Валери_Станков
1 128 резултата
С МОЛИВ НА УХОТО
Не зная кой – Хосе, или Ортега? –
или пък тяхното братле – Гасет,
ми рече тая заран: – Ей, колега,
ти, май, се взе серьозно за Поет! ...
Не зная кой – Хосе, или Ортега? –
или пък тяхното братле – Гасет,
ми рече тая заран: – Ей, колега,
ти, май, се взе серьозно за Поет! ...
154
1
2
РОДИНА
Защото става все по трудно в пристъпи ужасни
дванайсти път* да викам името ти във глухите уши на необята,
от урва на урва и от век на век*,
защото – даже лозето си да копая под облаци, ...
Защото става все по трудно в пристъпи ужасни
дванайсти път* да викам името ти във глухите уши на необята,
от урва на урва и от век на век*,
защото – даже лозето си да копая под облаци, ...
352
1
6
ПОРТАТИВНИЯТ ДЕМОН НА ВРУБЕЛ
... ще изчезна в дъжда, който тихо над Варна вали –
по-печален дори от дълбокия Демон на Врубел,
и – додето си гледам как през локвите съскат коли,
ще си мисля за теб – благо старче с душица на пубер. ...
... ще изчезна в дъжда, който тихо над Варна вали –
по-печален дори от дълбокия Демон на Врубел,
и – додето си гледам как през локвите съскат коли,
ще си мисля за теб – благо старче с душица на пубер. ...
175
1
1
ИЗВАЙВАМ ТИХИ СВЕТОВЕ
... тъй както старият резбар говори тихо на дървото,
и го превръща във олтар, огрян от благата му кротост,
с внимателното си длето с любов дълбае същините,
и доверчиво гледа то в ръцете своя повелител – ...
... тъй както старият резбар говори тихо на дървото,
и го превръща във олтар, огрян от благата му кротост,
с внимателното си длето с любов дълбае същините,
и доверчиво гледа то в ръцете своя повелител – ...
182
4
4
КОГАТО ПРОЛЕТТА ВЪРВИ КЪМ МЕН
... защото пролетта върви към мен, девойка сиротинчица – тъй плаха,
ще си я взема вкъщи някой ден – да грейне в миг самотната ми стряха,
в добрите лястовичи ветрове край мен да вейне роклица в квартала,
да нареди възглавка – сетне две, в постелята ми – пуста опустяла, ...
... защото пролетта върви към мен, девойка сиротинчица – тъй плаха,
ще си я взема вкъщи някой ден – да грейне в миг самотната ми стряха,
в добрите лястовичи ветрове край мен да вейне роклица в квартала,
да нареди възглавка – сетне две, в постелята ми – пуста опустяла, ...
157
3
... в парцелите с пълзящата трева, където и баща ми спи от лани,
на камъка му прислонил глава, говорим си под грачещите врани,
аз казвам – този свят е оглупял, не съжалявай, тате! – че те няма,
един на друг си правим рядка кал и всяка глътка въздух е измама,
будалкат ни, че, уж, вървим напред, но ут ...
на камъка му прислонил глава, говорим си под грачещите врани,
аз казвам – този свят е оглупял, не съжалявай, тате! – че те няма,
един на друг си правим рядка кал и всяка глътка въздух е измама,
будалкат ни, че, уж, вървим напред, но ут ...
685
7
3
КЪЩИЧКА НА ХЪЛМА
... защо си нямам къщичка на хълма, в която да провождам своя ден,
и кухнята ми вечер да е пълна с приятели, дошли да пийнат с мен? –
да ги обичам – прости, тъй красиви, като че ли от други свят дошли,
и да зачеркна мрачното си CV! – обрасло с непреминати бодли, ...
... защо си нямам къщичка на хълма, в която да провождам своя ден,
и кухнята ми вечер да е пълна с приятели, дошли да пийнат с мен? –
да ги обичам – прости, тъй красиви, като че ли от други свят дошли,
и да зачеркна мрачното си CV! – обрасло с непреминати бодли, ...
