Валери_Станков (Валери Станков) - Произведения

Къща за продан

КЪЩА ЗА ПРОДАН
Във крайчеца на мъжкото ми лято
да бъде! – както Господ нареди –
да се завърна в дворчето с мушкато,
което мама лани насади, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-19T17:00:20+03:00 418 4 1

Мечтание край фурната за банички

МЕЧТАНИЕ КРАЙ ФУРНАТА ЗА БАНИЧКИ
Понеже съм си гладен, пък и беден,
а ти – да дойдеш днес? – ми обеща,
те чакам аз на фурната – от седем! –
и ще те чакам чак до вечерта. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-08-19T06:42:33+03:00 410 2 1

Не полудявай, моля те, по мен?

НЕ ПОЛУДЯВАЙ, МОЛЯ ТЕ, ПО МЕН?
Не съществувам. Късно си дошла.
И миналото мое ще те смачка.
Лодкарят вдига леките весла –
и аз към Лета тръгнах с бърза крачка. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-08-18T18:01:21+03:00 377 2 1

Вихрулѝца топла пепел

ВИХРУЛЍЦА ТОПЛА ПЕПЕЛ
... низ полето покрай село, из горичката отвъд,
със светулчица на чело тръгна лятото на път,
празна циганска каруца три вихрулки прах изви,
спря щурчето да скрибуца нощем в сънните треви, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-18T11:04:37+03:00 434 2 3

Един мой опит в превода 🇷🇺

ЕДИН МОЙ ОПИТ В ПРЕВОДА
* * *
Ночь, улица, фонарь, аптека,
Бессмысленный и тусклый свет.
Живи еще хоть четверть века - ...

Валери_Станков

Преводи » Поезия, от Руски

2024-08-18T04:48:52+03:00 855 3 6

Боксерки за Поета

БОКСЕРКИ ЗА ПОЕТА
Нали си нямам вече свестни гащи,
молецът ги направи на мильо,
в бутик с бельо влетях със: – Хайде, наште! –
че барем да се барна с чифт бельо. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-17T08:38:18+03:00 493 3 3

Римувана молитва

РИМУВАНА МОЛИТВА
Да бях клошар пред някой Божи храм.
Да мъкна сол – пристанищен бараба.
Канавки да копая – и да знам,
че съм щастлив без грижата за хляба. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-15T18:43:35+03:00 376 4 3

Твоята проста Любов

ТВОЯТА ПРОСТА ЛЮБОВ
... нали съм бърз като пират, на абордаж превзел те в чата,
аз ще се врежа в твоя свят със скоростта на светлината! –
мъж като вятър – без юзди! – поел в дъбравите зелени,
ще те вихрея сред звезди! – в рой непостигнати Вселени, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-08-15T08:10:24+03:00 432 4 3

Показалец в небето

ПОКАЗАЛЕЦ В НЕБЕТО
... животът ми не бе сладкарски цех, десертът се отлага за оттатък,
каквото взех от своя ден, го взех – и сетне го раздадох без остатък,
живях с пари, но и без пукнат грош в несрета се събуждах по неволя,
и всеки миг ми беше луд разкош, с кеф изиграх най-главната си роля – ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-14T16:47:35+03:00 477 2 1

Кълбото на световните въпроси

КЪЛБОТО НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ
... със простичката песен на уста, която ви изпях с най-благи думи,
дали не се зачеркнах сам в света? – доде вървя по мъчните си друми,
дали във ямб, дактил или в хорей и аз до гуша съм ви втръснал вече? –
нима пропуснах да река: – Здравей! – на всякое край мен добро чо ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-14T10:34:45+03:00 383 4 3

Луда песен

ЛУДА ПЕСЕН
... ниско слънце, висока облачност,
дълги нощи – и къси дни,
даже моята дейност – мисловната,
върху старите лаври пладни, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-13T15:36:15+03:00 444 4 2

Кестенче ме перна по главата

КЕСТЕНЧЕ МЕ ПЕРНА ПО ГЛАВАТА
... нали поет съм адски неизвестен,
и в столицата бях дошъл за ден,
изпрати ме един софийски кестен,
търкулнал се по „Руски” подир мен. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-13T07:12:22+03:00 574 1 4

Другият в мен

ДРУГИЯТ В МЕН
... въображаемият свят понякога е много тъжен –
полека се превръща в Ад, додето, че сме в Рай, се лъжем,
живея – уж, в прекрасен сън! – но в него всичко е измама,
отвън – човек, отвътре – пън, и – уж, съм тук, а пък ме няма, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-12T19:21:28+03:00 315 3 2

