Разкази

15 резултата

Яйцето

- Миришеш ми на село.
- На село бях.
- И как изкара?
- Наслаждавах се... Говорих си с патока, с двата петела, с пуйките...
- И те какво ти казаха? ...
947 6

Грешката

Заприготвя се Стоян Памука за нощна пусия. Трима баш ловджии - той, Дончо и Иван Фурлина, се бяха наговорили да идат на лов за диви прасета. Стоян смаза пушката си, зареди патроните с бренекета и даде заръка на невестата торба с ядене да му напълни. Сетне отиде да нахрани кучето си - Джони Хитрото, ...
1.8K 12

Целувка през стъкло...

Събуди го не суетнята в жилището. Събуди го сънят. Беше рано, почти пет сутринта.
Отвори стреснато очи и погледна към часовника на шкафчето - цифрите светеха като пламък: 05.00.10.08.2008.
Тази дата го преследваше, откакто се беше родил. Седеше в едно ъгълче на подсъзнанието му, дремеше кротко и от ...
1.6K 20

Прекрасен ден за Края на Света

ПРЕКРАСЕН ДЕН ЗА КРАЯ НА СВЕТА
Беше ранен следобед и слънцето грееше в зенита си. Лъчите му се процеждаха между листата на кестените, засадени от двете страни на алеята. Птиците се обаждаха по-рядко, като че уморени от екстаза на сутрешния хор.
Поливачните машини разпръсваха прохладните си струи вър ...
1.3K 1

Джони Хитрото

(Из "Хуморески - родни фрески" -
един от т. н. ловни разкази, включен в тази поредица,
друг е вече публикуваният тук разказ "Мискинлии".)
В цялата околия се бе прочул Стоян Памука с ловджийското си куче. Джони Хитрото му викаше, защото животното беше повече от умно - стрелкаше плячката с проницателн ...
1.1K 8

Пътешествие

На светещия прозорец на спешния център се потропа леко истерично. Свикналият на всичко дежурен гуру спокойно го открехна:
- Е, не можахте ли да стигнете до вратата и звънеца?
- Но аз получих усещането, онова усещане.
- Хайде сега, спокойно идете до вратата. Оттам ще влезете.
Посетителят беше наметна ...
1.3K 5

За любовта

ЗА ЛЮБОВТА
Автобусът се бавеше. Старият Крум е седнал на пейката на спирката и слуша разговора на неколцина чакащи младежи. Спореха за любовта.
- Обичала ме - разправяше един от тях на другарите си. - Много знае тя, какво нещо е любовта.
- А ти знаеш ли?
- Знам. Тя е нещо което те кара да си готов н ...
1.1K 4

Депутатът Чико Чиков в стара София

Депутатът Чиков в стара София
Чико се събуди. Протегна се няколко пъти, обърна се на другата страна и пак заспа. Когато се събуди отново, слънцето вече беше високо над тополите.
Чико стана чевръсто, отвори широко прозореца и се загледа в люляците, които бяха разцъфтели край Перловската река.
Оттатък ...
1.1K 3

Гробницата на умрелите животни

лирико сатирична творба елементи на ужаси
Тази история би била ужасна, ако не бе толкова смешна. Обаче най-смешното в нея беше това, че главния герой е моят дългогодишен приятел Венци. Всички го наричаха Шута, защото изражението му беше доста комично, все едно е взет от някой комедиен филм - висок и ...
1.5K 1 3

Раздяла

За жалост не можеш да спреш времето, не можеш да го върнеш, можеш единствено да го изпревариш, а сигурна съм, това не ти е нужно…
През пуснатите щори се прокрадваше тънък лъч светлина, който падаше точно върху лицето ми. Бях будна отдавна, а го забелязах чак сега. Не мислех за нищо, просто лежах и с ...
1.4K 7

Чико Чиков Софиянец

Чико Чиков Софиянец
Жега е. Камък се пука по Витошка. Месото в Халите се вмириса. Бозата прекипя и ще я преварим на ракия. Салатите на Женския пазар са като печални хризантеми. Сладоледът прави шарени локви по Царя.
Витоша е напечена като суджук на скара. Асфалтът по цариградско шосе е станал на евт ...
1.2K 5

Сценаристите в реалния живот - 3

(продължение)
Елена се прибра, натоварена с няколко чанти. Едва отвори входната врата, за да влезе. После леко я притвори, все още с торбите в ръце. Дочу гласа на Георги от стаята. Разговаряше с някого. По телевизията предаваха футболен мач. Елена реши, че Георги реагира заради играта на футболистит ...
1.2K 1

Легенда за Фаустина Втора част

Хронология на загубеното време
Остатъкът на ноември се изнизва скучно. Няма го вече дразнителят. Никой не ми се обажда да ме пита за това и онова. Идва и декември по същия начин. Без желание и радост. За да удовлетвори любопитството на един близък приятел, който няколко пъти го пита какво му е, реша ...
947

