Разкази - Проза

Самотният път

Старицата със саркастична усмивка каза: "Чакате ли някого?!"
Обърнах се. Гледаха ме две черни, пияни очи. Под тях имаше груб виолетов грим, който вече бе размазан и стигаше до двете ú скули. Бръчките под очите ú разсичаха грима, сякаш наблюдавах мънички вълни и следейки пътя им стигах отново до пиян ...

Writer96

Проза » Разкази

2019-02-12T09:07:12+02:00 947 1

Луните на Амореа

Сашо беше наркоман. И то от доста продължително време. Когато умря от свръхдоза никой не беше изненадан прекалено. Ако не бяха другарите му наркомани, кой знае колко време щеше да лежи в онова мухлясало мазе във Филиповци.
Погребаха го в един студен, зимен ден на гробището на Бакърена Фабрика. Освен ...

robertratman

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-02-11T04:57:47+02:00 992 1

В сенките на вълчите дихания - 4

В силата се крие слабост.
В слабостта е силна вяра.
В очи видели ад и сладост -
не ще откриеш там поквара!
В сърце, което болките изтласква, ...

LiaNik

Проза » Разкази

2019-02-10T19:00:45+02:00 2K 9 17

Любов

Пет букви, които нямат нищо общо. Пет различни чувства, събрани в едно. Радост, тъга, вяра, болка и очакване. Това е то, любов, толкова е силна, че от седем милярда жители планета, се превръща в свят, само за двама. Влюбеният човек не се интересува от сезоните. Не вижда, как пролетта събужда дървета ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-02-10T15:45:57+02:00 1.1K

Сделка

Подадоха си ръце.
– Значи имаме сделка! – засмя се доволно наемодателят. – Нал тъй казват младите?
Този отсреща пое ръката, като преди това я огледа през очилата си, за да се увери в нещо, и потвърди:
– Сделка!
После си помисли: каква сделка? Но се поуспокои при мисълта, че всеки договор е сделка, к ...

exuded

Проза » Разкази

2019-02-10T12:14:41+02:00 738 2 6

Когато ме отнесе каляската

- Ще бъдем едно, скъпи. Ще бъдем като едно, с теб и Бог.
- Мечтая си за този момент, скъпа!
...
Лежа си в леглото. Викам си, че ако това беше нечия история, ще започне тъжно, защото усещам, че скоро ще умра. Отдавна боледувам. Много болести, но това, което ще ме довърши е пневмонията. Лежа си в болн ...

robertratman

Проза » Разкази

2019-02-08T21:57:39+02:00 1.1K 1 4

Виждане

Ало, търся гжа Петрова.
Да, аз съм, кажете!
Обажда се Ива. Помните ли ме?
Гласът остана дълго време в слушалката. Паметта на Ваня бързо прелисти всички страници от срещите й с клиенти. Един ярък спомен за този глас изплува.
Да, разбира се, че Ви помня. Кажете! ...

DORA.1

Проза » Разкази

2019-02-08T14:01:52+02:00 1K 2 5

Бягство от ада #4

Чернотата се отдръпна и Минди отвори очи. Гробището беше изчезнало. Намираше се в светъл офис, с много прозорци, големи бюра и празни столове. Нямаше никакви хора, липсваха и вещи по сивите бюра. Изглеждаше ѝ призрачно, но и познато.
Огледа се. Никой. Ослуша се. Нищо.
Сънуваше ли? Беше ли припаднала ...

eomer

Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-02-08T14:00:24+02:00 2K 1

Дъжд

Двамата седяха на чаша кафе в голямо заведение. Сервитьорите бяха облечени в бели костюми, с ръкавици, само шапки нямаха. Разнасяха в подноси разкошни сладкиши и питиета, а клиентите се умножаваха и намаляваха като всяко сложно уравнение на търговията.
Мъжът четеше вестник на глас. Не ползваше очила ...

exuded

Проза » Разкази

2019-02-08T00:56:02+02:00 1.4K 2 12

Завъртане между севера и юга

Северът и югът са като бялото и черното. Майката природа ги противопоставя от вечни времена. Потопихме се в контраста на посоките в ширналите се пред очите ни северни и южни склонове на Балкана.
Стръмно изкачване в прекрасна дъбова гора. Нашарена от есента, тя е притихнала и все още топла през октом ...

gold

Проза » Разкази

2019-02-08T00:48:11+02:00 796

Бягство от ада #3

3.
Тайлър не можеше да повярва колко бърза беше тази жена. От малкото което успя да зърне, ставаше въпрос за възрастна дама, вероятно прехвърлила петдесетте години. И въпреки всичко успя да им се измъкне.
Докато двамата с Л се качваха по основното стълбище, жената се беше изнизала през аварийното. З ...

eomer

Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-02-08T00:42:22+02:00 2K

Здравей, мило дневниче!