98
2
1
НЕВЪЗМОЖЕН СВЯТ
Защото аз отказвам сто години
да вярвам в невъзможни чудеса,
че дните ми от утре ще са сини,
и моля се – поне за вас да са! – ...
Защото аз отказвам сто години
да вярвам в невъзможни чудеса,
че дните ми от утре ще са сини,
и моля се – поне за вас да са! – ...
104
1
1
МОНОЛОГ В НЕБЕТО
... Боже, що ни водиш в мрака по пътечката добра,
помогни на мен – глупака? – себе си да разбера,
дай ми три уши, да слушам, щом мъдрецът замълви,
стигна ли под крива круша, да си кажа „С 'est la vie!”, ...
... Боже, що ни водиш в мрака по пътечката добра,
помогни на мен – глупака? – себе си да разбера,
дай ми три уши, да слушам, щом мъдрецът замълви,
стигна ли под крива круша, да си кажа „С 'est la vie!”, ...
513
1
2
ОСТАВЍ МЕ, ЛЮБОВ!
Отиди си, дете! Всеки приказен замък е мит.
Всеки шлейф, всеки паж са измислици мои нелепи.
Аз приличам навярно на врязал се в залива кит,
който бавно умира, затоплен от твоите шепи. ...
Отиди си, дете! Всеки приказен замък е мит.
Всеки шлейф, всеки паж са измислици мои нелепи.
Аз приличам навярно на врязал се в залива кит,
който бавно умира, затоплен от твоите шепи. ...
176
7
4
ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ЗИМАТА
... пухкав сняг вали на двора, мръзне фауна и флора –
малко черно котараче мърда със мустаче.
В заскрежените тревички кацат прегладнели птички,
гълъби, врабци и врани, кой ще ги нахрани? ...
... пухкав сняг вали на двора, мръзне фауна и флора –
малко черно котараче мърда със мустаче.
В заскрежените тревички кацат прегладнели птички,
гълъби, врабци и врани, кой ще ги нахрани? ...
165
1
4
НОЩНА ПЕСНИЧКА
Докато свирна със уста – и си заминал, мой животе! –
закуска, обед и вечеря потретил на квадрат, на куб.
Ще се изгубя в есента – едно бездомно, мокро коте.
И сигурно ще ме намерят – ...
Докато свирна със уста – и си заминал, мой животе! –
закуска, обед и вечеря потретил на квадрат, на куб.
Ще се изгубя в есента – едно бездомно, мокро коте.
И сигурно ще ме намерят – ...
577
1
КУЧЕТО НА ВАЛЕРИ СТАНКОВ
Едно бездомно кученце във парка
под пейката ми днес се приюти.
И почна леко с мен да се гъбарка:
– Тютюнецът ти, – вика – ми люти! ...
Едно бездомно кученце във парка
под пейката ми днес се приюти.
И почна леко с мен да се гъбарка:
– Тютюнецът ти, – вика – ми люти! ...
238
2
4
СЕЛФИ СРЕЩУ КРИВО ОГЛЕДАЛО
... понякога изпитвам страшен кеф! – като се гледам в криво огледало –
хем да се видя – пич със някой лев, хем триединство – мисъл, дух и тяло,
направо съм рисунка с чер молив! – със кларка, с вратовръзката, с костюма,
пък и светът край мен е тъй красив, не както го разказ ...
... понякога изпитвам страшен кеф! – като се гледам в криво огледало –
хем да се видя – пич със някой лев, хем триединство – мисъл, дух и тяло,
направо съм рисунка с чер молив! – със кларка, с вратовръзката, с костюма,
пък и светът край мен е тъй красив, не както го разказ ...
128
2
2
БРАТЯ В КАВИЧКИ
... когато се развидели – и сетните таксита тръгнат,
харман от дрипави поли върти над мен луната кръгла,
а Варна буди се от сън – от камасутри премаляла,
тогава аз излизам вън – да се развея през квартала, ...
... когато се развидели – и сетните таксита тръгнат,
харман от дрипави поли върти над мен луната кръгла,
а Варна буди се от сън – от камасутри премаляла,
тогава аз излизам вън – да се развея през квартала, ...
