,
промъкваш се и пращаш ме на дъното -
неканена, разкъсваща, нечакана.
Без армия превземаш, без стратегия, ...

Самодива

Поезия

2015-05-29T12:50:14+03:00 726 1 9

Детелини

Когато детелините тъгуват,
увяхват им вълшебните листенца.
Не плачат, не ревнуват, че танцува
галантен вятър с кичести хортензии.
Усмихват се горчиво на сърцата, ...

Самодива

Поезия

2015-05-22T14:52:48+03:00 1.1K 10

Точка на разсъмване

Сбогувам се със залезните истини,
споходили внезапно сетивата ми.
От страници на книга ненаписана,
бездомен лъч изпада на земята.
Обречен да умре, далеч от слънцето, ...

Самодива

Поезия

2015-05-18T00:36:19+03:00 948 8

Време за лягане

Разплита си косите. Полунощ е.
(Часът на самодиви и магьосници.)
Не бърза, би могла да чака още.
Играе лъч по тънката ѝ нощница.
Сама е. Разговаря с тишината си. ...

Самодива

Поезия

2015-05-11T18:39:43+03:00 922 12

Сляпо изкушение

Луната, натежала от желание,
докосва с лъч горещите ми устни.
Нашепва мракът огнени признания
и властно иска в мен да го допусна.
Покоят зареден е с напрежение - ...

Самодива

Поезия

2015-05-05T20:02:05+03:00 1.2K 1 15

Укротени стихии

Пилея се в посоките на бурни ветрове
и тичам с полунощни еднорози.
Магията на древното, навярно, ме зове,
написана в кръвта ми с трън от роза.
Примамлива пътека ми чертае лунен диск, ...

Самодива

Поезия

2015-04-28T21:28:18+03:00 1.1K 1 7

Невъзможна загуба

Изгубих ли? Та сякаш векове
изминаха без тези равносметки...
Победата, когато те скове,
победа ли е точно, или клетка!?
И загубата, смачкала деня, ...

Самодива

Поезия

2015-04-21T22:29:30+03:00 693 10

Любов е

Донася ехото смеха на водопад
(не знам защо, на твоя смях прилича).
Усмихвам се. В потръпващия хлад,
край мен танцуват борови иглички.
Далеч си, а си тук. Усещам как ...

Самодива

Поезия

2015-04-15T00:40:42+03:00 1.1K 15

Присъда

Обреченост. Без право на помилване.
Без нощи, недорасли за сънуване.
Умора, натежала от стерилната
усмивка, с гол инат за съществуване.
Разкъсване. Без право на изричане. ...

Самодива

Поезия

2015-04-08T10:09:13+03:00 952 3 20

Нощта е особено време

Свечерява се. Залез прегръща
нежно, с кротък лъч, облака дремещ.
Още час и нощта се завръща,
а нощта е особено време.
Пелерината черна на мрака ...

Самодива

Поезия

2015-04-02T11:52:50+03:00 913 13

Достатъчно

"... Паля огъня в сърцето
на невидимата къща..."
Катерина Кайтазова
Можеш да си тръгваш, можеш да се връщаш -
чувствай се в душата ми като в своя къща. ...

Самодива

Поезия

2015-03-30T01:01:03+03:00 967 1 16

Защото е любов

Защото е любов, е светлина,
усещане за полет и посока,
магията, проникнала в кръвта,
с която се издигам нависоко.
Защото е любов, е път и бряг, ...

Самодива

Поезия

2015-03-24T20:49:18+02:00 924 14

Предателят в мен

Не ми е отреден божествен трон -
живея ден за ден, човек съм просто,
но по неписан никъде закон,
съпътстват ме дванадесет апостоли.
Посланици на мир и красота, ...

Самодива

Поезия

2015-03-18T21:14:12+02:00 1.1K 9

Странна скитница

Колко време съм тук? Сякаш вече не помня годините.
Цяла вечност как бродя - странна скитница в чудна земя.
Колко жалки измами, колко истини тежки преминаха
и оставиха белега свой, като знак на съдба.
Бях и смисъл, и вик, в храм на вятър-неверник бях жрицата, ...

