Валери_Станков (Валери Станков) - Произведения

Жената, която отмина

ЖЕНАТА, КОЯТО ОТМИНА
... сред бурканите с мед, зарзават и сладка от смокини,
сред бикини и гащи – и друг прикачѐн инвентар,
тя бе просто Жената, пожелала със мен да премине,
с мен – беднякът последен, през големия градски пазар, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-10-04T09:53:41+03:00 527 4 3

Есенен пасторал

ЕСЕНЕН ПАСТОРАЛ
... върху сачака с вехтите асми
орляче гладни косери се спуска,
додето дядо огъня стъкми,
ще поседя с лула тютюн на пруста, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-10-03T19:09:45+03:00 276 2 3

Чирак на Бога

ЧИРАК НА БОГА
... този свят е покрив и светулка, пък нали съм пътник сам и слаб,
чувам как в долапа си шумулка мишчица, понесла къшей хляб,
ако в нощ – катранено безмълвна, те удари вятърът свиреп,
в къщицата моя върху хълма имам чаша винце и за теб! – ...

Валери_Станков

Поезия

2024-10-03T11:15:17+03:00 320 6 2

Изпращане на миналия ден

ИЗПРАЩАНЕ НА МИНАЛИЯ ДЕН
... какво ти пука, че светът
те гледа – бял, варосан гарван? –
излъган – за пореден път,
и – за пореден път – повярвал. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-10-02T19:01:27+03:00 306 3 3

Здравей, Човеко!

ЗДРАВЕЙ, ЧОВЕКО!
... в зори се будя винаги с надежда,
че ще живея в по-добричък свят,
защото знам, че радостта се свежда
до простичкия факт – да съм ви брат. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-10-02T07:59:38+03:00 298 2 1

Влакът за Рая

ВЛАКЪТ ЗА РАЯ
Гара. Барче. Двеста грама.
Чашата ти с липов чай.
И билбордова реклама
на залутан къмпинг „Рай“. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-10-01T19:46:34+03:00 332 1

От живите по-жив!

ОТ ЖИВИТЕ ПО-ЖИВ!
... какво на този свят ще ме завръща, когато си отида някой ден? –
да си нагледам бащината къща, в която друг живее вместо мен,
нощвѝте, дето втасваше си хляба, и кладенеца с вехтия чекрък,
и дворчето с мушкатото на баба – и грохналия дядов асмалък, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-10-01T08:55:36+03:00 336 7 7

Постеля за Иисус

ПОСТЕЛЯ ЗА ИИСУС
Не знам какво рисувал е дъждът
с безплътните си пръсти по стъклата –
видях, че ме очаква дълъг път
през пропасти от суети и вятър. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-30T19:17:06+03:00 292 4 2

Крясък

КРЯСЪК
„ И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.
Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат."
Лука, [19:39, 19:40]
Дъждовете пуснаха бради. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-30T11:34:56+03:00 308 1

Един Паулу Коелю в София

ЕДИН ПАУЛУ КОЕЛЮ В СОФИЯ
... като беден роднина от село,
спрял в града да си купи кибрит,
ти пристанах във София смело! –
пълен селю във профил на вид, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-09-30T06:12:02+03:00 441 2 4

Вятърче на хълма ме погали

ВЯТЪРЧЕ НА ХЪЛМА МЕ ПОГАЛИ
... ледена, сланата взе да пари,
горският поток да рохолѝ,
гарван грачи в борови върхари,
птиче пее в сънните ели, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-29T07:54:45+03:00 356 5 7

Сянката на Бога

СЯНКАТА НА БОГА
Да вземем даденото Божем
и да го подържим в ръка –
доколкото – и както можем
според секундната стрелка, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-28T18:22:56+03:00 391 4 2

Време за летеж

ВРЕМЕ ЗА ЛЕТЕЖ
... живея в постоянни дефицити на време, на приятелства, пари,
не скитам в листопади ветровити в бездънните си есенни гори,
мелтемът спря брадата ми да къдри, нагъна плажът дрипаво шалте,
и книгите не са ми вечер мъдри – то и бездруго кой ли ги чете? – ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-27T07:29:25+03:00 320 2 1

Портиерът на Рая

ПОРТИЕРЪТ НА РАЯ
… не знам дали реалният живот на вас не ви се чини ненормален? –
но аз се питам – пълен идиот! – защо не станах някога хамалин,
чувалите да мъкна във зори – на корабите да ги тръшкам в трюма,
и цял ден да броя торби с пари, богат като Кортес пред Монтесума, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-26T13:00:46+03:00 303 2 3

