Разкази - Проза

Помен с чужда пита

ПОМЕН С ЧУЖДА ПИТА
Като взе парите, които му дължаха, Илия се почувства добре. Денят стана по-приветлив. "Сега ще си купя обувките, от които отдавна имам нужда, ще си платя сметката за телефона и ще сложа в хладилника нещичко за ядене, стига е стоял празен. Не съм сребролюбец, но без пари човек оско ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-07-09T22:00:55+03:00 1.3K 1

Брашненият дявол

“ Човекът не е венец на творението, но не е и исконен злодей. Той е сплав от кал и звезден прах, от мрак и светлина”.
(Паула Лайт)
Всеки петък, по пладне, когато слънцето прежулваше лицето, а работата не спореше, позастаряващият поп Койчо се търкаляше на късите си крачета из село Долно Мераклиево, з ...

azura_luna

Проза » Разкази

2010-07-09T20:27:44+03:00 1.5K 14

Аз съм добър човек

Аз съм добър човек
Разказ
Офисът беше почти готов. Оставаха малки довършителни работи. Имотът, в който се намираше, беше доста голям, разположен на хълмче, от което като на длан се виждаше селото. А отсреща, една зад друга се издигаха планински вериги, покрити с величествени гори, все още пощадени о ...

gitarist

Проза » Разкази

2010-07-08T22:23:14+03:00 1.8K 2

Обичта на една майка

Болница.
Модерна, съвременна болница.
Но все пак, болница.
Заведение, което болезнено подчертава нашата уязвимост.
И факта, че сме смъртни. ...

zvqr_no_s_char

Проза » Разкази

2010-07-08T20:39:37+03:00 1.8K 1 17

Едно момиче

Погледни навън, взри се в тъмното и кажи какво виждаш. Ако не виждаш нищо, си на прав път. Но знай, че там едно момиче седи и плаче в тъмнината.
Това момиче е изоставено от приятелите си. Плаче, защото няма при кой да отиде, само е. Няма за какво да живее. Тъжно е да нямаш никой, да знаеш, че целият ...

emocionalna

Проза » Разкази

2010-07-08T19:49:43+03:00 1.4K 3

Лагерът - още едно продължение

- А?! - възкликна Фи Тил. - Не беше ли само един вълкът, защо сега сте двама?!
- От лунната фаза е - обясни Вълк в Сянка.
- Решихме да сме добрички и да те предупредим предварително - поде Черната Пантера Ра. - Сега "ще се пробваме".
- Вълча формация!!! - излая Но Щен Вълк и моментално тримата настъ ...

Bersek

Проза » Разкази

2010-07-08T19:44:32+03:00 793

Проблемът

ПРОБЛЕМЪТ
Автомобилът спря насред пътя. Двама млади мъже слязоха от него и го избутаха встрани, за да не пречи на движението. Те веднага вдигнаха капака на двигателя и се надвесиха над прегрелия мотор. Запретнаха ръкави, извадиха инструментите и започнаха да ровичкат в частите. Колата въпреки старан ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-07-08T11:57:59+03:00 927

Среща

Видяха се. В очите му бушуваше истинска ярост и разочарование от нея. Тя го погледна с надежда за обяснение, но не го получи. Огорчението му беше толкова силно, че дори не искаше да я погледне. Той стана, отиде до нея и изрече силни думи, които се забиха в сърцето ù. Каза ги и продължи пътя си. Дори ...

BlackOrchid

Проза » Разкази

2010-07-08T10:32:20+03:00 581

Само за не-пушачи

Стоеше с цигара в ръката. Цигара. Дълга. Дамска. Тежка. През пръстите си усещаше покварата на никотина, заключен в хартийката. Сърцето ù биеше бясно. То събаряше последните стени на храма на разума, блъскаше, разбиваше, рушеше и очакваше мига на горчивата победа. Духът от цигарата все по-настойчиво ...

H1rMi

Проза » Разкази

2010-07-08T10:11:34+03:00 1.1K

В бяло

Виктор беше приседнал в края на леглото на сестра си и милваше дългите светлокестеняви коси, които утринното слънце, надничащо през прозореца, превръщаше в река от разтопено злато и кехлибар. Лицето ù беше толкова бледо, че сякаш отразяваше лъчите, превръщайки ги в милион искрящи частици в напоения ...