Реалното и идеалното

РЕАЛНОТО И ИДЕАЛНОТО
Зимното слънце залива събудения град с меката си нетоплеща светлина. Врабчета са кацнали на тротоара и кълват трохички, разпилени от закусващите граждани. Други от тях са накацали по голите клони на тротоарните дървета и пощят с човчици настръхналата си перушина. Съседът Григор ...
877

Как станах депутат или приключенията на маймуната Чико

Как станах депутат
(или приключенията на маймуната Чико)
Над джунглата се стеле мараня. Голяма жега е още от сутринта. Само край езерото на крокодила Кочо има живот. Събуждам се и не мога да повярвам на очите си.
Никаква джунгла няма наоколо. Вместо езерото на Кочо, има голяма кална локва на площада ...
1.1K

(Моята) фантазия

Ключът се завъртя в обратна посока и вратата се отвори навътре:
- Заповядай. - покани я Той
- Благодаря. Накъде? – попита Тя и се огледа в непознатата обстановка.
- Направо и после надясно. - посочи ù пътя.
Влезе в голяма стая с обширна спалня, шкафове и бюро. ...
3K 7

Легенда за Фаустина

ЛЕГЕНДА ЗА ФАУСТИНА
ПЪРВА ЧАСТ
Писмото
Мила Фаустина,
Пак се обръщам към епистоларната форма, за да ти кажа това, което имам и искам да ти кажа, защото словесното общуване с теб е трудно постижимо. При не многото ни разговори на живо, а и по телефона, ти винаги си взимала думата и не си я „пускала”, ...
1.2K 2

Сън

Отново бях там. В приказния свят на сънищата си. Почти всяка нощ сънувах един и същи сън. Това започна преди около два месеца и вече всяка вечер, когато си лягам, нямам търпение да заспя, защото знам, че той отново ще ме чака там и само в четвъртък във Венеция.
Намирах се на приказна поляна. Слънцет ...
974 1

Неизпратеното писмо

НЕИЗПРАТЕНОТО ПИСМО
Докато изчаквах приятеля си да се облече, за да излезем на разходка из града, намерих върху бюрото му едно недовършено писмо. В него пишеше следното:
"И понеже не можем да бъдем заедно сега, скъпа, пиша ти това писмо и мисля за теб. Отчаян съм, че в този красив зимен ден не можем ...
1K 3

Душа за прозорци

ДУША ЗА ПРОЗОРЦИ
Никола потропваше от време на време и поглеждаше часовника на телефона си. Скоро щяха да тръгнат като всеки ден. Току вдигаше глава и обгръщаше с поглед прозорците на последния етаж на съседния блок. Там живееше. А те – прозорците, го гледаха отвисоко, но не високомерно, а много тъж ...
790

2069

Близките на покойника си тръгнаха преди малко. Бяха само двама – жената му и негов приятел. Аз стоях отстрани и наблюдавах кратката погребална церемония. Гробището отдавна е препълнено и се налага да изравят мъртвите от гробовете им, че да погребват там други.
Нещата вървяха към лошо още през далечн ...
827 4

Художникът, който нарисува вятъра или... как успях да повярвам отново...

Когато отвори очи, навън всичко беше различно. Нямаше ги потрошените сгради, нямаше го резкия, плашещо бумтящ шум от взривове и срутвания. Нямаше го чувството на смазаност. На безнадежност. Нямаше робство. Нямаше самота.
***
Днес е вчера. Вчера е днес.
Часовете се нижат подлудяващо бавно. Непрестанн ...
2.3K 2

За Чадърите и Хората

ЗА ЧАДЪРИТЕ И ХОРАТА
Нахлупи шапката си ниско над очите, почти както облаците бяха сплескали хоризонта и изплакваха с едри, студени сълзи някаква своя си болка. “Сега остава и аз да се разрева и съвсем ще сме си в тон.” Излезе, както много често правеше в дъжда, без чадър. Като я питаха, все се шегу ...
981 7

Сценаристите в реалния живот - 2

(продължение)
***
“Ще експлодирам! Всички са еднакво подли! Чудовища!“ – мисълта на Росица се луташе между стотици обидни думи, но не можеше да намери най-точната, с която да задоволи надигащата се в гърдите й ненавист – към всички и всичко, случващо се. Защо? Защо точно сега? Какво не беше направил ...
1.1K 1

Градска трагедия 13

Приведох се отново напред в опит да сграбча стъпалото си. Ръцете ми трепереха като на болна от паркинсон, а сърцето ми бумтеше в гърдите. Нов спазъм в коляното ме принуди да се извия настрани. Не исках да крещя, но в гърлото ми напираше вик, който едва ли щях да успея да възпра.
Чух, че вратата се о ...
765

Чадърът

ЧАДЪРЪТ
Пътуването бе към своя край, все пак минавах по този маршрут вече за втори път и то в рамките на два месеца, така че не изпитвах особено влечение да се взирам в пейзажа встрани от автобуса, още повече, че пътят бе прорязан от многото последователни тунели от двете страни на италиано-френскат ...
742