Спомен за момче

СПОМЕН ЗА МОМЧЕ
... понякога излизам на полето и тръгвам през братилите нивя,
и смислям си момченцето, което светът от мен безжалостно отвя –
прочело седем книжици по списък от хубавата класна в трети клас,
рояк светулчици да ме улисат – да ги лепя на челото си аз, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-12T07:13:25+03:00 288 1 1

Вързопчето ми с личните неща

ВЪРЗОПЧЕТО МИ С ЛИЧНИТЕ НЕЩА
... да си приготвя някои неща,
преди да ме отвеят ветровете –
тютюнеца на моя стар баща,
на мама да накъсам китка цвете, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-11T12:54:02+03:00 460 4 4

Приют за луди

ПРИЮТ ЗА ЛУДИ
Аз винаги пристигам след това.
И никога не знам какво се случва.
Каквото става в моята глава,
е за мнозина дейност, твърде скучна. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-11T08:13:27+03:00 364 4 10

Санитар на световните болки

САНИТАР НА СВЕТОВНИТЕ БОЛКИ
... някога – навярно в свят отвъден, дето греят весели слънца,
по-щастливи може би ще бъдем? – милиарди Божии деца! –
срещна ли по пътя си нещастник, ще го милна като роден брат,
ще ви казвам всяка сутрин "Здрасти!" с обич върху сухия комат, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-10T14:58:13+03:00 403 3 3

Мъжът с шапка от вестник

МЪЖЪТ С ШАПКА ОТ ВЕСТНИК
... ще взема да напъхам във чувала прекрасното си битие на мъж,
ще туря сетне ризката си бяла и кларка с цвят на прегоряла ръж,
и ще си грабна шапката от вестник, която ти с любов ми наката,
и, леко трезвен варненски несвестник, ще тръгна да те диря по света – ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-08-09T19:39:38+03:00 413 6 7

Беше ден за Обич и Надежда

БЕШЕ ДЕН ЗА ОБИЧ И НАДЕЖДА
... сигурен съм, Господ ни наглежда от мига, във който сме дошли,
води ни към стръкчето надежда! – в кукувича прежда и бодли,
в мигове на горест и несрета черните ни облаци мете,
за да бъде нашата планета синя като ирис на дете! – ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-08T13:50:06+03:00 523 6 5

Повивам Август в жълтите треви

ПОВИВАМ АВГУСТ В ЖЪЛТИТЕ ТРЕВИ
... и август неусетно се стиши на хълбок в подивялата коприва,
и зайчето наостри в миг уши след лятото – което си отива,
разлюшка се магарешкият трън, от вятъра все още непосечен,
денят си тръгна, кратък като сън, и няма да се върне нивга вече, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-08T09:15:21+03:00 348 6 5

Шишарка за двама

ШИШАРКА ЗА ДВАМА
... във жълта роклица – басма, шишарки есента си трупа,
и катеричка – сам-сама, ги хрупа в топлата хралупа,
на електрическия стълб в гнездо на щъркел гарга мъти,
и вятърът го брули – зъл, по-зъл от циганин със пръти, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-07T19:29:16+03:00 325 2 2

Когато пали залезът кладни

КОГАТО ПАЛИ ЗАЛЕЗЪТ КЛАДНИ
... от светлия медец на младостта останаха ми няколко лъжички –
да пиша книги, книги да чета, да пея сутрин с пролетните птички,
покрай морето мириси на йод да дишам със разперена душица,
с усмивчица на смешен идиот да подминавам тъпото на вица, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-07T11:36:26+03:00 310 3 4

Когато пеят Третите петли

КОГАТО ПЕЯТ ТРЕТИТЕ ПЕТЛИ
Не съм сюблимен, нито съм велик.
Далечe съм – не ме е милвал Господ.
Записвам всеки свой Божествен миг
с надеждата, че го живея просто. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-07T07:19:12+03:00 339 3 3

В Музея на човешкия садизъм

В МУЗЕЯ НА ЧОВЕШКИЯ САДИЗЪМ
Не знам в коя поредна възраст влизам.
Но – сякаш, че живея в мръсен виц.
В Музея на човешкия садизъм –
Треблинка, Освиенцим и Аушвиц. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-06T17:07:23+03:00 325 2 3

Мишлета във световната маза

МИШЛЕТА ВЪВ СВЕТОВНАТА МАЗА
Понеже иде край на дните летни
и вехне в двора старата бреза,
изглежда, снощи някакъв несретник
заселил се е в моята маза, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-06T09:55:41+03:00 277 2 4

Август на хълма

АВГУСТ НА ХЪЛМА
... с дълга мантия от вятър Август в залеза върви,
сякаш бавен Император! – ляга в жълтите треви,
в шепите на сто хетери чезне в миг, по-къс от вик,
казва ми: – Ела, Валерий? – лятото е само миг! – ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-05T16:43:39+03:00 274 2 2