448
1
3
ВЕЧЕРНЯ ЗА ПРОШКА
Денят се свърши някак изведнъж.
Преди да е дошъл, и си отиде.
Ще се залутам в есенния дъжд –
неясен силует, почти невидим. ...
Денят се свърши някак изведнъж.
Преди да е дошъл, и си отиде.
Ще се залутам в есенния дъжд –
неясен силует, почти невидим. ...
162
4
1
ЕДИН ЩАСТЛИВ НЕЩАСТНИК
... отдавна спрях за щяло и нещяло да се изнервям, стана ли в зори –
живея – благ на мисъл, чист на тяло, не си мечтая слава, власт, пари,
благочестив – минавам край глупака, и пред мъдреца тихо си мълча,
на мравчицата сторвам път и в мрака с трошица хляб от моята бохча, ...
... отдавна спрях за щяло и нещяло да се изнервям, стана ли в зори –
живея – благ на мисъл, чист на тяло, не си мечтая слава, власт, пари,
благочестив – минавам край глупака, и пред мъдреца тихо си мълча,
на мравчицата сторвам път и в мрака с трошица хляб от моята бохча, ...
138
1
2
ЗА ВСИЧКО СЪМ ВИНОВЕН
Виновен съм.
За всичко съм виновен.
Докрай виновен Бог ще ме държи.
За туй, че ние всеки миг се тровим ...
Виновен съм.
За всичко съм виновен.
Докрай виновен Бог ще ме държи.
За туй, че ние всеки миг се тровим ...
615
1
2
АЗ ПОМЪДРЯХ ЗА ИСТИНАТА СВЯТА
Денят – дошъл от Бога, си замина.
През Варна тръгна дрипавият мрак.
На пейката си в Морската градина
задрямах – свит във своя анорак. ...
Денят – дошъл от Бога, си замина.
През Варна тръгна дрипавият мрак.
На пейката си в Морската градина
задрямах – свит във своя анорак. ...
148
2
3
ЧОВЕКЪТ С ТЪПАТА БРАДВА
... Човеко – трън в полето със бодли, света осеял с трупове и трупи,
сечеш дърво – и адски те боли, щом дръжката на брадвата се счупи,
на хвърлей вик от своя съден ден – и тъй далеч от Божията казън,
от мускулите свои възхитен, до днес една светулка ли премаза? – ...
... Човеко – трън в полето със бодли, света осеял с трупове и трупи,
сечеш дърво – и адски те боли, щом дръжката на брадвата се счупи,
на хвърлей вик от своя съден ден – и тъй далеч от Божията казън,
от мускулите свои възхитен, до днес една светулка ли премаза? – ...
170
4
5
ШЕПА ПЯСЪК
... този свят все нявга ще зачеркне в речника си думата война,
ще се моля в Българските черкви да е Мир, Любов и Светлина,
хората край мен да бъдат братя! – да е светъл дългият им Път,
и добра Надежда да им пратя, че за нас си мисли Бог – Отвъд, ...
... този свят все нявга ще зачеркне в речника си думата война,
ще се моля в Българските черкви да е Мир, Любов и Светлина,
хората край мен да бъдат братя! – да е светъл дългият им Път,
и добра Надежда да им пратя, че за нас си мисли Бог – Отвъд, ...
150
3
3
ДЕВОЙЧИЦИТЕ ОТ "ЕРГЕНЪТ"
Ах, девойчици мили, стига с тоя Ерген!
Тия Tv-програми са ми някак безвкусни.
Ако няма кого, изберете ме мен? –
да ми сричате римите ...
Ах, девойчици мили, стига с тоя Ерген!
Тия Tv-програми са ми някак безвкусни.
Ако няма кого, изберете ме мен? –
да ми сричате римите ...
469
2
2
НЕБЕСНА СПИРКА
... на автогара Варна стегна студ – и бирата не ми вървеше никак,
навярно ме помислиха за луд? – след автобуса името ти виках,
диспечерът направо изкрещя: – Разкарай се от тук, дим да те няма! –
и стиската ми пролетни цветя остана там – на масата за двама, ...