Жиголо

Стоеше пред витрината и разглеждаше дрехите от рисувана коприна. Цветовете преливаха в жълто, оранжево и червено, като огън, който галеше сетивата. Прииска му се да погали материята с ръка, както по времето, когато рисуваше. Беше толкова отдавна или толкова скоро, сякаш предишен живот или сънувано б ...
1.9K 1 11

Един прекрасен свят, но така недостижим

Опитвам се да заспя. Дъждът силно трополи по прозорците. Вятърът наддава вой, а природата се бори с нестихващата буря. Въпреки шума, продължих със своите опити. В един момент всичко се сля и... изведнъж попаднах отново в родното място. Атмосферата около мен обаче бе различна. Сякаш всичко преливаше ...
888 2

Мрак и Светлина

Малко момиченце се беше свило в тъмен ъгъл, прегърнало коленете си с ръце, то плачеше, че отново е само. Самотата го беше сграбчила в острите си нокти и нашепваше в ухото му лъжливи слова. Нашепваше му, че всички го мразят и са го изоставили там, защото не го искат, и че е в тежест на онези, които о ...
950 1

С мирис на люляк

Когато се събудих в онази юнска сутрин, почувствах лекия ветрец, идващ отвън, от отворения ми прозорец. Освен приятна хладнина, той донасяше и ухание на скоро разцъфнал се люляк.
Вдишах и издишах дълбоко. Усмихнах се и се надигнах от леглото, но ме проряза познатата болка в стомаха. Бялата ми нощниц ...
1.2K

В образа на "онази, тайната"

Слънцето хвърли първите си лъчи над китното селце, скрито зад величествените планини. Едно момиче бързаше към своя дом. По лицето ù се стичаха сълзи и оставяха мокри следи по каменистия път. Този път малко закъсня. Но как да си тръгне бързо? Съдбата им отреждаше винаги толкова малко време заедно. Те ...
731 3

Камшикът

КАМШИКЪТ
Мой приятел, прочут композитор, ме покани да ми изсвири някои от най-новите си произведения. Приех с голяма радост тази покана. Малцина могат да се похвалят с благоразположението му и за мене беше чест да го посетя. Домът на маестрото ме впечатли с това, че бе подреден с много вкус. На една ...
1.1K 1

Погребан жив

Разказ на ужасите - да не се чете от лица под 18 години
Конър се събуждаше. Съзнанието му бавно преминаваше от фазата, наречена сън към реалността. Само че този път реалността изглеждаше по-черна.
В началото си помисли, че ще трябва малко време, за да може да фокусира някакви предмети в мрака, но то ...
1.8K 2 3

Разговор с овен

Веднъж един човек вървял по голяма улица в центъра на едно голямо село, незнайно по каква работа. Вървял той, а насреща му – стадо овце. Толкова голямо, че препречило пътя и дори и мисъл не можело да става за разминаване. Начело на стадото – невероятно голям овен – с голяма глава и забележително гол ...
1.1K

Sweet Dance

Танцуваш, танцуваш. А аз се преструвам, че гледам някъде другаде. Сякаш е възможно да откъсна поглед от тялото ти, извиващо се под ритъма на музиката, подскачащо и приклякащо, приближаващо се с бърза стъпка и връщащо се обратно. Песен след песен се сменят във все по-влудяваща последователност, но ти ...
1.2K

Сценаристите в реалния живот - 1

Хората често си мислят, че сценариите на сериалите се пишат просто така, за развлечение на широката аудитория, търсеща сензации. Но когато животът те сблъска в даден момент с нещо толкова нетипично, неочаквано и нелепо, наподобяващо тези сериали, си даваш сметка, че все пак те не са само измислица, ...
1.1K

Убийствена любов

"Всичко започна в деня преди да започна първи клас. Живеехме на село. Вече бях на седем и трябваше да почна училище. Помня как по-големите от мен деца, преди да почнат училище, трябваше да идат в града с родителите си, за да се подготвят. Чаках с нетърпение този ден. И ето, че дойде. Сутринта мама м ...
2K 2

Кафе с мъдрост

Поглед, отправен към небето. Лошото време никога не е било повод за дискомфорт, но в този ден тази буря идва малко изненадващо. Оглеждайки се наоколо, установявам, че тази изненада е само за мен. Навсякъде хора с чадъри, бързащи да се скрият от засилващия се дъжд. Гласни коментари, че поне този път ...
1.3K 2

La Petite Mort

- Ало?
- Здравей, Спайк.
- Kой се обажда?
- Имам нужда да говоря с теб, Спайк. Може ли?
- О... ти ли си... Слушам те. ...
681

Напречен разрез на българския социален реализъм

- Като я гледам тая, кълве на мускули, а бате?!
- Аз като я гледам кълве на кинти, братле.
- Па, да свирна, а?
- И да свирнеш – вятър, глей как тока, нема да мъцне.
Виктор се нацупи като малко дете, извади кутия омачкани цигари и запали. ...
1.5K 3