Валери_Станков
1 149 резултата
ГОСПОДИ, ПРАТЍ МИ КОТАРАЧЕ?
... нявга ще си взема котараче – пухкаво и рижаво на цвят,
привечер, когато ми се плаче, ще го милвам тихо като брат,
ще го викам с благо "Писи-писи!" да закусим с гъшия пастет,
покрай всички мои ръкописи може би ще стане млад поет? – ...
  519 
МЕЖДУ 2 И 200
Каквото Бог ми даде, си го взе.
Животът ми бе истинска фиеста.
Преди да ми рече едно: – Блазе! –
научих се да дишам с 2 – и с 200. ...
  276 
КВАРТАЛНА ИСТОРИЯ
И тъй, след девет години затвор най-после на свобода излезе и Танито, мръсникът от нощните побои в Гръцката махала, човекът, който можеше да удря шамар с крак, тарторът на големия обир в Обсерваторията, момчето, което се спираше да иска огънче от мирните граждани само тогава, когат ...
  538 
ЧАЙ ЗА ДВАМА
... наместо да се лутам из Балкана,
снага изправил в синия Безкрай,
реших на Еньовден да ти пристана! –
и ти да ми свариш в котлето чай. ...
  477 
ИГЛАТА НА БОГА
... започнах да се мисля за излишен, доде редя куплет подир куплет –
уж, Господ Бог диктува ми ги свише, а този свят чете ми ги през ред,
едно говоря в тях – излиза друго! – и много често предизвиква смях –
пък сея ръж във есенната угар? – а всяко лято жъна туфи прах, ...
  518 
ДЕТЕ НА РАДОСТТА
... и – ето ме! – с Отвъдното смирен,
събрал се като стихче в тиха флашка,
със Обич жаждам всеки идещ ден
и пак със блага Обич го изпращам. ...
  319 
СТО МЕТРА ДО ХОРИЗОНТА
Живеем във епоха некултурна
и аз – нали съм прост и адски тъп,
когато във морето се цамбурна,
крещя: – Вампор! Вампор! – ...
  559 
НАПУСНАТ ХРАМ
Кой отсече кестена на двора – да си топли задника зимъс?
Циглите отмъкна от стобора и от храма – килнатия кръст?
Кой открадна светлите икони и дамгоса притвора с дамга?
Кой божественото в нас прогони ...
  447 
ПРОЧИТ НА ПРОКЪЛНАТИТЕ ПОЕТИ
... понякога с търсача на монети седим върху напечения плаж,
четем си прокълнатите поети – и пием си тютюнеца яваш,
обича той Вийон, а аз си падам по Едгар По, Верлен и по Рембо,
а Шарл Бодлер е смъкнал право в Ада ведно със мен, и земното кълбо, ...
  606 
ЗВЕЗДНА ПЕСЕН
... когато си затръгвам от света,
повикан от звездата си полярна,
ще се сбогувам с няколко неща –
и първото от тях ще бъде Варна, ...
  338 
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ ЖИВЯХ
... благодаря Ти, Боже, че живях! – и Ти по своя друм не ме заряза –
пилях се в леки рими – звезден прах, и не таих в сърцето си омраза,
простори дишах в благи синеви, добричък бях със хорица и птици,
и отминавах с кротко "C'est La Vie!", настигна ли по пътя си мръсници, ...
  219 
СЕНОКОС
... и всеки ден и всяка нощ
да сричам мъдрите си книги,
забравил простия разкош
да спя под летните авлиги, ...
  146 
В КРАЙЧЕЦА НА МЪЖКОТО МИ ЛЯТО
... когато остарея – и когато нахълтам в твоя спомен някой ден,
във крайчеца на мъжкото ми лято дали ще спреш на пейката до мен,
случайница, слетяла – тъй красива, в последните ми утринни роси! –
със роклицата, дето ти отива, с две панделки във своите коси, ...
  117 
ЕДИН ЗАБРАВЕН МЪЖ
... вятър свири на дудуци, люшка плажния камъш.
И вълната на кълбуци тръшка се – нашир и длъж.