... на автогара Варна стегна студ – и бирата не ми вървеше никак,
навярно ме помислиха за луд? – след автобуса името ти виках,
диспечерът направо изкрещя: – Разкарай се от тук, дим да те няма! –
и стиската ми пролетни цветя остана там – на масата за двама, ...
131
2
2
ЛУДИЯТ
Ще се побъркам някой ден.
Наистина ще се побъркам.
И в мозъка ми просветлен
ще стане тихо като в църква. ...
Ще се побъркам някой ден.
Наистина ще се побъркам.
И в мозъка ми просветлен
ще стане тихо като в църква. ...
160
2
2
ТОПЛИ РИМИ
Така живях си – праведно и чисто,
мен Господ Бог ме водеше по пътя.
По-дребен от търкулнато мънисто,
мен мисълта ми никой не помътя! ...
Така живях си – праведно и чисто,
мен Господ Бог ме водеше по пътя.
По-дребен от търкулнато мънисто,
мен мисълта ми никой не помътя! ...
167
1
2
ТОВА СИ КАЗВАМ ВСЯКА НОЩ
... когато времето тече
по-бавно и от селска бара,
а ти живееш на парче –
на границата на кошмара, ...
... когато времето тече
по-бавно и от селска бара,
а ти живееш на парче –
на границата на кошмара, ...
140
1
1
ЖРЕБИЙ
Всичко вече е толкова минало,
че не помня кога е било.
Върху мене небето е зинало –
нито лъч, нито лъх ...
Всичко вече е толкова минало,
че не помня кога е било.
Върху мене небето е зинало –
нито лъч, нито лъх ...
230
7
7
СТИХОВЕ ОТ КАШОНА
Моите стихчета, Господи, сигурно са ти омръзнали –
като котета зимни,
родени във тъмен балкански кашон,
с неизвестен баща ...
Моите стихчета, Господи, сигурно са ти омръзнали –
като котета зимни,
родени във тъмен балкански кашон,
с неизвестен баща ...
333
2
2
КОПРИВЕНАТА СУПИЧКА НА МАМА
... додето на котлона къкри супа
и мама стърже моркова с ренде,
и крайчето ми дава да изхрупам,
и знам, че утре пак ще ми даде, ...
... додето на котлона къкри супа
и мама стърже моркова с ренде,
и крайчето ми дава да изхрупам,
и знам, че утре пак ще ми даде, ...
598
1
2
СПОМЕН ЗА ОНОВА МОМЧЕ
… когато бяхме мънички деца, и цял ден си играехме на плажа,
аз вечер си рисувах слънчица – и топличко ми беше, да ви кажа,
и тихичко – във шепите си две, търкалях светло бисерче от мида,
и свикнах – да измислям светове, в които нивга няма да отида, ...
… когато бяхме мънички деца, и цял ден си играехме на плажа,
аз вечер си рисувах слънчица – и топличко ми беше, да ви кажа,
и тихичко – във шепите си две, търкалях светло бисерче от мида,
и свикнах – да измислям светове, в които нивга няма да отида, ...
410
4
4
СЕЛФИ С ВАЛЕРИ СТАНКОВ
... понеже старостта опроверга надеждите ми за красива вечност,
понякога се смъквам на брега – човече под Съзвездието Млечно,
милувам с поглед морските вълни – и тихите светулчици на фара,
и чакам най-красивите си дни да ми стовари Бог на Морска гара, ...
... понеже старостта опроверга надеждите ми за красива вечност,
понякога се смъквам на брега – човече под Съзвездието Млечно,
милувам с поглед морските вълни – и тихите светулчици на фара,
и чакам най-красивите си дни да ми стовари Бог на Морска гара, ...
279
1
2
БИРАРИЯ
Поетите на майчица България
мълчат като загърлени със тел.
Цанят ги за пазванти на бирария.
За портиери в някой скъп хотел. ...
Поетите на майчица България
мълчат като загърлени със тел.
Цанят ги за пазванти на бирария.
За портиери в някой скъп хотел. ...
208
3
7
КЮЧЕК НА 19 ФЕВРУАРИ
Очите ви са сини като вис,
застинала над тих, безлюден остров.