Два века нежност

ДВА ВЕКА НЕЖНОСТ
… и – обладан от зверска суета, в която не намирам капка смисъл,
понякога сам себе си чета – какво, кога, пък и защо? – съм писал,
и кой съм бил из думите добри – и в римите? – безмълвни Ниагари,
нима натрупах слава, власт, пари? – във своите стиховищни хамбари, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-05T12:34:36+03:00 318 4 7

Селфи с раче

СЕЛФИ С РАЧЕ
... щом върбата тихо плаче над стишената река,
в подмолите дребно раче щипва моята ръка,
със мустачките си шава, сякаш казва ми здравей,
селфи правим си тогава върху моя стар дисплей, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-05T08:24:14+03:00 254 3 3

Една светулка ми остави знак

ЕДНА СВЕТУЛКА МИ ОСТАВИ ЗНАК
... нали ще свърши всичко изведнъж, и сетне никой няма да ни помни,
нима се помни пролетният дъжд, надвесил над градчето леки стомни,
трептежите на лятната трева, бръмчежът на пчела в чашле на цвете,
свистеж на гмежни птици в синева, разперили си над света крилете, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-04T16:16:34+03:00 276 3 2

Добрият Дух

ДОБРИЯТ ДУХ
... понякога долавям гласове,
които ми нашепват от Безкрая,
че подир мен Добрият Дух снове –
да пренощува в топлата ми стая, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-04T10:34:34+03:00 287 2 2

Човекът от маранята

ЧОВЕКЪТ ОТ МАРАНЯТА
Август свлече жежка багреница,
млъкнаха в убийствения пек
косерът – в превитата лозница,
и овцете – в хладния егрек, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-03T20:35:28+03:00 498 3 4

Животът е прекрасна дандания

ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСНА ДАНДАНИЯ
... не знам дали от млякото "Верея", от бирата – или от чая с мед,
и аз започнах бързо да старея, спрях вече да съм вредом млад поет,
престанаха да ме наричат "Мили!" девойчиците в своите писма –
и в тежък ямб, в хореи и дактили извъртам се по цял ден у дома, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-03T01:16:15+03:00 294 1 1

Илинден

ИЛИНДЕН
... а Варна ме посрещна с дъжд и студ,
нима след теб и лятото офейка? –
седя си – леко трезвен, сам и луд,
на своята сиротна Седма пейка, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-02T09:31:04+03:00 275 3 2

Писмо в ръкава на усмирителната риза

ПИСМО В РЪКАВА НА УСМИРИТЕЛНАТА РИЗА
Бях сам. Бях на Четвърти километър –
без теб бях изолиран до живот.
Във риза усмирителна. С катетър.
С мухите на солената ми пот. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-08-01T21:06:14+03:00 292 5 4

Раят е някъде с теб

РАЯТ Е НЯКЪДЕ С ТЕБ
Оцелях в челен удар с торнадо.
И цунами без жалост ме би.
Всичко вече ти взех. И ти дадох.
Не платина и злато в торби. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-08-01T17:31:40+03:00 371 3 2

Песен през плющящите трансмисии

ПЕСЕН ПРЕЗ ПЛЮЩЯЩИТЕ ТРАНСМИСИИ
... ако ме видиш, ще се ужасиш,
сега съм леко трезвен, сам и хрисим –
приличам на излъскан стар каиш,
изплют от социалните трансмисии, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-31T13:49:08+03:00 355 2 1

Мълча с големите Поети

МЪЛЧА С ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ
... в мълчанията на света прозорецът ми тихо свети –
какво са казали – чета, живели преди мен Поети,
обичали са този свят! – и са го мразили до ужас,
и аз, нали съм техен брат, във черквицата тяхна служа, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-31T07:47:29+03:00 292 3 2

Автограф от пролетна авлига

АВТОГРАФ ОТ ПРОЛЕТНА АВЛИГА
Светът ми е от край до край орисан
да бъде свят на обич и добро,
и – ако в мене още шава мисъл,
да ви я пиша с ангелско перо, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-31T02:59:36+03:00 273 4 5

Красиви, ненавременни и вечни

КРАСИВИ, НЕНАВРЕМЕННИ И ВЕЧНИ
... щом слънчицето меко напече
и котката качи се на корниза,
едно момиче и едно момче
покрай морето тихичко излизат, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-07-29T19:28:33+03:00 443 2 2

Едно забравено момче

ЕДНО ЗАБРАВЕНО МОМЧЕ
... щом слънчицето напече
и рошне ми брадата бризът,
едно забравено момче! –
в душата ми на пръсти влиза. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-29T12:05:41+03:00 332 4 3