Разкази - Проза

Празният стол

Коледа. Ден, в който около празнична трапеза се събираше цялото семейство. В къщата гореше не само огъня в камината, а топлина идваше и от споделените думи на хората, които в забързаното ежедневие живееха далеч един от друг.
Иван живееше в голяма къща, близо до центъра на малък град. Имаше син и дъщ ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-12-27T20:11:01+02:00 698 1 2

Емануил

Случи се почти неочаквано един зимен следобед в университета. Емануил – колега, с когото в почивките между лекциите често изпадахме в спорове за живота, за бъдещето, все ме упрекваше как чисто съм гледала на света, как съм величаела духовното, а съм отричала материалното и как изобщо съм записала сп ...

Plevel

Проза » Разкази

2018-12-27T18:49:25+02:00 540 7 19

Подарък

В залата е приятно топло. Около прозорците има елхови клончета, звезди от морска пяна и множество гирлянди. Празнично е! Стъклата дори също са украсени – с цветя, нарисувани от студа навън. Красиво и уютно е!
На сцената се вихрят танцьори които стъпват леко, в бърз ритъм и с усмихнати лица, поглежда ...

Соларе

Проза » Разкази, Литературни очерци

2018-12-27T00:50:47+02:00 1.3K 3 9

На всички гари, с любов!

Вече няколко години, откакто влакът не е мой втори дом и усещането, че всички влакове на света пристигат и заминават без мен е все по-натрапчиво. Не е ли странно как един влак е едновременно заминаващ и пристигащ – всичко зависи от това на коя гара сте. А това го прави и идеален за писане – може да ...

Madeleine

Проза » Разкази

2018-12-26T18:16:50+02:00 1.9K 6 4

Там... някъде

Появи се така, както се е появило всичко – от мига на Сътворението.
Съвършен, както и всичко друго появило се от нищото – имаше перфектно тяло от образуващите го кристални черти – беше лек, много, много лек...
Няколко мига след това, вече знаеше, че се носи заедно с милиони подобни на него.
Носеха с ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2018-12-25T21:49:15+02:00 789

Пушачи

Не бе пушил от една седмица и копнежът да запали цигара сякаш владееше цялото му същество. Представяше си как дръпва здраво и дробовете му се изпълват с блажен дим, как главата му се замайва приятно и идва мечтаното успокоение. А после насладата става по-наситена с всяко следващо засмукване.
Знаеше, ...

Heel

Проза » Разкази

2018-12-25T21:15:19+02:00 783 2 1

Почивай в мир

Сънувах ужасяващ сън. Теб те нямаше. Пуф, и само за миг, бе изчезнал от животите ни. Времето бе хубаво. Слънцето ни се усмихваше и галеше, сигурен съм, че и ти ни наблюдаваше от горе. В гробищата, пред малката ритуална зала, се бяха събрали стотици черни силуети с черни дрехи и само цветята им прида ...

MisterVanko

Проза » Разкази

2018-12-24T00:10:20+02:00 966

Нещо приказно

Връщаше се от поредното изморително дежурство в болницата. Беше Коледа. Искаше да се прибере в къщи, но се насочи към най-близкия хранителен магазин. Беше постила и всичко виждаше в пасти и мръвки. Хората вече редяха ястията по масите, а тя нямаше нищичко приготвено.
- Ще си взема някоя изстинала ма ...

troia

Проза » Разкази

2018-12-24T00:07:56+02:00 969 3 12

Когато Дядо Коледа е тъжен

Младото семейство на Елисавета и Виктор Христови имаше повод за голяма радост! След сватбата преди две години Елисавета роди в края на тази година момиче! Всичко премина добре с раждането и в АГО-то на областния град изписаха майката и новороденото момиченце два дни преди Коледа.
Бащата с благодарно ...

Ranrozar

Проза » Разкази

2018-12-23T23:19:14+02:00 1.6K 12 20

Дядо Пенко

Дядо Пенко отпи глътка от крушовата ракия, която му бе донесъл миналата година приятелят му Продан от съседното село и се замисли. Десетлитровата дамаджана с ракия бе пълна повече от половината, защото пиеше по капачка и то не всяка вечер. По принцип дядо Пенко рядко се замисляше, защото мисленето н ...

sav11

Проза » Разкази

2018-12-23T20:11:10+02:00 1.2K 1 1

Здравей, аз съм твоето бъдеще

Робърт, прясно обръснат, наметнат с тъмносиньо сако, спеше свит на кравайче на една пейка в чакалнята на аерогарата. Самолетът му закъсняваше заради буря на остров Таринати вече два часа и десет минути. Надяваше се да може да се наспи в хотелската стая преди утрешната среща, но явно нищо нямаше да с ...