Здравей, мило дневниче! Гледам, доста малко странички са ти останали. Попрочитам изписаните. Някои ме усмихват, други ме разплакват... Последните стават все повече. Защото любими хора са си отишли, а аз имам нещо недовършено, недоизчистено с тях. Защото местата им са останали празни и болят. Плача з ...

goblenka

Проза » Разкази

2019-02-07T11:59:50+02:00 1.9K 3 19

Иванна 🇷🇺

ИВАННА
Старый вдовец Иоким Пресный хранил свою прежнюю удачу и забытую любовь. Носил плетённый в двенадцать кожаных жил арапник, гнал откормленного коня, и ещё шерстеобрабатывающий доход имел.
Он остановил сани возле собственной кирпичной трепальни, швы в кладке углубились от дождя и ветра, окошки м ...

Бетон

Проза » Разкази

2019-02-07T10:08:19+02:00 1.5K

Бягство от ада #2

2.
Минди се опитваше да преживее поредния депресиращ ден, въпреки че утрешният нямаше да донесе нищо добро. Нито следутрешният. Положението ѝ ставаше все по-отчайващо и изход от безпаричието нямаше. Тя беше свикнала с това. Беше свикнала с всичко.
Да живееш на ръба на бедността беше ежедневие за мно ...

eomer

Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-02-06T19:20:49+02:00 1.6K 1

Цветята и последната тетрадка

Вторник. Обикновен делничен ден. Сутрин всички бързаха. Големите хора отиваха на работа, децата на училище. Никой не обръщаше внимание на топящия се сняг и идващата пролет. Беше в края на зимата и слънцето се показваше все по-често пред очите на човека. Близо до центъра на малкия град, се издигаше к ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-02-06T09:32:36+02:00 638 1

Транссибирски роман

Уважаема Наталия Сергеевна!
Пиша Ви веднага щом се прибрах вкъщи и установих ужасната грешка, която и двамата с Вас сме допуснали. Така се получава, когато заводът за куфари в Тула произвежда само три модела в два цвята. И за лош късмет точно ние с Вас, Наталия Сергеевна, да имаме еднакви куфари, ко ...

perperikon

Проза » Разкази

2019-02-06T00:26:08+02:00 1.9K 8 12

Сама жена

Попрехвърлила 30-те,но още минаваше за красавица.Елина грижливо сгъваше ухаещото пране от простира,когато на вратата се звънна.Оф,да беше забравила ,че ще идва инкасатора за тока.Отвори,човекът записваше показанията гледайки я съжалително.Ели пооправи разрошената си коса прибрана на кок,отпрати го и ...

honesty

Проза » Разкази

2019-02-05T23:24:47+02:00 655

Изненадата

Всичко се случи... с един джиесем се случи, с един джиесем. Бяхме на вилата в село, когато ми свърши интернета и помолих съпруга да ползвам неговия телефон. Той ми разреши и аз тъкмо влизам във фейса, за да изляза от неговия профил и ехеее - веднага се активира едно съобщение… Какво да се прави-нали ...

di_t

Проза » Разкази

2019-02-05T17:44:47+02:00 772 6

Дима

Радостин не беше особено красив двадесет и две годишен младеж с различен цвят очи – синьо и кафяво. С дипломата си за готвач замина за Италия и нямаше проблеми с намирането на работа. В Неапол почна при един известен майстор-пицар, където изучи занаята. След десетина години се върна в Бургас и отвор ...

СветланТонев

Проза » Разкази

2019-02-05T15:35:49+02:00 1.3K 2 4

И в делника, и на празника

Аларма на часовник. Започваше един нов ден. Този беше един от онези, в които съзнанието е будно, а тялото спи. Главоболие, усилие, хапче, кафе, такси, забързани стъпки в ранния час и двадесет очи те поглеждат. Стая, изпълнена с присъствие и очакване. Стая, в която нямаш време да приседнеш и да се на ...

gold

Проза » Разкази

2019-02-03T17:12:32+02:00 1.4K

"Човекът, който се смее!"

