yossifova
558 резултата
Не се научих да броя до десет,
преди да литна като вихър,
броях до две, на три – политах
и стигах винаги до синьото небе.
Не се научих да мълча, открито ...
  917  16 
Защото на облак заспивам -
дъждът в мен все струи,
къдрокосо сребро ми бродира,
в очите ми - все детелини
четирилистни сади. ...
  1227  24 
Животът – старото пристанище -
без фар, без пясъчните стъпки,
с една вълна залутана доплува
до най-скалистия ми бряг
и в пясъка потъна, ...
  802  11 
„Пусто му лудо и младо,
иштя ми, майчо, армаган,
иштя ми, майчо, армаган -
чьорни си очи да му дам...”
(Българска народна песен) ...
  1733  28 
  1193  21 
Когато сетните звезди угаснат
и с безначална красота
на слънцето лъчите блеснат
в сънливите ми от любов очи,
светът пред мен прозореца отваря - ...
  1150  13 
Пуста гара.
Буренясал глух пущинак.
Празни кутии мечти се търкалят.
И сухи следи историческа прах.
А пък влакът минава, ...
  770 
С бялото на мислите ще те закича,
ще го пресуча с нишки от червеното
на кипналите в мене чувства,
ще бодна стръкчета кокичета
и ще наричам... ще наричам... ...
  1330  20 
Този дом е моя грешка -
исках другаде да спра,
дето има вход и изход,
и прозорци, и врата.
Исках да изплача песен, ...
  954  18 
Той винаги е транзитен –
от едно място на друго,
от жена на жена.
Неуморим... ненаситен,
недоволен да живее ...
  1028  14 
Есента, която ще ме подмами,
с тихия ромон на капещи листи,
като дъжд над мен ще прокапе,
с последните слънчеви изгреви.
Птичи ята, напред устремени, ...
  871  19 
Твоите ръце...
пластики от нежност...
Рог луната вие
пак да ни посрещне
в своята обител. ...
  653  12 
(посветено)
Животът ми – коприна и стомана,
душата ми – разпъвана и галена,
а спомени горят ме със наслада -
утеха, клада, небе, дарени ми от теб. ...
  1149  19 
Ела до мен. Мълчи като небе.
Отронвай тихи капки обич.
Лозница кехлибарена да върже
и с тежки гроздове да преплете,
налятите от сладост наши устни. ...
  1380  14 
Танцуват гларуси,
с криле рисуват спомени
по гребена на бухнали вълни.
Морето перлите брои...
Върлува вятърът, ...
  998  20 
Не чуваш ли, че всяка нощ те викам
под къдрава от знойна жад луна,
прозорците, и те за тебе питат,
с разтворени в очакване крила.
И потреперващи от хлад, звездите ...
  810 
(По М. Емельянов)
Прегърнала възглавницата – спя...
А в сънищата ми се появява Муз(а)
и върши чудеса след чудеса:
поправя кранчетата в банята, ...
  813  14 
Помня тия тежки сълзи,
едри като бисер,
зная – още ме обичаш –
денем, нощем ме кукуваш.
Сто години от тогава ...
  930  22 
Слънцето сякаш падна в морето,
заплело в лъчите си залеза,
тъжни искрици се покатериха
по гърбовете на волни делфини.
Хукнаха бели вълни, запремятаха ...
  787  12 
Преди много време, под едно мое стихотворение, в типичния си шеговит тон, Tomad (Кашмирски ) ми написа нещо от рода на: „Сега, ако напишеш и едно стихотворение за Червената шапчица”. (Томич, търсих го проклетия коментар, ама не можах да открия, за да го копирам точно.) Бях забравила, че му обещах да ...
  1291 
Не умирам от думи изпратени,
със отрова стрелите намазали,
може малко до кръв да ме драснат,
но пречупени падат в краката ми.
Не изпадам във ужас от вълчи захапки, ...
  724  18 
В студената пръст
кокиченце наболо.
Чевръсто расте.
Снега стопило,
очи ококорило... ...
  597 
Ти спря до мен, очакван миг...
По устните ми се изплези.
Забравих за предишния момент -
нацупен, плачещ като бебе.
Погъделичка ме със смях ...
