Валери_Станков (Валери Станков) - Произведения

Диагноза Поет

ДИАГНОЗА ПОЕТ
Понеже изведнъж прописах проза,
тъй грохнах аз от тоя страшен труд,
че във приют за луди с диагноза! –
ме вписаха в графата „Много луд”. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-28T19:38:47+03:00 386 4 5

Песен за моя баща

ПЕСЕН ЗА МОЯ БАЩА
Ще бъда много смешен папардак –
ще спя, навярно, с вълнена пижама,
с която тати в падащия мрак
си лягаше да спи – след чая с мама. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-28T09:33:06+03:00 402 2 2

Мъж на дамско соаре

МЪЖ НА ДАМСКО СОАРЕ
Бях седнал кротко на Петте кьошета –
и бирата вървеше ми добре,
когато Влада мина с три букета
и рече: – Тръгвай с мен на соаре! ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-27T07:58:19+03:00 533 3 1

Знаци

ЗНАЦИ
... а есента ми праща тайни знаци, пред мен забила в пясъка пети –
морето чорли въ́лна на дараци, вълна̀та в центрофуги я върти,
и плажът – цял на вили-мотовили, проскърцва изпод моя мокасин,
и гларусите – сиви ескадрили – пикират върху мъртвия делфин, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-26T13:49:28+03:00 384 2

Моето малко мишле

МОЕТО МАЛКО МИШЛЕ
Малка мишчица гризанка във стайчето ми влетя:
– Ти ли си Валери Станков? – тихо ме попита тя.
Шмугна ми се под дивана, впери в мен добри очи,
томче на Толстой подхвана: – Много, – вика, – ми горчи! ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-26T08:52:20+03:00 484 3 3

Случайникът във вашите компютри

СЛУЧАЙНИКЪТ ВЪВ ВАШИТЕ КОМПЮТРИ
... не знам дали достойно изживях годините, които Бог ми даде? –
дали пред някого не сторих грях, или натирих някой братец гладен,
дали – свъртял една торба с пари, аз не загърбих просяка пред храма,
дали се будех праведен в зори? – във яслата с родилната си слама, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-25T07:36:39+03:00 368 2 1

Либето ми снощи ми пристана

ЛИБЕТО МИ СНОЩИ МИ ПРИСТАНА
... цяло лято брало из Балкана
мащерка, лайкучка и липи,
либето ми снощи ми пристана –
ей така, дойде при мен да спи. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-07-24T13:11:27+03:00 647 2 3

Врабчета в шепите на Бога

ВРАБЧЕТА В ШЕПИТЕ НА БОГА
Дали в дълбока пещера,
или в светулкова коруба,
съдбата беше с мен добра –
макар понякога и груба, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-24T08:09:33+03:00 485 5 3

На попрището жизнено към края

НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО КЪМ КРАЯ
Като ми млъкне цял ден джиесемът,
от паламуд на сухо по мълчи.
И – дяволите нека да ме вземат! –
след теб останах вече без очи. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-07-23T11:46:26+03:00 396 4 4

Самота

САМОТА
... денят върху бучащото море,
надянал черен облак за сетре,
из туфите тръстики се повлече.
По нервите мелтемът ми пили, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-22T21:24:27+03:00 324 3 4

Девойките се връщаха от плажа

ДЕВОЙКИТЕ СЕ ВРЪЩАХА ОТ ПЛАЖА
... в прозореца на светлата ми къща бая натрупах воайорски стаж –
красивите девойчици се връщат през парка – от напечения плаж,
в съня ми шляпат с леки еспадрили – и цяла нощ в мечтания летя,
люлеят се – прекрасни бели лилии, с навървените бански на цветя, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-22T14:41:06+03:00 290 2 2

Последният ден на Вапцаров

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ВАПЦАРОВ
Днес няма да напиша нито ред.
С жестоката държавна карабина
в тунела не застреляха Поет.
В тунела цял един народ се срина. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-22T06:41:45+03:00 480 4 2

Спомен за отлетелия Човек

СПОМЕН ЗА ОТЛЕТЕЛИЯ ЧОВЕК
Тъй както клечката кибрит
изгаря с жалостно пращене,
ще изгоря – и ще сме квит
със ледения свят край мене. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-21T20:33:37+03:00 415 2 2

Автопортрет със сладолед

АВТОПОРТРЕТ СЪС СЛАДОЛЕД
... днес бях се барнал с бялата си ризка,
и – както си вървях по "Филарет",
нали момченце съм, ми се прииска,
и тутакси си купих сладолед! – ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-21T10:48:02+03:00 336 1 3

