Други

7 резултата

Любов срещу Родина

Моето име е раб божи Евтимий (Εὐθύμιος). По милостта на единствено правия наш Бог, аз бях роден в самата столица на Божието царство, което се нарича Романя*. Родителите ми бяха високопоставени благородници, чиято воля имаше тежестта на закон в ромейската столица. Те имаха благоразумието да създадат ...
726

Монолог

Когато си легнеш сам в тъмнината, когато усещаш тишината и затвориш своите очи, а след това видиш уплашения поглед на човека, който очакваш да те пази, тогава разбираш... Разбираш, че си на дъното на черна дупка и никой не може да ти помогне, разбираш, че си се превърнал в това, от което винаги те е ...
1.1K 2 1

Василеви прозрения

Казвам се Василий (Βασίλειος). Аз съм беден корабен превозвач, роден и израснал в Константинопол. Родителите ми бяха прости и неуки. Те не успяха да ме просветят в нито една област на познанието. Като най-малкото от шест деца, от мен се изискваше единствено да се подчинявам на волята на майка и татк ...
1.3K 1 4

За нравите, въображението и гледните точки

Винаги съм твърдял, че този свят е твърде голям, за да може всички в него да бъдат еднакви във всяко едно отношение. Както всички ние добре знаем, хората се различават по много неща, като двете главни различия се коренят в биологично отношение и в психологическо отношение. Тези две основни отношения ...
693 4

Самотният дух

По време на приятния юнски следобед, гарата на големия приморски град кипеше от живот. Туристите, които посещаваха морския курорт бяха извънредно множество. За последния месец населението неспирно се покачваше. Тая гледка терзаеше ума на нещастния дух, който обитаваше гарата вече близо два века. Как ...
778 4

Призрачната гора (Horror)

Казвам се Дионисий (Διονύσιος). Аз съм ромей от благороден род. Чрез своята удивителна досетливост, родителите ми успяха да ми осигурят едно изключително приятно детство. От ранни зори ме принуждаваха да чета светото писание и да отправям молитви към Бога. След сутрешната молитва, учителите, които б ...
822 1

Шестата Божия заповед

ШЕСТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД
„Не убивай” ¹
Незапознатите с библейските принципи трудно разбират смисъла на някои изрази. Затова често казват, че Библията си противоречи. Такова е схващането и за заповедта „Не убивай”. Заповедта е кратка и категорична. Никой няма право да отнема живота, който Бог е дал на ч ...
1.8K

За природата, случайностите и живота

Мъчно мога да опиша с думи своето последно пътуване до една от някогашните български столици. За втори път през този месец имах щастието да пътувам до тоя малък град, в който прекарах четири години от своя живот. Ако през първото си пътуване аз носих известни притеснения и размисли в сърце, то този ...
745 1 4

Фатална грешка

Разказ от Генка Богданова
– По дяволите! Сънувам ли, или изживявам този кошмар наяве?
Нищо не разбирам, но това, което ми се случва никак, ама никак не ми харесва! Изведнъж се почувствах лек като перце и се озовах във въздуха между земята и небето. Поглеждам надолу и изтръпвам от ужас. Уж съм горе, ...
1.3K 1 5

Колело

Денят беше мрачен. Мъглата се стелеше на талази по цялата улица и преливаше в градините, сякаш се опитваше да влезе в къщите и сърцата на хората. Въпреки това реших, че искам да изляза с колелото, надявах се, че може би към обяд слънцето ще се покаже иззад облаците и светът ще стане цветен и жизнен. ...
908 1

Пълководецът с рога

Бес беше един от гърчеещите се трибали, които взеха участие в походите на Александър Велики срещу Персия. Той успя да се превърне във високопоставен стратег на самия Селевк I. Неговото тщеславие достигаше самото небе. Винаги ходеше с четирима придружители, които на четири различни езика (илирийски, ...
904

Лора

На този свят има хора, кучета, котки, овце, крави, магарета, кокошки и още какво ли не!
Лора беше котката на моята баба. Беше я кръстила на една певица от едно телепредаване.
Гледаше го, защото беше сама! Чакаше го с нетърпение, за да види своята любимка. Телевизорът осмисляше дните й. И пожълтелите ...
697 7

Разходката (из времето)

Щом излязох от третия по ред изпит, в мене изведнъж се породи небивалото желание да посетя града, в който получих средно образование. Разстоянието от университета до някогашната българска столица беше по-малко от тридесет километра, така че аз наистина нямах какво да губя. Имах свободен ден, който з ...
921

Има едно място.

