Разкази - Проза

Любов по Черешова Задушница

Тя беше семейна - от къде осем години. Но природата си е природа. Още след първото петилетие на нея и стана, как човешкото същество е силно адатаптивно създание. И с еднаква сила привиква както към лошавината на недостатъците, така и към красивото в добротата.
Вярно ще излезе и онова от дебелите кни ...

rygit

Проза » Разкази

2021-10-12T23:11:41+03:00 1.5K 2

Благосклонна съдба 4

Пихме по глътка уиски и сякаш се изучавахме с очи
- Петро, ти си от България,нали...А може ли да ми покажеш метальона си...Интересно ми е...
- Да кирия Руд, с удоволствие,.. - и разкопчах няколко копчета на ризата си, извадих кожената
връвка с цветното речно камъче - Не е златно или диамантено, но з ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-10-12T15:45:05+03:00 1.1K 2 6

Човекът без собствено име

/хумор, защото няма раздел "сатира"/
Бившата му секретарка, сетнешна млада съпруга, го наричаше „другарю Митрев“. Дори когато другарят Митрев се беше разтоварил от официалния работен костюм и с много труд и пъшкане се опитваше да довърши третата мъжка задача. Дом имаше, дърво беше посадил на вилата, ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2021-10-11T11:24:03+03:00 856 1 6

Благосклонна съдба 3

Работата потръгна, къде с прословутото една крачка напред-две крачки назад,..
не бе обратното, иначе как ще стигнеш, та две крачки напред-една крачка назад.
Фондация '' Елинико'' където работех, беше конгломерат от дейности,.. от музеи, изложнени зали и
концерти до интернет доставчик...След лятната ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-10-10T20:20:47+03:00 1.1K 10

Тя

Нежна теменужена нощ се спускаше над родопското село. Всичко беше побеляло от сняг. В кръчмата на бай Йордо беше шумно и задимено. Около една дървена маса маса бяха насядали на сладък мухабет младежите от селото, пийваха от червеното вино и пушеха свити цигари от собствения си тютюн. С изпразване на ...

di_t

Проза » Разкази

2021-10-10T10:08:38+03:00 1.5K 4 27

Сделката .........

Игрището пустееше.Но странно!Движение се усещаше навсякъде.Вятърът,листата /на дърветата/ и слънцето в симбиоза, създаваха впечатляваща картина на танцуващи сенки по мокрия асфалт.
Наближаваше часът на срещата.Този път,хлапето настоя да се видят.Пристигна на уреченото място по-рано. Бе почти сигурен ...

dux

Проза » Разкази

2021-10-10T10:07:24+03:00 1.9K

Благосклонна съдба 2

Отидохме с дядо..
Ако нямаше гръцка телевизия, не можеш разбра, че си в Гърция..
Баща й работил в Кавала, в някаква фабрика, а бабата и майка й се грижеха за стопанството,
мустакатият дядо уж помагаше за животните. Сложиха набързо нещо за ядене, заприказваха се
за живота преди и сега... ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-10-10T09:58:59+03:00 981 12

Благосклонна съдба 1

Дали градските и селски щурчета свирят музика от един и същи композитор
Дали реката лениво влачи водите си навсякъде...
Всяка лятна ваканция бях на гости при баба и дядо на село, селцето разположено на единият бряг на реката, и точно срещу него друго село. Баба разправяше, че преди години селото е б ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-10-08T19:54:59+03:00 1K 7

Сделката - /......................./

Няма малки и големи приятелства! Вярността е еднакво стойностна при всичките!
Това в което предстоеше да се убедя бе, че при отстояването на определена позиция, хората /най-често/ се ръководят от страх и егоизъм, а не от алтруизъм. Много ми се иска да ви /раз/кажа, как срещите ни /с хлапето/ продълж ...

dux

Проза » Разкази

2021-10-08T13:13:06+03:00 1K 1

При следващото прераждане

Появи се като малко вълнесто кълбо. Получовеците го заразглеждаха доволни, после убиха майката и я изядоха. А на другия ден вождът закуси с новороденото…
Възмутен и стресиран от този свят, той се прероди чак след няколко хиляди години. Малък египтянин, роб на самия фараон. За когото живя и работи – ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-10-08T10:46:43+03:00 928 2 9

Булката на змея

В огнени краски се бе облякла цялата планина. Слънцето клонеше вече към запад и къпеше в златисто всички дървета, покривите на къщята и полето, дето още имаше по някоя работа да си свършат селяните. Тогаз от гората се зададе една талига, теглена от уморен сив бивол. Колелата скърцаха и сякаш всеки м ...