Прочит на огледалото

ПРОЧИТ НА ОГЛЕДАЛОТО
Не бях се гледал скоро в огледало, и днес бях в потрес, като се видях,
печално старче – вече побеляло! – пък и отдавна станало за смях,
потънах из дълбоките си бръчки, раздрани с най-зловещия молив,
с мен Времената бяха много мъчни, а пък и аз не бях из тях щастлив, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-21T07:05:18+03:00 288 4 2

Човекът с книга

ЧОВЕКЪТ С КНИГА
... когато Светлината на света започне страшно да не ми достига,
затварям се – и почвам да чета написана от стар приятел книга,
пропадам в бездни, виещи от мрак, или летя със птиците в простора,
и връща се надеждата ми пак, че нямат край добрите, светли хора, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-20T14:35:48+03:00 386 5 5

Четене на Артюр Рембо

ЧЕТЕНЕ НА АРТЮР РЕМБО
... тъй както котето в панера
се кротва тихо на кълбо,
а ти прелистваш – не от вчера,
край него томче на Рембо, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-19T20:10:15+03:00 296 3 4

Мусаката на Мама

МУСАКАТА НА МАМА
... не зная как реши един следобед
във кривото тавенце – алпака,
наместо да възври в котлето бобец,
да ми направи – Мама! – мусака. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-19T08:20:41+03:00 550 3 2

Преговор на Сервантес

ПРЕГОВОР НА СЕРВАНТЕС
... да се надявам – вече ми е късно, че утре ще започна нов живот,
че в мен за нови битки ще възкръсне забравеният нейде Дон Кихот,
че копието мое ще го носи самият Санчо Панса! – стар хитрец,
на неговите глупави въпроси – да отговарям – някога бях спец! – ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-18T12:19:53+03:00 312 2

Писъмцето на дядо

ПИСЪМЦЕТО НА ДЯДО
... навярно дядо писъмце
ми пише нейде из Всемира –
на кончето да дам сенце
от съхналото на баира, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-18T09:07:59+03:00 356 2 3

Здравей, мишле!

ЗДРАВЕЙ, МИШЛЕ!
... в тавана ми се приюти мишле –
намери си при мене дом и стряха.
– Ти – вика ми, – живееш адски зле!
И мен от глад присвива ме стомаха. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-17T12:30:03+03:00 334 6 7

Момичето от улица "Секвоя"

МОМИЧЕТО ОТ УЛИЦА „СЕКВОЯ”
Момичето от улица „Секвоя”,
което има поглед на дете,
едва ли някой ден ще бъде моя –
летя със двата крака към стоте! ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-07-15T07:27:08+03:00 388

Неделна песен

НЕДЕЛНА ПЕСЕН
... задава се неделя – ето, на! – светът край мен заникъде не бърза,
потънал в пасторална тишина, ще се отдам на творческия мързел,
ще гледам паячето как тъче във мрежите си простите ми рими,
как с три трошици дребното врабче се готви да изкара 300 зими, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-14T18:03:32+03:00 333 3

Рецептата на Мама

РЕЦЕПТАТА НА МАМА
Когато моят ден ми стане чер,
и писне ми баирите да бия,
си паля огън – и пека пипер
връз мамината черна тенекия. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-14T11:17:47+03:00 375 3 4

В смокиновия дъжд на Варна

В СМОКИНОВИЯ ДЪЖД НА ВАРНА
... над мен небето килна се на чорчик и облакът дъждовен мях разпра,
три гларуса в смокиновото дворче на сухец свиха чорлави пера,
помъкнаха се вади край бордюра, по-дълги от несръчния ми стих,
и лодчица от вестника „Култура” край локвите на спирката си свих, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-13T07:42:46+03:00 428 1 3

Завръщане на мъж

ЗАВРЪЩАНЕ НА МЪЖ
Артилерийският снаряд
от мене по-неточно пада –
дойдох, неканен, по обяд,
когато сипваше обяда. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-07-12T10:34:27+03:00 640 2 3

Тръгвам подир светлите си влъхви

ТРЪГВАМ ПОДИР СВЕТЛИТЕ СИ ВЛЪХВИ
... рожковите взеха да жълтеят, вятърът – тревите да суши,
тръгват по крайбрежната алея котките, наострили уши,
лъжа ли се, тъй ли ми се чини? – хлад откъм морето се поде,
и мъгли през старите смокини ветролеят дрипаво перде, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-11T19:27:38+03:00 311 2 2

Баща ми си отива

БАЩА МИ СИ ОТИВА
... баща ми си отива с всеки ден –
очите му в отвъдното блуждаят,
седни, ми казва, сине мой, до мен,
защото сигурно това е краят, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-10T11:36:08+03:00 499 7 5