Сякаш срязани консерви, скърцат черните скали.
Облакът над тях се нерви – много дълго ще вали. ...
  417 
АВАРИЙНО КАЦАНЕ
Черни чембери пороите свлякоха,
черната – болна от дъжд, се поду,
гаргите – по-неразбрани от всякога –
грачеха грозно арийско урду, ...
  215 
ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЛУДИТЕ
... не знам какъв гигантски катаклизъм
ще трябва да се случи изведнъж,
че най-подир да разбера – излизам
от възрастта, в която аз бях мъж, ...
  328 
ЯЖ, МОМЧЕ!
... додето във купето си мълча –
един печален варненски бараба,
до мен старица стелна си бохча
и сиренце извади подир хляба, ...
  331 
СЪСЕДКАТА МИ СВИРИ НА ПИАНО
... съседката ми свири на пиано, започва сутрин някъде към пет,
събужда ме – и нищо, че е рано, старая се да бъда мил съсед,
понякога ми иде да ѝ трясна един ритник – на входните врата,
но музиката нейна е прекрасна! – и като нея няма на света! – ...
  382 
НАЙ-МОКРАТА ЖЕНА НА ТОЗИ СВЯТ
... ти помниш ли, когато изведнъж небето върху Варна се нагрочи,
и как се срути пролетният дъжд връз спуканите тротоарни плочи,
и как залепна роклята ти – лен, и мигом как красиво! – те оформи,
и аз те гледах – светло изумен, със две ченгета с мокри униформи, ...
  581 
ВЪВ ВИХРИТЕ НА ВАРНЕНСКИЯ ДЪЖД
Небето е готово да заплаче – и, свит на плажа в туфите камъш,
стишава се душата ми – котаче, в очакване на варненския дъжд,
дерат вълните белите си ризи, пред мене нито бряг, ни хоризонт,
и облаците идат на дивизии! – и сякаш ми отварят Втори фронт, ...
  189 
СИРОМАХ В СВЕТОВНИТЕ ЖИТА
... осмислям всички глупости, които и аз по своя път ги натворих –
сях вятър, подир туй не жънах жито, освен във откачения си стих,
и мъжката ми жътва бе кахърна, и – празен, зейна моят стар долап,
в световния хамбар не сипах зърно – и черен беше белият ми хляб, ...
  544 
АВТОПОРТРЕТ НА 105
... някой ден, когато стана, да речем – на сто и пет,
младо гадже ще си хвана! – нищо, че съм стар поет,
в тих букет несръчни рими ще я милвам до зори,
ще ми казва тя: – Любими, моля ти се, вече спри! – ...
  315 
ВИК
Мъдрец и роб на страсти първобитни
живеят си във мене – две в едно.
Заспивам – принц, и се събуждам – скитник,
в Божествените ясли със сено. ...
  118 
ЗАЛУТАН СРЕД ДЕТАЙЛИТЕ
... дали в детайлите живях, или във цялото – не помня,
във нишата ми на монах трапезата запомних – скромна,
запомних жълтите треви, що тъпках в моето възглаве,
и как на пръсти Бог върви край мен като до Богоравен, ...
  156 
СТАРЕЦЪТ И БАСЕЙНА
Ти беше тъй загадъчна и бледа,
и аз бях тъй непоетично плах –
направо ми изпада „Бленд-а-мед”-а! –
когато край басейна те видях. ...
  138 
ОГЛУПЯВАЩО ЧОВЕЧЕ
Взех вече да не виждам надалече, дори спрях заран вестник да чета.
Живея – оглупяващо човече! – с най-простите си радости в света –
да седна с рой старчочета във парка и в благата им гмеж да помълча,
да си запаля скришната цигарка – щом хапна хляб на своята бохча, ...
  262 
ЕДИН ПРОПУСНАТ МИГ
... навярно – в себе си вглъбен, пропускам мигове красиви? –
да зърна – в роклица от лен, Жена, развяла светли гриви,
хлапето, вързало с канап хвърчилце, литнало над парка,
клошаря, който – сам и слаб, тъй мило проси си цигарка, ...