Там, където пътят свършва и въздухът е кристално чист, там, където птичките пеят, а споменът за градския шум е някак далечен, там някъде има едно място, скрито от света и забравено от своите стопани. Бях там, видях го и споменът за него остана в душата ми. Казват, че някога е имало река, а покрай не ...
1.9K 1 5

Вселена! (по две бройки яйца на очи)

В един момент времето за нас спря и с теб се пренесохме, както знаем, в друг свят. Всичко ново за човешката ни същност е заложено дълбоко вътре в нас. В истинската ни същност започна да издирва и изучава характерните особености на всичко ново и заобикалящо ни, на всичко случващо ни се за пръв път, з ...
1.1K

Вълшебство, прозрение и болка

Някога имаше едно огромно село, което кипеше от живот. Хората в него живяха в разбирателство. Те никога не се караха, винаги бяха задружни и винаги полагаха общи усилия, за да се справят с проблемите, които ги настига. Тяхното село беше един малък рай, пред който бледняха и Слънчевата страна , и Уто ...
661 1

За слабостите, обожествяването и съдбата

В определени мигове от живота си изглеждам твърде студен. Студен до такава степен, че лесно човек може да си помисли, че аз не притежавам никакви чувства. Неведнъж ми се е случвало да получа етикет като: „мрачен“, „надут“, „безчувствен“, „зубър“ (колко ли души знаят значението на тая дума) и т.н. Ис ...
875 2 2

Спасение или разруха

Въздухът ми спира!
Поемам с полуотворена уста може би последна глътка въздух
и ....
Отпивам от устните ти.
Дълго чакан миг! ...
949 1 1

Ден на детето (История и размисли)

Малко са нещата в този живот, които могат да развеселят един двадесет годишен писач, чийто ум е зает да размишлява ежедневно върху безбройните уроци на науката, която хората наричат история. Следвайки една стара балканска черта, аз всячески се мъча да се различа от останалите и в един от опитите си ...
858 2 5

Шарена сол

Вчера гледах една интересна карта на Северна Америка. Карта на различните етноси наричащи себе си американци. Те бяха обозначени с различни цветове върху географската карта на Северна Америка, и приличаха на най-шарената черга, която някога сте виждали. Разбира се на една такава карта поради мащаба ...
1.5K 1

Усещане за теб

Големите, огромните, необятните неща не можеш да ги видиш, поне не изцяло. Само знаеш за тях и ги усещаш.
Като Вселената.
Или Любовта.
Като всичко онова, което ти носиш в себе си.
Там е. Тъмно и светло, сладко и горчиво. Галещо и оставящо белези. Груба нежност. И жажда, неутолима. За нещо повече... ...
881 1

Колко струват буквите

Истински разбираш колко обичаш нещо, когато го загубиш. Загубиш ли го, започне ли да ти липсва, само тогаз става ясна истинската му цена. Цената е производна на търсенето и предлагането или, иначе казано, на обичта и загубата. Обичаш ли нещо, загубил ли си го безвъзвратно, ще платиш и най-голямата ц ...
1.5K 4

Петата Божия заповед

Петата Божия заповед
„Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог”.¹
Това е първата заповед с обещание - за да живееш дълго. Каква връзка може да има почитта към родителите с продължителността на живота на човека? Нима това има някакво значение? ...
1.8K 1

Четвъртата Божия заповед

ЧЕТВЪРТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД
„Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, ...
1.4K

Не сте ми длъжни

Стигнала съм онзи момент в живота, когато ми е по-важно да давам.
Любов, подкрепа, малки неочаквани изненади, радости.
Стигнала съм го отдавна. И го правя.
Без да търся сметка за даденото, без да има везни, б е з в ъ з м е з д н о.
Не ми е важно ти колко имаш да ми дадеш. ...
900

Малки разговори – На път за никъде

– Още много ли остава? – попита отново тя.
– Ами, мисля че около двадесет минути, но после ще повървим и малко пеша.
– Ясно. Нямаше ли да ти е по-лесно, ако вземеш онова нещо…
– Колата ли? Лекарят ми забрани.
– Заради болестта ли? ...
1.9K 2

