Валери_Станков (Валери Станков) - Произведения

Поетът е Вселенски параход

ПОЕТЪТ Е ВСЕЛЕНСКИ ПАРАХОД
Животът ми като че ли лети на ски.
А дните пъплят – танкови армади.
Така навярно бавните реки
превръщат се в несвестни водопади. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-22T18:08:05+03:00 371 2 1

Аз – войникът от римската стража

АЗ – ВОЙНИКЪТ ОТ РИМСКАТА СТРАЖА
Някой ден ще изчезна в безмера.
Ще летя върху Божия свят.
И за мен ще запишат в тефтера –
мръдна нейде за кратък обяд, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-22T10:02:03+03:00 312 3 1

Небето ме прегърна

НЕБЕТО МЕ ПРЕГЪРНА
... макар че по рождение съм плах,
а пък и младостта ми бе тъй кратка,
днес мечка страх, а мен не ме е страх! –
се залюлях на детската площадка, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-21T20:19:04+03:00 390 4 4

Един записан миг

ЕДИН ЗАПИСАН МИГ
... по всяка вероятност, съм пропуснал докрай да изживея всеки миг –
да дремна с котарачето на пруста, с врабчето да чирикна „Чик-чирик!”,
да набера лайкучка върху хълма, торбе с коприва – за котле чорба,
и радост, че съм жив – да ме изпълва, защото ми е Божия съдба, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-20T09:33:11+03:00 384 5 9

Искам те само по гривни

ИСКАМ ТЕ САМО ПО ГРИВНИ
... моите нощи са взривни, ала недей се плаши! –
искам те само по гривни, в облак парфюм „Givenshy”,
гол като нож от кания, праведен, грешен – и чист,
капка по капка да пия росния твой венчелист, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-04-19T22:04:55+03:00 455 2 3

Лопатка лунен прах

ЛОПАТКА ЛУНЕН ПРАХ
– сонет –
... под черното чергило на нощта
увисват – мокри, старите афиши,
сигнали от звездите ли чета? – ...

Валери_Станков

Поезия » Строги форми

2024-04-19T07:36:27+03:00 440 2 2

Когато отнесат ме ветровете

КОГАТО ОТНЕСАТ МЕ ВЕТРОВЕТЕ
... като ти гледам финото фишу
и в кока ти сандаловата шнола,
не искам да говоря с теб на you,
а да си с мен в постелята ми – гола! – ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-04-18T16:05:48+03:00 400 2 2

Жестоко е, че няма да си моя

ЖЕСТОКО Е, ЧЕ НЯМА ДА СИ МОЯ
Едва ли някой ден ще бъдеш моя, но аз до сетен дъх ще бъда твой –
печален стопаджия на завоя! – забравен, стар лирически герой,
не знам ще спреш ли своята "Toyota", или и ти от мен ще отлетиш,
и – както често случва се в живота, ще те сънувам в залеза ми риж, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-04-18T11:48:54+03:00 410 1 2

Скришно

СКРИШНО
... тъй както сребърна кошута
над изворче стаява дъх,
ти падам аз – смирен, на скута! –
тъй както алпинист от връх, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-04-17T17:21:28+03:00 390 2 1

Глътка момини води

ГЛЪТКА МОМИНИ ВОДИ
... в рехавата резеда, плахо сдиплила гората,
стигнах – с менци за вода, ах! – девойка непозната,
май, я стреснах? – рече "Въх!", ручейче ли в мен бълбукна? –
и – ведно със моя дъх, глътнах Главната си буква, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-04-17T07:02:45+03:00 384 2 2

Когато нощем чувам гласове

КОГАТО НОЩЕМ ЧУВАМ ГЛАСОВЕ
... нощта е майчица на гласове, дошли от отлетели мои хора –
нанейде – в по-добрите светове със някой бавен извънземен кораб,
дали на песен, смях, или на стон? – на дъх от тях смалявам се и чезна,
и сякаш от угаснал тринитрон се вглежда в мен космическата бездна, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-16T11:52:33+03:00 403 3 4

Часът е 7

ЧАСЪТ Е 7
.. най-смислените мои часове започват вечер – някъде към седем,
натискам си моливчето "Б-2"! – монах, върху хартията приведен,
вторачен в отлетялото си днес, записвам невъзможното си утре –
и ви изпращам светлата си вест през windows-а на вашите компютри, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-15T19:00:12+03:00 310 1 3

В люлежа на Световното махало

В ЛЮЛЕЖА НА СВЕТОВНОТО МАХАЛО
... започвам да се влюбвам във мига – такъв, какъвто идва и си тръгва,
във изгрева, избухнал над брега, във залеза, повел луната кръгла,
във писъчето: – Мамоо-о! – на момче, ожулило през тръните коляно,
в девойката, която се вречѐ, че с обич ще ме буди – сутрин рано, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-15T08:09:21+03:00 358 2 2