Край реката със златните рибки

КРАЙ РЕКАТА СЪС ЗЛАТНИТЕ РИБКИ
... от дерето със кисели шипки, с жълта сламка в беззъби уста,
край реката със златните рибки сурна чехли към мен есента –
дъх пое, на тревата поседна, хвърли камъче в подмола тих,
сякаш беше дошла за последно да ѝ вържа две панделки в стих, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-09T20:04:18+03:00 379 2 2

Снегът като забрава, сън и спомен

СНЕГЪТ КАТО ЗАБРАВА, СЪН И СПОМЕН
... къде се губя толкова лета,
нима из светове, в които няма
да седна пак край своя стар баща,
да се заровя във купа̀та слама, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-09T09:02:26+03:00 543 3 4

Хлябът на баба

ХЛЯБЪТ НА БАБА
... рисувам в стих прекрасните неща, с които помня къщата на баба –
в мига – преди да влезе във пещта, как кротко във месала втасва хляба,
а баба ръсва стиска брашънце – и мацва го със масълце от шкафа,
и дядо Станко – с грейнало лице – обръща живи въглени с дилафа, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-08T11:14:06+03:00 580 8 7

Играещият с думи

ИГРАЕЩИЯТ С ДУМИ
... седя и пиша в тихата си стая, и питам се – Мислител на Роден,
додето в стихче с думите играя, дали не си играят те със мен? –
дали не тръгна троскота с копраля на своя, изгорял от пек, бостан,
на динени кори ли ме пързалят, или ме свличат в гърло на вулкан, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-07T19:10:46+03:00 481 2 3

Лудият на Варна

ЛУДИЯТ НА ВАРНА
Когато лудият на Варна
на пейката в дъжда седи,
връз мен небето не стоварва
потоци падащи звезди, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-06T07:06:22+03:00 584 2 3

Хипотеза за строежа на пирамидите

ХИПОТЕЗА ЗА СТРОЕЖА НА ПИРАМИДИТЕ
Навярно във предишния живот
строил съм пирамидите в Египет,
защото помня колко тона пот
пролях тогава в тамошния припек. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-05T19:09:48+03:00 370 6 8

Скучен летен ден

СКУЧЕН ЛЕТЕН ДЕН
... денят бе като всички други, дори – бих казал, скучен ден,
две-три разведени съпруги във парка седнаха край мен,
с две бабки минах светофара – и ги напътих през града,
и делнахме си по цигара с един клошарин под дъжда, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-05T12:39:06+03:00 361 1 6

Бях шепа слънчева вода

БЯХ ШЕПА СЛЪНЧЕВА ВОДА
... дали е спомен, стих и сън, или е приказка красива? –
потъна младостта ми вдън горите – в тръни и коприва,
разпрала ризка дрипав лен в немилостивите шубраци,
изпраща старостта към мен все по-категорични знаци, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-05T09:33:27+03:00 349 4 5

Точка, запетайка и тире

ТОЧКА, ЗАПЕТАЙКА И ТИРЕ
Загърбих вече скърби, страст, заблуди и гепих най-големия джакпот –
във мен мъжът напролет да се буди! – денят да бъде повод за живот,
по-як дори от хималайски кедър, до грош за всички болчици платих,
мен Господ ме научи да съм щедър, да се раздавам в песен или стих, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-04T19:00:08+03:00 563 2 5

Подарявам ви своите рими

ПОДАРЯВАМ ВИ СВОИТЕ РИМИ
Преди да литнат над света в пространствата необозрими,
не ги подстригвам на черта! – разчорлените свои рими.
Оставям си ги – рой деца, тъй непокорни! – непослушни,
да се търкалят – слънчица! – додето вятър ми ги шушне, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-03T20:46:08+03:00 508 2 4

В ленивите следобеди на юлий

В ЛЕНИВИТЕ СЛЕДОБЕДИ НА ЮЛИЙ
... в ленивите следобеди на юлий, из топлите поли на есента,
защо ли Времето не ни потули, преди да дойде краят на света,
да съхраним с теб пухчето надежда и стръкче от вселенската Любов,
с която Господ всекиму отрежда миг светлинка пред вечния покров, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-07-03T07:35:24+03:00 378 2 2

Жена от небето

ЖЕНА ОТ НЕБЕТО
... когато светват лампите полека и в парка тихо пада вечерта,
и във морето лунната пътека изтегли си сребристата черта,
и подир миг крайбрежната алея от светла глъч край мен се огласи,
си мисля, че си струва да живея за теб – макар и само във станси, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-07-02T15:54:19+03:00 407 4 5