Всеки път, на прибиране от училище, с Димитър се състезавахме кой пръв ще стигне от автобусната спирка на улица "Ландос" край основното училище "Димчо Дебелянов до входната врата на блока ни пред улица "Елба".
Той винаги съумяваше да ме изпревари! Но все пак беше значително по-слаб от мен, даже, чес ...

Writer96

Проза » Разкази

2019-02-03T16:47:11+02:00 899 1

Кафе - 3

Огледа се. Явно и на нея ѝ трябваше време да свикне с осветлението. Видя закуските, хладилника, огледа пода и после се спря на машината за кафе.
– Едно кафе искам. Ако може, качествено. – Каза го с безразличието на човек, който няма нужда от кафе.
– Дълго или късо? – попита русата продавачка.
– Като ...

exuded

Проза » Разкази

2019-02-03T16:11:52+02:00 779 2 6

Петльови неволи

rygit

Проза » Разкази

2019-02-03T00:33:48+02:00 645

Блян

„ Минавала един ден покрай лавката жена ми и видяла как нейна позната търка пъстро картонче. Рекла си и тя да опита. Купила си билет, нейната приятелка ѝ услужила с късметлийската си монета, с която веднъж спечелила 10 лв. И опа-а! 5000 лева и благоверната ми веднага се свлякла на тротоара. Ужас! На ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Разкази

2019-02-02T10:33:16+02:00 1.2K 2 7

Кафе - 2

– Да, нека да е едно. Да не прекалявам този път. – Личеше му всичко. И това, че не си беше измил зъбите, че не се беше още изкъпал, както и че харесваше младата жена.
Изведнъж установи, че няма от какво да се притеснява. Да, такъв е – неумит, необръснат, харесващ, жаден и вероятно малко неудачен. Та ...

exuded

Проза » Разкази

2019-02-02T00:07:20+02:00 865 3 9

Змейски неволи

Не ми е лесен животът. Толкова беди са ми се струпали на главите, че не е за разправяне. Преди малко обаче ми щукна, че ако си споделя проблемите, може да се почувствам по-добре. Не че очаквам разбиране от хора.
Вие хората ставате все по-нагли. Налагате на нас змейовете своите закони, без да ви пука ...

Ambrouse

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-02-01T23:44:11+02:00 2.5K 3 7

Да те бях отвлякла аз!

Да ми беше дал поне да се сбогувам! Отвлече ме, а не пророни и дума. Имам куп въпроси, а ти нямаш и един отговор. Ръководиш се повече от инстинкта си отколкото от разума.
Да те бях отвлякла аз! Още като те срещнах се заричах аз да съм тази, която да те открадне, да те скрие в гардероба си, да не те ...

your-love-96

Проза » Разкази

2019-02-01T14:47:24+02:00 1.4K 1

Мястото, където се сбъдват мечти

Мястото, където се сбъдват мечти
Иван Иванов беше тих и скромен човек. Живееше в малък апартамент в столичния квартал “Дружба“ и работеше в склад за строителни материали. Нямаше семейство, родителите му бяха в провинцията, а с приятелите си рядко се виждаше. Свършвайки работа, той бързаше да се приб ...

parvanski

Проза » Разкази

2019-02-01T12:30:42+02:00 1.5K 2 1

Десет минути

Скочих в първото такси, което видяха очите ми. Отвътре ме заля топъл въздух с аромат на евтин парфюм. Димът от цигарата на шофьора се удряше в потъмнялата тапицерия на тавана и пълзеше на струйка към мен. Рокендрол по радиото, питащи очи в огледалото за посоката и колата нервно се понасе по софийски ...

gold

Проза » Разкази

2019-02-01T12:13:38+02:00 927 4

Равносметка

Тези силни гласове, понякога не мога да ги спра. Лягам си вечер, опитвам се да заспя и не мога. Сигурно е от кафето, което изпих в шест. Чувам мислите си буквално, ако се опитам да ги спра те се усилват. Гушвам Пухчо, моят котарак и му говоря. Ще кажеш, че е странно и лудо, но той е най-верният ми п ...

ГалинаПавлова

Проза » Разкази, Други

2019-02-01T00:13:23+02:00 1.8K 2 9

Добрият човек работник

От ранни зори до късна доба добрият човек ходеше да работи. Караше първа, втора и трета смяна. Не отказваше на шефа и в събота, та и в неделя, за да изпълнят неотложните поръчки, съответно плана. Получаваше от предприятието мижавата си заплата на края на месеца, а от административното, профсъюзно и ...