Гората дъхтеше

Седях и съзерцавах тази спокойна върволица от хълмчета, която ограждаше долината от юг. Седях и се възхищавах на неземното спокойствие, което излъчваше. Пролет, лято, есен или зима, тя си беше все същата, само дето менеше цвета си. Ту ставаше сива като намръщено есенно небе, ту разливаше златния си ...
758

Нищо не знам за любовта

Какво ли пък разбирам аз от любов? Че чак пък и пиша за нея.
Нищо не знам за любовта!
Вероятно не мога и да обичам. Не и както трябва.
Не знам нищо за онова пълно отдаване без да се замисляш дали е правилно или не.
Не знам нищо за онова доверие, което ти позволява да казваш всяка истина за себе си и ...
894 2

Плаващи пясъци

Те са в състояние да погребат и слънцето, ако се предам; тези сиви, гладки дюни, които времето навява всеки миг върху моите спомени! Ах, ако вярвах, че от дюните ще поникне трева и току-виж - кактуси, които цъфтят, макар и веднъж на столетие! Но като питам сърцето си има ли в него надежда и хъс да и ...
646

Изправи се срещу страховете си

Изправи се срещу страховете си, за да видиш колко много те владеят всъщност. А днес разбрах, колко много ме владеят моите. Те владеят целият ми живот. Страхът стоеше пред мен и ми се присмиваше... питаше ме през смях как имам дързостта да се изправя срещу него и отново не изпусна да ми припомни как ...
1.2K 1

Истината е... че те Обичам! <3

Истината е... че те Обичам!
1.3K 1

Дъждовни дни

Всеки ден преживявам различна част от себе си. Понякога тъгата е моя спътница. Колкото и да искам да я отблъсна, да я накарам да стои далеч от мен, тя се оказа доста упорита. Накрая вече я приех. Дори понякога и се съветвам с нея.
Виното помага. Има мигове, в които си мисля, че тъгата и виното са съ ...
707 1

Откровение

Мразя думите "извинявай" и "благодаря"!!!
Какво толкова им харесвате на тия думи, не знам...- Майка ми от малка все ме учеше да казвам "благодаря" -на лелката в магазина, на чичкото, който ми е купил шоколад (нищо, че аз тогава даже не съм обичала), на другото детенце, което ми е казало, че съм крас ...
901

С аромат на карамфили

Той стоеше в претъпканата стая, облегнат на стената с полупразната чаша в ръка. Срещу него, въодушевен от историята, която сам разказваше, стоеше един от по-близките му приятели. Той беше толкова унесен в разказа си, че изобщо не забеляза, че реално си говореше сам. Жестикулираше, сякаш беше регулир ...
1.2K 1

Моят концерт

На тeзи, които го вдъхновиха
и никога няма да го прочетат.
- И какво сега? Стана каквото стана и какво стана?
- Нищо...
- Ами нищо я, нищо! Добре го каза. ...
1.1K 1 1

Малки разговори

Част първа – Всичко с времето си
– Все още не разбирам, как е възможно да имаш връзка с един човек толкова дълго време и после БАМ – тя плесна силно с ръце – и нищо. Все едно не е било, напълно непознати.
– Ами чувствата на хората се променят с времето, как да ти обясня. На някой просто не им е писа ...
1.4K 3 3

Просто жена

Една жена не е това, което виждаш. Или си мислиш, че виждаш.
Не е това, че много добре знае какво иска. Всеки го знае.
Не е и смелостта да си го признае.
Не е лекотата и упоритостта, с които постига желаното.
Не е добре заплатеният висок служебен пост. ...
798 1 1

Зеленилка и плесен

Зеленото чудовище беше пъпчиво. Шепот, танцуващ с вятъра в клоните, и зелени лигави пръсти, милващи едно дърво.
- Здравей - каза то тогава. - Здравей.
Погледнах малките му влажни очи и ме проряза болка.
- Цветен ден, нали? - попитах аз.
- Есен е. ...
1.5K 3

Никога

Вървя. Не много бързо, не много бавно, а с нормална скорост, уж. Може би бягам, но не мога да си го призная. 3 часът сутринта е, няма нищо около мен, та от какво да бягам тогава? Отговорът е лесен, винаги е лесен като умът ти е ясен и отворен за мислене. Бягам от единственото нещо, което не мога да ...
859 1 2