LudmilaJordanova

Проза » Разкази

2018-12-23T00:56:53+02:00 1.6K 3

Вечното очакване

Да се прибираш всяка късна вечер и влязъл в онази тясна калдъръмена улица, водеща към уютния дом с топливо, да очакваш зад теб появата му. Сгушил се в себе си, обръщайки глава назад, да виждаш идещата му сянка, която неотменно всяка вечер, в същия час и минута те придружава. Едно черно, с черни очи ...

Writer96

Проза » Разкази

2018-12-22T22:28:46+02:00 759

Коледари

Вече пета година поред Браил сбираше младите момци от селото да ги прави коледари. На Игнажден ги викаше у тях и почваха с подготовката за коледуването. На топло край огнището си кичеха калпаците с чемшир и учеха песните, дето ще пеят по къщята. Жена му Минка стоеше встрани на едно столче до чекръка ...

Boyan

Проза » Разкази

2018-12-22T05:08:52+02:00 2K 1 5

Подай му пръст, отхапе ти ръката

В северната част на с. Койновци се намира циганската махала. Тамошните цигани не са като другите. Тамошните цигани работят, издържат се, уважават съседите си. Не, че не се случват кражби, сбивания и палене на огньове, но някак по-човешки си съжителстват. Все пак, нужни бяха няколко години, докато то ...

yserd

Проза » Разкази

2018-12-21T23:25:46+02:00 2.3K 2 5

Супа от кокали

Супа от кокали
Водата вреше в почернялата, обгоряла от огъня тенджера, на която беше останала само една дръжка, а нейната близначка беше оставила само две по-светли точици сред черното, където някога е била. „ Хрус-хрус.” - се чуваше ритмично. Шриит! Хрус-хрус. Низите със сухи, жълто-кафяви, на мест ...

LiaNik

Проза » Разкази

2018-12-21T20:24:46+02:00 1.3K 12 20

Един живот, живот назаем.

В едно село живял един смъртно болен.
Всеки ден, този човек излизал на разходка, вдишвал всяка глътка въздух и се радвал на всеки повей на вятъра.
Освен разходката, човекът често работел по своята къща, която мечтаел да завърши, преди да си замине завинаги.
Един ден на вратата на болния се почукало. ...

iwanov91

Проза » Разкази

2018-12-20T14:07:43+02:00 1.1K 1

Целувката на Ана

Обожавам изгрева. По-точно неговото раждане. Прилича на фантазия изтичаща от пръстите на магьосница.
Седя си сутрин на терасата, отпивам кафето на глътки, а погледът ми е впит в тънката линия разделяща небето от планинските зъбери. Там първо тъмнината се пропуква, тъмносиньото бавно изсветлява и на ...

Довереница

Проза » Разкази

2018-12-20T13:49:17+02:00 3.6K 15 26

Солени очи 2-ра част

С мокрите си от сълзите ръце, Мира натъпка в големия куфар малко неща. Тя докосна с поглед всеки ъгъл на стаята и изведнъж осъзна, че бе пораснала за повечето вещи. Изведнъж много от тях се превърнаха мислено в прах. Ненужните, одухотворени спомени от пясъка, обичта и морските вълни, които бе събира ...

bellaself

Проза » Разкази

2018-12-19T13:09:15+02:00 1.3K 1

Джена

Натисках яко газта и аудито летеше по магистралата. Двигателят мъркаше успокоително като блажен котарак на слънце. Пуснал съм музика, за да не заспя ,че нощта преваляше ,а пътят е дълъг. Още малко и наближаваме границата. Табелите летят зад нас. Като минем Орестиада и сме към Атина. На задната седал ...

di_t

Проза » Разкази

2018-12-18T11:16:45+02:00 908 1

По пътя

Вървеше по пътя всеки ден вече петдесет години. Тридесет години беше директор на завода, а последните двадесет като пенсионер продължаваше всеки ден да върви по навик до портала на завода и обратно.
Спираше до всяко дърво, вадеше от торбата поредния некролог и внимателно го закрепваше с четири кабър ...