Раят се отлага за Отвъд

РАЯТ СЕ ОТЛАГА ЗА ОТВЪД
… понеже съм наясно с участта, че този мой живот върви към края,
аз тихичко свирукам си с уста – додето кротко в смислите дълбая –
какъв съм, кой съм и какво съм бил, доде тропосвам прашните си друми,
дано не скитам пак недраг-немил – безмълвник из римуваните думи, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-25T19:35:23+03:00 357 1 1

Думи за Обич

ДУМИ ЗА ОБИЧ
Не цепя дума никога надве –
и – щом я кажа, думата не чезне.
Тя вихри се в табуни ветрове
и на въже люлее ме – ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-25T15:06:37+03:00 408 2 4

Моето скришно човече

МОЕТО СКРИШНО ЧОВЕЧЕ
... навярно аз не съм се състоял, и някой друг живял е вместо мене –
измазвал си е къщички от кал, летял е през бездънните Вселени,
жени е любил – и какви Жени! – с приятелите пийвал си е бира,
и птиците към топлите страни провождал е – щом лятото умира, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-25T07:57:36+03:00 303 1 1

Корен в небето

КОРЕН В НЕБЕТО
... щом червеят започне да гризе,
дървото е обречено да падне,
и ще се срути в твоите нозе
във някое немилостиво пладне, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-23T20:11:56+03:00 325 4 2

Девойката от Седмата ми пейка

ДЕВОЙКАТА ОТ СЕДМАТА МИ ПЕЙКА
Една девойка днеска ме хареса, поседна в миг на пейката до мен,
поиска телефона ми, адреса – и каза: – Ще ти дойда някой ден! –
и аз погладих голото си теме, прекръстих се и рекох си "Амин!",
тя отърча – три бири да ми вземе! – от стария квартален магазин, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-09-23T12:33:50+03:00 350 2 1

Бяла риза с черно петънце

БЯЛА РИЗА С ЧЕРНО ПЕТЪНЦЕ
... бяла риза с черно петънце
моята съседка подари ми,
давам ти я – вика, – от сърце,
да ти топли в идещите зими, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-23T08:53:45+03:00 339 2 4

Небесен дом

НЕБЕСЕН ДОМ
... все вярвам – в по-добрите небеса, където някой ден ще си отида,
ще ми се случват само чудеса – ще вдигна дом от ключ до керемида,
ще порастя сюрийка-две деца, ще любя най-прекрасните женици! –
и всеки ден под щедрите слънца ще пея песни с пролетните птици, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-22T21:02:14+03:00 334 1 1

Пътуващият букинист

ПЪТУВАЩИЯТ БУКИНИСТ
Понеже четох Джойс, Камю и Кафка,
и грохнах – Конник без глава във степ,
три бири пих на гаровата лавка
и хванах влака – бързия! – към теб. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-09-22T14:51:05+03:00 354 2 1

Кестенче за спомен

КЕСТЕНЧЕ ЗА СПОМЕН
... скърца под мелтема вълноломът – и върху напуснатия плаж
гларусът пикира, все по-тромав – образец за кофти пилотаж,
и – нали сме звездни катунари! – и нагарча земният ни пай,
с глутница подпухнали клошари си делим пакет малборо лайт, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-22T08:40:26+03:00 375 2 1

Съседката от третия етаж

СЪСЕДКАТА ОТ ТРЕТИЯ ЕТАЖ
Дали защото нямаше деца,
или мъжът ѝ нейде бе избягал,
понякога ми пържеше яйца
и винце ми наливаше – малага. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-09-21T17:11:06+03:00 653 3 2

Спомен за дядо Станко

СПОМЕН ЗА ДЯДО СТАНКО
... през девет – зад десетите баири, във къщата завръщам се по мрак,
а VEF-чето на дядо все тъй свири, забравено в прегрелия контакт,
завесите жълтеят – все тъй вехти, и вредом виснат ленти за мухи,
и сякаш чувам – дядо сурка чехли през дворчето със цветните лехи, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-21T08:43:39+03:00 323 4 3

Морзовата азбука на Любовта

МОРЗОВАТА АЗБУКА НА ЛЮБОВТА
... какво ти шепне кестенчето, дето ти тупна върху мокрия асфалт,
навярно ти припомни за момчето, което спря го с топлия си алт? –
здравей, и как се радвам да се видим, светът не е чак толкова широк,
и в уличката „Стефан Богориди” край двама ви със обич слезе Бог, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-09-20T14:44:19+03:00 391 4 1

