Валери_Станков
1 129 резултата
СПОМЕН ЗА РОДНАТА КАЗАРМА
Когато бях във родната казарма –
войниче с манлихера на гърди,
изпрати ме, в сълзи обляна, Варна,
но не и таз, която ме роди. ...
  195  10 
ПИСМО ОТ СИВАТА ПЛАНЕТА
... щом хоризонтът опне черен ръб, и аз – поет със другите поети,
примъквам сутрин изгрева на гръб и моля се със обич да ни свети,
отвъд проводил хиляди слънца, да гледам как във лятната омая
се пличкат във фонтаните деца! – красиви като ангелчета в Рая, ...
  127 
МОМИЧЕТО, С КОЕТО БЯХ ВЪВ РАЯ
От старите черешови градини
с по две черешки бели зад ухо
момичето с очи ужасно сини
дойде при мен – и казах си: ...
  167 
1000 ЛЕВА В ШЕПИТЕ НА БОГА
... започнах да се готвя за отвъд –
хиляда кинта скътах в гардероба,
три ризи дадох да ми изперат,
на нощна турих житото и боба. ...
  119 
ТИХА ОБИЧ
... аз ще си тръгна влюбен от света –
във хората, във птиците, в цветята.
Премина ли през Райските врата
Земята ще ми става все по-свята! ...
  491 
ЕДНА ШЕПА ЖИВОТ
... навярно Бог така ми очерта живота между двете крайни дати? –
да дишам с блага Обич към света, във който Той за кратко ме изпрати,
да съм щастлив във всеки литнал миг – и да си вярвам, че ще се повтори,
и в своя ден – по-късичък от вик, да дишам като в шеметна love story! – ...
  134 
ЖИВЕЯ ИЗ КРАСИВИТЕ НЕЩА
... да дишам из красивите неща, с които ми остана да живея –
със спомена за моя стар баща, със детството, политнало от кея,
с видения, от книгите дошли, и хлътнали в безмълвните Вселени,
с Жените, тихо вейнали поли, и тръгнали си – тъй далеч от мене, ...
  173 
АВТОПОРТРЕТ С ТОЯГА
... каквото ми е писано на мен, на другиго едва ли ще се случи –
като че ли танцувам всеки ден последното танго на Бертолучи,
скандален, вакханален – и добър, поко́рен на стихиите мъжага,
ако се влюбя, значи е до смърт, разлюбя ли, сбогувам се веднага, ...
  154 
ФИТНЕС КЛУБ ЗА ПОЕТИ
Бездруго зобя цял живот сено,
идея ми дойде – и то, коварна! –
записах се на фитнес във едно
квартално клубче някъде из Варна. ...
  193 
БАЛАДА ЗА КРИВАТА НИВА
... започна да ми става все по-скъп
животът, който взе да си отива –
престанах да обръщам тежък гръб
на своята проклета крива нива. ...
  207 
ЗАЩОТО ДОБРОТАТА Е ЛЮБОВ
... аз се научих да живея просто – и да ме радва всеки земен миг –
добро човече в шепата на Господ, не съм сюблимен, нито съм велик,
наясно съм какво съм – и защо съм на този опак свят и аз дошъл,
за царя – и за храмовия просяк, човек ли съм, не искам да съм вълк! – ...
  263 
ПЕТ МИНУТИ ДОБРОТА
... навярно нас самият Бог ни пази
от болести, от глад – и от инфаркт.
Поседнах със софийските хайлази
на припека – в Борисовия парк. ...
  226 
ЖИВЕЯ – ОКОКОРЕНО ДЕТЕ
... дали е от безсмъртните треви, в които скитах с томче на Уитман,
или защото с Анна Керн – на "Ви", в любов се обяснявах ненаситна,
дали защото с Лермонтов на "Ти", мечтаех над Тамара да съм Демон,
с Блок креех из гигантски самоти, с Есенин – във пиянския му тремор, ...