Alastor

Проза » Разкази

2018-12-17T21:01:44+02:00 2K 4 13

Колко струва едно „По човешки” ?

Колко струва едно „По човешки” ?
„И впрегнах не коне, а триста дяволи,
на времето в стогласата каруца.
И нека казват, че така не ставало,
че любовта ни сляпа е. И куца.” ...

LiaNik

Проза » Разкази

2018-12-17T20:35:20+02:00 970 7 17

Дългият път

Тя пътуваше във влака. Главата й беше леко наклонена, а лицето изморено. Щеше да пътува дълго. Един безкраен път с неизвестен край.
Животът й до сега не беше лек. Израстна сирак, а след като почина съпругът й потъна в самота. Работата я погълна, но това беше временна утеха. Дните минаваха безлични и ...

troia

Проза » Разкази

2018-12-17T08:50:08+02:00 1.5K 3 12

Тайната

Ина скочи и се втурна към мивката. Стомахът и за пореден път днес се сви на топка и всичко се изля навън. Зле и беше. Краката и се подкосяваха, а в главата и бушуваше лава. Отпусна се и седна на пода. Хвана с две ръце корема си и се сви като пашкул. Зарида първо тихичко, а после се разхлипа все по-с ...

di_t

Проза » Разкази

2018-12-17T07:57:29+02:00 735 2

Истината на Фасула в полета на Двулевката

Истината на Фасула в полетът на Двулевката.
Нашите се разведоха като бях малък. После всеки от родителите ми се задоми втори път. А аз последователно живях известно време ту при единия ту при другия. И така стана, че съм роден в един град пък после се оказа - съм живял в два други. Може би и за това ...

rygit

Проза » Разкази

2018-12-16T14:59:04+02:00 1.2K 2

Златни рибки

Наближава полунощ. Излизам на терасата. Мъглата под нея прилича на бездънно бяло езеро. Уличните електрически лампи просветват, като златни рибки излезли на повърхността на езерото, за да изпълняват желания. Всички хора вече спят. Помислих си: "Сигурно тези златни рибки изпълняват желания само насън ...

Eipril

Проза » Разкази

2018-12-16T14:51:36+02:00 509 1

Топлата храна

В средата на декември, улиците бяха пълни с весели хора. Магазините светеха привлекателно. Деца се радваха на изпълнените от родителите им желания. Всички бързаха в очакване на празничните дни. Вървха с пълни чанти и неволно блъскаха някой, който се луташе без път и посока. Извиняваха се или просто ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-12-16T14:35:02+02:00 603 2 3

Троха за Коледа

Беше вечерта на 23 декември. Снегът кротко се сипеше от небето и придаваше мистичен изглед на пясъка на фона на пълната луна. Да, къщата беше на брега на морето и бе цяло чудо, че изобщо вали сняг. Може би за това всички се радваха толкова много. Да, и празникът наближаваше, но някак си морският въз ...

kokolinna

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2018-12-15T19:21:38+02:00 1.8K 6 11

Защо понякога вали

Чудно е да окъпеш поглед, рано сутрин в розовата долина на небесната шир. Да зинеш неусетно с уста и да не можеш да се нагледаш на тая хвърковата млечнобяла чета от облаци, накацала около билата на планината. И дали пазеха няколкото параклиса по върховете, вярата на хората, или очите на Бога, никой ...

Plevel

Проза » Разкази

2018-12-15T19:08:16+02:00 1K 11 21

Петък вечер

Петък вечер
Беше доволен от живота си. Спокоен, подреден, без сблъсъци и катаклизми, без излишни драми. Жена му не беше ревнива, не питаше кой защо и кога звъни, нито обръщаше джобовете му, дори не беше забелязала и усетила я чужд косъм, парфюм или други следи от кръшканията, ако е имало, като по фи ...

palenka

Проза » Разкази

2018-12-15T11:59:57+02:00 715 5 10

Солени очи 1-ва част

Откакто го помнеше, очите му притежаваха светлия ужас на солта. Тя бе унищожила ръцете и живота му. Мислите му често бяха прекалено изморени, за да бъдат слушани под формата на думи. И все пак, чичо ѝ приличаше на странна граблива птица, която винаги я пазеше с недоверието и грубостта си.
На масата ...

bellaself

Проза » Разкази

2018-12-15T02:22:20+02:00 1.4K 3

Любовна прегръдка

Искаше да я види. Да се срещнат, да похапнат пастички и да пият ароматно кафе. Но годините минаваха, а така и не събра смелост да се обади. Единственото което правеха бе да си пишат коментари...
Но сега ще я изненада. Виждаше я на масата в любимата и сладкарница до книжарницата на Хеликон и смело тр ...