Qndov

Проза » Разкази

2019-01-31T21:19:29+02:00 870 2 2

Забравена

Баба Мина живееше в малко селце в област Габрово. Там бе родена, там се омъжи, роди и отгледа трите си деца. С много труд, пот и мъка ги изхрани. Но успя. Трите ѝ сина пораснаха големи и здрави мъже, изпълнени с мечти, надежди и грандиозни планове. Напуснаха родната стряха и отидоха да учат. Единият ...

AnaMarina

Проза » Разкази

2019-01-31T19:50:23+02:00 1.1K 8

Прóсти или простѝ?!

Тя се изкачваше по стъпалата на жилищния блок тихо, почти на пръсти. Открехна входната врата отново много тихо. Дори беше спряла да диша! Най- после успя да отвори толкова, колкото да може да се преплъзне между стената и касата на вратата за да влезе в апартамента, без да шуми но... изненадата не бе ...

Соларе

Проза » Разкази

2019-01-31T09:19:46+02:00 2.3K 8 30

Събирачи на илюзорни сърца

„Цък-цък.” – се чуваше в стаята. „Ентер. Клик-клик.” – повтаряше се, като ехо. Двете напълно еднакви момичета щракаха по клавиатурите и гледаха в двойните си екрани.
- Виж го тоя! – каза едната.
– Чакай, да ми прати снимка моят и тогава ще погледна! - скастри я другата.
– Момичета! – възмутих се от ...

LiaNik

Проза » Разкази

2019-01-30T19:33:43+02:00 1.8K 4 10

С какво се занимаваш ? - С идиоти!

С моята съученичка Мария не се бяхме виждали от училище. Завърших преди девет години и от тогава сме приятелки във фейсбук. Гледам тя се омъжила.Две деца има вече,но много се променила, едва я познах.
Естествено през годините и харесвах тук-там някоя снимка, както се казва от учтивост или да се сети ...

ГалинаПавлова

Проза » Разкази, Хумористична, Писма

2019-01-30T16:31:48+02:00 2.2K 3 24

Книги и кражби #2

- Хей! Искате ли кексчета? – Ели се опита да настигне човека с кучето, без да разсипе подноса си.
- Не, благодаря – изпъхтя той, вадейки слушалките от ушите си и подръпвайки каишката на кучето, за да го накара да побърза.
- А бисквитки? С шоколадови парченца!
- Разкарай се, момиче– мъжът очевидно бъ ...

Eowyn_Kenobi

Проза » Разкази

2019-01-30T11:34:29+02:00 1.3K 1

От отсрещната пейка

Срещате ли често хора с душа, които "отключват" светлината в ежедневието ни?
Лято е. Днес е просто един от многото делници... Подраних за среща с приятелка. Седнах на сянка. Чакам...
Деца играят на площадката. Потропва бастунката на възрастна жена, ходила на пазар. Всяка крачка за нея е явно усилие, ...

gold

Проза » Разкази

2019-01-30T11:04:17+02:00 662 3

Жоро е ядосан

Очите на Жоро проблясваха като остриета на ножове. Ядосан бе. Напоследък дори съвсем дребни неща успяваха да го изкарат от равновесие. Имаше проблеми в работата, може би това бе основната причина настроението му често да е лошо.
Той хвана жена си Десислава за ръката и я помъкна след себе си.
– Ела, ...

Heel

Проза » Разкази

2019-01-30T02:26:41+02:00 1.4K 2 4

Живот на границата

Сутрин слънцето обръщаше планината с лъчите си, но макар и с нежелание скоро отстъпваше мястото си на облаците. Памучени в началото на деня, не след дълго те посивяваха, та чак до черно. И така цяла седмица - слънце и вода си устройваха среща по пладне, а треви и дървеса ликуваха в искрящо зелено.
В ...

gold

Проза » Разкази

2019-01-29T20:04:26+02:00 575

Като в приказките

Най-вероятно сте чели много приказки. И несъмнено сте се сблъскали с образа на „злата мащеха“- втората съпруга или „злата вещица”- съпругата, която те посреща всяка вечер с любов и топла вечеря вкъщи. Естествено ги представят пред хората единствено от негативната страна: завистлива, алчна, лоша…
Но ...

ГалинаПавлова

Проза » Разкази, Писма

2019-01-29T13:17:34+02:00 1.2K 1