  242 
ЛОЗЕТО НА ТАТКО
Помъкнал не мотика, а тефтер
с безумно тъпи стихчета и прози,
аз – косер, закъснял за гроздобер! –
стърча сега сред бащиното лозе. ...
  132 
ПИСМО ДО ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
... о, Господи, каква човещинка,
да те присрещне старата на прага,
да ѝ целунеш в тъмното ръка! –
свещената ръка на мама Блага, ...
  164 
ВИДЕНИЕ В ЕКРЮ
Момичето с плисирана поличка
и лека лятна блузка – цвят екрю,
говореше на себе си – самичка,
и – май, че си говореше на „you”? ...
  171 
КЪЩИЧКА ЗА ПТИЦИ
... понеже се видях с коджа парици,
си купих от пазара три дъски,
сковах си малка къщичка за птици –
това поне ми иде отръки! ...
  182 
СЯКАШ ГРЪМОТЕВИЦА МЕ ТРЯСНА
Сякаш гръмотевица ме трясна.
Бишна ме Сахарският самум.
Ти дойде при мен – така прекрасна! –
че по теб изгубих ум – и дум. ...
  248 
ДА ПАЗИ ГОСПОД ЛУДИТЕ В НАРЕЧЕН
... по-тих дори от лудите в Наречен, по-благ от Хилендарския монах,
живота си живях – добро човече, и гледах да не вдигам много прах,
пях песните си с летните авлиги, със жабчето – в бездънните блата,
написах три дузини светли книги! – тъй не разбрах кога ще ги чета, ...
  224 
МОИТЕ БЪЛГАРСКИ ДУМИ
... взискателен към думите живях – изречени, или пък премълчани,
и разпнат в тях между сълза и смях, лекувах с обич лютите ви рани,
изричах ви ги с толкова Любов! – понявга с тях изглеждахме нелепи,
че аз – да се зачеркна, бях готов с моливчето във топлите си шепи. ...
  195 
МАЛКА УТРИННА ЖЕНА
... в утринната тишина, там – на столичната гара,
тъкмо свивах си една – първа за деня, цигара,
и, не щеш ли, изведнъж зърнах те на коловоза –
с някакъв ужасен мъж, стиснал бялата си роза, ...
  229 
ДОДЕТО ПРЕБРОЯ ДО ТРИ
... додето преброя до три, поглеж – и моят ден отмина,
изчезнаха ми вдън гори мъжът, живял за тристамина,
момчето в цъфналата ръж, целунало в дъждеца Джени,
ловджията, извикал „Дръж!” на псето си в гори с елени, ...
  195 
БАЩА НА ДУМИ
Когато вдига много шум, човекът просто оглупява,
отиват си по своя друм възторзи, почести и слава,
и стават смешни изведнъж илюзиите за значимост,
нетрайни като летен дъжд, след който няма да ни има, ...
  194 
ЖЕНИ И БИРА, БИРА И ЖЕНИ!
... понеже дигнах кръвно, кръвна захар –
от бирата ме заболя корем,
и джипито към мене пръст размаха –
пич, вика ми, загазил си съвсем, ...
  167 
ЛУДА ПЕСЕН
Така пече, че сякаш във зехтин
вселенските яйца небето пържи.
И слънцето във небосвода син
се е забило – сякаш огнен кърлеж. ...
  145 
ПОЕТЪТ Е ВОЙНИК НА БОГА
... вървях из вълчи светове, в които болката е ужас,
дори до кръв да ме кълвe, на Истината свято служа,
дали – не питам, ще боли? – изричам я, без да ми пука –
спя нощем в тръни и бодли, а не в легло смрадлива скука, ...
  215 
ЗДРАВЕЙ, ДОБРО ЧОВЕЧЕ!
... ако погалиш камъка с ръка, ще види Бог, че си добро човече,
ще те попита: – Накъде така, изглежда, път нарамил си далечен? –
ще седнем в прегорелите треви, и ще си мисля в жилавия троскот,
тъй както бързо Времето върви, май, и минута нямаме за Господ? ...