Поетите край мен мълчаха в хор

ПОЕТИТЕ КРАЙ МЕН МЪЛЧАХА В ХОР
... с угаснал фас на долната ми устна и смачкания от дъжда каскет,
преминал бос през всичките изкуства, не вярвам да приличам на поет? –
живея си – космически клошарин, в дактил и ямб, и рядко във хорей,
среднощна пеперуда във хербарий, стърча – забит на варненския кей, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-14T18:06:59+03:00 456 1 1

Жена с гоблен на скута

ЖЕНА С ГОБЛЕН НА СКУТА
... нали съм за последен път момче, а ти тъй топличко ела! – ми каза,
дойдох да дишам в твоето стайче с червеното сакъзче на перваза,
със губера връз твоето легло, с пътеките – в антрето ти застлани,
и снимка от Триградското ждрело, която с тебе щракнахме си лани, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-04-14T15:05:39+03:00 499 1 3

Човекът край казана за боклук

ЧОВЕКЪТ КРАЙ КАЗАНА ЗА БОКЛУК
Искам вечер със хлебеца мек и със мравката, дето щипука,
да прегърна горкѝя човек! – който рови в казана с боклука,
да му кажа сполай ти, братле, че ми даде очи да прогледна! –
за какво ми е контрафиле? – щом ми зъзне душичката ледна, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-14T10:12:07+03:00 377 2 3

Мокър спомен за Поет

МОКЪР СПОМЕН ЗА ПОЕТ
... мъкне се мъгла през Варна със подгизнали поли,
димна, лепкава и сярна – вдъхнеш ли я, чак боли,
минувачите са мокри – в шапки, суичърти, палта,
и от хлъзгавия покрив – кап-кап! – капе пролетта, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-13T13:48:47+03:00 382 4 4

Подир непостижимата Жена

ПОДИР НЕПОСТИЖИМАТА ЖЕНА
... IQ-то ми не бе на висота, когато ти на пътя ми се мярна –
и гледах те със зяпнали уста! – Жената, най-красивата във Варна,
когато ти подаде ми ръка, едвам си казах името: – Валерий! –
не смогнах нито дума да река – жив кроманьонец в пещерни галерии, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-04-13T08:01:17+03:00 407 1 2

Свят без чернова

СВЯТ БЕЗ ЧЕРНОВА
... а Бог е всъде, в стръкчето трева, във камъка, в мравунячето, в хляба,
създавал е света без чернова – единствен! – и такъв, какъвто трябва,
боклука смел – за по-голям уют, в неделята поседнал е на бира –
след седем дни усилен кърски труд! – труда си да огледа под Всемира, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-12T19:57:59+03:00 323 2 1

Къщичка от думи

КЪЩИЧКА ОТ ДУМИ
Без камъни и пясък, вар и сува,
додето мъкнах своя мъчен стих,
не знам защо на мене ми се струва,
че къщичка от думи построих. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-12T11:25:09+03:00 305 3 2

Eдно смешно старче

ЕДНО СМЕШНО СТАРЧЕ
... о, колко ми е смешно, че не съм сега на тридесет и три години,
като ударен от внезапен гръм на плажа – сред жени по монокини,
да им изплувам 200 метра кроул и Майкъл Фелпс дори да ми завиди! –
нос Галата да стигна – сам и гол, в пасажите скумрии и сафриди, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-12T08:31:35+03:00 347 2 7

Да ме приспиваш в облаче Любов

ДА МЕ ПРИСПИВАШ В ОБЛАЧЕ ЛЮБОВ
Следобедът се рейна яко дим и срути се след слънцето на хълма,
а ние с теб под залеза седим, мълчим – и тиха радост ни изпълва,
аз кротко роша твоите коси, ти чорлиш ми сплъстеното брадище
с надеждицата – Бог да ни спаси във къщичка със одър и огнище, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-04-10T20:28:09+03:00 418 3 2

Седем облачета бели

СЕДЕМ ОБЛАЧЕТА БЕЛИ
... седем облачета бели подир птичите ята,
накъде ли са поели? – скитничета над света,
от небесните затвори светли бегълци – в зори,
върху бащини ми двори хвърлят сенчици добри, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-10T13:59:46+03:00 617 2 3

Моля те, стъпвай на пръсти!

МОЛЯ ТЕ, СТЪПВАЙ НА ПРЪСТИ!
Трябва да минеш на стиснати пръсти през моите степни пожари.
Трябва да зинеш, да стинеш до синьо в океани от айсбергов лед.
Мене не Тайсън ме би – мене ме удряха челно комети, квазари.
Мен ме въргаляха корита на сибирски реки из зъбати чакъли безчет. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-10T09:48:20+03:00 289 2 2

Спомен за Медея

СПОМЕН ЗА МЕДЕЯ
... и тъй както лодкарят престава в нощта да гребе
и със тяло натиска пробойните в своята лодка,
но – побъркан, се люшка компасът, и висне небе,
из което Земята отдавна е скъсала котва, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-08T12:08:53+03:00 644 2 2

Любовна гравюра от ХIХ век

ЛЮБОВНА ГРАВЮРА ОТ ХIХ ВЕК
Най-странното е, че сега ще ни обесят на площада.
С еленовите ни рога – за сладкия ни грях награда.
За отмъщение дори под нас и кладата ще лумне.
Сеирът, щом е без пари, събира умни и безумни. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-08T06:57:24+03:00 325 1 1