Boyan

Проза » Разкази

2021-10-07T18:57:27+03:00 2.3K 2 8

Айде де...

Шушукаме отново в нашето ''тайно '' място беседката от сабахлен
- Абе, вие гледате ли по нощите ТВ предаването ХХХL..- попита тихичко Гочо Умното
- Я, к'во да му гледаме бе Гочо,. исторически филми..- намусено отговори бай
- Е, сегиз-тогиз,..ама получавам и комплекс за малоценност ..- допълни Горски ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Хумористична

2021-10-07T10:04:25+03:00 647 9

Бразилски Жасмин

Пролетта в Б. е хубава. Идва късно, но си заслужава. Тази година месец Май беше студен и прлетта закъсня малко. Но когато най-накрая дойде всичко стана изведнъж зелено. Раззелениха се дърветата и храсти, различни цветя показаха глави изпод земята, декоративните череши се разцъфвнаха с розови цветове ...

robertratman

Проза » Разкази

2021-10-07T09:38:11+03:00 1.1K 2 8

Голяма дума не казавай

Преди много години бях на творчески лагер в Троянската света обител, с градския хор. До обяд репетирахме, а следобед се разхождахме из околността. Красива природа, старинна архитектура и чист въздух. Друг свят. Една вечер с моя приятелка и колежка поехме пеша към близкото село. Вървим по пътя покрай ...

Лони

Проза » Разкази

2021-10-06T22:15:01+03:00 2K 3 14

"Моят" непознат

До преди две години не обичах самотата. Бягах от нея. Животът ми бе шумен и шарен. Приличаше на панаир, всеки ден пълен с нови хора, познати и непознати лица. Усмихнати и тъжни, измамно любезни и до грубост честни. Някои се закачаха като тръни по мен и търсеха разнообразие в самотните си дни, но сле ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-10-06T14:23:41+03:00 2.6K 21 48

За благото човешко

- И така, според последните поръчки и прогнози, печалбата тази година ще е 1052% над очакваната…
- Ееее… Отлично… Браво… Ихаха…
- Моля, господа, моля за тишина… Разбирам възторга ви – поработихме доста: и производството, и лобистите, и рекламаджиите, и пиарите… Успехът е закономерен… Но искам да ви ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2021-10-06T10:30:55+03:00 1.1K 3 7

Спорът...

Спазваме дистанцията , та даже дистанция и половина, и пак вечния спор
кое, защо и как, събрани в кварталната беседка...
- По правилно е да се казва ваксинация.. - настоявах аз
- Не си прав - запъва се Митьо Горския - Правилното е имунизация
Взехме да чепкаме корена на думите... ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Хумористична

2021-10-05T13:12:11+03:00 709 1 15

Безотпадъчна цивилизация

На далечна планета. Там животът е безотпадъчен – всичко се рециклира. Няма капризи, няма лични интереси, няма мое, няма твое – всичко в името на природосъобразността.
В тоалетните стоят големи рециклиращи апарати. Каквото напусне човешкия организъм, веднага се преработва и поднася по специални тръби ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-10-05T09:47:41+03:00 697 4 18

Живот по усещане

/Не е разрешен от навъдилите се секс мнозинства и откачалки/
Един смятал, че е масичка с кафеник отгоре, но го прибрали зад меки стени.
Друг изперкал се чувствал жена и поискал останалите нормални да го приемат за такава. Съгласили се.
Трети…
А заразата се прехвърля от хората върху нормалната природа… ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2021-10-04T11:03:04+03:00 555 5 12

Игри на съдбата

Мари беше лъчезарна и пълна с енергия млада жена .Имаше подреден като по конец живот : годеник, кариера, куче, приятели и родители, които я обичаха. Още от малка я влечеше рисуването и ето я сега - дипломиран интериорен дизайнер. Кой би повярвал, че от някогашната невзрачна тийнейджърка ще излезе ед ...