Alastor

Проза » Разкази

2018-12-15T01:14:38+02:00 1K 2 3

Моля те, говори ми по-често

Калин вървеше по неутъпкания сняг. Често спираше, оглеждаше стъпките си, след което ги заличаваше с тежките си обувки. Беше студен декемврийски ден и младият мъж срещаше малко хора по пустите улици. Идваха празници, а с тях и спомените за къщата му, в която само допреди няколко години цареше топлина ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-12-14T11:47:57+02:00 596 1

Писмо

Изгребваше пепелта от камината с желязна лопатка и внимателно, за да не вдига прах, я изсипваше в една поцинкована кофа, когато забеляза жълтото парче ламарина. Взе го с два пръста и издуха пепелта. Беше малка, месингова панта. Разрови, намери и другата. Не беше сигурен, но можеше лесно да провери с ...

Мильо

Проза » Разкази

2018-12-13T12:51:33+02:00 839 2 3

Избор -2

Дойде зимата, с малко сняг, колкото да подскаже, че е време да украсим елхата. За седмица се стопи, сякаш да улесни живота на Галя. Вместо радост, пак получи удар от съдбата. Гледам я унила, тревожна, набързо нахрани прасета и се шмугне в къщата. Гери (моят враг, малкото коте) напразно се умилква и ...

Ve2666

Проза » Разкази

2018-12-13T09:58:28+02:00 645 1

Затворникът

Пролетното утро настъпваше бавно в края на седмицата за Емил. Дните се нижеха мудно . Колкото и да искаше да свърши всичко това трябваше още да чака. Затворническият режим му беше до болка познат. Подрънкването на ключове, тътрене на крака, виковете. А да виковете най - го дразнеха и депресираха. Но ...

di_t

Проза » Разкази

2018-12-13T09:58:16+02:00 853 2 2

По пътя

Отново съм на кръстопът. Пътят се разделя пред мен и се спуска към хоризонта - безкраен и необхватен.
Пътят пред мен е дълъг - започна съвсем неотдавна. Започнах го тичайки, но се спъвах доста и вече просто ходя. Казват, все още е бърза крачката ми.
Спомням си, пътят ми се пресичаше с този на много ...

Сара-Хъстлър

Проза » Разкази

2018-12-13T08:31:31+02:00 2K 2 16

Лишние десятины 🇷🇺

Лишние десятины
В конце лета сорок четвёртого года Буджак, оживился торопливо отступающими чуждыми солдатами; бессарабские сёла смотрели, как вынужденно убегают на запад разрозненные воинские части некогда единого западного войска. Неурядливые румыны, взбалмошные италики, суетливые испанцы, обозлённ ...

Бетон

Проза » Разкази

2018-12-12T00:39:46+02:00 1.5K

Колкокулатор

Една вечер, в столичния клуб "Дивото зове" Магнус се бе кротнал на бара и пак така кротичко си отпиваше от чашата. Беше дошъл да си договаря участието за сега идващата събота. Напоследък бе станало модерно, да се организират трибют вечери в чест на някоя легендарна рок банда. Магни с охота се превъп ...

svobodey

Проза » Разкази

2018-12-12T00:36:21+02:00 1.9K

Разкрачена

Техникът успя да си свърши работата за няма и половин час. Бе улеснен от факта, че пациентката спеше – вероятно заради упойващите средства, които й бяха дали. Приседна на една табуретка и избърса потното си чело. Можеше да си позволи малка почивка. Както си седеше, огледа отново „такъмите“. Прецени, ...

Heel

Проза » Разкази

2018-12-12T00:31:27+02:00 1.2K 2 11

Тенекиена любов

В свят, в който Бог е забравен и пренебрегнат, а на пиедестал са издигнати фалшиви герои, купили славата си с пари и лъжи. Политици, грабещи народа, докато се крият зад нелепи закони. Храна, пълна с химикали. Медии, манипулиращи хората, с лъскави думи и "достоверни" репортажи. И ето, че ударихме дън ...

MisterVanko

Проза » Разкази

2018-12-12T00:17:57+02:00 1.1K 2