ScarletSun

Проза » Разкази

2010-07-07T23:58:30+03:00 761

Страданието

СТРАДАНИЕТО
- Ще се оправиш. Днес ми изглеждаш по-добре - казва Манол на болния си съсед и поглежда разпятието, репродуцирано върху календара, окачен на стената над леглото му.
- За кога да се оправям вече, наборе? Време е да си ходим от тази земя, да направим място и път на младостта.
- Абе, че ще ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-07-07T10:17:30+03:00 1K

Една целувка вода

„В пустинята живеят хиляди момчета без име, в нея се скитат десетки кервани от и към морето. Всяка нощ се раждат мечти и през всеки ден те биват погребани под жарещите лъчи.
Тук всяка капка вода е безценна, а всеки дъжд е велико знамение. Понякога може да ни се струва, че познава вижданото на една р ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2010-07-06T22:23:16+03:00 1K

Да напасеш душата си

ДА НАПАСЕШ ДУШАТА СИ
Най-после сред природата. Художникът припряно подготвяше етюдника си за работа. Красотата на майския ден разпалваше въображението и амбицията му за творчество. Платното е поставено на мястото си върху статива, четките са подредени, налят е терпентин. Пръстите на майстора нетърпе ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-07-06T16:33:10+03:00 840 2

Градска трагедия 8

Реших да си мълча, за да не го предизвикам. Страхувах се да не ме нападне, още повече, че в момента се чувствах напълно беззащитна. Дори и да спреше колата, пак нямаше да мога да му избягам с този гипсиран крак, да не говорим, че патериците ми бяха в багажника. Притворих очи и се опитах да пропъдя л ...

Heel

Проза » Разкази

2010-07-06T15:30:17+03:00 875

14729

Навън бе нощ. Индиговото небе отчаяно се опитваше да задуши луната в прашната си прегръдка, за да може градът да отпочине след тежкия ден, но непокорната разкъсваше облаците със сребристи стрели и пращаше подканващ поглед от стъклените си очи към всички, които още не бяха заспали.
Едно момиче се вгл ...

indigo

Проза » Разкази

2010-07-06T13:14:09+03:00 1.1K 5

Дръвчета

Едно дете решило да посади няколко дръвчета в градината си. Посяло семената и започнало да ги полива всеки ден. Дръвчетата били различни по вид и детето ги разделило с ниски оградки, за да ги различава по-лесно. Едното било дърво на Семейството и приятелите, второто – на Учението, третото – на Работ ...

MiddayDelusion

Проза » Разкази

2010-07-06T11:37:06+03:00 765 2

Светът на слънчевите човечета

Светът на слънчевите човечета
(приказка за деца и не съвсем)
В малкото розово цветче се беше сгушило едно дребно човече, толкова малко, че наистина можеш да сложиш очила, за да го видиш. То беше видяло този красив цвят, току-що напъпил и бе решило това да стане неговото жилище, макар и за кратко. Об ...

странница

Проза » Разкази

2010-07-06T08:57:29+03:00 1.3K 21

Непознати улици

Първа глава
Беше малко преди полунощ и се разхождах по пустите улици на големия град. Да, Ню Йорк си беше голям град и не беше за вярване, че не можех да си намеря забавление. Видях един затънтен бар в края на улицата и се запътих натам. Когато влязох вътре веднага атмосферата ми дъхна на меланхолия ...

dark_queen

Проза » Разкази

2010-07-04T18:04:25+03:00 1.5K 4

Философия между лехите

ФИЛОСОФИЯ МЕЖДУ ЛЕХИТЕ
Ангел изправи гръб, подпря се на мотиката сред лехата и се заслуша в нежната мелодия на цигулката. Тя идваше от отворения прозорец на съседската къща, спускаше се меко и сякаш докосваше всяко стръкче тревичкаи листенце. Нежността на музиката проникваше в чувствителната му душа ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-07-04T10:30:34+03:00 930 3

Къде съм

Отново съм си у дома, а дали това е точно домът ми, дали действително съм тук? Дълго време си задавах този въпрос и все не намирах точния отговор или правилния вариант за разсъждение. Дълго издирвах обратния път и всеки път се убеждавах, че няма такъв. Когато една нишка се скъса от живота ти, я връз ...

kleopatrasv

Проза » Разкази

2010-07-04T10:01:47+03:00 1.1K 6

Добруджа

Лежим в тъмното. Крушката е загасена, само телевизорът работи. Минава полунощ.
- Разкажи ми за Добруджа? – тихо ме моли той.
Минава време. Той без да е помръднал – пак тихо ме моли:
- Разкажи ми за Добруджа?
Аз мълча, гледам вяло в телевизора. ...