И ти Васил. Но само че – Азис.
И той Васил. Но само че – Апостол. ...
Очите ви са сини като вис,
застинала над тих, безлюден остров.
И ти Васил. Но само че – Азис.
И той Васил. Но само че – Апостол. ...
487
7
10
ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ ВЪВ ФЕЙСБУК
... все нявга и това ще ми се случи – светът да ме признае за Поет,
студът насред поетите е кучи! – те нивга не застават "tête à tête"! –
те мразят, те завиждат, те убиват! – когато видят по-добър от тях,
и свива се душата им – щастлива, във бездна от самодоволен грях, ...
... все нявга и това ще ми се случи – светът да ме признае за Поет,
студът насред поетите е кучи! – те нивга не застават "tête à tête"! –
те мразят, те завиждат, те убиват! – когато видят по-добър от тях,
и свива се душата им – щастлива, във бездна от самодоволен грях, ...
376
1
2
ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ
В памет на баща ми Петър Станков
... откакто си замина ти при Бога – не знам дали го има този Бог,
чета ти, тате, вечер некролога пред входа на панелния ни блок,
в зениците ти тихо се заглеждам, понеже текста знам го наизуст – ...
В памет на баща ми Петър Станков
... откакто си замина ти при Бога – не знам дали го има този Бог,
чета ти, тате, вечер некролога пред входа на панелния ни блок,
в зениците ти тихо се заглеждам, понеже текста знам го наизуст – ...
167
2
2
ЗЕЛЕНОТО ЧОВЕЧЕ
... навярно в мен Зеленото човече пристига с прашното си НЛО,
на масата ми сяда всяка вечер – надига ми чашлето със мерло,
замезва хляб – със сиренце и лучец, пък и каквото още Бог е дал,
с красивата надежда – да се случим поне за миг в Божествената кал, ...
... навярно в мен Зеленото човече пристига с прашното си НЛО,
на масата ми сяда всяка вечер – надига ми чашлето със мерло,
замезва хляб – със сиренце и лучец, пък и каквото още Бог е дал,
с красивата надежда – да се случим поне за миг в Божествената кал, ...
371
1
2
В СПИРАЛИТЕ НА ИДЕЩАТА ВЕЧНОСТ
... за мене няма нищо по-човечно от простичката хорска доброта,
във бездните на идещата Вечност със нея ще си тръгна от света,
със светлата илюзия, че може за мен – все нявга! – някой да рече –
Валерий бе добро човече Божем, и цял живот бе влюбено момче, ...
... за мене няма нищо по-човечно от простичката хорска доброта,
във бездните на идещата Вечност със нея ще си тръгна от света,
със светлата илюзия, че може за мен – все нявга! – някой да рече –
Валерий бе добро човече Божем, и цял живот бе влюбено момче, ...
166
2
3
ПОЕЗИЯТА Е ТРИУМФ
... понякога и моето перо върху листа проскърцва тъй фалшиво! –
и римите ги ръсвам на ангро – пилея си ги като дим през кривол,
не зная до кого ще стигнат те, дали изобщо някой ще им вярва? –
и аз съм дълго лъгано дете – и затова ги грача! – черен гарван, ...
... понякога и моето перо върху листа проскърцва тъй фалшиво! –
и римите ги ръсвам на ангро – пилея си ги като дим през кривол,
не зная до кого ще стигнат те, дали изобщо някой ще им вярва? –
и аз съм дълго лъгано дете – и затова ги грача! – черен гарван, ...
501
1
1
МОИТЕ ОТЛЕТЕЛИ ПРИЯТЕЛИ
Приятелите взеха да си тръгват.
Един след друг.
Без сбогом.
Мълчешком. ...
Приятелите взеха да си тръгват.
Един след друг.
Без сбогом.
Мълчешком. ...
187
3
6
СПОМЕН ЗА БАБИНИТЕ КАТМИ
... когато вятър зашуми
в купите сечена ластуна,
и баба опече катми
на сач връз огън от горуна, ...
... когато вятър зашуми
в купите сечена ластуна,
и баба опече катми
на сач връз огън от горуна, ...
358
4
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