Самодива

Поезия

2015-03-12T15:38:33+02:00 929 16

Някой ден

И ти ще си заминеш някой ден.
Познато ми е - всеки път се случва.
Ще те отвее вятърът студен
далеч от онемелите ми чувства.
Ще изгори в небето ми звезда, ...

Самодива

Поезия

2015-03-05T22:43:00+02:00 1.2K 3 13

Толкова много любов

Искам, точно сега, да се втурнат в живота ми птиците.
С проста, истинна радост, да запеят за чисто небе.
Имам толкова много любов - стигат даже трошиците,
да нахраня цвъртящия хор с неуморни криле.
Имам толкова много любов, издълбала в сърцето ми ...

Самодива

Поезия

2015-02-27T16:53:14+02:00 912 10

Щастлив инфаркт

Сърцето издържа и този път
(от бавното умиране ми втръсна).
Какво пък, та нали е шепа плът -
все някога, навярно, ще се пръсне.
Защо да ме търпи!? И точно мен - ...

Самодива

Поезия

2015-02-24T22:02:26+02:00 1.2K 3 10

Жертвоприношение

Понеже не почита богове
езичницата, дремеща в кръвта ми,
а имам милиони грехове,
създадох свои жертвени олтари.
Пред първия принесох гордостта - ...

Самодива

Поезия

2015-02-17T11:37:17+02:00 781 7

Усещане

Прилича на очакване на пролети,
с проливни дъждове и гръмотевици
и виждам росен цвят по още голите
дръвчета, несъбудени от времето.
Прилича на усещане за мълния, ...

Самодива

Поезия

2015-02-10T16:40:09+02:00 957 14

Сянката

Пристъпвам като в сън... Забравен храм
от дебрите на времето изплува.
На здрачния, небесно мек екран,
звездите прожектират светло чудо.
Тук, струва ми се, вече съм била - ...

Самодива

Поезия

2015-02-04T07:32:44+02:00 925 5

Посланик

Уморен, на крилете на птичи ята,
слънчев лъч, позадрямал, се носи.
Има вярна посока и си следва целта -
да предава послания прости.
Над пустинната степ и през вятър свиреп ...

Самодива

Поезия

2015-01-27T20:00:02+02:00 751 9

Желание

Пожелах си в ръцете ти - клонки обич на каменен бряг,
да се сгуша безпомощно - малко, измръзнало цвете.
С нежна длан да пребродиш на косите ми хладния мрак,
да усещам под пръстите шепота тих на сърцето.
Пожелах си да вдишам аромата ти - грях и любов, ...

Самодива

Поезия

2015-01-20T11:12:56+02:00 809 8

Измислено реален

Измислих те. От нищото, навярно.
Извайвах те от камъни и ручеи.
Отправям най-смирени благодарности
за лудия късмет да ми се случиш.
Открих те в песента на тишината си, ...

Самодива

Поезия

2015-01-13T09:34:31+02:00 894 1 9

Близост

Не ми е необходимо да си тук.
Където и да си, до мен достига
гласът ти, като част от всеки звук -
и ромон тих, и песен на авлига.
Не ти е необходимо да съм с теб. ...

Самодива

Поезия

2015-01-06T23:38:52+02:00 976 1 3

Подаръци за Коледа

Ще си направя Коледа. В сърцето.
Прастарият добряк ще съм сама.
Нагоре погледни, където свети
примамващо най-ярката звезда.
От блясъка, нечакани вълшебства ...

Самодива

Поезия

2014-12-23T21:02:39+02:00 829 3 6

Една любов за всички невъзможности

Понякога избирам трудни начини
да си засаждам корен на доброто.
Катеря се, напук на всички свлачища
от сбъркани прояви и животи.
Решавам да усещам със сърцето си ...

Самодива

Поезия

2014-12-17T10:49:08+02:00 1K 1 9

Трудни хора

Има хора жестоки - не предлагат ти рамо да плачеш,
има хора корави и да хленчиш пред тях те е срам.
Сякаш нямат сърце, сякаш болката нищо не значи
пред зениците остри, по-безмълвни от каменен храм.
Те безмилостно срещат и горчивия стон, и сълзата, ...