StefkaGaleva

Проза » Разкази

2010-07-04T09:36:26+03:00 1.1K 2

Али (Втора част)

Точно, когато политна напред, някой я сграбчи с две ръце през кръста...
- Не, не, не!! Пусни ме! Пусни ме, по дяволите! Искам да умра!
Али крещеше, риташе, драскаше с нокти здравите ръце, които й пречеха да падне, но те не я пуснаха. Момичето продължаваше да се бори още известно време, но накрая вся ...

MiddayDelusion

Проза » Разкази

2010-07-03T11:00:54+03:00 873 2

Еднообразието

ЕДНООБРАЗИЕТО
Дядо Манол е седнал в тревата под старата ябълка. В топлия юнски ден пеперуди танцуват в зеленината край него. Внучето му Милко изглежда се бе отегчило от играта си и отива да седне при дядо си в тревата. Пита го:
- Дядо, какво те е измъчвало най-много през дългия ти живот?
- Много е п ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-07-03T10:38:13+03:00 943

Обречена съм

Когато те срещнах в един слънчев ден, все още ми се искаше да не залязва това Слънце и да си мечтая, че всеки ден ще е като този...
Видях те прекалено ясно и ме докосна онова твое странно изражение на невинност, онази твоя скрита чаровност, която ме накара да забравя, че някога изобщо съм имала пред ...

kleopatrasv

Проза » Разкази

2010-07-03T08:07:31+03:00 1.7K 1 6

Градска трагедия 7

Стоях пред входа на болницата, подпряна на дървените патерици, които ми бяха дали, и гледах ужасено стълбището. Докато вървях по коридора на излизане, не срещнах особени проблеми при придвижването с патериците, но сега имах чувството, че ще падна и ще си счупя още нещо. Огледах се безпомощно наоколо ...

Heel

Проза » Разкази

2010-07-02T22:48:25+03:00 913

Али

Али гледаше надолу. Някаква следа от вина премина за миг по лицето й. Дългата й черна коса стигаше до голия й кръст и я гъделичкаше, но тя не се дразнеше – беше свикнала. Отдавна беше започнала да носи къси потници и тениски. Краката й бяха дълги и изящни в късите панталонки, тялото й беше като на м ...

MiddayDelusion

Проза » Разкази

2010-07-02T22:32:37+03:00 838

На чаша бира

НА ЧАША БИРА
Жената от съседната маса в кафенето вади шишенце с лекарства и отпива с чая си една таблетка. На лицето ù е изписано страдание и отчаяние. За съжаление, в живота на човека идват и такива мигове" - си помислих, докато я наблюдавам.
- Свободно ли е мястото? - спира до празния до мен стол ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-07-02T09:19:00+03:00 813

Бяла приказка

С бавна, уморена стъпка се приближи до прозореца. Пак валеше. Остана загледана в сивотата навън пропита във всеки един клон и керемида; с невиждащи очи и хлипащо сърце.Остави влагата да проникне до дробовете и и да се настани необезпокоявана там; остави падащата мъгла да замъгли погледа и. Но сърцет ...

pinky6000

Проза » Разкази

2010-07-02T09:01:40+03:00 1.1K

Под розовия храст

ПОД РОЗОВИЯ ХРАСТ
На пейката срещу мен, в сенчестата алея, са седнали момче и момиче. Увлечени от радостта на чувствата си, забравили света и мен, те се прегръщат нежно и се целуват. Над тях цъфти розов храст и из въздуха се носи свежият му аромат. Влюбените се отлепват един от друг. Момчето се вгле ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-07-01T13:39:12+03:00 978

Когато късметът ти дойде на крака

- Здрасти, наборе, какво ново при теб?
- Новото е, наборе, че чакаме гости и жената ме подгони за топъл хляб, и сега докато чакам да го докарат, ще приседна до тебе в кафенето, че краката ми вече не държат...
- Сядай, наборе, сядай да ми правиш компания. Кънчо, я дай тука едно безкофеиново за дядо т ...