  952  17 
За мен, си най-белият спомен,
птичи полет в душата ми -
по-лек от морска коприна,
по-тежък от гневна вълна.
С мисъл за теб оживявам, ...
  909  10 
Безсънна тишина... И вятър... Мирис на трева.
Със стъпки от роса върви мъжът на моята мечта.
Лицето му е есенно. Очите му – най-кръглата сълза.
Във дланите си стиска следи от дълга самота.
Върви уверено. Тревата скърца... жажда за живот. ...
  818  13 
Тази нощ от любов съм пияна,
като най-долнопробна пияница -
изпих литър спомени незабравени
и половинка мечти несбъднати.
Поръчах си чалга просташка, ...
  1592  30 
Под чардака на моята къща -
босилеков аромат
и цъфнали жълти латинки
(като портокалов цвят).
Два стола люлеят празни надежди ...
  1822  24 
Две черешки за очички,
копчето от роклята ми за носле,
отпечатък от целувка – мойте устни,
с шалче – да му топли във студа.
Нарисувах си от сняг човече. ...
  649  12 
Всеки ден слънце ти паля с усмивка,
топля лицето ти, галя те по косата,
после се сгушвам на скрито в гърдите ти
и ласкаво светя в гънките на мечтата.
Вечер подкарвам искриците на очите си ...
  912  11 
Населих с любов всяко кътче в душата ти,
старомодно се вмъкнах през задната порта,
сгрях ръцете ти и краката ти с одеалото
на последните удари в мойто сърце.
Напоих те със обич, нахраних те с тялото ...
  966  17 
Тази есен отмина безмилостно,
задгърби горещото лято.
Но все още те търся, мой мили,
в моята песен недоизпята,
в моите стихове, недолюбени, ...
  667  16 
Хайде да се надиграваме –
ти ще стъпваш тежко, аз ще ситня,
леко ще приклякам край мечтите ти,
бяла кърпичка ще вея пред очите ти,
край ръцете ти фустаните ми ще се диплят, ...
  836  16 
Светлина струи. От теб. От мен. От нас.
На този ден, във който ти, във който аз,
ще срещнем с поглед своите души -
ще бъда Аз, ще бъдеш Ти, ще бъдем Ний.
Една звезда ще запламти, ще грей, ...
  1139  18 
Седим със теб на кръгла маса. Голяма, като света... От двата края.
И пълни са кристалните ни чаши със стихове... И със любов.
Наздравица пенлива вдигаме – да бъде наше земното кълбо.
Във Коледната пита съм боднала свещичка. Да свети. Да огрява
и моето, и твоето лице. Дали ме виждаш колко съм щастлив ...
  1155  13 
Богословен да е денят,
във който ти се появи до мен.
Ах, този миг, примами за живот
и разкодира тихо мойта плът.
Сънувам твоите следи, ...
  834  13 
Очаквам Коледното чудо.
На обич ми мирише.
Почуква вятърът със нокът
по заскрежените ми чувства.
И грабвам молива изписан. ...
  722  19 
"Бела съм, бела, юначе, бела съм света огрела."
Изтъках си мечта от слънчева прежда,
закичих я с късчета небеса
и тя засия, задъхана, обла и мека,
и росна лицето ми с триста надежди. ...
  743  15 
Късно е. Тъжно е. Царят умря... Няма да викам „Осанна” за нови.
Няма и погребение да му устроя. Ще окача портрета му на стена,
пълна с измислените от мен герои... Прах ще покрие всеки лик, който
не може, не иска, не знае как да премине през мойте огньове.
Ще се скрия в онази гора, изпълнена с тишина ...
  742  15 
„Мокро нослето… И устните пърхащи
като криле на врабче.
Ей, съвземи се… Нещо не бъркаш ли…
Глупаво старо момче.”
(Недялко Йорданов) ...
  669 
Абортирах те, моя Любов... Скъсах ти пъпната връв.
С тъничък меч... подострен от дългото чакане.
Много бързо растеш... Не мога да те износя.
Нека други те носят... Отстрани, ще се радвам.
И сега съм празна... кървя... Ще ми мине, Любов. ...
  775  17 
Предложения
: ??:??