ЕленаМихайлова

Проза » Разкази, Други

2021-10-03T00:26:46+03:00 1.7K 1 6

В търсене на една истинска любов

Героинята ми Доротея е лъчезарна , млада жена, която въпреки трудностите на които я е подложил живота се старае да го изживее пълноценно. Казвам трудности, защото тя е инвалид, но не се притесняваше от факта, че е в инвалидна количка. Съвсем не!Даже напротив - приемаше количката като част от себе си ...

ЕленаМихайлова

Проза » Разкази

2021-10-01T19:58:20+03:00 917 2 9

Наивност ли...

Гина беше осъществила гръцката си мечта – да намери грък и да живеят мирно и спокойно, и както го пише в книгите, не дотам богато, но разкошно... Беше намерила капитан на кораб, кириос Коста, то тук всички над средна възраст са били или капитани на кораби, или летци в ОЛИМПИК... Коста – слабичък, до ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-10-01T13:33:01+03:00 1.1K 1 12

Дели Андрея

Не беше от мъжете, които ще си замълчат или ще се скрият в ъгъла. Приличаше на гордия си баща, пред който винаги заставаше с възхищение и синовна почит. Много трудности беше видял той в живота си, но стоеше гордо изправен дори и сега, наближавайки достолепна възраст. Така учеше децата си как да прев ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-10-01T00:08:02+03:00 1.2K 3 24

Важен е Пътят: не Пилето или Мотиката

Пиле в царевицата
И царевицата няма да расте
И пиле в царевицата
И царевицата няма да расте
Абонатът е бунак и не отговаря, моля изчакайте ...

anahataroot

Проза » Разкази, Хумористична

2021-09-30T20:42:53+03:00 2K 9 56

Провиралката

Калина бавно вървеше по пътеката, която се виеше между сплетените храсти. Бодливият глок се протягаше и дращеше ръцете и краката ѝ, като нокти на гущер. Куп малки мушици кръжаха около очите и лицето ѝ, бръмчаха, сякаш се бяха наговорили дружно да я дразнят. Тънката и отъпкана ивица пръст се губеше н ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-09-30T19:19:00+03:00 1.4K 9 20

Опашатата лъжа 2

А, чакай, това не е ли ''моята'' позната,.. лелейй, как хубаво разказва...
Наистина имаше 24 часова стачка,. но. то не бяха прдварителни съобщения по
телевизия, радио,..даже и лозунги за събитието. А на гърко само му кажи стачка и
всички до един са на улицата,.. с развети знамена, транспиранти,..хва ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-09-30T19:16:54+03:00 700 1 4

Опашатата лъжа 1

Обичах да седя в кафенето на бай Ставро, кириос Ставрос де, в неделните дни..
т.нар. репо на всички работещи в Гърция...
Днешният предиобед беше сравнително топличко, даже големите прозорци на кафенето бяха
отворени, все едно си на тротоара...
Пийвам кафенце, зяпам навън,.. хвърлям по едно око към в ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-09-29T19:59:36+03:00 695 1 11

Сделката /продължението/

Сделката /продължението/
Обичайното време,обичайното място,обичайната пейка.Само слънцето бе по-слабо,сандвичът по-сух а пулсът ми учудващо по-висок.Въобразявах ли си? Може би! Мисълта още владееше съзнанието ми когато,вниманието ми привлякоха две познати сини очи.Изминали бяха месеци от последната ...

dux

Проза » Разкази

2021-09-29T15:43:00+03:00 813

Черният ангел

Той седеше върху скалата, увенчаваща короната на Върха. Както винаги беше съсредоточен. Защото решаваше съдбите на хората. Пък и трябваше да бъде точен в прицела си.
Ето – онзи там. Излъга жена си, измами съседката… И светкавицата го порази…
А другият открадна два хляба. Няма значение, че искаше да ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-09-29T10:09:06+03:00 657 4 19

Зигфрид, АнтиЗигфрид, НеутриноЗигфрид

Учен човек щом е, значи всичко знай. И в онази сутрин се един учен човек движеше из студените коридори на ЦЕРН, централе европее ри-нещо-си нуклеарно (за който не знае). Та, въпросният учен човек, с една папчица с важни-важни листи, ходеше и над очилата си надничаше. Физик човек, не ме питай, драгий ...