Паулу Коелю в София

ПАУЛУ КОЕЛЮ В СОФИЯ
... като беден роднина от село,
спрял в града да си купи кибрит,
ти пристанах във София смело! –
пълен селю във профил на вид, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-07T18:19:11+03:00 704 1 3

Аз искам да те помня все така

АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА
Калоферският влак пристигна рано.
Завари ме със бирата в ръка.
И аз ти казах стих от Дебелянов –
аз искам да те помня все така. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-06T18:44:40+03:00 321 4 3

Лудият пред храма

ЛУДИЯТ ПРЕД ХРАМА
... а пролетта се случи зла –
натресе се със гръм и мълнии,
след тях и жълтата мъгла
бинтова долове и хълми, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-05T14:41:12+03:00 327 1 1

Молитва с протегната душа

МОЛИТВА С ПРОТЕГНАТА ДУША
… и все по-мъдър, все по-благ, простил ненавист, злост, обида,
седя на своя гърбав праг – мъж, хлътнал в залеза на рида,
спокоен съм – за всеки миг, що Бог търкулва ми по хълма –
едно врабче със „Чик-чирик!“ с Любов душата ми изпълва, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-04T12:35:03+03:00 664 2 3

Портиерът на Рая

ПОРТИЕРЪТ НА РАЯ
Дано един ден Господ се реши
да ме цани за портиер на Рая? –
да срещам хората с добри душѝ
и с тях да дишам в радостна омая. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-04T08:21:08+03:00 335 2 4

Бог плаче може би за мен

БОГ ПЛАЧЕ МОЖЕ БИ ЗА МЕН
... непризован, неприложим – във безпаричие до лактите,
без мен Вълшебният килим лети към по-добри Галактики,
полека-лека – и от мен, си тръгват най-добрите възрасти –
и как да пея – вдъхновен? – като не ми достига въздухът, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-03T13:44:07+03:00 342 3 2

Песничка за стария Поет

ПЕСНИЧКА ЗА СТАРИЯ ПОЕТ
... когато старият Поет престане стихове да пише,
и призори се буди в пет със чувството, че е излишен,
и свит в кревата на кравай, разлистя сетната си книга,
горчи му утринният чай от мащерка, липа и риган, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-02T17:26:21+03:00 303 3 1

Автопортрет с гълъб

АВТОПОРТРЕТ С ГЪЛЪБ
Гълъбчето, дето късно снощи
ми влетя във малкото стайче,
чѐте електронните ми пощи,
клъвна си от хляба ми парче, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-01T16:28:57+03:00 306 6 5

Божественият химн на Светлината

БОЖЕСТВЕНИЯТ ХИМН НА СВЕТЛИНАТА
... проводих най-добрите си лета, но всякоя секунда ми е свята –
щом слънчицето грейне, си чета добрите писмена на светлината,
човек ли е, да му подам ръка, дори да ме захапе! – злобно куче,
Божествена е всяка живинка! – поне това през болките научих, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-04-01T08:16:05+03:00 362 5 2

Човекът от Фейсбук

ЧОВЕКЪТ ОТ ФЕЙСБУК
... с илюзията, че сме още живи, за себе си говорим във Фейсбук –
разменяме си щедро смет за сливи със вярата – да бъдем вечни тук,
делим си интернетните пространства и за едното глупаво "Мерси!"
на всекиго от нас духът му странства с надеждицата Бог да го спаси. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-31T08:07:03+03:00 322 1 1

Гълъбице, в съня ми загукала

ГЪЛЪБИЦЕ, В СЪНЯ МИ ЗАГУКАЛА
... ние влязохме вече във скуката, с кеф си казваме: – Лека нощ! –
гълъбице! – в съня ми загукала, май, не спим вече в звездния кош,
напоследък са много особени всички срещи във Blizoo и Twoo,
и са ялови всички следобеди! – с дълги разговори по същество, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-03-30T18:53:59+02:00 417 2 1

Аз се научих да чета

АЗ СЕ НАУЧИХ ДА ЧЕТА
... красивото на старостта
е в тайнството – да бъда хрисим,
от мене нищичко в света! –
да знам, че вече не зависи, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-30T11:09:51+02:00 361 3 2

Девойка с бански на цветя

ДЕВОЙКА С БАНСКИ НА ЦВЕТЯ
... къде се дяна лятното момиче с красивия си бански на цветя? –
навярно подир сенчиците птичи – и тя! – на юг от мен си отлетя,
остави ми прекрасната си шнола – да си защипвам бялата брада,
капела с три пера – широкопола, да се развея някой ден в града, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-03-29T14:45:41+02:00 701 5 3

Картичка от село

КАРТИЧКА ОТ СЕЛО
Къщичка – керепичарка.
Прочка. Плочи. И бръшлян.
Дядовата паламарка.
Бабиният стар сукман. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-29T09:41:09+02:00 336 6 3