Довереница

Проза » Разкази

2010-07-01T11:30:14+03:00 1.6K 1 21

Испански дневници (Майчина сълза)

ИСПАНСКИ ДНЕВНИЦИ
1. МАЙЧИНА СЪЛЗА
-Знаете ли, имам идея!-говоря аз на купчината тетрадки, в които запечатвам мислите си от десет години в Испания.-Ще споделя някои неща от вас с читателите на ,,Откровения“!
Дневникът ми скача като ужилен:
- Не го прави! Ще те сметнат за луда, щом прочетат, че разго ...

Enena

Проза » Разкази

2010-06-30T23:13:12+03:00 2.2K 10

В клещите на натрапника

Да не се чете от лица под 18 години, както и от хора с лабилна психика!!
Това не е разказ на ужасите, нито пък е някаква брутална тема за маниакална жестокост. В него се разказва за един мой приятел, попаднал в ужасяваща и коварна ситуация. С това искам да дам някакъв съвет, че не всичко което тече ...

donkooooo

Проза » Разкази

2010-06-30T20:12:57+03:00 11.4K 19

Лъчи над Мечти

Лъчи над Мечти
- Хей! Здравей! Мале, от колко време не сме се виждали!
- Здравей!
- Човече, забравихме се!
- Жалко, наистина! ...

Pusciferian

Проза » Разкази

2010-06-30T11:54:46+03:00 1.1K

След битката

Над осеяното с трупове бойно поле се бе спуснала тягостна тишина. Армиите на двете враждуващи страни се бяха оттеглили на близките хълмове, където се готвеха за ново сражение. Нямаше кой да погребе войниците, които бяха дали живота си за съмнителните каузи на властниците.
Черният гарван, който стръв ...

Heel

Проза » Разкази

2010-06-29T23:40:37+03:00 870

Шарен свят

Запознахме се на автогарата. Уж нямаше хора, а седнах до нея. Усетих я, че в торбата си носи и част от съдбата. Погледнах – от нея стърчаха бели чаршафи. Жената веднага ме заговори. Обичайните въпроси „Колко е часът?”, „За къде?”. Погледнах я внимателно в очите – сини като лятно небе, а уплашени и п ...

latinka

Проза » Разкази

2010-06-29T23:27:47+03:00 887

Целуваше го, целуваше я, целуваше го

Вагонът се раздруса отново и Елица удари главата си в стъклото. Толкова ли се бе унесла? Огледа се засрамено, за да види дали другите пътници не са я видели, но никой не й обръщаше внимание. Загледа се през прозореца – небето бе ясно и въпреки това Елица бе убедена, че съвсем скоро ще завали. Влакът ...

Рима

Проза » Разкази

2010-06-29T22:47:57+03:00 2K 7

Една гореща молба

Един напълно обикновен и скучен ден. Нищо интересно, чудех се с какво да запълня времето си и реших да се разходя. По пътя се загледах в църквата - както всеки път - и очаквах да е пуста, но този път не беше така.
Погледът ми се спря на едно момиче. Излизаше от двора и, прекръсти се, но не тръгна. С ...

albaJ

Проза » Разкази

2010-06-29T22:10:38+03:00 1.1K 1

Как пеят звездите

СТАНАХ УБИЕЦ. Не знам какво чувствам, защото ми е за пръв път. Стоя и чакам да се случи нещо. Нещо, което да ме разтърси. Да изпадна в депресия. Или в еуфория. Но нищо не се случва. Продължавам да чакам и се опитвам да свикна с мисълта. И докато чакам, се мръква.
Слънцето се скрива отсреща, зад дърв ...

Romanov

Проза » Разкази

2010-06-29T10:02:42+03:00 1.9K 6

Оправянето на света

ОПРАВЯНЕТО НА СВЕТА
Неколцина мъже са седнали пред кръчмата в прохладната лятна вечер. Те пият бира и разговарят за проблемите в живота. Вълнуват се от предстоящите политически промени
- Аз си мисля, че каквото и да говорят противниците на царя, той ще промени положението и животът ще потръгне към п ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-06-29T09:54:00+03:00 730 2

Мъртвецът не маха за сбогом II част

Скоро на вратата ми настойчиво и припряно се почука. Без да чакат покана, в стаята влетяха двама униформени италиански служители. По-високият от тях, с квадратна челюст и здрави зъби, не беше пълен мъж, по-скоро малко по-едър от обикновено, се потеше обилно. Извади чиста носна кърпа, прекара я по мо ...

Bardejov

Проза » Разкази

2010-06-28T12:29:20+03:00 762 2