anahataroot

Проза » Разкази, Хумористична

2021-09-27T15:15:19+03:00 2.5K 11 50

От витрината до кошчето

Малко преди звънецът да сложи край на голямото междучасие в учителската стая се втурна запъхтян Петров. Огледа се набързо. Рожденичката беше излязла за малко, а колегите дояждаха платото сладкиши, допиваха газираните напитки и довършваха ежедневните разговори на какви ли не теми.
- Взе ли? – ненужно ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2021-09-27T11:51:48+03:00 697 5 13

За пътищата и лилавата пеперуда

***За пътищата, които намерих след като те изгубих и тези, които отново ме доведоха до тебе***
Созопол е магическо място, вълните там сякаш са по-мъдри. Времето там е забавено, изпаднало в безтегловност. Всичко, което изпиташ на това място е подсилено. Там, е едно от тези места, където хората се уча ...

Петрикор

Проза » Разкази

2021-09-26T23:41:55+03:00 1.4K 3 10

Днес ще намериш любовта

Той отпи от кафето си и стрелна поглед към следобедното слънце. Уморен беше, а трябваше да се връща на работа. Входът на старата сграда с ронеща се бяла фасада го зовеше. Последната глътка кафе му загорча. Докато се мръщеше, посегна към навитата на руло хартийка. Нямаше навика да чете подобни неща.
...

Heel

Проза » Разкази

2021-09-26T23:40:29+03:00 1.1K 3 7

Новите приятели 3

Бяха приготвили трапезата,.. на чиста зелена покривка бяха сложили пилешко
варено месо с ориз,.парчета печено пиле, катофи,.. и чай, чай Камел и чай Каркаде...
Сега забелязах и още един човек в жилището им,младо момче с току що набола брада...
- Бетро, пакистан човек моли Аллах,.. ти стой, може глед ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Литературни очерци, Други

2021-09-26T21:56:59+03:00 1.4K 4

Между четирите проклети сезона

Наскитах се като несретник из правите безкрайни градски улици, вникнах във всичките жълти нюанси, в които бяха боядисани старите тухли и оставих достатъчно кални следи по тях. Главата ми попи като гъба всяка една малка пукнатина по стените в стаята ми. Докоснах всяка една стичаща се капка по прозоре ...

Vay

Проза » Разкази, Други

2021-09-26T20:23:51+03:00 1.1K 2 2

Касиерката - 3

3.
След един месец, Елка седеше пред бюрото на едната от двете си колежки, а по-точно срещу – кредитната консултантка и попълваше искане за потребителски кредит. Кредитът, както беше излъгала Елка, щеше да послужи за спешен ремонт на жилището ѝ. Консултантката – червенокоса, симпатична и топла дама ...

Plevel

Проза » Разкази

2021-09-26T18:08:06+03:00 299 4 15

Единствената любов

Единствената любов
Харесваше начина, по който отмяташе косите си, двете трапчинки на бузите ѝ, особения тембър на гласа ѝ. Дори цигарата, която хвърляше недопушена в пепелника, добиваше някакво особено очарование. Харесваше всичко в тази жена. Тя беше на път да го раздели със семейството му. С нея з ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

2021-09-25T19:42:25+03:00 518 1

Всеки има такава стая

Всъщност не знам къде се намира но много често ходя там просто така без повод и неочаквано и за мен самия а понякога с труд я намирам въпреки че беше огромна и просторна с грамаден прозорец през който слънцето проникваше навсякъде защото беше абсолютно празна ако не броим разхвърляните лъскави пожар ...

jonnnn

Проза » Разкази, Други

2021-09-25T14:26:25+03:00 845 2 9

Късен урок

Във всеки човек е заложено желание за позитивното. Все търсим и най-слабия лъч от светлина, за който да се уловим в непрогледната тъмнина. Търсим утеха в разрухата, чакайки от руините да се възроди ново начало. Дирим опора там, където я няма. Чакаме и чакаме.... Казват, че последна умира надеждата. ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-09-25T13:33:50+03:00 1.6K 10 40

Безконфликтен човек

Иван с никого не се кара, с никого спор няма. Даже с Пешо Джибрата. Който цял живот се носи от два слона и един носорог – алкохолът, мързелът и скандалът. Но и той не спори с Иван. Даже понякога – ако не успее да кривне в сокака овреме, повдига шапката на цял сантиметър. Предпазлив е. Както и другит ...

генек

Проза » Разкази

2021-09-25T09:57:04+03:00 956 4 18