  142 
СТИХОТВОРЕНИЕ, ЗАБРАНЕНО ЗА МЪЖЕ
Сабахлен взех си леко хладен душ.
Намазах се с балсам и със помада.
И – тъй като момче съм окумуш,
наточих се и аз за гей парада. ...
  482 
ЕДИН ПЕЧАЛЕН ВЕЙХАЙВЕЙ
... дали в детайлите живях, или във главното? – не зная,
на стих между сълза и смях тъй и не свързах двата края,
един печален вейхайвей, изтърсил ви се в час на скука,
с любов пошепнал ви здравей, и изфирясал от Фейсбука, ...
  166 
ТАВЕНЦЕТО С МИЛИНКИТЕ НА МАМА
... понеже мене все така ме няма, а тя по цял ден вкъщи е сама,
в тавенцето пече милинки мама – и чака да се върна у дома,
додето аз по друмища нелепи търкалям си Вселенското яйце,
наръсила е сиренце – две шепи, и мацнала ги е със масълце, ...
  150 
МЪЛЧАТ КРАЙ МЕН ДОБРИТЕ МЪДРЕЦИ
... започнах да се чудя все по-често – нали по аритметика съм слаб,
защо животът спря да връща ресто, когато си купувам сутрин хляб,
защо живея като псе – наритан, завързан с глоби, с данъци безкрай,
и вече спрях отдавна да се питам кога ще смъкнем онзи вечен Рай? – ...
  469 
ПРОГОВОРИЛИ МЪЛЧАНИЯ
... навярно хлябът ми е чер от проговорили мълчания,
мирише ми на гнил килер, но този гнил килер е в Дания,
тук всички сме света вода, и свети българската кочина,
и всяка глътка свобода в салама е съсредоточена, ...
  492 
КАКВО ОТ ТОЗИ СВЯТ ЩЕ ОТНЕСА
... когато отлетя в простора син,
ще скътам туй, което Бог ми прати –
две ябълки връз майчиния скрин,
тютюнец – от пунгията на тати, ...
  342 
АВТОПОРТРЕТ С ВАРНЕНСКИЯ ДЪЖД
Сякаш че лятото нейде офейка –
пътник, прехвърлил отсрещния рът,
и в небесата – раздрана жалейка,
черни пердета размята дъждът. ...
  139 
СРЕД ТОЛКОВА ИЗМИСЛЕНИ МЪЖЕ
... с подстриганото теме на черта, обръснати, брадясали – и диви,
останахме тъй малко на света, че аз се чудя как сме още живи? –
със белите си ризи – неглиже, с чорапите до глезена без ластик,
печално оредяващи мъже! – сред тая гнусна гмеж от педерасти, ...
  443 
КАЛИГУЛА ОТ БАНКЯ
... къщичката в Барселона, дето Боко я скова,
беше с няколко балкона и с басейнче при това.
Там, де неговото гадже – лекичка като перце,
цял ден с плажно масло маже гръб, гърди, корем, лице. ...
  527 
ДУШАТА НА ЧОВЕКА Е ВСЕЛЕНА
... живея между радост и тревога,
несбъднати надежди и мечти –
дали с това, което знам – и мога,
душата ми един ден ще лети? ...
  182 
САПУНЕНО МЕХУРЧЕ НАД СВЕТА
... момиченце във парка с чашка пяна
в сапунени мехурчета ме скри.
Зелена, жълта, синя и пембяна –
край мене Варна литна във зори! ...
  385 
НЕБЕСНИЯТ ДЖЕБЧИЯ
Не зная от какво тесто съм месен.
Навярно с мен светът се изтерза? –
от всяка моя болка бликва песен.
От всяка песен – мъничка сълза. ...
  573 
ТИ, КОЙТО НЕ УМРЯ НА ВОЛА
... гара, барче, мъж с фуражка в падналия юнски пек,
влакът клати, скърца, лашка, тъпкан като чушкопек,
две ченгета със кокарди пъшкат в тоя потен влак,
дрезгавите черни гарги небосвода цепят с грак, ...
  232 
Предложения
: ??:??