Самодива

Поезия

2014-12-10T12:07:31+02:00 872 4

Ще те оставя да си идеш

Реших - ще те оставя да си идеш.
Така поиска - нека е така.
От топла жар, поддържана с години,
останах само аз. И пепелта.
Отивай си. И дявол да те вземе! ...

Самодива

Поезия

2014-12-04T18:20:49+02:00 778 2 10

Спасителни въжета

Танцува въртележката на дните,
върти ни на незнайни обороти -
поръсва смях, издига при орлите,
с тревога ни души, за сто живота.
Приспива със забравеното вчера, ...

Самодива

Поезия

2014-12-03T12:49:07+02:00 817 5

Слънчево послание

Ти знаеш, че там някъде стои,
но знаеш и че няма да се срещнете,
дори да преживееш куп беди
и в триста църкви да запалиш свещи.
Захвърлени сте (шанс или съдба?) ...

Самодива

Поезия

2014-11-27T08:33:45+02:00 858 7

Време за чудеса

На Д.
Кажи ми, че не вярваш в чудеса,
че си убил в сърцето си детето
и сляп си за измислени слънца,
които да подреждаш по небето. ...

Самодива

Поезия

2014-11-21T14:28:30+02:00 949 1 12

Невидимо присъствие

Невидимо присъствам в мисълта ти -
един неразгадан, далечен сън
и нишка, по която над земята
издигаш се. В сърцето ти съм трън,
защото не приличам на познатите, ...

Самодива

Поезия

2014-11-17T18:28:54+02:00 979 15

Светли отпечатъци

Когато се усещаш необходим,
изгряват две слънца над върховете.
Разбираш, че светът е обозрим,
чрез тайните пътечки на сърцето;
Когато, в натежал от болка глас, ...

Самодива

Поезия

2014-11-06T23:58:46+02:00 797 1 5

Вълшебната градина

Сред мрака на суровата пустиня -
извечен кръстопът на ветровете,
се крие очароваща градина
и пази с векове вълшебно цвете.
Разпръсква аромат и подарява ...

Самодива

Поезия

2014-11-05T10:37:51+02:00 861 11

Разсъмване

Разсъмва се и бледите зари
разкъсват покривалото на мрака.
Далеч, на изток, изгревът гори,
защото знае - някъде го чакат.
Защото дебне в тъмното страхът, ...

Самодива

Поезия

2014-11-04T08:39:42+02:00 1.3K 4

Начин на живот

Навярно съм извадила късмет
или пък, съм орисвана от фея -
сред свят, от тъжни помисли обзет,
във всичко виждам повод да се смея.
А грижи има делнични - безброй, ...

Самодива

Поезия

2014-10-31T14:30:10+02:00 776 1 7

Вълшебник

Вълшебникът от старата гора
умее да говори с ветровете
и знае, че животът е игра,
че преходни са миг, човек и цвете.
Енергия си взема от скала, ...

Самодива

Поезия

2014-10-30T12:54:13+02:00 1.4K 9

Стрелец по свободата

"... Ловецът, без терзания излишни,
си тръгна, горд с простреляната птица..."
Бианка Габровска
О, Боже! Колко лесно е било -
с единствен изстрел сваляш свободата. ...

Самодива

Поезия

2014-10-23T18:13:39+03:00 820 12

Пораснали момичета

Различни сме, пораснали момичета -
принцеси, феи, вещици, сирени,
жестоки, силни, крехки, безразлични и
отдадени, корави и сломени...
Не са еднакви също и съдбите ни - ...

Самодива

Поезия

2014-10-17T21:38:49+03:00 3K 1 15

Стрела

Улучи ме невидима стрела
(прострелва от засада битието),
просвири, безкомпромисна и зла,
но... някак си, не стигна ми сърцето.
От Нищото или от враг дошла, ...

Самодива

Поезия

2014-10-15T14:33:30+03:00 867 7