  170 
БЕЗГЛАГОЛНО
Първа утринна цигара.
Лекият световъртеж.
Тишина. Жена. И гара.
Мъж – брада три педи скреж. ...
  223 
МИГ ОТ СТОЛИЧНАТА ЖЕГА
... от жегата се бях разкапал яко –
на сянка седнах в близкото бистро.
Поръчах си кафе със малко мляко.
След него пих три бири – на ангро! ...
  547 
БАЩИНА МОЛИТВА ПОСРЕД НОЩ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван
Ще си призная с половин уста, че имам страшен грях пред своя Господ –
с децата си не бях добър баща – зарязах ги насред пустинен остров.
Не ги заведох ни веднъж на плаж – а колелото? – тъй не им го купих. ...
  165 
КРАЯТ НА ЗЕЛЕНСКИ
... понеже си е кукла на конци
и диша си последните минути,
ще му отиват златни обеци! –
които ще му купи Вова Путин. ...
  425  14 
АБСОЛЮТЕН ИДИОТ
... Господи, нима си тръгвам от добричкия ти свят? –
с всички под Луната кръгла дишам между Рай и Ад,
денем слънцето ме жули, сякаш стърже ме с ренде,
стадо властници – акули! – вечер моя сън краде, ...
  189 
ПРЕМИНАХ ПРЕЗ СВЕТА СЪС БЯЛА КНИГА
... когато нощем скърца дървоядът и ми напомня, че съм още жив,
изваждам си моливчето и сядам да ви напиша стихче с тих курсив,
не зная откъде при мен пристига? – дали не е от звездното небе,
преминах през света със бяла книга и черен хляб във пътното торбе, ...
  155 
КОГАТО ГОСПОД ТЕ ОБИЧА
... когато залезът на хълма разпали дрипаво фламбе,
и кротка радост те изпълва, че твоят ден спокоен бе,
че стигна Времето за всичко – със всекиго да бъдеш благ,
седни? – един самотен чичко, с лула тютюн на своя праг, ...
  175 
СЕДЕМ МИНУТИ НА ДЕН
Седем минути на ден
само за тебе си мисля –
в роклица лека от лен,
с тихо герданче – мъниста. ...
  297 
МОИТЕ СЪБРАТЯ ПО ПЕРО
... започнах да разбирам лудостта, която друса цял полк от поети –
опитвам се цял ден да ги чета – за тях и нощем лампата ми свети,
разлиствам книжиците им добри, събирали са стихове с години! –
за тях броили са торба с пари! – а книгата им пукнат грош не чини, ...
  162 
ПАСТИР НА МРАВКИ
... разделям се със този свят – не съм дошъл по своя воля,
не бях пчеличка в розов цвят, за скъдно слънчице да моля,
пастир на мравките – вървях пред черните им легиони,
през локви, преспи, кал и прах, къде не вятърът ме гони? – ...
  152 
ИЗЛИШНИЯТ ЧОВЕК
... бях някога детенце момчурляче,
а днес съм вече старец белобрад,
да си призная! – често ми се плаче,
че дишам в озверял до ужас свят, ...
  209 
ПИСМО БЕЗ МАРКА И ПЕЧАТ
... живях във сговор с хорица добри, злодеите загърбвах със насмешка,
пързалях се по динени кори! – но подир онзи метод "проба-грешка"
не позволих на ни един глупак по Пътя ми Господен! – да ме следва,
със всяка живинка бях мил и благ в епохата – до безчовечност ледна! – ...
  161 
В САЯТА С ВИРОГЛАВИТЕ КОЗИ
... по къщата бръшлянът да пълзи и вечер да приижда – дълбоока,
в саята въртоглавите кози с бастуна дядо благо да нахока,
в котлето баба да свари нахут, да ми го ръсне с чубрика и джоджен,
и – турил край на своя черен труд, денят ми да си тръгне с обич Божем, ...
  183 
Предложения
: ??:??