Продажба

ПРОДАЖБА
... ужасно е – да имаш покрив,
пък да си нямаш роден дом,
дъждът бездомен да те мокри –
псе пред квартален гастроном, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-20T07:32:29+03:00 271 5 3

Влакът на раздялата

ВЛАКЪТ НА РАЗДЯЛАТА
Есен. Варненската гара.
Влак на седми коловоз.
Предпоследната цигара.
И в очите – ням въпрос. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-09-19T14:53:10+03:00 419 3 2

Последният влак на България

ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАК НА БЪЛГАРИЯ
Роден съм сякаш че на ЖП-гара –
на пътищата ро̀ден брат близнак.
И през воня на дзифт, мъгла и сяра
клатушкам се в последния си влак. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-18T18:36:19+03:00 430 4 8

Линейка за издъхналото лято

ЛИНЕЙКА ЗА ИЗДЪХНАЛОТО ЛЯТО
... небето просна своя сур саван,
надяна листопадът жълта грейка,
а вятърът – надрусан наркоман,
се развилня на кривата ми пейка, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-18T07:58:32+03:00 335 3 3

Автопортрет с огледало

АВТОПОРТРЕТ С ОГЛЕДАЛО
Нали съм надарен с прекрасно тяло,
макар че във главата съм фенер,
най-сетне се видях във огледало! –
по моите пропорции и размер. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-17T08:12:40+03:00 327 1 1

Жената, която целунах по залез

ЖЕНАТА, КОЯТО ЦЕЛУНАХ ПО ЗАЛЕЗ
Бог ме създаде луд на ишлеме –
мечта за психиатрите в Карвуна.
И с теб, като останах насаме,
те милнах и несръчно те целунах. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-09-16T18:42:00+03:00 592 2 2

Душата ми се учи да чете

ДУШАТА МИ СЕ УЧИ ДА ЧЕТЕ
Учителю! – в хитоните на Бога,
дай, Боже, да си жив и след стоте! –
да бъде ден, във който пак ще мога
пред школските врата да съм дете. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-16T11:46:23+03:00 396 2 2

Ужасен автопортрет

УЖАСЕН АВТОПОРТРЕТ
Без пукната стотинка в своя джоб,
тъй и до днес не свързах двата края,
живея цял живот на автостоп! –
към Ада ли? – не знам, – или към Рая? – ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-15T05:39:46+03:00 348 3 2

Стопанинът замина за Америка

СТОПАНИНЪТ ЗАМИНА ЗА АМЕРИКА
„И аз съм сам стопанинът на къщата...”
Атанас Далчев
... вратите са заключени отдавна,
навярно още в миналия век – ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-14T18:27:48+03:00 417 2 3

Безглаголна Любов

БЕЗГЛАГОЛНА ЛЮБОВ
Седма пейка. Есен. Дама.
Вятър в нейните коси.
Покрай нея мъж за двама.
А край тях – moi aussi. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-09-14T09:22:54+03:00 392 4 4

Едно "Marlboro" в дъжда

ЕДНО „MARLBORO“ В ДЪЖДА
... есента ще дойде скоро – мека като кадифе,
ще ѝ дам едно "Marlboro", ще я черпя със кафе,
нещо топло ще ѝ кажа, сетне ще си помълчим,
и ще поседим на плажа, опнал своя жълт килим, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-13T08:45:34+03:00 331 2 4

Ще са красиви зимните ми дни

ЩЕ СА КРАСИВИ ЗИМНИТЕ МИ ДНИ
... какво от теб ще взема, мое лято, когато си затръгваш мълчешком,
от грубата постеля, на която преспах във твоя лек тръстиков дом? –
парче мелтем – дванайсет метра вятър, сетре да си ушия – и костюм,
перо от гларус, срязал необята, със братята си развъртял джурум, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-12T18:16:11+03:00 342 2 2

Автопортрет със сълза

АВТОПОРТРЕТ СЪС СЪЛЗА
... поболя се лятото – и легна
върху хълма с жълтите треви,
дюлята прегърна го последна
и му каза: – Карай да върви! ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-12T09:09:13+03:00 373 3 3

Кръгчета тютюнев дим

КРЪГЧЕТА ТЮТЮНЕВ ДИМ
Горчи ми вече всяка глътка въздух.
И давя се в лютив тютюнев дим.
И се изплъзва... как ми се изплъзва! –
все по-далеч Вълшебният килим. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-09-11T16:04:41+03:00 309 1 2